Р Е Ш Е Н И Е
№121
Гр.Русе, 10.07.2018г.
в името на народа
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито
съдебно заседание на 19 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа търговско
дело №288 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.79, ал.1, пр.посл.,
вр. чл.82 ЗЗД.
Ищецът „МАЙНТЕХ”ЕООД-гр.София,
представлявано от С.К., е предявил осъдителен иск против „КОВАШКО-ПРЕСОВ
ЗАВОД”АД, ЕИК117094197, понастоящем със седалище в гр.София. Ищецът твърди в исковата молба, че търговско
дружество „Полет 21“ЕООД /предишно ООД/ е мажоритарен собственик на капитала на
ответника. На 19.06.2014г.-20.06.2014г. било проведено извънредно общо събрание
на съдружниците /ОС/, което взело решение да се
предприемат правни и фактически действия за сключване на договор за продажба на
движими вещи между ответника-продавач и ищеца-купувач /приложение №1 и №2/. Въз
основа на това решение на ОС бил сключен договор с нотариална заверка на
подписите рег.4067/20.06.2014г. на нотариус В.Я., рег.№***, за покупко-продажба
на движими вещи /приложение №3/, с предмет 94 броя машини, индивидуализирани
подробно. Въпреки сключения договор и заплащането на продажната цена от
ищеца-7200лв. /уточнение с молба вх.№13034/5.12.17г.-приложение №2/, ответника
отказал да предаде вещите, което наложило ищеца да подаде заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за предаването им
/приложение №4/. След образуване на изпълнително дело, насрочен опис и
принудително предаване на вещите се оказало, че те са отново продадени от
ответника на друг купувач. На ищеца били противопоставени от ответника и новия
собственик договор за продажба на движими вещи от 8.06.2016г. с нотариална
заверка на подписите от 14.04.2016г., сключен между ответника и ЕТ „Стиви комерс-С.М.“-купувач. Въз
основа на този договор са прехвърлени всички активи на ответника по инвентарна
книга, вкл. и тези, собственост на ищеца /приложение №6/. С договор за
покупко-продажба от 10.02.2016г. с нотариална заверка на подписи от
14.04.2016г., ЕТ „Стиви комерс-С.М.“
продал на „Техремонт“ЕООД посочени в договора вещи
/приложение №7/. И двата договора са сключени над година и половина след
договора между страните, с който ответника е продал процесните вещи и се е
задължил да прехвърли собствеността и предаде владението на ищеца, а и не са
изпращани писма и уведомления за развалянето му, поради което същия продължава
да обвързва страните. Независимо от горното, в резултат на противопоставените
договори, ЧСИ отказал да предаде вещите /протокол №5/. Стойността на договора
между ответника и ЕТ „Стиви комерс-С.М.“
е в размер на 940000лв., а стойността на сделката между ЕТ“Стиви
комерс-С.М.“ и „Техремонт“ЕООД
е в размер на 7500лв., като разликата е 125 пъти в полза на последното. Твърди,
че от направена справка в ТР установил, че ЕТ не осъществява никаква дейност и
не е подавал ГФО през последните години, както и че не е регистриран по ДДС,
въпреки че с оглед стойността на сделката / над 50000лв./ следва да се
регистрира. Управителят на „Техремонт“ЕООД Й.Г.е бил
едноличен собственик на „Полет 21“ЕООД през 2014г. и мажоритарен собственик на
ответника /приложение №8/. Впоследствие продал „Полет 21“ЕООД на своя
братовчед. Към момента, като управител на „Техремонт“ЕООД
и едноличен собственик на дружеството, чрез „УниГио“ЕООД
/приложение №9/, Г.чрез тези
покупко-продажби реално е придобил цялото движимо имущество на ответника, като
единствената цел е да бъдат ощетени ищеца и други кредитори, вкл. и държавния фиск. Твърди, че ответника не е изпълнил задълженията си по
договора от 19.06.2014г. и е налице пълно неизпълнение, тъй като не прехвърлил
собствеността и не предал владението на движимите вещи, негов предмет, на
ищеца, който заплатил цената им. Задължението за предаване владението на
вещите, предмет на договора е съпътстващо задължението на продавача за
прехвърляне на собствеността и не е необходимо да бъде изрично уговорено в
договора, тъй като той е консенсуален, а не реален.
Поради това ищецът е добросъвестен купувач, а поради неизпълнението на ответника
не може да упражнява както владелческите си права,
така и собственическите по отношение на вещите, предмет на договора. Ищецът е
собственик на годно правно основание-сключен между страните договор, по който
заплатил цената. Договорът е валиден и действителен, но ищецът не може и до
момента да упражни правата си върху вещите, тъй като ответника се е разпоредил
с тях в полза на трети лица, чрез последващи
продажби, без да е собственик, на каквото и да е основание. Налице е пълно
неизпълнение на договора от ответника, който се е обогатил неправомерно, с
получената от ищеца цена, а от друга страна-и с цената, която е получил от ЕТ „Стиви комерс – С.М.“. Размерът на
неправомерното му обогатяване е 940000лв. Освен че не е изпълнил задълженията
си по договора с ищеца, ответника се е обогатил за негова сметка, като
допълнително е реализирал вещите му. Претендира ответника да бъде осъден да му
заплати сумата 26000лв., частично от 940000лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за покупко-продажба от 19.06.2014г., ведно със законна
лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото.
Ответникът търговско
дружество „Ковашко пресов завод“АД гр.София, представляван от С.Г.с отговора на
исковата молба е оспорил основателността на иска. Твърди, че договорът за
покупко-продажба на движими вещи от 19.06.2014г. не съдържа задължения за
предаване на вещи. В него страните са уговорили изрично, че движимите вещи,
негов предмет остават във владение на продавача. Едновременно със сключването
на договора е сключен и договор за наем на процесните вещи между страните, като
последния установява правно основание, въз основа на което е предадено
държането им, още повече в т.3 от договора страните са се споразумели, че
движимите вещи остават по местонахождението си, с цел непрекъсване на
производствения процес. Щом въз основа на договора за продажба ищеца твърди, че
е сключил договор за наем като наемодател, това означава, че от този момент е
притежавал пълното право на собственост върху вещите, щом е можел да ги предаде
на наемателя. Като е получил веднъж държането на вещите, предмет на продажбата
и след това се е разпоредил с тях като ги е предал на наемател, ищеца не може
да иска въз основа на договора за продажба да му бъде присъдено обезщетение за
неизпълнение на задължението за предаване на вещите. Сключването на договор за
наем от ищеца означава, че вещите са му били предадени от ответника едновременно с продажбата, дори
и преди това, и той е започнал да упражнява правата си на собственик, като сам
ги е предал на избран от него наемател. Щом купувач придобие правото от
купувача и започне да го упражнява, то договорът за продажба е изпълнен и въз
основа на него не може да се иска изпълнение по принудителен ред, нито
обезщетение за неизпълнение. Щом ищецът е получил държането на закупените вещи,
това потвърждава неоснователността на иска за обезщетение за неизпълнение на
задължението за предаването им. Вещите, предмет на продажбата са прехвърлени от
ответника и владението им е предадено на купувача, с което задълженията по
договора са изпълнени от продавача.
Издаденият по ч.гр.д.№4975/16г. на РРС по заявление на ищеца
изпълнителен лист за предаване на вещите е обезсилен и разпореждането за
незабавно изпълнение-отменено. В представения от ищеца договор за продажба на
движими вещи между страните не е посочена цената за която те се продават, тя
представлява съществен елемент от договора, поради което и той не би могъл да
произведе действие. В тази връзка оспорва в условие на евентуалност и размера
на иска, тъй като при искане на обезщетение вместо изпълнение, размерът на иска
представлява цената по договора. Позовава се и на решение по гр.д.№7143/16г. на
РРС, с което е отхвърлен иска на ищеца по реда на чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане за предаване на движимите вещи, предмет на договора.
Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски по делото.
Ищецът не подал допълнителна
искова молба.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че на 19.06.2014г.
страните са сключили договор за покупко-продажба на движими вещи /л.15-19/, по
силата на който ответникът „Ковашко пресов завод“АД–като продавач продал на
ищеца „Майнтех“ЕООД-купувач, собствените си движими
вещи /машини/, индивидуализирани по вид и стойност в Приложение №1 и Приложение
№2, неразделна част от договора, за обща цена 7200лв., която страните декларирали,
че е изплатена на купувача изцяло /чл.1/. В чл.2 е уговорено, че собствеността
върху вещите преминава от момента на сключването на договора, а пазенето и
съхраняването на вещите е отговорност и задължение на продавача, като
конкретните условия ще бъдат регламентирани в отделен нарочен договор за наем.
Посочено е също така, че след сключване на анекс по договора за наем,
задължението за пазене и съхранение по отношение на съответните движими вещи
отпада. В чл.3 страните са се споразумели, че движимите вещи /машините/ остават
по сегашните си местонахождения, с цел непрекъсване на производствения процес,
като двете страни сключват отделен договор за наемането на същите в рамките на
шестмесечен срок, а страните подписват анекс към договора за наем при
евентуална продажба на всяка една от машините. В чл.4 е посочено, че купувачът
ще има право да продава на трети лица вещите /машините/ в рамките на шестмесечния
срок само с изрично писмено съгласие на продавача по договора и наемателя по
договора за наем. Договорът е двустранно
подписан, неоспорен, с нотариална заверка на подписите на представляващите
двете дружества, рег.№1067/20.06.2014г. на нотариус В.Я.. Представени са
Приложение №1 и Приложение №2-описи на машини, собственост на „Ковашко-пресов
завод“АД. Представен е договор за продажба на движими вещи от 08.01.2016г.
/л.23-25/, по силата на който ответникът продава на ЕТ „Стиви
комерс-С.М.“ движими вещи, описани, с посочен
инвентарен номер и брой, за цена 940000лв., платима в едногодишен срок от
сключване на договора. Посочено е в чл.3 и 7, че местонахождението на вещите е
в гр.Русе, бул. Тутракан №100, както и че владението върху вещите се предава от
продавача на купувача с подписване на договора. Представен е
приемо-предавателен протокол от 08.01.2016г., двустранно подписан,
удостоверяващ, че ответникът е предал на ЕТ „Стиви комерс-С.М.“, а последния-приел владението на описани
движими вещи /л.26-27/. Представен е договор за покупко-продажба на движими
вещи от 10.02.2016г. /л.28-31/, по силата на който ЕТ“Стиви
комерс-С.М.“-продавач и „Техремонт“ЕООД-купувач,
се споразумяват, че продавача продава на купувача имущество-движими вещи,
посочени в чл.2, за цена 7500лв., която е платена на датата на договора в пълен
размер, срещу разписка. Посочено е, че местонахождението на вещите е в гр.Русе,
на адрес Източна промишлена зона, бул. Тутракан №100. Посочено е в чл.7, че владението
върху вещите се предава на купувача с подписване на договора. Представен е
протокол за опис от 12.10.2016г. на ЧСИ В.Н./л.59/,
видно от който ЧСИ е отказал предаване на движими вещи на ищеца-взискател,
посочени в приложение №1 -81 броя позиции и приложение №2-12 броя позиции,
двете към договор от 19.06.2014г., тъй като е констатирал, че вещите са
собственост на трето лице-„Техремонт“ЕООД по договор от 10.02.2016г. Изпълнителното
дело, по което е съставен протокола за опис е образувано въз основа на
изпълнителен лист №3697/7.09.2016г., издаден по ч.гр.д.№4975/2016г. /в протокол
на ЧСИ е посочено гр.д.№4075/16г. /, на основание чл.417 и чл.418, ал.2 ГПК. С
решение, постановено по гр.д.№7143/2016г. по описа на РРС е отхвърлен иск на
„МАЙНТЕХ“ЕООД срещу „Ковашко пресов завод“АД са установяване задължение за
предаване на движимите вещи, описани в
Приложения 1 и 2 към процесния договор за покупко-продажба на движими вещи от
19.06.2014г., с нотариална заверка на подписите. Решението е потвърдено от въззивната
инстанция с решение по в.т.д.№147/2017г. по описа на РОС, факт, който е
служебно известен на съда. Представен е договор за наем на движими вещи
/машини/ от 19.06.2014г., според който ищецът „Майнтех“ЕООД-наемодател е предоставил на С.М.С.и Й.Г., в качеството на съдружници и управители на „Полет
21“ООД София-наемател, за временно и възмездно ползване движими вещи
/машините/, индивидуализирани по вид и стойност в приложение №1, неразделна
част от договора, срещу месечен наем от 400лв. без ДДС, за срок от 6 месеца,
считано от 19.06.2014г. В приложение №1 са посочени в 4 описа машини, съответно,
посочени като собственост на „Ковашко-пресов завод“АД-12 броя с инвентарен № и
количество, собственост на „Самарт-58“АД-14 броя, собственост на „Тежко
машиностроене-97“АД-4 броя, собственост на „Ремотекс-Раднево“ЕАД-91 броя.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на представляващите страните,
рег.№1073/20.06.2014г. на нотариус В.Я.. Вещите, предмет на договора за наем от
19.06.2014г. са част от тези, предмет на процесния договор за продажба от
19.06.2014г., а именно, описаните в приложение №2.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Според разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска
обезщетение за неизпълнение. Границите на
отговорността на длъжника при неизпълнение
са определени в чл. 82
ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, ако те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички
преки и непосредствени вреди.
Претенцията на ищецът за обезщетение за вреди е основана на твърдения за
неизпълнение на задължения на ответника по сключения договор за продажба на
движими вещи от 19.06.2014г., а именно задълженията
му да прехвърли собствеността и да предаде
владението на вещите. Съдът намира предявеният иск за неоснователен. Със
сключеният между страните на 19.06.2014г. договор, ответникът е прехвърлил на
ищеца собствеността на описаните в приложения №1 и №2 към него движими вещи. Договорът
между страните е търговска сделка, доколкото и двамата са търговци, но
основните права и задължения на страните по него се покриват с тези на
обикновената продажба. Договорът за продажба е консенсуален,
за сключването му е достатъчно да се постигне съгласие между страните, каквото
в процесния договор е постигнато. Т.е. с постигането на съгласие за продажба, задължението
на продавача да прехвърли собствеността е изпълнено, тъй като вещите, предмет
на същата са индивидуализирани, а собствеността им е преминала към купувача,
който е придобил правомощията на собственик в пълен обем-да владее, ползва и се
разпорежда с продадените му вещи. В случая, видно от съдържанието на
договора-чл. 2 и чл.3, страните са постигнали споразумение, че пазенето и
съхраняването на вещите остава отговорност на продавача /„Ковашко пресов
завод“АД/, като конкретните условия ще бъдат регламентирани в отделен договор
за наем, движимите вещи остават по местонахожденията си, с цел непрекъсване на
производствения процес, като страните сключват отделен договор за наемането на
същите в рамките на 6 месечен срок. Следователно, постигнатото между страните последващо съгласие, обективирано
в чл.2 и 3, респ. разпореждането на ищеца купувач с вещите имплицитно съдържа в
себе си предходното получаване на владението им. За част от тях впоследствие ищецът
е сключил нарочен писмен договор за наем от същата дата, като ги е отдал под
наем на друго търговско дружество-„Полет 21“ ЕООД. Ето защо, твърдението на
ищецът, че ответника не му е прехвърлил собствеността върху вещите и не му е
предал владението им е неоснователно. Тъй като основанието на иска за обезщетение
е соченото неизпълнение на тези договорни задължения, каквото според съда несъмнено
не е налице, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. Това е така, тъй като липсва неизпълнение, което е предпоставка за
присъждане на обезщетение по чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД. Неотносими към спора са твърдените в исковата
молба последващи действия на ответника, предвид
очертания предмет на спора, който се индивидуализира с наведените от ищеца фактически
основания и формулирания от него петитум, а именно
твърдяно неизпълнение на конкретни договорни задължения и претенция за
обезщетение за това неизпълнение.
Ответникът не е направил разноски по делото и такива не му се присъждат.