Решение по дело №2328/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2200
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20227180702328
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 2200/24.11.2022г.

 

гр. Пловдив, 24.11.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет  и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                   Г. ПАСКОВ

 

при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослав Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 2328 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.К.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т., против Решение № 1480 от 19.07.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1674/2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-000137 от 22.02.2022г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на И.К.Д. с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и административно наказание „глоба" на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и административно наказание „глоба" на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния на процесуалния закон. Излага подробни съображения. Претендира отмяната на оспорения съдебен акт, респективно отмяната на НП № 22-0432-000137 от 22.02.2022г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив и разноски по делото за двете съдебни инстанции. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът по касационната жалба – 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив  в писмено становище от 22.08.2022г. на Началника на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив , намира касационните оплаквания за неоснователни, а решението на ПРС за законосъобразно. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение и не претендира разноски по делото.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и да се остави първоинстанционното решение в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл.218 ал. 2 от АПК във връзка с чл.348 и чл.354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН АД 153926 от 04.02.2022г. съставен срещу И.К.Д. с ЕГН **********, затова, че на 04.02.2022г. около 16.00 часа в община Куклен, обл. Пловдив, на общински път РБУ 2112 ( III- 8606), при километър 2, с посока на движение от град Куклен към Път II- 86, Д. управлява собствения си товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35, с рег. № РВ3202АВ, като допуска следните нарушения: като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DREGER DRUG 3000, с REF 8325581 и LOT ARPB - 0032, годен до 08. есец на 2022г, за установяване на употреба на наркотични вещества. Издаден талон за медицинско изследване № 122210, с което е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Актът е връчен на лицето, което го е подписало без възражения и такива не  е депозирало в законовия срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Районният съд е приел за доказано описаното от фактическа страна в АУАН и НП нарушение, обсъдил е подробно свидетелските показания на свидетелите Венелин Венелинов и Димитър Димитров и правилно е дал вяра на същите като логични и непротиворечиви и е отчел факта, че същите са преки очевидци на изложените в АУАН факти и обстоятелства. Така, че оплакванията на касационния жалбоподател в тази насока са напълно безпочвени.

 Относно показанията на свидетелите Калинов и Ярев правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като не могат да се ценят като безпристрастни и обективни.

Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушенията са квалифицирани и санкционирани по чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП.

Правилни са изводите на районния съд за материалната законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършените от Д. нарушения, за правилната им квалификация и наложени административни наказания, в съответствие на посочените като нарушени разпоредби с описаната фактическа обстановка.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

А съгласно чл. 100 ал.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.

 По безспорен начин е установено от районния съд, че сочените по-горе законови разпоредби са нарушени от И.Д., следователно наложените санкции са законосъобразени.

За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесният случай не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Осъществените нарушения по ЗДвП от касационния жалбоподател са от тези, които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд, като е потвърдил наказателното постановление е спазил изискванията на  материалния закон и на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

От ответника по касационната жалба не са претендирани разноски по делото и съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXII състав,

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1480 от 19.07.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1674/2022г.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 2.