РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 261226/09.12.2021г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 1968/2020г. С това решение, районният съд: 1) прогласява
нищожността на клаузите по чл.3, ал.1, т.2, чл.3, ал.2, т.1.1, чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от
договор за банков кредит № 107/07.06.2004г., сключен между “УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане,
площад „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Г.
Минчева, Септимиу Постелнику и Андреа Тониети и Д. К. Д., ЕГН: ********** от ***
поради това, че същите са неравноправни по смисъла на чл.35, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) и не са
договорени индивидуално; 2) осъжда “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, площад „Света Неделя“ №
7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Г. Минчева, Септимиу
Постелнику и Андреа Тониети да заплати на Д. К. Д., ЕГН: ********** от *** сумата от 6
515,78 лева, представляваща платена без основание договорна лихва за периода от
16.04.2015г. до 10.01.2020г. поради нищожност на клаузите по чл.3, ал.1, т.2, чл.3, ал.2,
т.1.1, чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от договор за банков кредит № 107/07.06.2004г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба – 10.04.2020г. до окончателното й изплащане; 3) осъжда “УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане,
площад „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Г.
Минчева, Септимиу Постелнику и Андреа Тониети да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********
1
от *** сумата от 1 626,79 лева, представляваща платена без основание наказателна лихва
при просрочие на главница и/или лихва за периода от 16.04.2015г. до 10.01.2020г. поради
нищожност на клаузите по чл.3, ал.1, т.2, чл.3, ал.2, т.1.1, чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от
договор за банков кредит № 107/07.06.2004г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2020г. до
окончателното й изплащане; 4) отхвърля иска Д. К. Д., ЕГН: ********** от *** за разликата
до претендирания размер на наказателната лихва от 1 774,07 лева като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на „УниКредит Булбанк“ АД за обезщетение за забава в
размер на 147,28 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата за 1461
дни; 5) отхвърля възражение за прихващане на “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, площад „Света
Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Г. Минчева,
Септимиу Постелнику и Андреа Тониети на обезщетение за забава за разликата над 147,28
лева до предявения размер от 1 800 лева; 6) осъжда “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, площад
„Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Цветанка Г. Минчева,
Септимиу Постелнику и Андреа Тониети да заплати на Д. К. Д., ЕГН: ********** от ***
съдебни разноски в размер на 2 958,09 лева.
Подадена е въззивна жалба от “УниКредит Булбанк“ АД против решение №
261226/09.12.2021г. в осъдителната част и в частта, с която се отхвърля възражение за
прихващане на обезщетение за забава за разликата над 147,28 лева до предявения размер от
1 800 лева. Жалбоподателят въвежда следните възражения: 1) искът по чл.55 от ЗЗД е
неоснователен, тъй като клаузата на чл.3, ал.1, т.2 от договора не е нищожна; 2) искът по
ЗЗППТ (отм.) е неоснователен и недоказан и районният съд неправилно е приел, че
атакуваните клаузи от договора са неравноправни; 3) дори да се приеме, че клаузите са
неравноправни, те не са нищожни, тъй като са договорени с ищеца индивидуално; 4)
решението на районния съд е постановено при нарушаване на съдопроизводствените
правила, тъй като съдът не е обсъдил всички доводи на банката; 5) решението на районния
съд е необосновано в обжалваните части. “УниКредит Булбанк“ АД иска от въззивния съд
да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В отговор на въззивната жалба, Д.Д. изразява становище за неоснователност на
същата. Въззиваемият излага подробни доводи за неоснователност на възраженията,
въведени в жалбата и цитира съдебна практика, която подкрепя защитната му теза.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Д.Д. против решение № 261226/09.12.2021г.
в частта, в която е уважено възражението за прихващане на “УниКредит Булбанк“ АД за
сумата от 147,28 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата от 1 626,79
лева за 1461 дни. Жалбоподателят твърди, че е недопустимо прихващане на вземанията за
неустойка с вземанията за законна лихва и подчертава, че е платил неустойка на банката в
размер на 212,22 лева. Д. иска от съда да отмени решението в тази част и да отхвърли
изцяло възражението на банката за прихващане. Претендира разноски.
В отговор на насрещната въззивна жалба, “УниКредит Булбанк“ АД изразява
становище за неоснователност на същата.
Въззивната и въззиваемата страна не се представляват в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
2
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. К. Д. против
„УниКредит Булбанк“ АД с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.37, ал.1 от
ЗЗППТ (отм.), вр. чл.35, ал.1 от ЗЗППТ (отм.), вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.06.2004г. сключва договор за банков кредит №
107/07.06.2004г. с „УниКредит Булбанк“ АД за сума в размер на 54 000 лева. Кредитът е
предназначен за покупка на жилище, находящо се в гр. Бургас, обезпечен е със законна
ипотека и е със срок на погасяване до 20.05.2022г. Изплащането на кредита се извършва на
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер от 502,59 лева до 20-то
число на всеки месец, съобразно погасителен план, инкорпориран в чл.4 от договора.
Според чл.3, ал.1, т.1 от договора, дългът по кредита се олихвява с ГЛП в размер на
8,88%, представляващ сбор от следните компоненти: основен лихвен процент на БНБ,
действащ към периода на олихвяването от 3,83 % плюс надбавка от 5,05 пункта.
В чл.3, ал.1, т.2 от договора, кредитополучателят дава съгласието си банката да
променя едностранно базисния ГЛП (от 8,88%) при промяна на пазарните условия, които
по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2
пункта над размера, определен в деня на сключване на настоящия договор, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
Според чл.3, ал.2, т.1 от договора, когато кредитополучателят не плати главницата от
погасителна вноска, той дължи лихва за периода на забавата, както следва:
1.1. ОЛП плюс наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%) върху
редовния дълг по главницата с ненастъпил падеж;
1.2. ОЛП плюс наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%) плюс
надбавка от 5 пункта годишно (т.е. 15,88%) върху неиздължената, просрочена и изискуема
част от кредита.
Според чл.3, ал.2, т.2 от договора, когато кредитополучателят не плати главницата
от погасителна вноска, той дължи лихва за периода на забавата в размер на ОЛП плюс
наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%) върху цялата неиздължена част
от редовния дълг по главницата с ненастъпил падеж;
Според чл.3, ал.2, т.3 от договора, когато кредитополучателят е в просрочие
едновременно на лихва и на главница, кредитът се олихвява с лихва в размер на ОЛП плюс
наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%) плюс надбавка от 5 пункта
годишно (т.е. 15,88%).
В исковата молба Д. въвежда твърдение за нищожност на клаузите по чл.3, ал.1, т.2
чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от договора като неравноправни поради
противоречие с чл.144, т.11 от ЗЗП и чл.143, ал.1, т.5 и чл.143, ал.3, т.1 от ЗЗП и за
нищожност на клаузите по чл.3, ал.1, т.2 чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от
договора поради прекомерност на уговорената лихва и поради нарушаване на добрите
нрави.
В допълнение към исковата молба, подадено след отговора на същата, Д. въвежда
твърдение за нищожност на клаузата по чл.3, ал.1, т.2 от договора като неравноправна
3
поради противоречие с чл.35, ал.2, т.9 и т.11 и чл.36, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) и за нищожност
на клаузите по чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от договора като неравноправни
поради противоречие с чл.35, ал.2, т.2, т.8, т.9 и т.11 от ЗЗППТ (отм.), чл.35, ал.2, т.4 от
ЗЗППТ (отм.).
Ищецът твърди, че в периода от 10.05.2015г. до 10.01.2020г. е погасявал редовно
вноските по кредита, някои от които със забава. В резултат на това, банката е начислявала
договорна и наказателна лихва за просрочие на основание чл.3 от договора и анюитетната
вноска е увеличена от 502,59 лева на 548,43 лева. Това води до плащане в повече на
договорна лихва в размер на 2 715,41 лева и наказателна лихва размер на 1 774,07 лева за
процесния период. Д. твърди, че поради неравноправния характер на клаузите по чл.3, ал.1,
т.2 чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от договора, дружеството е получило без
основание и се е обогатило неправомерно със сумата от 2 715,41 лева – договорна лихва и
1 774,07 лева – наказателна лихва.
Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на „УниКредит
Булбанк“ АД, че клаузите на чл.3, ал.1, т.2 , чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от
договор за банков кредит № 107/07.06.2004г. са нищожни като противоречащи на чл.35 и
чл.36 от ЗЗППТ (отм.), вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и да осъди „УниКредит Булбанк“ АД
да му заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 2 715,41 лева,
представляваща договорна лихва, получена без основание в периода от 16.04.2015г. до
10.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 1 774,07 лева, представляваща наказателна лихва
при просрочие на главница и/или лихва, получена без основание в периода от 16.04.2015г.
до 10.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В отговор по чл.131 от ГПК, „УниКредит Булбанк“ АД оспорва исковете. Банката
твърди, че ищецът няма качеството на потребител, а ипотечните кредити са изключени от
обхвата на Закона за потребителските кредити съгласно чл.4, ал.1, т.3 от същия закон.
Според ответника, клаузата на чл.3, ал.1, т.2 от договора не подлежи на преценка за
неравноправност, тъй като основният предмет на договора е определен от двете страни,
поради което се подчинява на забраната по чл.145, ал.2 от ЗЗП. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца за несъответствие на процесните клаузи от договора с разпоредбите
на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. В допълнение към това, ответникът
подчертава, че оспорените клаузи не са нищожни, тъй като са договорени индивидуално с
ищеца съгласно изключението по чл.146, ал.1 от ЗЗП. Клаузите не са нищожни и на
основание чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, тъй като установената с тях лихва не е необосновано
висока и не противоречат на добрите нрави.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът въвежда възражение за изтекла 3-годишна и
5-годишна погасителна давност и за прихващане на сумата от 1 774,07 лева със сумата от
1 800 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо на
основание чл.86 от ЗЗД. Ответникът иска от съда да отхвърли исковете на Д. като
неоснователни и недоказани.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа
експертиза.
Според първото заключение, договорната лихва върху редовния дълг в периода от
4
20.02.2015г. до 10.01.2020г. е изчислена като сбор от два компонента: основният лихвен
процент на БНБ за времето на действие на договора, който към момента на сключването му
е 3,83%, но за процесния период е начисляван в размер на 5,41% плюс константна надбавка
от 5,05%. Така, договорната лихва върху редовния дълг през процесния период е начислена
в размер на 10,46% и възлиза на 12 876,52 лева. Действителният размер на договорната
лихва за процесния период трябва да бъде сбор от: основния лихвен процент на БНБ, който
варира плюс надбавка от 5,05% и възлиза на 6 360,74 лева. Разликата от 6 515,78 лева
представлява надвнесена сума.
Договорната лихва, която е начислена върху просрочената главница за периода от
20.02.2015г. до 10.01.2020г. e сбор от три компонента: основният лихвен процент на БНБ за
времето на действие на договора плюс надбавка от 5,05% (лихва върху редовния дълг) плюс
надбавка от 5%. Така, договорната лихва върху просрочената главница е в размер на 15,46%
и се равнява на 216,22 лева. Действителният размер на лихвата върху просрочената
главница е в размер на 140,56 лева. Разликата от 75,66 лева представлява надвнесена сума.
Наказателна лихва в размер на 2% е начислявана при просрочие на погасителна
вноска върху главницата с ненастъпил падеж и възлиза на 1774,07 лева.
Според допълнителното заключение, факторите, които влияят върху изменението на
лихвения процент са цената на кредитния ресурс (лихвата) на междубанковия пазар, цената
на привлечения ресурс (лихвата по депозити на физически и юридически лица) и разходите
за ликвидност на дългосрочното финансиране, определяни по Credit Default Swap на
съответната държава. В конкретния случай, към датата, на която УС на БНБ взема решение
за увеличаване на лихвения процент, е установено увеличение на цената на привлечените
средства (лихвата по депозити). Размерът на обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД е в
размер на 12 453,63 лева.
С определение от 17.03.2021г. съдът приема изменение на иска за договорната лихва,
който се счита предявен за сумата от 6 515,78 лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд формира
извод за основателност на исковете и за частична основателност на възражението за
прихващане. В резултат на това, съдът прогласява нищожността на чл.3, ал.1, т.2, чл.3, ал.2,
т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3 от договора за кредит като неравноправни, тъй като дават
възможност на банката едностранно да променя договорения лихвен процент – основание
по чл.35, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) и не са договорени индивидуално. Като последица от
прогласената нищожност, съдът осъжда „УниКредит Булбанк“ АД да заплати на ищеца
сумата от 6 515,78 лева, представляваща платена без основание договорна лихва в периода
от 16.04.2015г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба и сумата от 1 626,79 лева, представляваща разликата между
платена без основание наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва в периода
от 16.04.2015г. до 10.01.2020г. в размер на 1 774,07 лева и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 147,28 лева върху просрочена главница за 1461 дни, за което е направено
възражение за прихващане. За разликата от 147,28 лева до претендираните 1 800 лева –
обезщетение за забава, съдът отхвърля възражението за прихващане. За да постанови този
резултат, съдът приема, че ищецът притежава качеството на потребител по смисъл на §1, т.1
от ДР на ЗЗППТ (отм.) и оспорените клаузи са неравноправни, тъй като не са били
договорени индивидуално – основание по чл.37, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) и не отговарят на
изискването за добросъвестност, тъй като позволяват на банката да променя лихвения
5
процент едностранно – основание по чл.35, ал.1 от ЗЗППТ (отм.). Съдът приема още, че
нищожността на тези клаузи не води до нищожност на договора в цялост и ищецът остава
обвързан с първоначално определената договорна лихва в размер на 8,88%. По отношение
на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът намира същия за основателен,
тъй като сумата от 6 515,78 лева, представляваща договорна лихва и сумата от 1 774,07 лева
– наказателна лихва се явяват платени без основание (въз основа на нищожни клаузи).
Възражението за погасяване на вземането поради изтичане на кратката погасителна давност,
съдът намира за неоснователно, тъй като в конкретния случай вземането е за неоснователно
обогатяване, по отношение на което се прилага общата 5-годишна давност, която към датата
на подаване на исковата молба не е изтекла. Едновременно с това, съдът уважава
възражението за прихващане до размера от 147,28 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане, изчислено като законна лихва за 1461 дни.
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от събраните по
делото доказателства, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхождат от
надлежни страни и са насочени срещу тези части от решението, които пораждат
неблагоприятни за всеки от жалбоподателите правни последици. Поради това, жалбите са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 261226/09.12.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
От съдържанието на представения по делото договор за банков кредит се установява,
че същият е сключен на 07.06.2004г. Поради това, преценката за нищожност на оспорените
клаузи от договора, трябва да се извърши съобразено със Закон за защита на потребителите
и за правилата за търговия (отм. ДВ, бр.99/2005г., в сила от 10.06.2006г.), който е действал
към момента на сключване на договора.
Понятието „потребител“ е дефинирано в чл.2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Това
понятие е въведено в националното законодателство с разпоредбата на §1, т.1 от ДР на
ЗЗППТ (отм.)., а в последствие и с §13, ал.1 от ДР на сега действащия Закона за защита на
потребителите. Потребител по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗППТ (отм.) е всяко лице, което
придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за
продажба, производство или упражняване на професия или занаят. За приложението и
6
тълкуването на това понятие е формирана практика на Съда на Европейския съюз, според
която под „потребител“ трябва да се разбира всяко физическо лице, което участва в
потребителски договор, предмет на директивата, заради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл са решение по Дело С-348/14
на СЕС, решение по Дело С-110/14 на СЕС и решение по Дело С-419/2011г. Нещо повече. В
съображение № 17 от Директива 2011/83 е посочено, че дори когато договорът е сключен
отчасти за търговската дейност на лицето и отчасти за дейност, извън нея, но търговската
цел не е преобладаваща, лицето се счита за потребител. В конкретния случай, ищецът-
кредитополучател е сключил договор с „УниКредит Булбанк“ ЕАД за паричен заем с цел
покупка на жилище. Кредитът е предназначен изцяло за задоволяване на личните
потребности на кредитополучателя и не съществува дори индиция, че може да бъде отнесен
към търговска и/или професионална дейност, осъществявана от него. Поради това,
кредитополучателят несъмнено притежава качеството на потребител по смисъл на
Директива 93/13 и §1 от ДР на ЗЗППТ (отм.) и нормите на отменения закон намират
приложение в отношенията между страните по процесния договор. Обстоятелството, че
кредитът е обезпечен с ипотека, не променя този извод, тъй като предметът на този договор
продължава да е финансова услуга, а не финансови инструменти или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията на определени курсове или индекси на финансовите пазари, които
сочат на професионална или търговска дейност. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в решение № 65/06.07.2018г., постановено по т. д. № 1556/2017г., която макар
да е формирана по приложението на сега действащия чл.144, ал.3 от ЗЗП, с които тези
сделки са изключени изрично от обхвата па потребителската защита, е напълно съответна
към текстовете на отменения ЗЗППТ.
По делото не се спори, че „УниКредит Булбанк“ АД притежава качеството на
търговец по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗППТ (отм.), поради което процесният договор се
подчинява изцяло на приложението на ЗЗППТ (отм.)
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребител, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Според чл.35, ал.2, т.9 от ЗЗППТ (отм.)
неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно условията
на договора на непредвидено в него основание. Санкцията за нарушаване на тези норми е
разписана в чл.37, ал.1 от ЗЗППТ (отм.), според която неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Според ал.2 не са индивидуално уговорени клаузи,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
решение № 424/02.12.2015г., постановено по гр. дело № 1899/2015г., ВКС приема, че
потребителят трябва да получи предварително достатъчно конкретна информация за това,
как търговецът може да промени едностранно цената на кредита (лихвата) и съдът не може
да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. В този смисъл е и практиката
на СЕС, обективирана в решение от 21.03.2013 г. по дело С-92/11 и решение от 14.06.2012 г.
по дело С-618/10г.
В конкретния случай с уговорката по чл.3, ал.1, т.2 от договора, кредитополучателят
се е съгласил банката да променя едностранно базисния ГЛП при промяна на пазарните
условия, които по нейна преценка водят до необходимост от увеличаването му най-малко с
2 пункта над размера, определен в деня на сключване на настоящия договор, без за това да е
7
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Основанието, което
дава възможност на банката да променя едностранно ГЛП, е формулирано като промяна в
пазарните условия. Договорът не съдържа дефиниция или изброяване на случаите, в които е
налице промяна в пазарните условия, нито оповестява методиката и/или алгоритъма, чрез
които същата да се предвиди, поради което въведеното основание се явява абстрактно,
неопределено и неясно в степен, в която е равно на липса на основание. Според
допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, промяната на
лихвения процент по потребителски кредит е функция от три компонента, които увеличават
цената на кредитния ресурс: промяна на лихвата на междубанковия пазар, при която
банката получава финансиране, промяна на лихвата по привлечените средства (лихвата,
която банката начислява върху депозити на физически и юридически лица) и промяната в
индекса на Credit Default Swap на съответната държава (разходите за ликвидност на
дългосрочните активи). Първият от тези компоненти зависи изцяло от политиката на
банката и от начина, по който същата поддържа съотношението между получените депозити
и предоставените кредити (напр.: когато част от депозитите са инвестирани в дългосрочни
актови и няма налични средства за отпускане на кредити – в този случай банката търси
финансиране от междубанковия пазар). Вторият също е резултат от финансовата политика
на банката за привличане на ресурси. Единственият обективен компонент е третият. При
това положение, промяната в пазарните условия, въведената като основание за изменение на
цената на кредита, се явява функция от финансовата политика на банката и създава
неравновесие между нейните права и задължения и тези на потребителя. Поради това,
формулирана по този начин, клаузата на чл.3, ал.1, т.2 от договора се явява неравноправна
на основание чл.35, ал.2, т.9 от ЗЗППТ (отм.). Неравноправието на клаузата не е достатъчно,
за да бъде прогласена нищожността на същата. Необходимо е още, тази клауза да не е
уговорена индивидуално. Тежестта да установи изключващото нищожността обстоятелство
– индивидуално уговорена клауза, се носи от страната, която се позовава на това
обстоятелство, а именно банката. В настоящия случай по делото не е установено, че
договорът е сключен след проведени реални преговори с кредитополучателя, чрез
формулиране на клаузите посредством взаимно изразяване на волята на двете страни и при
липса на искане за тяхната промяна. Следователно, не е опровергана презумпцията на чл.37,
ал.2 от ЗЗППТ (отм.) и обичайната търговска практика, според която договорът се изготвя
предварително и се представя на кредитополучателя за подпис без възможност за промяна
на съдържанието му. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че е
осъществен фактическият състав на чл.37, ал.1, вр. чл.35, ал.2, т.9 от ЗЗППТ (отм.) и
клаузата на чл.3, ал.1, т.9 от договор № 107/07.06.2004г. се явява нищожна.
Нищожни са и клаузите по чл.3, ал.2, т.1.1; чл.3, ал.2, т.2 и чл.3, ал.2, т.3, тъй като са
в противоречие с чл.35, ал.2, т.2, т.4, т.9 и т.11 от ЗЗППТ (отм.)
Съгласно чл.35, ал.2, т.2, т.4, т.9 и т.11 неравноправна е клаузата, която: поставя
изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение; позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание или дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Посочените хипотези от нормата на чл.35, ал.2 от
ЗЗППТ (отм.) предпоставят имплицитно, че във всяка от тях постигнатата уговорка е във
8
вреда на потребителя, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и създава
значително неравновесие между неговите права и задължения и тези на търговеца. Идеята на
законодателя в този случай е да се осигури нормативна закрила на икономически по –
слабата (неравностойна) страна облигационното правоотношение. В конкретния случай с
уговорката по чл.3, ал.2 от договора са въведени следните лихви: 1) ОЛП плюс
наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%) върху редовния дълг по
главницата с ненастъпил падеж; 2) ОЛП плюс наказателна надбавка от 2 пункта годишно
(т.е. 10,88%) плюс надбавка от 5 пункта годишно (т.е. 15,88%) върху неиздължената,
просрочена и изискуема част от кредита; 3) ОЛП плюс наказателна надбавка от 2 пункта
годишно (т.е. 10,88%) върху цялата неиздължена част от редовния дълг по главницата с
ненастъпил падеж; 4) ОЛП плюс наказателна надбавка от 2 пункта годишно (т.е. 10,88%)
плюс надбавка от 5 пункта годишно (т.е. 15,88%) едновременно просрочие на лихва и на
главница. Така, както са уговорени, оспорените клаузи дават право на банката да
капитализира неизплатените лихви по кредита, при което кредитополучателят ще дължи
договорна лихва върху неизплатената лихва, а в случай на просрочие и наказателна
надбавка. Уговорен е анатоцизъм, чрез който потребителят плаща необосновано високо
обезщетение на банката в случай на неизпълнение на договора за кредит. Следователно,
оспорените клаузи се явяват неравноправни по смисъла на чл.35, ал.2, т.4 от ЗЗППТ (отм.).
Действително, размерът на лихвите по кредита е изразен в абсолютна стойност като
надбавки, което го прави ясен и разбираем, но неяснотата в конкретния случай произтича от
начина, по който е формулирана основата, върху която ще се начисляват лихвите – върху
неиздължената, просрочена и изискуема част от кредита, върху неиздължената част от
редовния дълг, върху просрочената част от дълга, върху неиздължената част по главницата с
ненастъпил падеж. Според задължителната практика на ВКС (решение № 87/06.11.2019г. по
т. д. № 848/2017г., I ТО), клаузите за възнаграждението по кредита са съществен елемент на
договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита изпълнено, не само ако
цената е посочена граматически ясно, но и ако средният потребител, който е относително
осведомен, наблюдателен и съобразителен в разумна степен може да разбере от
съдържанието на договора обхватът на задължението си и икономическите последици от
договора. В конкретния случай, втората част на това изискване не е изпълнена. Не е
осигурена възможност на потребителя без специални икономически познания да предвиди
тежестта на задължението и сумите, които трябва да плати при частично или пълно
неизпълнение на кредита. В конкретния случай, яснота за тежестта на това задължение се
внася едва с извършената по делото съдебно-икономическа експертиза.
От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за
периода от 20.02.2015г. до 10.01.2020г. договорната лихва върху редовния дълг
действително е формирана като сбор от два компонента, както е посочено в договора:
основният лихвен процент на БНБ за времето на действие на договора плюс константна
надбавка от 5,05%., Едновременно с това обаче, експертизата установява, че вместо
основният лихвен процент, който е определен към момента на сключване на договора в
размер на 3,83%, банката е начислявала такъв в размер на 5,41%, към който е добавяла
уговорената надбавка от 5,05%. Така, договорната лихва върху редовния дълг през
процесния период е увеличена от 8,88% на 10,46% , в резултат на което кредитополучателят
е патил договорна лихва в размер на 12 876,52 лева, вместо реално дължимите 6 360,74
лева. Разликата от 6 515,78 лева представлява надвнесена сума, с която банката се е
обогатила без основание.
9
Изложеното дотук обосновава извод, че оспорените клаузи са позволили на банката
да промени едностранно условията на договора на непредвидено в него основание и да
увеличи цената, без възможност за потребителя да се откаже от договора –основание за
нищожност по чл.35, ал.2, т.11 от ЗЗППТ (отм.). По делото не е установено оспорените
клаузи да са договорени индивидуално, поради което същите се явяват нищожни на
основание чл.37, ал.1, вр. чл.35, ал.2, т.2, т.4, т.8, т.9 и т.11, предл.2 от ЗЗППТ (отм.)
По изложените съображения, възражението на въззивната страна, че решението на
районния съд е постановено при нарушаване на материалния закон, е неоснователно.
Районният съд е постановил крайния съдебен акт в съответствие с изложените дотук доводи
за нищожност на оспорените клаузи, поради което изводите му по приложението на
материалния закон са правилни и обосновани.
Правилно е решението и в частта, в която банката е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 6 515,78 лева, която се явява получена без основание разлика между уговорената с
нищожните клаузи на договора лихва и реално дължимата лихва и сумата от 1 774,07 лева –
наказателна лихва, събрана на основание нищожни клаузи.
Неоснователно е възражението на „УниКредит Булбанк“ АД за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд
е изложил доводи по всяко едно от възраженията на ответника, въведени в отговора на
исковата молба, между които са тези за погасяване на вземането поради изтичане на
кратката и обща погасителна давност и е разгледал възражението за прихващане, за което е
приел мотивирано, че е частично основателно.
Неоснователно е и възражението, че решението на районния съд е необосновано, тъй
като съдът не е разгледал каузалните връзки между явленията и не е приложил стриктно
правилата на логическото мислене. Проверяваното решение е постановено въз основа на
добре структурирани и задълбочени мотиви, след правилен анализ на приложимия
материален закон и съдебна практика.
Възражението на въззивната страна, че размерът на неоснователно получената сума
трябва да се редуцира на 1 750,89 лева, представляващи разликата между действително
платената сума от 12 876,52 лева и сумата от 11 125,63 лева, която би била дължима при
приложен лихвен процент от 8,88%, е неоснователно. В разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от
договора е уговорена лихва в размер на ОЛП плюс надбавка от 5,05 пункта. Основният
лихвен процент към датата на сключване на договора е бил 3,83%, но след този момент е
намален, за което свидетелства заключението на СИЕ, поради което няма основание
изчисленията да се крепят на него.
По изложените съображения, въззивната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД се явява
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба на Д.Д. против решението в частта, в която е уважено
възражението за прихващане, също е неоснователна. В конкретния случай, съдът е приел за
основателно възражението за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху просрочената главница за 1461 дни. Като се има предвид, че клаузата, с която е
уговорена наказателна лихва е нищожна, то обезщетението на кредитора за забава, следва да
се определи по общите правила. Съдът се е позовал на заключението на СИЕ, в което това
обезщетение е изчислено и е присъдил същото, след което е приспаднал същото от
неоснователно платената наказателна лихва, а не от неустойката, както твърди въззивника.
10
Поради това, не е налице основание за отмяна на решението в тази част.
По изложените съображения, въззивната жалба на Д. е неоснователна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса.
Като се съобрази с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2, вр. с чл.81 от ГПК съдът
намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за
процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261226/09.12.2021г., постановено по гр. д. №
1968/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от
заедно от изпълнителните директори Цветанка Минчева, Септимиу Постелнику и Андреа
Тониети да заплати на Д.К. Д., ЕГН: ********** от *** съдебни разноски в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11