Определение по дело №1282/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3886
Дата: 1 ноември 2018 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20163100901282
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 01.11.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1282 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба вх.№ 31569/31.10.2018г депозирана от М.И.К., ЕГН **********, законен представител на „САНО И ПИ СИ“ЕООД за отмяна на наложена с определение № 3757/23.10.2018г глоба на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 92 от ГПК.

Молбата подлежи на разглеждане от съда, наложил глобата и е депозирана по поща в рамките на седмичния срок за оспорване на глобата(отчетен от самото й постановяване, независимо от евентуалното по-късно уведомяване на страната или пълномощника й). Съдът приема молбата на санкционираното лице за допустима и надлежно предявена.

Молителят сочи, че санкцията му е наложена в противоречие със закона, тъй като от една страна не е допуснал неизпълнение на задължение, а напротив съдействал на съда като представил по делото многократно искана информация, справки и документация и е уведомил съда за разногласията в управлението на дружеството, довело до практическото прекратяване на дейността му. Позовава се на извършени несъгласувани с него действия на другия управител, като счита, че е в невъзможност да декларира обстоятелства, които не са му били известни. От друга страна, сочи че законът не допуска повторното налагане на санкция за едно и същото поведение. Отделно счита, че като управител на длъжника е оказвал съдействие и активно участва в делото поради което добавянето на новата санкция към вече наложени по рано в общ размер от 6000лв е незаконосъобразно и необосновано в максималния размер от 5000лв. Моли наложената глоба да бъде отменена.

Доколкото определението за налагане на санкция от съда не решава материален спор по същество, това произнасяне може да бъда коригирано от съда както поради нови обстоятелства (каквито биха били посочени обективни пречки за изпълнение на задълженията), така и поради допуснати грешки или пропуски от съда в преценката на вече обсъждани обстоятелства. В тази връзка съдът преценява, че всички изложените в молбата доводи следва да бъдат разгледани в настоящото производство(независимо, че вече са били преценявани от съда).

1.      По оплакването за неправилно преценено като неизпълнение поведение на санкционираното лице:

На първо място (както съдът е посочил при налагане на първоначалната глоба от 1000 лв с определение 1788/22.05.18 (л.2042), при повторното санкциониране с определение № 2335/03.07.2018г (л.2152) и при мотивиране на сега оспорваната трета глоба) съдът е съобразил, че необходимите данни за упражняване на правата на синдика по попълване на маса и адекватна защита на кредиторите, предявили права за удовлетворяване в производството, включително изискваните в хода на разглеждане на възраженията на кредитори, не са били пълни. Именно поведението на молителя, изразяващо се в липсата на каквито и да е други действия, извън тези вече обсъдени от съда, представлява неизпълнение на задължението за съдействие, тъй като непълнотата не е била отстранена. Съдът вече двукратно е обявявал на този управител, че предприетото от него изпълнение (съвпадащо само с ДВЕ от визираните в настоящата молба действия), предприето изрично по възложените от съда задължения по реда на чл. 640 ал.2 ТЗ не е било адекватно, тъй  като не са съдържали изрично поисканите от кредиторите книжа (с определение № 638/19.2.2018г. на л. 1823), но и книжа, които законът изисква да бъдат представени още в началото на откритото производство и съдът ги е посочил конкретно в определение№ 435/2.2.2018г. на л.1788( списъка на плащания в полза на свързаните лица за годината преди началната дата на неплатежоспособността и декларацията за местонахождение на активи, вкл. касова наличност). Не може да се приема за изпълнение в полза на управителя действието, предхождащо задължаването му (каквото е представянето на предмет на изследване на експертиза, въз основа на която е открито производството), нито действия, които е извършил пред въззивна инстанция и не е обявил нито на първоинстанционния съд, нито на синдика (който не участва във в.т.д. 51/18г. на ВАпС). И към настоящия момент, въпреки прилагането на оборотна ведомост, която е  неподписана и с непълни отразявания на крайни салда), липсва достъп на синдика до първичните документи и фактическото управление на активите, и най-вече касовата наличност. Съдът е съобразил, че лицето, чрез което самият М.К. е изпълнявал частично задълженията (счетоводителката Бакърджиева, която е кореспондирала с временния и първия постоянен синдик и е подписвала вторичните счетоводни книжа, представяни от управителя на л.1875, 1959, 2024) изрично е декларирало пред синдика, че е предало цялата документация именно на М.К. (л. 2147), а другият управител Б.К. е подал нотариално заверена декларация за липса на знание за точното местонахождение на касата. Налага се единствения извод, че именно молителя се въздържа да оповести и предаде тази наличност(доколкото именно упълномощения от него представител адв. Г. се позовава на съществуването й и явно известното й местонахождение и изгражда защитна теза в тази връзка, включително с доказателствено искане, допуснато от въззивния съд по в.т.д. 51/18г. на ВАпС). Дори и всички други задължения да са изпълнени, задържането на ликвидни парични средства в размер (според актуално дебитното салдо на оборотна ведомост, представена с настоящата молба) достатъчен да удовлетвори близо половината от приетите вземания и да обезпечи съдебната защита на кредиторите по попълване на масата по вече висящи дела с участие на синдика, несъмнено е достатъчно значимо неизпълнение, за да бъде санкционирано от съда по несъстоятелността.

2.      По посочената  обективна пречка за изпълнението:

Както вече е обявил в мотивите при налагане на оспорваната глоба, обстоятелството, че между двамата представляващи управители съществува конфликт не е извинителна причина. Като управляващ М.К. е дължал изрично оповестяване на известните му обстоятелства и предаване на синдика на всички книжа и документи, до които има достъп. Дори и действително лично той да не разполага с информация за местонахождението на движимите вещи ( някои от тях на значителна стойност, напр. медицинско и фитнес оборудване и транспортни средства) и касата това следва да се декларира именно в изискуемата квалифицирана форма с нотариална заверка, с оглед предприемане на действия по търсене на отговорност от отчетниците, допуснали липсата.

По тези съображения съдът намира, че причините посочени от управителя М.К. за продължаващото неизпълнение(след повторно изискване по реда на чл. 640 ал.2 ГПК на пълно предаване на цялата документация, а не на извадки от нея и деклариране на известни факти), не са уважителни.

3.      По оплакване за нарушение на закона

В съдебната практика разпоредбата на чл. 640 ал.2 ТЗ се възприема като  гаранция за правилното и срочно упражняване на процесуалните права,  насочена към развитие на процеса, респективно налаганата от съда глоба се приема за процесуална санкция, дисциплинираща участниците в процеса (Определение № 451 от 20.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1795/2015 г., I т. о., ТК). За да постигне тази цел, санкцията не само може, но и следва да се налага при всяко отделно неизпълнение на възложено от съда задължение. В противен случай еднократно наложената глоба би изчерпила функцията си на обезщетение, заместващо продължаващо неизпълнение. Несъмнено, за да стимулира санкционираното лице да промени поведението си съобразно изискванията на развитие на процеса, глобата следва да се налага периодично, докато изпълнението бъде осигурено. Несъмнено неизпълнение на задължение за представяне на документ може да бъде повторно и ако затруднява движението на производството да се санкционира повторно( арг. от чл. 87 и чл. 91 ал.2 ГПК). В случая съдът е наложил първата и втората глоба за непредставянето на конкретни документи, а спорната сега трета глоба за осуетяването на достъпа до цялата документация, включително и тези документи, които са изисквани по-рано и не са били представени. Новото бездействие е продължило поне два месеца (след връчване на поредното уведомление за задължение на 06.08.2018г на л. 2162) и то след като дейността на предприятието е била прекратена и в рамките на същия период жалбата на длъжника, чрез този управител срещу съдебния акт в тази връзка е била отхвърлена. Вместо сам да предаде управлението на новоназначен постоянен синдик законният представител е предпочел да бездейства, което е наложило и издирването му от синдика, докладвано изрично на л. 3367. Именно бездействието в този период ( а не в предходните) е санкционирано като ново поведение на задълженото лице с новата глоба.

4.      По размера на санкцията:

Текстът на чл. 640 ал.2 ТЗ визира максималния размер на глобата, за всеки отделен случай на нейното налагане. В този смисъл сумирането на наложените преди това глоби с текущата е необосновано.

Липсата на каквото и да е поведение на лицето след налагане на първата, и особено на втората глоба явно индицира непостигнат дисциплиниращ ефект с първите санкции. Съответно и съдът е определил максималния размер на санкцията като адекватен на продължаващото без промяна игнориране на усилията както на съда, така и на синдика да осигурят достъп до документацията на дружеството за целия съмнителен период, предхождащ откриването на производството по несъстоятелност, така и до оповестените ликвидни наличности на предприятието. 

По изложените съображения и на осн. чл. 92 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 31569/31.10.2018г, депозирана от М.И.К., ЕГН **********, законен представител на длъжника „САНО И ПИ СИ“ЕООД за отмяна на наложена с определение № 3757/23.10.2018г глоба на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 92 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на молителя, на адреса на подателя на молбата, удостоверен в пощенската разписка, чрез пълномощника адв. Г. и на известните по делото постоянен и настоящ адрес на лицето със съобщение обр. 9 от Наредба № 7. 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: