РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 2200/24.11.2022г.
гр. Пловдив, 24.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
Г. ПАСКОВ
при секретаря Севдалина
Дункова и с участието на прокурора Светослав Чераджийски, като разгледа
докладваното от съдия Несторова КАНД № 2328
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.К.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т., против Решение № 1480 от 19.07.2022г.
на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1674/2022г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-000137 от 22.02.2022г. издадено
от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на И.К.Д. с ЕГН **********,
на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки, за извършено
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и административно наказание „глоба" на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и административно наказание „глоба" на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение
по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния на процесуалния закон. Излага подробни
съображения. Претендира отмяната на оспорения съдебен акт, респективно отмяната
на НП № 22-0432-000137 от 22.02.2022г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на
МВР- Пловдив и разноски по делото за двете съдебни инстанции. Представя
подробни писмени съображения.
Ответникът по касационната жалба – 01 РУ към ОД на МВР-
Пловдив в писмено становище от
22.08.2022г. на Началника на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив , намира касационните
оплаквания за неоснователни, а решението на ПРС за законосъобразно. Възразява
относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение и не претендира
разноски по делото.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и
да се остави първоинстанционното решение в сила.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни
основания по смисъла на чл.348 от НПК и тези, за които
следи служебно на основание чл.218 ал. 2 от АПК във връзка с чл.348 и чл.354 от НПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.
второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е
установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН АД 153926 от
04.02.2022г. съставен срещу И.К.Д. с ЕГН **********, затова, че на 04.02.2022г.
около 16.00 часа в община Куклен, обл. Пловдив, на общински път РБУ 2112 ( III-
8606), при километър 2, с посока на движение от град Куклен към Път II- 86, Д. управлява
собствения си товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35, с рег. № РВ3202АВ, като
допуска следните нарушения: като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство DREGER DRUG 3000, с REF 8325581 и LOT ARPB - 0032, годен до
08. есец на 2022г, за установяване на употреба на наркотични вещества. Издаден
талон за медицинско изследване № 122210, с което е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Не носи свидетелство за регистрация на МПС, не носи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него.
Актът е връчен на лицето, което го е подписало без възражения
и такива не е депозирало в законовия
срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Районният съд е приел за доказано описаното от фактическа
страна в АУАН и НП нарушение, обсъдил е подробно свидетелските показания на
свидетелите Венелин Венелинов и Димитър Димитров и правилно е дал вяра на
същите като логични и непротиворечиви и е отчел факта, че същите са преки
очевидци на изложените в АУАН факти и обстоятелства. Така, че оплакванията на
касационния жалбоподател в тази насока са напълно безпочвени.
Относно показанията на
свидетелите Калинов и Ярев правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като
не могат да се ценят като безпристрастни и обективни.
Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Решението на първоинстанционния съд е правилно.
В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия
материален закон нарушенията са квалифицирани и санкционирани по чл.174 ал.3 от ЗДвП
и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Правилни са изводите на районния съд за материалната
законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършените от Д.
нарушения, за правилната им квалификация и наложени административни наказания,
в съответствие на посочените като нарушени разпоредби с описаната фактическа
обстановка.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
А съгласно чл. 100 ал.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото
от него ремарке.
По безспорен начин е
установено от районния съд, че сочените по-горе законови разпоредби са нарушени
от И.Д., следователно наложените санкции са законосъобразени.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че процесният случай не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Осъществените нарушения по ЗДвП от касационния жалбоподател са от тези,
които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия,
застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите
участници в пътното движение, като в случая не се установяват смекчаващи
обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключват
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата
инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, че в случая по безспорен начин е установено
извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд, като е потвърдил
наказателното постановление е спазил изискванията на материалния закон и на процесуалните правила,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
От ответника по касационната жалба не са претендирани
разноски по делото и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК,
Административен съд – Пловдив, XXII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1480 от
19.07.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1674/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.