Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 602 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.10.2020г., гр.д.43794/19г., СРС, 120 с-в
приема за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от
ЗЕ, че Г. И.В. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 807,08 лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г., ведно със
законна лихва от 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 397,03
лв. за периода от 14.09.2016 г. до 23.01.2019 г., сумата 1,96 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2016
г., ведно със законна лихва от 31.01.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение от 0,65 лв. за периода от 30.01.2016
г. до 23.01.2019 г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 94,13
лв. - разноски за заповедно производство и сумата 929.13 лв. - разноски за
исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответнициата
по исковете Г. И.В..
Счита, че за недоказано количеството доставена
топлинна енергия. Не е отчетено изключването на всички радиатори и липсата топломер.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата,
съдът приема следното:
Видно от
приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на
индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата
нормативна уредба. Прието е, че
извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна
енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и
разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
Противно на оплакванията в жалбата за липса на
топломер, съдебно-техниическата експертиза установява извършено отчитане на
доставената топлинна енергия чрез средство за търговско измерване, а именно общ
топломер, монтиран в абонатната станция на сградата, където се намира
топлоснабдения имот през целия процесен период 01.05.2015г. - 31.01.2016г. Вещото
лице констатира наличие на щранг лира в банята и отоплителни тела – радиатори,
които са демонтирани през исковия период. Независимо от последното, за жилището
са начислени суми за топла вода, както и за сградна инсталация в общите части
на сградата, от която никой не може да се откаже, поради което за нея се дължи
начисляване на топлинна енергия за пълен отопляем обем.
Наред с всичко, според СТЕ, поради поискан и
неосигурен достъп до имота за отчитане на данни от водомера за топла вода, служебно
е начислена стойност на предоставена топлинна енергия. В този смисъл, изпълнени са хипотезите на чл.69, ал.2, т.4
и ал.4, т.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
предвиждащи възможност за служебно
начисляване на цена за предоставена топлинна енергия и гореща вода, когато не е
осигурен достъп за отчитане. Предвид установеното от вещото лице правилно
начисляване на стойностите, напълно ирелевантен е фактът доколко ответницата
реално ползва апартамента през спорния период. Исковете за главните и акцесорни
вземания са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с
която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2020г., гр.д.43794/19г., СРС, 120 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.