№ 683
*** , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430100936 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор *** В., срещу Г. П. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в
*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на
717,96 лева за консумирана топлинна енергия, от които 668,58 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г.
до 30.04.2020 г., както и 49,38 лева, представляващи лихва за забава за периода от
04.06.2018 г. до 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 4635/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е постъпило
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, ж.к. „***, е
1
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че
ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 4635/2020 г. извлечение от сметка за абонатен номер № №***
ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
задължението си. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са
изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-
334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума
за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 68,91 лева; сума за отопление без
ИРУ в размер на 286,78 лева, сума за отопление отдадена от сградна инсталация в
размер на 257,72 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 47,00 лева и
корекции в размер на 8,17 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три
броя ИРУ и една щранг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
2
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 особеният представител на
ответника е депозирал отговор. Твърди, че искът е допустим. Оспорва иска по
основание и размер. Излага, че по делото не са представени доказателства, че към
датата на предявяване на ИМ ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот. Сочи, че няма данни справките с информацията, касаещи вземането на ищеца да
са връчвани на ответника. Твърди, че тъй като ответникът живее в Англия, най -
вероятно от 15.11.2015 г. е загубил качеството си на потребител на топлинна енергия,
поради което счита, че няма как да е ползвател на същата. Счита, че ответникът се е
отказал от услугите на топлофикационното дружество. Оспорва, дължимостта на
услугата „сградна инсталация“, тъй като същата противоречи на Директива 2011/83 на
ЕС.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда
да отхвърли предявения иск. Счита, че няма как за един и същи период на ответника да
бъде доставяна ТЕ с измервателни уреди и без измервателни уреди.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск, като съобрази практиката на ВКС. Счита иска за
преждевременно предявен. Претендира присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от изисканато ч.г.д, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата 668.58
лева - главница за периода 01.04.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху главницата в
размер на 49.38 лева за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020 г. и законната лихва върху
главницата от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. за
деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2551/17.09.2010 г., връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ТРК, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по
делото.
Представени по делото са и фактури, издавани от ищеца по отношение на
3
топлоснабдения недвижим имот.
Установява се както от приложения по делото справка за лице, водена на името
на ответника в СлВП Плевен, така и от представените документи за собственост, че Г.
П. В. е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор №42/23.08.2002 г., ведно
със споразумителни протоколи към него, сключен между етажна собственост,
находяща се в ***, ж.к. „***, в качеството на възложител и „Техем сървисис“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, от който се установява, че възложителите са възложили на
изпълнителя доставка и монтаж на ИРУ, както и извършване на услугата дялово
разпределение.
Представена като доказателство по делото е и служебна бележка, издадена от
ищеца по делото, се установява, че в периода от 01.06.2012 г. до 08.06.2021 г. в
дружеството не е постъпвал отказ на ответника за ползване на ТЕ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор
спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното
доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на ответника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим
имот, находящ се в ***, ж.к. „*** и, че сградата, в която се намира имотът е
4
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на
потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150,
ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да
заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия. От представеното и приетото по
делото извлечение от сметка за процесния топлоснабден имот се установява размера на
главницата и на лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на топлинна
енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните
дължими суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответницата дължат процесните в исковото производство суми – главница
и лихва.
За неоснователно съдът приема възражението на особения представител на
ответника, че ищецът не следва да претендира суми, както за ТЕ отдадени от ИРУ, така
и за ТЕ без ИРУ. Същите суми касаят отделни пера от сметката, като една част от нея е
измерена от ИРУ, а друга част се дължи за ТЕ, измерена без ИРУ – за щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия
5
възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата
топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели
решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда
на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се
извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна
собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за
топлинната енергия за отдадена сградна инсталация. Поради изложеното и
възражението на особения представител на ответника в тази насока е неоснователно.
Поради изложеното искът като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и исковото производство разноски.С депозиране на
възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за
възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест
на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер от 475,00 лв. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм.
- ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
6
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и
правна сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за
представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. П. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес в *** дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор *** В. обща сума в размер на 717,96
лева за консумирана топлинна енергия, от които 668,58 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г.
до 30.04.2020 г., както и 49,38 лева, представляващи лихва за забава за периода от
04.06.2018 г. до 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски. на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния
директор *** В., сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4635 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния
директор *** В., сумата от 475,00 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7