Р Е Ш Е Н И Е №41

 

гр. С., 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двдесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 193 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

И.Д.Д. е предявил срещу „Л. И.” АД обективно съединени искове за плащане на сумата 200000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Д. Б. Д. – баща на ищеца, настъпила в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2019 г. с лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № СО3466ВА, управляван от Т.К.П., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. В исковата молба и в уточняваща такава се твърди следното: На 12.02.2019 г. около 11.55 часа на ВП-81 на 16,300 км. в резултат на ПТП загинал Д. Б. Д. – баща на ищеца. Пострадалият бил пътник на предната седалка до шофьора в лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СО3466ВА, управляван от Т. К. П., който, движейки се в посока от гр. К. към гр. М., изгубил управлението на автомобила, навлязъл в насрещното платно за движение и се ударил челно в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № М4670ВС, управляван от И.Й.Н., който се движел в обратна посока. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на л. а. „Ауди 80“, който нарушил правилата за движение, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Ищецът преживявал изключително тежко загубата на своя баща, която довела до тежкото му емоционално състояние. Връзката между двамата била изключително силна и държали много един на друг, споделяли всичко. Собственикът на л. а. „Ауди 80“ имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна полица № BG/22/119000307724, валидна от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., поради което се предявяват настоящите искове. Ищецът предявил към застрахователя извънсъдебна претенция за обезщетение, но до момента нямало произнасяне от последния.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Излага доводи за тяхната недопустимост поради това, че произнасяне до момента по извънсъдебната претенция на ищеца не било налице поради непредстяване на изискани от него документи, излага и доводи за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, но оспорва вината и наличието на противоправно поведение у сочения като виновен водач, като в тази връзка навежда твърдения, че ПТП е настъпило в резултат на виновното противоправно поведение на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, изразяващо се в това, че при наличие на забрана за преминаване в насрещната пътна лента, обозначена чрез забранена за пресичане пътна маркировка – непрекъсната бяла линия „М1“ и едновременно управление с несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в насрещната за движението му пътна лента, в резултат на което настъпил удар с насрещно движещия се л. а. „Ауди 80“. При условията на евентуалност навежда и твърдение, че ПТП настъпило в резултат на поведението на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, който управлявал автомобила си с несъобразена /превишена/ с конкретните пътни условия скорост, при което загубил контрол върху автомобила и навлязъл в насрещната пътна лента за движение. Навежда и твърдение, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, изразяващо се в това, че при наличие на пътна маркировка „М1“ в нарушение на чл. 63 ППЗДвП предприел изпреварване на попътно движещ се друг автомобил на забранено за това място, при което последвало навлизане в насрещната пътна лента и съприкосновение с движещия се там л. а. „Ауди 80“. Въз основа на горните твърдения навежда и възражение за съизвършителство между двамата водачи на л. а. за настъпване на ПТП. Навежда и твърдение за съпричиняване от страна на починалия поради това, че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва и интензитета на търпяното от ищеца страдание. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесория иск за обезщетение за забава.      

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения препис-извлечение от акт за смърт се утановява, че Д. Б.Д. е починал на 12.02.2019 г.

Не се спори по делото относно факта, че смъртта на бащата на ищеца е настъпила в резултат на описаното в исковата молба ПТП, настъпило на посочената дата между посочените участници.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното: ПТП възникнало на второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа на километър 16+336, в землището на гр. К.. Платното за движение в този участък е двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени помежду си посредством единична временна непрекъсната линия „М1“, като дясната пътна лента по отношение посока на движение от гр. С. към гр. М. била 4.0 метра, а лявата – 6.0 метра. Зоната на ПТП е в лява хоризонтална крива с наклон на спускане в посока към гр. М. 2.5 %. Вляво по отношение горната посока се намирал вход на регионално депо за отпадъци. В протокола за оглед на местопроизшествие не са описани пътни знаци, които да са  били в действие в зоната на ПТП. Лек автомобил „Ауди 80“, управляван от Т.К.П., се движел в посока от гр. С. към гр. М. по второкласен път № 81, а лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от И.Н., се движел в посока от гр. М. към гр. С.. Към момента непосредствено преди да започне да оставя спирачни следи лекият автомобил „Ауди 80“ се движел със скорост 62 км./ч., а лекият автомобил „Фолксваген Голф“ – със скорост 90 км./ч.  Ударът  между челната централна част на л. а. „Фолксвген Голф“ и челната дясна част на л. а. „Ауди 80“ е осъществен около разделителната линия между лентите за движение в противоположните посоки, като към момента на удара част от габаритните части на двата автомобила са се намирали в лентата за насрещно движение /площта на застъпване при удара между двата автомобила е 75 см./. От техническа гледна точка настъпването на ПТП би могло да се избегне, ако и двете превозни средства в зоната на ПТП са се движели в десните си пътни ленти, не са пресичали непрекъснатата линия и не са навлизали в лентите за насрещно движение. Установява се още, че л. а. „Ауди 80“ е оборудван с триточкови инерционни колани на всички места в автомобила, съответно във всички случаи на правилно поставен предпазен колан тялото или главата на пътника, пътуващ на предна дясна седалка в автомобила, не могат да достигнат до арматурното табло или предното панорамно стъкло. В конкретния случай л. а. „Ауди 80“ към момента преди удара е бил в ефективен спирачен режим и се е установил в мястото на удара, а теоретично този механизъм води до много големи инерционни сили, действащи върху тялото на водача и пътника, които зависят изцяло от масата на лицето и действащото към момента отрицателно ускорение. Установява се също така, че Д. Б.Д. е получил при ПТП следните травматични увреждания: травматично разкъсване на аортата и белия дроб с последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина в количество 2800 мл., контузия на белия дроб, счупване на ребрата двустранно и на гръдната кост, както и на четвърти гръден прешлен с прекъсване на гръбначния канал и изместване на горния сегмент напред, двустранен хемопневмоторакс, травматично разкъсване на черния дроб, контузия на чреводържателя, кръв в коремната кухина 300 мл., установено е /при аутопсията/ и характерно косо ориентирано кръвонасядане с ширина 4 см. и дължина 18 см. отдясно наляво и отгоре надолу диагонално на гръдния кош. Констатираните травматични увреждания са причинени от директно ударно въздействие, упражнено в областта на гърдите и корема, като добре отговарят да са получени от действието на поставения обезопасителен колан. При голяма скорост на движение и енергия на удара коланът действа като твърдо тяло и причинява ударни деформации на гръдния кош с наранявания и разкъсвания на вътрегръдни органи. До настъпването на смъртта на пострадалия за кратко време е довела гръдната травма. Ако пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, не би получил така изолирани увреждания на гърдите и корема без да бъде засегната главата /според вещите лица не може да се каже дали би получил такива безусловно смъртоносни увреждания/.

Представените по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на метопроизшествие и скица/ също са в подкрепа на така установените фактически обстоятелства.

От показанията на свидетелките Н. и П. се установява следното: От показанията на свидетелката Н. се установява, че на 12.02.2019 г. същата пътувала от гр. Б.за гр. С., управлявайки л. а. „Фолксваген Голф“, и на отбивката за сметището преди гр. К. срещу нея /с посока на движение от гр. С. към гр. Б./ се движела кола, която била навлязла в платното за движение на л. а. „Фолксваген Голф“. Свидетелката не могла да реагира, само намалила скоростта и се „изпънала“ на волана, след което настъпило ПТП. Според свидетелката ударът настъпил в платното за движение на л. а. „Фолксваген Голф“. От показанията на свидетелката П. се установява, че отношенията между ищеца и баща му били доста близки, често се виждали, пътували заедно, когато се налагало някаква работа да се свърши, винаги били двамата, гледали заедно пчели на Белидие хан, ищецът бил по-близък с баща си, отколкото с майка си, понякога прекарвал лятото на вилата на Белидие хан. Смъртта на бащата се отразила на ищеца доста тежко, защото изчезнала най-голямата му опора, чувствал се объркан, дори се отказал да работи, което, според свидетелката, било в резултат на смъртта на бащата.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от Т.К.П. МПС, действал към датата на ПТП.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищецът е син на Д. Б.Д. /не се и спори относно това обстоятелство/.  

Установява се от представената по делото молба-претенция, че на 08.04.2019 г. ищецът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са процесуално допустими /съответно е неоснователно възражението на ответника в обратния смисъл/ – преди предявяване на исковата претенция пред застрахователя е заведена претенция за обезщетение, по която същият не се е произнесъл в законоустановения срок /не са ангажирани доказателства относно фактическите твърдения, на които се основава възражението на ответника за недопустимост, а именно изпращане на писмо до ищеца с искане за представяне на допълнителни доказателства, поради което съдът не коментира възражението в такъв контекст/.

По основателността на исковете:  

С оглед установеното от фактическа страна съдът приема за установено наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника: наличие на увреждане, причинено от водач, управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение и вина на водача, причинно-следствена връзка между деянието и причиненото на ищеца увреждане /психическо страдание/.   

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени  вреди:

Неоснователно е възражението на ответника относно характера и интензитета на търпените страдания от ищеца поради загубата на неговия родител. От обсъдените подробно доказателства се установи, че ищецът е поддържал близки отношения с баща си /по-близки, отколкото с майка си/ и е приел тежко загубата му. Фактът, че ищецът /предвид възрастта си/ не е живеел заедно с баща си не може да промени горните изводи, тъй като следва да се има предвид, че близостта и привързаността между родител и дете /дори когато детето вече не е дете по смисъла на закона, а е пълнолетно и съответно е напуснало семейството и е изградило свой самостоятелен живот/ не се основава само на чисто битовото съвместно съжителство.   

Съобразно гореизложеното и след преценка на релевантните факти, а именно: възрастта на починалия и на ищеца, установената връзка на баща и син между тях, обстоятелството, че загубата на родител винаги е тежка, съдът намира, че справедливото обезщетение, относимо към процесния период и с оглед социално-икономическите условия в страната е в размер на 100000 лв. /съответно е основателно възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Така обсъдените по-горе факти са конкретни и обективно съществуващи, поради което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума би била подходяща, за да обезщети ищеца за търпените от него неимуществени вреди – страдание поради смъртта на баща му.

            Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия поради това, че е пътувал без поставен обезопасителен колан – от заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза категорично се установи, че той е бил с поставен колан и именно от него е причинена травмата, довела до смъртта му.  

            Неоснователно е и възражението на ответника, че ПТП е настъпило изцяло поради вината и противоправното поведение на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, основано на наведените в отговора на исковата молба и съответно отразени в доклада по делото фактически твърдения. Част от тези фактически твърдения не се доказаха – не се установи водачът на л. а. “Фолксваген Голф“ да е управлявал автомобила със скорост, надвишаваща нормативно установената максимална такава за участъка на ПТП,  не се установи да е предприемал маневра изпреварване или да е губил контрол над автомобила. Установи се обаче, че и двата автомобила са навлзезли в лентите за насрещно движение - мястото на удара е около разделителната линия между лентите за движение в противоположните посоки, като към момента на удара част от габаритните части на двата автомобила са се намирали в лентата за насрещно движение /площта на застъпването им при удара е 75 см./ и именно това от техническа гледна точка е довело до настъпването на ПТП   /съдът изцяло кредитира в тази насока заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта, в която тя установява, че ПТП е станало в лентата за движение на управлявания от нея л. а., тъй като същата би уличила себе си в противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата на ЗДвП, в случай на даване на показания в друг смисъл/. Съответно е основателно  възражението на ответника за съизвършителство между двамата водачи на л. а. Съдът намира съобразно установеното, че двамата водачи имат еднакъв принос за настъпване на ПТП. Съответно определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено наполовина, при което на ищеца следва да се присъди сумата от 50000 лв.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен – същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава съдът намира следното: Ответникът твърди, че с писмо от 11.04.2018 г., получено от пълномощника на ищеца на 18.04.2019 г., е изискал допълнителни доказателства, но ищецът не ги представил. Такова писмо обаче не е представено по делото, а видно и от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя - 08.04.2019 г., дори да беше представено, то би било неотносимо. Съответно съдът приема, че на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ  законната лихва за забава се дължи от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /доколкото не се установи по-ранна дата, към която да е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1 т. 1 КЗ/. Видно от представената по делото застрахователна претенция, същата е депозирана пред застрахователя на 08.04.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 08.07.2019 г. и от 09.07.2019 г. застрахователят дължи обезщетение за забава. С оглед гореизложеното по отношение на разликата над уважения размер на главния иск до пълния му предявен размер акцесорниаят иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а по отношение на уважения размер на главния иск акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за периода от 12.02.2019 г. до 08.07.2019 г. /вкл./  

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът е освободен от държавна такса за производството по делото, не е направил разноски по същото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК е направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно посочен от страната размер на това връзнаграждение не обвързва съда в случай, че претендираното надхвърля действително дължимото такова съгласно наредбата/. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 5530 лв. /в който размер именно се претендира възнаграждението/. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1382.50 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. С.Н..

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това и представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 400 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 5 лв. за издаване на съдебно удодстоверение, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят  разноски в размер на 303.75  лв. за възнаграждения на вещи лица и за издаване на съдебно удостоверение. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на дължимото възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв. и съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 337.50  лв.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 2000 лв., както и деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 50 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.

Воден от горното, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Л.И.”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на И.Д.Д. с ЕГН **********, с  адрес: *** следните суми: сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Д. Б.Д., баща на И.Д.Д., настъпила на 12.02.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва върху сумата от 09.07.2019 г. до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Д. с ЕГН **********, с  адрес: *** срещу „Л.И.”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., искове за плащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Д. Б.Димитровв, баща на И.Д.Д., настъпила на 12.02.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва върху сумата от 12.02.2019 г. до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 200000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от 12.02.2019 г. до окончателното плащане, както и  акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главния иск от 50000 лв. за периода 12.02.2019 г. – 08.07.2019 г. /вкл./

ОСЪЖДА „Л.И.”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П.Д.,*** К.Н. от САК сумата от 1382.50 лв. /хиляда триста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на И.Д.Д. по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН **********, с  адрес: *** да плати на „Л.И.”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., сумата от 303.75  лв.  /триста и три лева и седемдасет и пет стотинки/,  представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и за издаване на съдебно удостоверение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 337.50  лв.  /триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л.И.”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П.Д., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/, съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: