Р Е Ш Е Н И Е
№
260004
гр.Габрово,
13.01.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично съдебно
заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№ 399/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответницата О. Т.Ц.
,подадена чрез пълномощника адв.С. срещу решение №260013/21.09.2020г. на
Севлиевски районен съд по гр.д.№1344/2019г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение в частта, с която
са определени дяловете на страните по
отношение на сграда с идентификатор №***и
в частта,с която е отхвърлено искането
на жалбоподателката по чл.344,ал.2 ГПК.
Твърди се,че по отношение на процесната сграда с
идентификатор №*** съсобствеността е върху
51.5/83кв.м. и 31,5/83 кв.м. са
изключителна собственост на ищцата. Определянето на тези части жалбоподателката
обосновава с договора за доброволна делба от 26.07.2004г.,като твърди ,че в
него за процесната сграда е посочено ,че наследодателите получават сушина от 32
кв.м. и част от навес от западната страна от 20 кв.м. или общо площта от сграда
№ 3, която те получават е 52 кв.м. От същата сграда ищцата получава 32кв.м.,
представляваща част от навес от източната страна. По КК на гр.С. навесът ,представляващ
сграда № ***, е с площ от 83 кв.м. Сочи
се ,че съдът неточно е тълкувал нормата на чл.202 от ЗУТ.Съгласно скицата на СГКК-Габрово процесната сграда е по предназначение
постройка на допълващо застрояване.Тълкуването на нормата на чл.202 ЗУТ е, че и
без инвестиционен проект делбата на сграда на допълващо застряване не е
нищожна. Оспорват се изводите на съда по предявената претенция по чл.344,ал.2 ГПК, като се излагат доводи,че неправилно са ценени събраните
гласни доказателства по делото. Твърди се,че от показанията на св.В. и Ц. се
установява,че ищцата Б. ползва цялото дворно място и държи заедно със
семейството на сина си – св.В. ,всички сгради в поземления имот. Сочи се,че
притежаването на ключ от портата на
дворното място не означава
безпрепятствено ползване на имотите. Необосновано съдът е
приел,че е осъществено доброволно прекратяване на ползването на имота от ищцата непосредствено преди решаване на въпроса по
привременните мерки. Неоснователно не е било уважено искането на ответницата за
отвод на вещото лице. Твърди се,че в заключението са направени много
необосновани и неверни изводи относно
цената на недвижимия имот и дължащия се
за него наем. Твърди се,че от събраните гласни доказателства,на които се
позовава жалбоподателката, се установява,че тя
не ползва наследствения имот съобразно правата си,като всички имоти
,предмет на делбата,се държат и обитават от ищцата и семейството на сина й.
Претендира се да бъде изменено решението в
обжалваните части,като допусната делба
на сграда с идентификатор №*** е при квоти: 57,25/83 ид.ч. за ищцата и 25,75/83 ид.ч за ответницата,като на последната се присъди и дължащото се обезщетение по реда
на чл.344,ал.2 ГПК, ведно със законните последици.
В подадения писмен отговор от ищцата,чрез
процесуалния й представител, се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от
страните доводи и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С постановеното решение №260013 от
21.09.2020г. по гр.д.№1344/2019г. , Севлиевски районен съд е допуснал да се
извърши делба между Р.Т.Б. и О.Т.Ц. на :
1. поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
общ. С., обл. Г., одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008г. на Изп. директор
на АГКК; с адрес на имота: гр. С.,
ул."Р." № *, с площ от 482,00 квадратни метра; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 2125; при съседи: имоти с
идентификатори № ****; № ***; № ***; № ***; № ***; № ****, № **** , и
построените в него:
- сграда с
идентификатор № ***, със застроена площ от 46,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна;
- сграда с
идентификатор № *** със застроена площ от 83,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване и
- сграда с
идентификатор № **** със застроена площ от 10,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване;
ПРИ КВОТИ : за
съделителката Р.Т.Б.: от поземлен имот с
идентификатор № *** - 3/4 идеални части, от сграда с идентификатор № *** -
½ идеална част, от сграда с идентификатор № ***
- 3/4 идеални части и от сграда с идентификатор № **** - ½ идеална част
И за съделителката О.Т.Ц.: от поземлен имот с идентификатор № ***
- 1/4 идеална част, от сграда с идентификатор № *** - ½ идеална част, от
сграда с идентификатор № ***
- 1/4 идеална част и от сграда с идентификатор № *** - ½ идеална част.
С постановеното решение първоинстанционният
съд е отхъврил като неоснователно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, на О.Т.Ц. за
осъждане на Р.Т.Б. да й заплаща сумата от 350 лева, месечно, ведно със
законната лихва до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
ползването на делбените недвижими имоти, от влизане в сила на решението на съда
по допускане на делба до приключване на делбата.
Предмет на въззивно обжалване е решението на Севлиевски районен съд
в частта относно определените квоти за
допуснатата до делба сграда с идентификатор №*** и в частт,с която е отхвърлена
претенцията на съделителката О.Ц. по чл.344,ал.2 ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото
е допустимо в обжалваните части.
С предявения иск за делба ищцата Р.Б. е
претендирала да бъде прекратена възникналата по наследство съсобственост между
страните по делото относно застроен недвижим имот в гр.С. ,ул.“Р. №*, който по данни от КККР на
гр.Севлиево е отразен като поземлен имот с
идентификатор № *** с площ от 482,00 квадратни метра; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.); номер по предходен план: 2125; при съседи: имоти с идентификатори № ***; №
***; № ***; № ***; № ***; № ***, № ***
,с построените в него:
- сграда с
идентификатор № ***, със застроена площ от 46,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна;
- сграда с
идентификатор № *** със застроена площ от 83,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване и
- сграда с
идентификатор № ***със застроена площ от 10,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване; при притежавани
от съделителите квоти:
за Р.Т.Б.: от поземлен
имот с идентификатор № *** - 3/4 идеални части, от сграда с идентификатор № ***
- ½ идеална част, от сграда
с идентификатор № *** - 3/4 идеални части и от сграда с
идентификатор № *** - ½ идеална част
и за О.Т.Ц.: от поземлен имот с идентификатор № ***-
1/4 идеална част, от сграда с идентификатор № *** - ½ идеална част, от сграда с
идентификатор № *** - 1/4
идеална част и от сграда с идентификатор № *** - ½ идеална част.
Възникването на съсобственост ищцата
основава на наследственото правоотношение между странтие по делото и
наследодателите им Т. К. Б. и М. Л. И. ,и притежаваните от последните права на
основание нот.акт№18,том І,дело №43/1983г. и договор за доброволна делба от
26.07.2004г. върху 1/2 идеална
част от дворно място в гр. С., съставляващо ПИ 2125, в кв. 84 по плана на
града, цялото с площ от 480 кв. м. и реално двуетажна полумасивна жилищна
сграда в него, състояща се от входно антре, дневна, кухня – на първия етаж и
три спални и коридор на втория етаж, сушина от 32 кв. м. и част от навес от
западната страна от 20 кв. м., при съседи на цялото дворно място: ул. "Р.",
ул. "П. Р. С.", н-ци на П. Т. К., Л. Ст. П., Ц. Т. К., ПИ 2126 - жил.
блок, който поземлен имот е бил включен
в УПИ втори в кв. 84 по плана на гр. С.; а по КККР на гр.С.,одобрени със
заповед №РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК,отразени на приложените към
исковата молба скици от СГКК-гр.Габрово: 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
общ.С., обл.Г., одобрени със заповед РД-18-77/ 16.07.2008г. на Изп. директор на
АГКК; с адрес на имота: гр. С.,
ул."Р." № *, с площ от 482,00 квадратни метра; трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.); номер по предходен план: 2125; при съседи: имоти с идентификатори № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***; както и реално сграда с идентификатор
№ ***, със застроена площ от 46,00 квадратни метра;на 2 етажа; предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; както и западната страна на сграда с идентификатор № ***,
със застроена площ от 83,00 кв.м; брой надземни етажи: 1; предназначение:
постройка на допълващото застрояване и сграда
с идентификатор № *** със застроена площ от 10,00 квадратни метра, брой
надземни етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване.
Безспорно установено по делото
е,че съделителките Р.Б. и О.Ц. са дъщери и законни наследници на М.Л.И., починала
на 04.04.2015г. и Т.К.Б. ,починал на 25.03.2019г., за което са представени от
ищцата 2бр. удостоверения от Община С.
/л.22 и л.23 от първоинстанционното дело/.
От представените
писмени доказателства се установява,че с нотариален акт № 18, том I, дело № 43/1983 г. на Севлиевски районен
съдия, наследодателят Т. К. Б. е признат за собственик по наследство, делба и
съдебно решение, на недвижим имот:
дворно място в гр. С., ул. Р. № *, имот пл. № **, в кв. 139 по плана на
града, цялото от 480 кв. м., при съседи: ул. Р., ул. Б., П. Т. К., Л. С. П.,
жилищен блок на ЗИП Н. И. и И. М. Б., заедно с построените в него две къщи,
сушина и навес, който имот е включен в парцел I, в същият квартал и имота
представлява 480/11910 ид. части от него.
Със
сключен на 10.11.1987г. договор за дарение ,обективиран в нотариален акт № 18,
том II, дело №742/1987 г., наследодателите Т. К. Б. и М. Л. И. даряват на
дъщеря си Р.Т.Б. ½ идеална част
от дворно място в гр. С., ул. Р. № *, имот пл. № **, в кв. 139 по плана на
града, цялото от 480 кв. м., при съседи: ул. Р., ул. Б., П. Т. К., Л. С. П.,
жилищен блок на ЗИП Н. И. и И. М. Б., заедно с ½ ид. ч. от построените в него две къщи, сушина
и навес, който имот е включен в парцел I, в същият квартал и имота представлява 480/11910
ид. части от него.
С последващ договор за доброволна делба от 26.07.2004г. с нотариална
заверка на подписите ,съделителите Т. К.
Б. и М. Л. И. получават дял първи - 1/2
идеална част от дворно място в гр. С., съставляващо ПИ 2125, в кв. 84 по плана
на града, цялото с площ от 480 кв. м. и реално двуетажна полумасивна жилищна
сграда в него с площ 48 кв.м.,РЗП-96 кв.м., състояща се от входно антре,
дневна, кухня – на първия етаж и три спални и коридор на втория етаж, сушина от
32 кв. м. и част от навес от западната страна от 20 кв. м., при съседи на
цялото дворно място: ул. "Р.", ул. "П. Р. С.", н-ци на П. Т.
К., Л. Ст. П., Ц. Т. К., ПИ 2126 - жил. блок, който поземлен имот е включен в
УПИ втори в кв. 84 по плана на гр. С.. Съделителката Р.Т.Б. получава дял втори - 1/2 идеална част от дворно място в гр. С.,
съставляващо ПИ 2125, в кв. 84 по плана на града, цялото с площ от 480 кв. м. и
реално едноетажната жилищна сграда, състояща се от входно антре, дневна, кухня,
спалня, предверие и баня с тоалетна, изцяло на маза от 56,00 кв.м. и част от
навес от източна страна от 32,00 кв. м., при съседи на цялото дворно място: ул.
"Р.", ул. "П. Р. С.", н-ци на П. Т. К., Л. Ст. П., Ц. Т. К.,
ПИ 2126 - жил. блок, който поземлен имот е включен в УПИ втори в кв. 84 по
плана на гр. С..Страните по договора си разпределят ползването на дворното
място ,като Т. К. Б. и М. Л. И. ще ползват половината незастроен площ от
западната страна, а Р.Т.Б. ще ползва половината незастроено дворно място от
източната страна.
От ответницата се оспорват притежаваните квоти в съсобствеността относно
допуснатата до делба с обжалваното решение сграда с идентификатор №***, с площ от 83кв.м. Както в подадения отговор на исковата молба,така и във
въззивната жалба се поддържа, че от тази сграда ищцата не притежава заявената
¼ ид.ч. Наведените
за това доводи са, че с договора за доброволна делба
от 26.07.2004г. е уточнено всеки от съделителите каква част получава за имота,
предмет на делбата. За процесната сграда в договора за делба е посочено, че наследодателите на страните по делото получават сушина от 32кв.м. и част от навес от западната
страна от 20 кв.м. или общо площта от сграда №3 ,която получават родителите на
страните по делото, е 52кв.м. От тази сграда №3 ищцата получава 32кв.м., представляващи част от навес от
източната страна. По КК на гр.С. навесът ,представляващ сграда № ***, е с площ 83кв.м. С оглед на това съсобствеността
е върху 51,5/83 кв.м., а изключителна собственост върху този навес на ищцата са 31,5/83 кв.м. Предвид действителната квадратура на навеса и полученото от него от ищцата и родителите на страните по делото следва, че ищцата няма ¼ от този навес, а само 57,25/83 ид.ч.,като
ответницата притежава по наследство
25,75/83 ид.ч. от него.
Въззивният съд намира
за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че съобразно притежаваната от страните по делото
съсобственост на процесната сграда с идентификатор №*** , за
същата делбата следва да се допусне при
квоти 57,25/83 идеални части за
ищцата и 25,75/83 идеални части за
ответницата.
При определянето на
тези квоти ответницата се позовава на квадратурата на навеса като сграда №*** по КККР на гр.С. -
83кв.м., но при определяне правата на
двете съделителки в съсобствеността на тази сграда, се позовава на квадратурата по договора за
доброволна делба от 2004г., към която включва и тази на сушината ,която по договора от 26.07.2004г. е
поставена в дял на наследодателите на страните по делото, с посочена площ от
32кв.м. Получената от този сбор квадратура от 52кв.м. приема, че е общо площта
от сграда №3, която са получили наследодателите и оттам като съотношение на частите,
притежавани от навеса, представляващ сграда №*** по КК от 83 кв.м., в съсобственост определя
51,5/83 кв.м. и 31,5/83 кв.м. като
изключителна собственост на ищцата, което е в противоречие с установеното по
делото ,че сушината съществува като постройка отделно от навеса , отразена като сграда с идентификатор №*** по
КККР на гр.С.,с предназначение : постройка на допълващо застрояване, която също
е допусната до делба , като в тази част решението като необжалвано,е влязло в
сила. С оглед на това няма основание сушината да се приеме като част от навеса
и от сграда №*** по КККР на гр.С. и да се включва в делбата на тази сграда .
Съгласно договора за
доброволна делба от 26.07.2004г. от навеса наследодателите на страните по
делото получават западната част от
20кв.м.,а ищцата източната от 32кв.м.,съответно изчислени в дробна част това са 20/52 и 32/52 или като десетична дроб 0,385, съответно 0,615.
По КК на гр.С. навесът , представляващ сграда № ***, е с площ 83 кв.м. Частите
за наследодателите от тази сграда - 20/52 от 83 / 0,385 . 83/, са 32/83, а за
ищцата - 32/52 от 83 / 0,615 . 83/,са 51/83. При притежаваните от страните по
делото по ½ от съсобствеността по наследство ,то
ответницата притежава 16/83ид.ч. от процесната сграда № *** ,а ищцата
67/83ид.ч./ 51/83 + 16/83/.
При определяне на
квотите на страните по делото в
съсобствеността на сграда с идентификатор №*** ,първоинстанционният съд не е
зачел действието на договора за доброволна делба от 26.07.2004г. в тази му
част, позовавайки се на частична нищожност
в хипотезата на чл.26,ал.2 ЗЗД -
невъзможен предмет, порадди липсата на
одобрени за това инвестиционни проекти/чл. 202 ЗУТ/. Въззивният съд
намира,че такава нищожност не е налице, като се вземе предвид ,че процесната
сграда има характеристиките на обект по чл.147,ал.1,т.1 ЗУТ,както и че липсата
на одобрен инвестиционен проект не обосновав нищожност на договора .Независимо
от това, определените от първоинстанционния съд квоти в съсобствеността на
процесната сграда с идентификатор №*** в размер на ¼ за ответницата и
¾ за ищцата , не следва да бъдат променяни съобразно договора за
доброволна делба от 26.07.2004г.,тъй като това би довело до влошаване
положението на жалбоподателката с намаляване на квотата й от съсобствеността в
сграда с идентификатор №*** / на 16/83 ид.ч./,в нарушение на чл.271,ал.1, пр.2 ГПК, при
липсата на жалба от другата страна.
Относно искането по чл. 344, ал.
2 от ГПК за постановяване на привременни мерки:
Такова искане се
съдържа в подадения от ответницата О.Ц.
писмен отговор на исковата молба ,в който е заявена претенция за
заплащане от ищцата на обезщетение в размер на 350лв. месечно за едноличното
ползване на делбения имот. В съответствие с установената съдебна практика
/опр.№ №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г.,IVг.о. и др/, първоинстанционният
съд в първата фаза на делбеното производство се е произнесъл по основателността
на искането по чл.344,ал.2 ГПК за заплащане обезщетение за ползването на
процесния имот за периода от влизане в сила на решението на
съда по допускане на делба до приключване на делбата.
Ответницата не е
доказала да е налице невъзможност за
нея за ползване на делбения имот
съобразно правата й като съсобственик вследствие
ползването му от ищцата. От показанията на св.В. се
установява, че не е препятстван достъпа на ответницата до имота,като тя има
ключ от входната врата,а достъпът до съсобствената къща и стопанските посторйки
е свободен. Неговите твърдения не се опровергават от заявеното от св.Ц. и св.Д..От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ответницата да е лишена от възможността да упражнява правата
си на съсобственик в делбения имот, да не й е давана възможност от ищцата да държи вещи в съсобствената къща и двете
постройки на допълващо застрояване след смъртта на наследодателите на страните.
Обективираното в двете покани до ответницата
/ л.84 и л.102 от първоинстанционното дело/ изявления
на ищцата чрез процесуалния й представител,също не обосновава такъв извод. Заявеното
от св.Ц. за преместването на мотора касае предходен период,ирелевантен за
спора,когато е била жива наследодателката на страните – неговата баба. Свидетелят
не оспорва,че има ключ от входната врата ,която е на пътя и че има достъп до двора,като не му е
ограничаван достъпа. Св.Ц. не твърди майка му - ответницата Ц. , да не е била
допускана до имота след смъртта на баба му и дядо му и да не е имала достъп до къщата и сградите ,останали в наследство след
смъртта на родителите й. Св.Д. в показанията си
е заявила,че ответницата има стая и е виждала нейни неща в стаята от
старата къща. Няма данни тази свидетелка да е заинтересована от изхода на
делото,предвид на което няма основание да не бъдат кредитирани нейните
показания. От събраните по делото доказателства не се
установява ищцата да е възпрепятствала ответницата като съсобственик да
използва имота с построените в него сгради , предмет на предявения иск за делба
,съобразно нейните правата, поради което искането на ответницата за определяне на привременни
мерки по чл.344,ал.2,пр. последно ГПК се явява
неоснователно, поради неговата недоказаност, до който извод е достигнал
и първоинстанционният съд.
На основание изложеното,въззивният съд прие,че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение в обжалваните му части - потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК,
за настоящото производство на ищцата ,като ответница по въззивната жалба, следва
да се присъдят разноските за тази инстанция.
Претендираните са в размер на 800лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие /л.21 /.Направеното
от жалбоподателката възражение за прекомерност
е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия във въззивното производство за процесуална защита на
ищцата. Предмет на въззивно обжалване е само част от първоинстанционното решение,постановено
в първаната фаза на делбата - досежно квотите в съсобствеността за една от
сградите и искането по чл.344,ал.2 ГПК , като от пълномощника на ищцата е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба и писмено старновище, без участие на
пълномощника на страната в съдебното заседание пред въззивната инстанция и без събиране на нови
доказателства във въззивното производство, предвид на което и на основание чл.78,ал.5 ГПК за това
производство на ищцата следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер ,предвиден в чл. 7, ал. 4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 600лв.
На
основание изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260013 от 21.09.2020г по гр.д.№1344/2019г. на
Севлиевски районен съд в обжалваната му част: относно определените квоти за
допуснатата до делба сграда с
идентификатор №*** и в частт,с която е
отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, на О.Т.Ц. за осъждане
на Р.Т.Б. да й заплаща сумата от 350 лв. месечно, ведно със законната лихва до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за ползването на делбените
недвижими имоти, от влизане в сила на решението на съда по допускане на делба
до приключване на делбата.
ОСЪЖДА
жалбоподателката О.Т.Ц., ЕГН**********,***,р-н **, „О. К. “,ул.“К.“№**, да
заплати на ответницата по въззивната жалба Р.Т.Б. , ЕГН********** ***, сумата
от 600лв. – разноски за въззивното производство
.
Решението в частта,с която е потвърдено решението на
Севлиевски районен съд относно определените квоти за допуснатата до делба
сграда с идентификатор №***, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата част – относно претенцията по чл.344,ал.2 ГПК ,решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :