Разпореждане по дело №152/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивните жалби на „.-З." -Г.З. от една страна и от Т.Ю.Ч., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Д.З.Ч., Ф.И.Ч. и Д.З.Ч. със съгласието на майка си Т.Ю.Ч.. Жалбата е подадена Ч. процесуалният им представител А.М., А. колегия С. З..

Обжалва се решение № 273/07.01.2011г., постановено по Г.д. 221/2010г. по описа на районен съд-З..

С обжалваното решение съдът е осъдил „.-З.” Г.З. да заплати, на осн. чл. 200 КТ, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт след трудова злополука на З.Д.Ч., бивш жител на Г.З., починал на 15.02.2010 г., както следва: на Т.Ю.Ч., ЕГН *, Г.З., У.Б., 1. вх А, .3, А., обл. С. сумата 33 374.74 лв. (тридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; на Д.З.Ч., ЕГН * със съгласието на майка си Т.Ю.Ч., ЕГН * от същия град и адрес сумата 43 374.74 лв. (четиридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; на Д. З.Ч., ЕГН * от с.Г. и адрес, със съгласието на майка си Т.Ю.Ч., ЕГН * – сумата 43 374.74 лв., (четиридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г. и на Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С. – 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г. С решението си съдът е отхвърлил предявените искове в останалата им част, както следва: за Т.Ч. – за разликата над 33 374.74лв. до 70 000.00 лв.; за Д.Ч. – за разликата над 43 374.74 лв. до 80 000.00лв., за Д.Ч. – за разликата над 43 374.74 лв. до 80 000.00лв. и над 50 000.00 лв. до 60 000.00 лв. за Ф.Ч., като неоснователни и недоказани, осъдил е „.-З.” Г.З. да заплати в полза на ЗРС, ДТ в размер на 6 805.00 лв. и разноски за експертизи в размер на 71.00 лв., както и да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3 852.48 лв. в полза на А.В.М. от АК Г. С.З., кантора Г.П.У. Б. № **.Осъдил е Т.Ю.Ч., ЕГН *, Г.З., У.Б., 1. В. А, .3, А., обл. С., Д.З.Ч., ЕГН *, Д. З. Ч., ЕГН * от с.Г. и адрес, със съгласието на майка си Т.Ю.Ч., ЕГН * и Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С.солидарно да заплатят в полза на „.-З.” разноски по делото в размер на 2687.00 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт жалбоподателят „.-З.” Г.З. го обжалва по съображения, че при постановяване на акта си съдът е направил разминаване между мотивите и постановения диспозитив, относно размера на дължимите обезщетения. Освен това се счита, че присъдения размер на обезщетенията от съда е прекомерно завишен както и с оглед критерия за справедливост, така и с установената трайна съдебна практика за присъждане на такъв род обезщетения.Счита се, че съдът механично е снел по 10 000 лв от претендираните обезщетения и по този начин е формирал т.нар. справедлив според него размер на обезщетенията. Същевременно се твърди, че е налице трайна практикана ВКС, като в цитираните във въззивната жалба решения размерът на присъжданото обезщетение съществено се различава от обжалваното.Предвид изложеното моли съда да отмени или измени обжалваното решение, като присъди по-нисък размер на обезщетение.

Въззивната жалба на процесуалния представител на ищците-А.М. съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Правилно било прието от съда, че със загубата на своя съпруг, баща и син ищците по делото са претърпели и до края на живота си ще търпят тежки душевни болки и страдания. Оплакването се свежда до размера на присъденото обезщетение, като се счита същия занижен. Твърди се, че трайната съдебна практика установявала значително по-висок размер на присъждани в индентични казуси обезщетения, като се цитира съдебна практика.

От разпита на свидетелите се установило какви са били фактическите отношения между пострадалия и ищците по делото, че между тях е съществувала обич и привързаност, като не следвало да се игнорира и факта, че те са били зависими в социален аспект от починалия им син, съпруг и баща.

Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и уважи исковата претенция в пълен размер.

В съдебно заседание за жалбоподателя „.-З." -Г.З.А.А. поддържа въззивната жалба на посоченото отменително основаниеи оспорва подадената от А.М. въззивна жалба.

Жалбоподателите Т.Ю.Ч., , Д.З.Ч., Д. ЗДРАКОВА Ч., и Ф.И.Ч. не се явяват и не изпращат процесуален представител.

От третите лица-помагачи за „.-О.З.Е.Г.С.А. Михайлова заема становище за основателност на подадена жалба от „.-З." -Г.З. и за неоснователност на подадената жалба от А.М..

След преценка на изложеното във въззивните жалби, като взе предвид доводите и съображенията на страните съдът направи следните фактически и правни изводи:

И двете въззивни жалби са подадени в преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежни страни при наличие на правен интерес от трсената защита. Налице е годен за обжалване съдебен акт, при което се дължи произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество въззивната жалба на „.-З." -Г.З. е основателна. Съображенията з това са следните: Въззивния съд изцяло споредя възприетата от районния съд фактическа обстановка досежно наличието на трудова злополука, наличието на елементите на фактическия състав на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя, вкл. и досежно приложението на чл. 200, ал.3 и 4 КТ, като на основание чл. 272 ГПК в тази част на решението препраща към мотивите на районния С.

Досежно размера на обезщетението, което следва да бъде определено според общоприетия критерйй за справедливост на наследниците на починалия в резултат на трудовата злополука Здравко Ч. въззивния съд счита, че решението е неправилно, като така присъдения размер се явява значително завишен. Действително съдът е снел по 10 000 лв. от претендирания в петитума на исковата молба размер за всеки от ищците, формирайки размера на обезщетението което следва да се присъди.

Проследявайки практиката на съдилищата през последните години се налага извода, че в сходни казуси се присъждат обезщетения в значително по-нисък размер. Така например с решение № 1122/01.10.2008г. на ВКС по Г.д. № 5086/2007г., Vг.о. на наследниците на починалия в резултат на трудова злополука Д.И.М. е присъдено обезщетение съответно от 18 000лв.за Б.К.М и 12 000 лв. за И.Д.М.; с решение № 1247/09.12.2008г. на ВКС по Г.д. № 4465/2007г., ІІІг.о. на наследниците на починалия Т. вследствие настъпила трудова злополука е присъдено обезщетение за всеки от тях по 15 000 лв., или О. сумата 45 000 лв.; с решение № 1233/16.01.2009г. на ВКС по Г.д. 1729/2006г. ІІ г.о. на наследниците на Д.Г.К. е присъдето обезщетение в размер на 12 000 лв. за всеки от тях.; с решение № 158/08.07.2009г. по Г.д. № 352/2009г. на ПАС е присъдено обезщетение за наследниците на починалия при трудова злополукаР.М.Х. в размер на 32020 лв. за всеки от тях; с решение № 68/01.03.2010г. по Г.д. № 3456/2008г. ІІг.о. на ВКС е присъдено обезщетение за наследниците на К.С обезщетение в размер на 40 000 лв. за всеки от тях. Следва да се отбележи, че представената от А.М. съдебна практика към въззивната жалба не касае хипотезата на чл. 200 КТ и не следва да се взема предвид.

При така установеното се налага извод, че размера на обезщетението на обезщетението следва да бъде определен около този размер съобразно общоустановения в практиката на съдилищата критерии за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че размерът на претендираното обезщетение за Т.Ч., Д.Ч. и Д.Ч. е основателен за сумата 40 000 лв. за всеки един от ищците, а размерът на претендираното обезщетение от Ф.Ч.- за сумата 30 000 лв. Над този размер исковата претенция е неоснователна. Във връзка с приложението на нормата на чл. 200, ал.3 и 4 КТ съдът направи следните правни изводи:

По силата на З. правоотношение между ответника и третото лице З. „Б.В.И.Г.” Г.С. и във връзка с настъпилата трудова злополука, на първите трима ищци е изплатено З. обезщетение О. в размер на 67 645,20 лева( за всеки по 22 548.40 лева), с което третото лице е изпълнило своето задължение съобразно сключения договор.

По силата на осигурително правоотношение с ПОК „Доверие” , във връзка с настъпилата смърт на техния наследодател, на всеки от тримата е изплатена сумата 4 076.86 лева.

Всеки от първите трима ищци е получил О. по 26 625.26 лева, която сума следва да се приспадне от определеното обезщетение, т.е. на ищцата Т. – съпруга и на двете деца Д. и Д. се дължи обезщетение от „. З." Г.З. в размер на 13 374.74 лв., На ищцата Ф.Ч.-майка на пострадалия, следва да се присъди обезщетение в размер на 30 000.00 лева. Обезщетенията се дължат със законната лихва, считано от деня на злополуката и настъпилата смърт – 15.02.2010 год. до окончателно изплащане на сумите.

Няма спор, че конституираното трето лице-помагач на ответника – „. – ОЗ” Е.Г.С. е сключил Застраховка с ответното Д., по силата на която е уговорена застраховка за едно увредено лице в размер на 10 000.00 лв. Процесната трудова злополука е станала на 15.02.2010г., а посочената застраховка е за периода от 09.10.2009г. до 13.07.2010г. , т.е. съществуват законови предпоставки застрахователното Д. да заплати договорената застраховка. Безспорно е, че З. обезщетение не е изплащано.

По аргумент от изложените по-горе мотиви въззивната жалба, подадена от А.М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ищците не са заплатили адвокатско възнаграждение, тъй като видно от Договора за правна защита и съдействие, пълномощникът им А.М. указва безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както е посочил в исковата молба. На осн. чл. 38, ал.2 ЗА, при безплатна адвокатска помощ, ако насрещната страна дължи разноски, адвокът указал безплатната помощ има право на възнаграждение в размер не по-малко от минималния. Представляваните от А.М. лица, с отглед тяхното материално състояние и възраст, попадат в кръга на посочените лица в чл. 38, ал.1 ЗА. Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на А.М. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

Ответникът, съобразно уважената част от исковете, ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ЗРС ДТ в размер на 6000.00лв. и разноски за експертизи в размер на 71.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 2600.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 273/07.01.2011г., постановено по Г.д. 221/2010г. по описа на районен съд-З. В ЧАСТИТЕ в които съдът е осъдил „.-З.” Г.З. да заплати, на осн. чл. 200 КТ, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт след трудова злополука на ЗДРАВКО ДАНЧЕВ Ч., бивш жител на Г.З., починал на 15.02.2010 г., както следва: на Т.Ю.Ч., ЕГН *, Г.З., У.Б., 1. вх А, .3, А., обл. С. за разликата над 13 374,74 лв до сумата 33 374.74 лв. , ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; на Д.З.Ч., ЕГН * и Д. З. Ч., ЕГН * със съгласието на майка си Т.Ю.Ч., ЕГН * от същия град и адрес за разликата над 13 374,74 лв. до 43 374.74 лв. за всеки от тях , ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; и на Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С. – 30 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г.

ОСЪЖДА „.-З.” Г.З. да заплати в полза на ЗРС, ДТ в размер на 6 000.00 лв. и разноски за експертизи в размер на 71.00 лв.

ОСЪЖДА „.-З.” Г.З. да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. в полза на А.В.М. от АК Г. С.з, кантора Г.П.У. **** № **.

ОСЪЖДА Т.Ю.Ч., ЕГН *, Г.З., У.Б., 1. В. А, .3, А., обл. С., Д.З.Ч., ЕГН *, Д. З. Ч., ЕГН * от с.Г. и адрес, със съгласието на майка си Т.Ю.Ч., ЕГН * и Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С.солидарно да заплатят в полза на „.-З.” разноски по делото в размер на 2600.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: