Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 24.08.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ......…..…
в публично заседание ……..……
на седми юни ….........................................................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Павлина Петрова,
…….......………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ........................................
административно
дело №339 по описа за ........................ 2021 година
........................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от „Партньори България” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***,, представлявано от управителя му А.И.С., против Ревизионен акт/РА/
№Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год., издаден от Т. В. П., на длъжност „***”,
възложил ревизията и П. Г. Д., на длъжност „***” - ръководител на ревизията,
към ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №575 от 04.11.2021 год. на директора
на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който ревизионен акт, на жалбоподателя са установени задължения за: корпоративен данък за
2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева,
корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в
размер на *** лева и за данък добавена стойност/ДДС/, за период м.ноември 2018
год., м.декември 2018 год. и месец февруари 2019 год.,
общо в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева или главници, общо в размер на ***
лева и прилежащи лихви, общо в размер на *** лева.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита обжалвания
ревизионен акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при
неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със
събраните в хода на ревизията доказателства, поради което следвало да се
отмени. Излага
съображения, като на първо място счита, че не са налице обстоятелствата,
визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, за да бъде провеждано
ревизионно производство срещу дружеството по особения ред на чл.122 от ДОПК.
Сочи, че текстовете на правните норми говорят за липса или не представяне на
счетоводна отчетност съгласно действащото законодателство и изводът, че са
налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК,
ревизиращият орган направил въз основа не на доказателствата, събрани по реда
на ДОПК, а въз основа на неправилно интерпретиране на представените от дружеството
в хода на ревизията документи, като с решението на директора на Дирекция ОДОП -
Пловдив също не били конкретизирани документите, които са били изискани в хода
на ревизията и не са били представени от дружеството- жалбоподател, както и не било
посочено, в какво се изразяват несъответствията между декларираните от лицето
данни и установените в хода на ревизията. Твърди, че от приложенията към РД се
установявал по категоричен начин факта, че дружеството е оказвало пълно
съдействие на органите по приходите, както в хода на ревизията, така и в
предхождащата я ПУФО, като е отговаряло на всички ИПДПОЗЛ, предоставяло е
всички счетоводни и търговски документи, които са му били изискани от
проверяващите и е попълвало всички справки и декларации за нуждите на
ревизионното производство и констатацията в РД, че част от изисканите документи
при ревизията не били представени била невярна и голословна, тъй като нито в РА,
нито в РД, били изрично посочени документите, за които се твърди, че са били
изискани и не са били представени от задълженото лице, а напротив, от
приложенията към РД се установявало, че от страна на дружеството са били
представени счетоводните регистри и документи за ревизираните периоди. В
жалбата са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като в крайна
сметка се сочи, че независимо от презумпцията за вярност на фактическите
констатации, доказателствената тежест относно наличието на обстоятелствата по
чл.122, ал.1 от ДОПК, които обуславят специалния ред за облагане по ал.2, е на
органите по приходите и че основание за прилагане на оборимата презумпция за
достоверност на РА, установена с чл.122, ал.2 от ДОПК, е успешно проведеното
главно доказване от приходната администрацията на наличието на основанията по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като в този смисъл била и трайната практика на ВАС. Твърди, че в
случая нищо не налагало прибягване до особения ред на облагане по чл.122 - 124
от ДОПК, т.к. счетоводството на „Партньори България” ООД било водено по начин,
който дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по общия
ред и именно този ред на практика бил използван от органите по приходите,
независимо от записаното в РА и РД, че данъчната основа е определена по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК.
На следващо място, в жалбата са развити доводи, че неправилно
на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание
чл.70, ал.5, във вр. с
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е прието, че не са налице реално извършени
облагаеми доставки на услуги от доставчика „***” ЕООД по 9 броя фактури с
предмет на доставките - консултантски услуги, които били във връзка с дейността
по производство на перголи. Сочи се, че още в хода на ревизията от страна на
дружеството-жалбоподател били представени процесните фактури с приложени към
тях договори и приемо-предавателни протоколи, индивидуализиращи всяка една от
извършените доставки, към фактурите били приложени касови бонове, удостоверяващи
извършеното разплащане на данъчната основа и дължимия данък по всяка една
доставка и в конкретния случай, по отношение на „***” ЕООД е било установено,
че този доставчик е бил регистриран по ЗДДС към момента на извършване на
доставките и е отразил процесните фактури, които е издал на жалбоподателя в
дневниците си за продажби и в СД по ЗДДС за процесните периоди. Твърди се, че
от събраните в хода на ревизията доказателства се установявало, че извършените
доставки от „***” ЕООД са свързани с извършваната от жалбоподателя дейност по
производство на автоматизирани алуминиеви слънцезащитни конструкции тип Пергола
и автоматизирани стъклени системи тип Гилотина и Слайд, което показвало, че
„Партньори България” ООД е използвало услугите по процесните фактури за
извършване на последващи облагаеми доставки, от които е отчело приходи, като е
начислило и съответните преки и косвени данъци. Твърди се също, че в случая били
налице всички елементи, обективирани в ЗДДС за признаване на правото на данъчен
кредит на „Партньори България” ООД по процесните фактури, а именно - наличие на
договорни отношения между доставчика и жалбоподателя, обективирани в двустранно
подписани договори от страните, издадени редовни данъчни фактури, в които
данъкът е посочен на отделен ред с приложени към тях протоколи, удостоверяващи
извършването на услугите, плащане на цената, както и счетоводно отразяване на
фактурата в счетоводството на жалбоподателя и в отчетните регистри по ЗДДС на
доставчика с начисляване на дължимите преки и косвени данъци и разчитането им с
бюджета и нито ревизиращият екип, нито директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив,
взели предвид обстоятелството, че за всички фактури, издадени от „***” ЕООД са
налице визираните в разпоредбата на чл.71 от ЗДДС условия, за да бъде упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит от „Партньори България” ООД и не били
налице законови условия, ограничаващи или погасяващи това право. В жалбата са
изложени подробни доводи и аргументи в тази насока, като се твърди, че отказването
на данъчен кредит на дружеството е било обусловено само от некоректност на
доставчика, който не е бил открит от органите на приходната администрация на
адреса си за кореспонденция и не е представил доказателства за материално-техническата
и кадровата си обезпеченост за извършване на услугите, обективирани в процесните
фактури, въпреки добросъвестността на „Партньори България” ООД. Сочи се, че действително,
въпросът за реалността на доставката е от първостепенно значение, но че реалността
на една конкретна доставка се установява не като се изисква от получателя й да
притежава документи, изходящи от неговия доставчик, за да доказва, че той е
имал обезпечеността да я осъществи, а след анализ на резултатите от тази
доставка при самия получател, както и че в случая, при издаване на ревизионния
акт изобщо не бил изследван икономическия ефект от получените от жалбоподателя
услуги по процесните фактури, в резултат на които той е отчел ръст на реализираните
приходи от дейността по производство на автоматизирани алуминиеви слънцезащитни
конструкции тип Пергола и автоматизирани стъклени системи и не е проследена
последващата реализация по процесните доставки. Излага се и довод, че
постоянната практика на СЕС била, че отказването на данъчен кредит на ревизираното
лице може да бъде обусловено единствено и само при доказана недобросъвестност
на получателя по доставката, въз основа на обективни данни относно
обстоятелството, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на
данъчен кредит, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на
фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата с доставки, а в хода
на ревизията, от страна на органите по приходите не е твърдяно или доказано, че
доставчикът „***” ЕООД е участвал в данъчна измама посредством процесните сделки, нито
че „Партньори България” ООД е разполагало с данни за евентуални нарушения или
измама от страна на издателите на фактурите. Според жалбоподателя, като не са
взели предвид горното и не са приложили разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС,
ревизиращите, както и директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, неправилно са
отказали данъчен кредит на „Партньори България” ООД по сделките, сключени с
доставчика му „***” ЕООД, в противоречие с материалния данъчен закон и със
събраните в хода на административното производство доказателства.
На следващо
място, в жалбата са развити доводи, че неправилно било прието, че са налице
неотчетени от страна на „Партньори България” ООД приходи и неправилно бил
увеличаван финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи по
фактурите за доставки на услуги от „***” ЕООД, въпреки че в хода на ревизията били събрани достатъчно и убедителни
доказателства, които опровергавали тези твърдения на приходната администрация. Сочи
се, че разходите за доставки от „***” ЕООД не били признати със стойностите на
данъчните основи по фактурите с мотива, че ,,същите се явяват разходи, които са
документално необосновани по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО ...”, като
жалбоподателят счита тези констатации за необосновани и неправилни, както и
сочи, че ревизиращият екип се е обосновал с липсата на съдействие на доставчика
„***” ЕООД и непредставяне от страна на последния на документа, като възразява
срещу подхода на ревизиращия екип, при който бива ангажирана отговорността на
„Партньори България” ООД за пропуски на неговия доставчик, а именно:
дерегистрация на доставчика и неподадени от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год.
и 2019 год., като сочи, че доставчикът е извършил установените от ревизиращия
екип нарушения, след като „Партньори България” ООД е получило доставките.
Според жалбоподателя, неправилно било твърдението на ревизиращия екип, че
липсата на съдействие от страна на доставчика е индикация, че доставчикът не е
разполагал с необходимата материално- техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на доставките. Излага и довод, че за да се приеме един разход за надлежно
платен е достатъчно платецът да разполага с изрядни от формална страна първични
счетоводни документи, като сочи, че спорните фактури, с които дружеството
разполага от процесния доставчик, от формална страна отговарят на изискванията,
визирани в Закона за счетоводството, като към фактурите са приложени фискални
бонове, договори и приемо-предавателни протоколи, които документирали по
безспорен начин направените разходи.
На
следващо място, според жалбоподателя напълно неоснователно бил преобразуван в
увеличение счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 год., на
основание чл.78 от ЗКПО, със сумата от *** лева, по договорите за заем с „***”
ЕООД от 20.03.2015 год. и от 01.12.2015 год., с които били
предоставени в заем суми от *** лева и *** лева, за срок от 10 години, при
договорена лихва в размер на *** % нa
годишна база за срока на договора. Сочи, че в хода на ревизията е установено,
че сумите са отразени по кредита на сметка 460 „Вътрешни разчети” за периода
01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., като за ревизирания период не било
установено връщане на суми по представените договори и липсвали счетоводни
записвания за начислени и платени лихви по тях, но независимо от направените
установявания, ревизиращият екип изчислил, че полагащата се лихва по тези
договори за 2019 год. е в размер на *** лева и ***
лева и включил тези суми при определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък на „Партньори България” ООД за 2019 год. Жалбоподателят
счита, че тези лихви не следват да се осчетоводяват като текущ приход, тъй като
падежирането им не било настъпило в текущата година, а щяло настъпи в бъдещ
период, който не е в обхвата на ревизията.
С оглед
изложеното, жалбоподателят моли с жалбата да бъде отменен Ревизионен акт
№Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год., издаден
от Т. В. П., на длъжност ***, възложил ревизията и П. Г. Д., на длъжност *** -
ръководител на ревизията към ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №575 от 04.11.2021
год. на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, като неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на
материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията и
приложени към административната преписка доказателства.
Редовно
призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Партньори България” ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.Д.Х. от АК-***, която от името на дружеството-жалбоподател, моли
съда да уважи жалбата и да отмени атакувания акт, като неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин факта, че процесните фактури, издадени от „***” ЕООД, са
свързани с търговската дейност на жалбоподателя, че същите са надлежно отразени
във водените от него счетоводни регистри и са разплатени изцяло, като
разплащанията са документирани с фискални бонове, от регистрирани в НАП
фискални устройства. Счита също, че реалното извършване на услугите се доказало
както от представените в хода на ревизията писмени доказателства - договори и
приемо-предавателни протоколи, така и от заключението на вещото лице, прието в
съдебно заседание, което е установило, че в резултат на извършените доставки от
„***” ЕООД, жалбоподателят е реализирал приходи, които са обложени, както с
ДДС, така и с дължимия корпоративен данък. Заявява, че подробни съображения са
изложени в жалбата, в която е цитирана и относимата, към процесния случай,
практика на СЕС, който приемал по категоричен начин, че в случаи като
процесния, в които органите по приходите не са установили участие на
дружеството-жалбоподател в данъчна измама или в негово знание, досежно подобно
участие на доставчика му, не следва същият да бъде санкциониран с отказване на
право на данъчен кредит по фактури, които са свързани с извършваната от него
търговска дейност. Моли, в случай че съдът уважи жалбата и
отмени процесния ревизионен акт, да присъди в полза на дружеството-жалбоподател
направените по делото разноски, за което представя списък на разноските, ведно
с доказателства – фактура и платежно нареждане.
Ответникът
по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител – М.Г., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, преди съдебните
заседания са депозирани няколко молби-становища, в които заявява, че оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана и моли съда да постанови
решение, с което да я отхвърли като такава и да потвърди обжалвания ревизионен
акт, като правилен и законосъобразен, предвид изложените подробни съображения в
решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив. При постановяване на посочения резултат,
моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да бъде присъдено в полза на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен
РА и им бъдат възложени разноските по делото, моли, ако се претендира
възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на
основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до
минимално определения размер по Наредбата, като настоящото се счита за
възражение за прекомерност на възнаграждението.
След последното
съдебно заседание, от същия пълномощник на директора на Дирекция „ОДОП” – град
Пловдив - М.Г., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, по делото е представена и писмена
защита, в която са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на
оспорения ревизионен акт, като се иска да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна и недоказана. Отново се иска да бъде присъдено в полза на Дирекция
„ОДОП” – град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в случай, че обжалваният РА бъде отменен, при
определяне размера на подлежащите на присъждане в тежест на Дирекция „ОДОП” -
Пловдив разноски, моли същите да бъдат за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, в размер не повече от минимума, определен с Наредба №1/09.07.2004 год.
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението
по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.
В случая, видно от прието като доказателство
Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.9/, Решение №575 от 04.11.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив,
с което е потвърден Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021
год. на ТД на НАП - Пловдив, е връчено по електронен
път на датата 04.11.2021 год., в 15:12 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/
- ***, с IP адрес: ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез
директора на Дирекция „Данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, до
Административен съд – Кърджали, на датата 18.11.2021 год., регистрирана в
деловодството на административния орган с Вх.№96-00-286/18.11.2021 год., видно
от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на точно на 14-ия/четиринадесетия/
ден след получаването по електронен път на Решение №575 от 04.11.2021 год. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният
преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1
от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен
интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се
съдържание. Предвид това съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт,
приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №P-16000920006758-020-001 от 09.11.2020 год./л.125/, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в
ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбоподателя „Партньори България” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,,
представлявано от управителя му А.И.С., с обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди, както следва: 1. Корпоративен данък - от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год.; 2.
Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - от
01.12.2014 год. до 31.12.2019 год.; 3. Данък върху добавената стойност – от
01.01.2018 год. до 31.12.2019 год.; 4. ДОО - за осигурители - от 01.12.2014 год.
до 31.12.2019 год.; 5. Вноски за здравно осигуряване - за осигурители – от 01.12.2014
год. до 31.12.2019 год. и 6. Универсален пенсионен фонд - за осигурители – от 01.12.2014 год. до 31.12.2019 год., като е определено
ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. П. Г. Д. - *** (ръководител на
ревизията) и 2. П. С. К. - *** и е разпоредено, ревизията да бъде извършена в
срок от три месеца от връчване на ЗВР.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.124/ и
разписка за връчване/л.126/, Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000920006758-020-001 от 09.11.2020 год. е била връчена електронно на 13.11.2020
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 11.11.2020 год. е била активирана на 13.11.2020 год.,
от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***. В
удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението,
са ЗВР №P-16000920006758-020-001 от 09.11.2020 година.
Ревизията не е приключила в този срок, поради което е
последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000920006758-020-002
от 10.02.2021 год. от същия началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.121/, с която, срокът за завършване на ревизията
е удължен до 15.03.2021 год.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.119/ и
разписка за връчване/л.122/, тази ЗИЗВР
№P-16000920006758-020-002 от 10.02.2021 год. е била връчена електронно на 19.02.2021 год., като
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 18.02.2021 год. е била активирана на 19.02.2021 год., от IP адрес ***
и документът е изтеглен от имейл ***. В удостоверението е
отразено, че документите, които се връчват със съобщението, са Заповед за
изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000920006758-020-002 от 10.02.2021 год.
Ревизията
не е приключила и в този срок - до 15.03.2021 год., поради
което е последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР
(ЗИЗВР) №P-16000920006758-020-003 от 12.03.2021 год. от
същия началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.116/, с която, срокът за завършване на ревизията е удължен до 13.04.2021 год.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.114/ и
разписка за връчване/л.117/, тази ЗИЗВР
№P-16000920006758-020-003 от 12.03.2021 год. е била връчена електронно на 15.03.2021 год., като
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 15.03.2021 год. е била активирана на 15.03.2021
год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***. В
удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението,
са Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000920006758-020-003 от 12.03.2021 год.
По преписката е представена молба от А.И.С. –
управител на „Партньори България” ООД *** адресирана до ТД на НАП – Пловдив, с
Вх.№РД20-1290 от 02.04.20-21 год./л.113/, с
която, по изложените в нея мотиви, същият е поискал спиране на ревизионното
производство за срок от 3/три/ месеца. По повод тази молба е издадена Заповед №P-16000920006758-023-001
от 02.04.2021 год. на същия началник сектор в ТД на НАП – Пловдив – Т. В. П./л.111/, с която, на основание чл.34, ал.1, т.5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с постъпилата молба с Вх.№РД-20-1290/02.04.2021
год. от „Партньори България” ООД *** в качеството му на задължено лице, след
като е установени наличието на обстоятелствата по чл.34, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е
спряно производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16000920006758-020-001 от 09.11.2020 год., изменена със
Заповед №Р-16000920006758-020-002 от 10.02.2021 год. и
със Заповед №Р-16000920006758-020-003 от 12.03.2021 год., на „Партньори
България” ООД *** с ЕИК ***.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.109/ и
разписка за връчване/л.112/, тази Заповед
за спиране на производството №P-16000920006758-023-001 от 02.04.2021 год. е била връчена електронно на 05.04.2021
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 05.04.2021 год. е била активирана на 05.04.2021 год.,
от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***. В
удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението,
са Заповед за спиране на производството №P-16000920006758-023-001 от 02.04.2021
година.
По
преписката е представена и Заповед №P-16000920006758-143-001 от 05.07.2021 год.,
издадена от същият началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.107/, с която,
на основание чл.35 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след
като е установено наличието на обстоятелства за отпадане на основанието за
спиране на производството по извършване на ревизията, е възобновено производството
по извършване на ревизия, спряно със Заповед №Р-16000920006758-023-001 от
02.04.2021 год., на „Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, считано от
05.07.2021 год., като е определен срок на ревизията след възобновяването й:
16.07.2021 година.
Според
приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.105/ и разписка за връчване/л.108/, тази Заповед за възобновяване на
производството, с №P-16000920006758-143-001 от 05.07.2021 год., е била връчена
електронно на 06.07.2021 год., като електронната препратка към съобщението за
електронно връчване на документи, изпратено на 05.07.2021 год. е била
активирана на 06.07.2021 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл
***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват
със съобщението, са Заповед за възобновяване на производството, с №P-16000920006758-143-001
от 05.07.2021 година.
В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК,
от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920006758-092-001
от 30.07.2021 год./л.72-л.104/,
изпратен на електронната поща на ревизираното лице. Според приложеното Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.69/, ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, описани в 17
точки, е бил връчен електронно на 02.08.2021 год., като електронната препратка
към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 02.08.2021
год. е била активирана на 02.08.2021 год., от IP адрес *** и документът е
изтеглен от имейл ***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват
със съобщението, са Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920006758-092-001 от 30.07.2021
год. и допълнителни документи, доказателства и приложения, описани в 17 точки в
съобщението. По административната преписка липсват данни, а
няма и твърдения, срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в
ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК да е било подадено възражение
от ревизираното лице.
Така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия
екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив/л.40-л.62/,
като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол”/л.38/ и разписка за връчване/л.63/, ревизионният акт и приложенията към него
– справка за задължения и лихвен лист за корпоративен данък и за ДДС към 30.08.2021
год., е бил връчен електронно на 31.08.2021 год., като електронната препратка
към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 30.08.2021
год., е била активирана на 31.08.2021 год., от IP адрес *** и документът е бил
изтеглен от същия имейл - ***. С този Ревизионен акт №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя
„Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, са били определени следните задължения
за:
1. Корпоративен данък за 2018 год., в
размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева, изчислена за периода от 01.04.2019 год. до 30.08.2021
год.; 2. Корпоративен данък за 2019 год., в
размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева, изчислена за периода от 01.07.2020 год. до 30.08.2021
год. и
за 3. Данък добавена
стойност/ДДС/: - за период м.ноември 2018
год., в размер на ***
лева, с прилежаща лихва, в
размер на *** лева, изчислена за периода от
15.12.2018 год. до 30.08.2021 год.; - за период м.декември 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева, изчислена за периода от 15.01.2019 год. до 30.08.2021
год. и - за
период месец февруари 2019
год., в размер на ***
лева, с прилежаща лихва, в
размер на *** лева, изчислена за периода от 15.03.2019 год. до 30.08.2021
год., т.е. общо задължения за ДДС, в размер на *** лева, с прилежащи
лихви, общо в размер на *** лева
или главници, общо в размер на *** лева и прилежащи
лихви, общо в размер на *** лева.
Видно от констативната част на РД към оспорения РА, в
хода на ревизията съгласно определения в ДОПК ред, от ЗЛ нееднократно са
изискани счетоводни документи и справки, подробно описани в ИПДПОЗЛ и РД. Посочено е, че част от изисканите
документи при ревизията не са представени от задълженото лице, че са установени
несъответствия между първични счетоводни документи и счетоводните записвания,
несъответствия по данните, декларирани от лицето с ГДД, ОПР,
справките-декларации по ЗДДС и отчетените обороти по ЕКАФП, поради което е
невъзможно да се установи реалната основа за данъчно облагане на лицето по ЗДДС
и ЗКПО, т.е. прието е, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.
В РД са описани непредставените документи; констатираните различни суми на
приходите по ГДД, по сметки от гр.70, СД по ЗДДС и по ЕКАФП от данни в НАП;
неотчетени и недекларирани приходи от несъответствията и от лихви по
предоставени заеми; разминавания в сумите на разходите по счетоводни данни и по
ГДД; различни суми на разходите по САП, сметка 603 и в ГДД; разходи по
документи, неотразяващи вярно стопанските операции. Според
ревизиращите органи, горното е наложило приходите, разходите и данъчната основа
да се установят по особения ред на процесуалния закон. Предвид
установените при ревизията факти и обстоятелства – не са представени счетоводни
документи, отчети от ЕКАФП, ДАП, а представените първични счетоводни документи
и регистри противоречат на отчетените/декларирани от лицето данни в ГДД,
справките-декларации, ОПР, което не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане на лицето с ДДС и корпоративен данък за периода 01.01.2018
год. – 31.12.2019 год., ревизиращият екип е счел, че
данъчната основа следва да се определи по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. В тази връзка са изготвени и връчени на РЛ уведомления по реда на
чл.17, ал.1, т.2 и по чл.124, ал.1 от ДОПК и ИПДПОЗЛ, но отново документи или
становище не са били представени от ревизираното дружество.
С оглед на изложеното, данъчният финансов резултат за
2018 год. и 2019 год. е
определен като разлика между установените от ревизията общо приходи (в т.ч.
укрити приходи по данни от ЕКАФП в НАП – *** лева
за 2018 год. и недекларирани приходи от лихви по договори за заем – *** лева за 2018 год. и ***
лева за 2019 год.) и установените от ревизията общо разходи (в т.ч. непризнати
разходи по сметка 602 за консултантски услуги от „***” ЕООД, в размер на *** лева за 2018 год. и в размер на *** лева за 2019 год.; признати в повече разходи за
амортизации, съответно *** лева и *** лева). По този начин е формирана данъчната основа
(данъчна печалба) за ревизираните периоди и са доначислени съответните полагащи
се корпоративен данък и прилежащи лихви към него. Фактите и обстоятелства по
отношение горните суми за укрити приходи, установени при съпоставка на СД по
ЗДДС и оборотите по ЕКАФП и за непризнати разходи, установени при насрещните и
служебни проверки на доставчика и във връзка с констатациите по ЗДДС, са
идентични и свързани с мотивите за облагане по реда на този закон, като са
анализирани всички представени доказателства и са цитирани нормите на чл.26,
т.2 и чл.10 от ЗКПО. Относно недекларираните и неначислени в счетоводството
приходи от лихви по представени договори за заем на парични средства на свързани
на дружеството лица, в РД е посочено:
- по договор с „***” ЕООД от 20.03.2015 год., с който е
предоставена сумата от *** лева, за срок от 10
години, при договорена лихва, в размер на *** % на
годишна база за срока на договора. Констатирано е, че сумата е отразена по
кредита на сметка 460 „Вътрешни разчети”, за периода 01.01.2015 год. –
31.12.2015 год. и че за ревизирания период не е установено връщане на суми по
представените договори, липсват такива счетоводни записвания, липсват също така
и начислени и платени лихви по тях. Направен е извод, че полагащите се лихви по
този договор за 2018 год. и за 2019 год. са в размер
по *** лева;
- по договор с „***” ЕООД от 01.12.2015 год., с който е
предоставена сумата от *** лева, за срок от 10
години, при договорена лихва в размер на *** % на
годишна база за срока на договора. Констатирано е, че сумата е отразена по
кредита на сметка 499 „Други кредитори” за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015
год. и че за ревизирания период не е установено връщане на суми по
представените договори, липсват такива счетоводни записвания, липсват също така
и начислени и платени лихви по тях. Направен е извод, че полагащите се лихви по
този договор за 2018 год. и за 2019 год. са в размер
по *** лева.
Според
ревизиращите органи, посочените лихви не са били отчетени в счетоводството на
дружеството и сумите не са били включени при определяне на финансовия резултат
на дружеството за периода, поради което следва да бъдат включени при определяне
на данъчната основа за облагане с корпоративен данък на ревизираното дружество „Партньори
България” ООД за 2018 год. и за 2019 год., съответно в
размер по *** лева.
По
отношение на разходите за амортизации за ревизираните години са описани
отразените суми по сметка 603 и в САП, които значително се разминават, посочено
е, че не е предоставен ДАП и е извършен анализ на амортизируемите суми в ГДД и
полагащите се за данъчни цели данъчни амортизации, като са признати по-големи
размери, което се явява в полза на РЛ. При определяне на
данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК не са взети предвид
декларираните от ЗЛ увеличения на СФР по реда на чл.26, т.6 от ЗКПО, което също
се явява в полза на РЛ.
По отношение задълженията по ЗДДС ревизията е била за
периода от 01.01.2018 год.
до 31.12.2019 год., като предвид констатираното по Закона за корпоративното
подоходно облагане, т.е. поради установяването на данни по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, ревизираното лице е било уведомено, че и основата за облагане с ДДС ще
бъде определена по реда на посочената норма. В РД е посочено, че на база
декларираните от лицето данни и тези, налични в ИС на НАП и в данъчното досие
на задълженото лице, както и данните, събрани при настоящото ревизионно
производство по реда на ДОПК и след извършен анализ на всички факти и
обстоятелства, на основание чл.122, ал.2, т.2, т.4, т.8 и т.15.1 и 15.2, с
подробно описание в същите на фактите, са установени основания за непризнаване
на данъчен кредит по декларирани от дружеството получени доставки за ревизирания
период, на основание чл.69, чл.70 и чл.71 от ЗДДС, както и че са налице
основания за увеличаване на размера на начисления ДДС, поради констатирани
регистрирани чрез ЕКАФП продажби за 2018 год., в размер на *** лева, за които не е начислен ДДС, общо в размер на *** лева, съответно за м. 11.2018 год., в размер на *** лева и за м.12.2018 год., в размер на *** лева.
Относно непризнатия данъчен кредит, при ревизията е
констатирано, че за периодите м.12.2018 год. и м.02.2019 год. ревизираното дружество е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на *** лева, по девет броя фактури, издадени през м.12.2018
год. и м.01.2018 год., от „***” ЕООД, с ЕИК ***, с предмет на доставките
консултантски услуги, свързани с дейността по производството на перголи. Извършена
е била насрещна проверка на посоченото дружество, при която е било установено,
че „***” ЕООД е вписано в ТР на АВ на 25.06.2018 год. и че дружеството е било
регистрирано по ЗДДС, считано от 28.06.2018 год. до 15.03.2019 год., когато е било
дерегистрирано поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Във връзка с
искането за извършване на насрещна проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, изпратено за
връчване на декларирания електронен адрес за кореспонденция, но потвърждение за
получаването му не е върнато. За връчване на искането са извършени две
посещения на адреса за кореспонденция и едно на адреса по седалище. При
извършените посещения не е било открито проверяваното дружество, представляващия
или упълномощено лице за връчване на ИПДПОЗЛ. Предприети са били действия за
връчване по чл.32 от ДОПК – изготвено е и е било поставено съобщение за
уведомяване, публикувано и на интернет страницата на НАП и изпратено на
дружеството по пощата. Съобщението е било свалено след изтичането на 14-дневния
законен срок. В срока по чл.32, ал.6 от ДОПК, управителят или
упълномощено от него лице не се е явило за връчването на ИПДПОЗЛ и същото е било
счетено за редовно връчено.
При проверка в регистрите на НАП е установено, че „***”
ЕООД е включило в дневниците за продажби за съответния данъчен период
проверяваните фактури.
Предметът на доставките е бил описан като консултантски услуги. Посоченото за
доставчик дружество е имало установени и непогасени задължения към бюджета, за
което е имало образувано изпълнително дело от 2020 год., като за разглеждания
период, в дружеството не е имало наети лица по трудови договори. Органите по
приходите са извършили и допълнителни служебни проверки относно „***” ЕООД, при
които е било констатирано, че в дневниците си за покупки за периода 01.11.2018
год. – 28.02.2019 год., дружеството е декларирало
малко на брой получени доставки, които са с изключително големи стойности, с
предмет - консултантски услуги, от „***” ЕАД - лице, което също е
дерегистрирано по ЗДДС на 03.04.2019 год. и за периода 01.11.2018 год. –
28.02.2019 год. няма декларирани покупки, а само отразени продажби към „***”
ЕООД на много високи стойности. Така е формирало резултат – ДДС за внасяне в
изключително големи размери, който не е бил внесен. Няма
назначени лица в този период, няма данни за реално извършвана търговска
дейност, няма регистриран ЕКАФП и отчетени обороти от ЕКАФП.
Установено е, че за процесния период на издаване на
фактурите на РЛ, представляващ „***” ЕООД е физическо лице, с валидна адресна
регистрация за периода, в ***, като лицето не се е осигурявало в дружеството. При проверка в ИС на НАП е било
установено, че представляващият „***” ЕООД, в периода 2016 год. – 2017 год., е
бил назначаван по трудови правоотношения в три дружества в ***, *** и ***, за
периоди от по един – два месеца, на следните длъжности: ***; ***; ***.
Установено е, че „***” ЕООД не е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО и не
е отчело приходи от дейността нито за 2018 год., нито за 2019 год. Органите по
приходите са направили констатации, че видно от декларираните данни в дневника
за покупки на „***” ЕООД за проверявания период, липсват данни за реален
изпълнител на процесните услуги, фактурирани на РЛ. Собственикът и управител на
дружеството не е бил намерен на декларирания адрес и не е представил никакви
обяснения относно изпълнението на услугите. Лицето не е било открито на
посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК, като данни за това
са били установени не само в хода на настоящата ревизия, но и при извършената
проверка, предшестваща ревизионно производство/установено при извършена
насрещна проверка, документирана с протокол №П-22221420113530-141-001 от
01.09.2020 год., с приложени към него доказателства. При проверка на интернет
страницата на НАП са били установени публикувани няколко съобщения по чл.32 от ДОПК, факт, удостоверяващ, че лицето не се намира на декларирания адрес за
кореспонденция, поради което е бил приложен чл.32 от ДОПК за връчване на
документи, като първото съобщение е от м. януари 2019 год.
Във
връзка с получените фактури от „***” ЕООД, от страна на „Партньори България”
ООД са били представени екземплярите на същите, девет броя сключени договори
към всяка фактура, фискални бонове за регистрирано плащане в брой, за което е
установено, че е от ЕКАФП, регистриран на ЕИК на „***” ЕООД, счетоводни
извлечения от сметките, по които са осчетоводени фактурите - с/ка 602 „Разходи
за външни услуги” за стойността, съответно с/ка 4531 „Начислен ДДС” за
покупките – за осчетоводяването на ДДС и писмени обяснения от управителя на
ревизираното дружество, че контактът с доставчика „***” ЕООД е бил осъществен
по стандартните търговски канали, предложена е била оферта, която е била
сметена за подходяща. Контактът е бил извършен с управителя на дружеството и не
са му изискали диплома за завършено образование, тъй като не им е била
необходима. Доставчикът „***” ЕООД консултирал по проблемите: методология на
проектиране, изработка, доставка и монтаж на слънцезащитни съоръжения от
алуминиеви конструкции, тип пергола. РЛ не е могло да посочи, дали доставчикът
е ползвал подизпълнител за някои или част от извършените услуги, но посочил, че
работата била извършена точно и в срок, с грижата на добър търговец. На РЛ е
било връчено и искане, с което са изискани подробни писмени обяснения във
връзка с представените договори и фактури от „***” ЕООД – да се поясни, каква е
разликата между предмета, отразен в представените договори, предвид факта, че
във всеки един договор е записан предмет - извършване на консултантски услуги
по: - методология на проектиране, изработка, доставка и монтаж на слънцезащитни
съоръжения от алуминиеви конструкции, тип пергола; - подобряване на
технологичните процеси по проектиране, изработка, доставка и монтаж на
слънцезащитни съоръжения; - подпомагане и окомплектоване на пакета от процедури
по проектиране, изработка, доставка и монтаж на слънцезащитни съоръжения; -
проектиране, изработка, доставка и монтаж на слънцезащитни съоръжения, тип
пергола; - оптимизиране на дейностите по проектиране, изработка, доставка и
монтаж на слънцезащитни съоръжения, тип пергола; - подобряване на дейностите
проектиране, изработка, доставка и монтаж на слънцезащитни съоръжения/.
Изискано е също да се посочи дали всеки един от договорите е обвързан с
извършване на конкретна работа във връзка с конкретна поръчка, респ. обект на
РЛ - място, обект, договор с клиент или др. Изискано е да се посочи и какви
конкретни цели и задачи са били изпълнени с всеки един от договорите - как са
били измерени и с какви показатели е била отчетена свършената работа; какъв е
бил резултатът от получените консултантски услуги по форма и съдържание за
всеки един от договорите; как е било извършено предаването на продуктите от консултацията;
от кого са били предадени, от кого са били приети документите, дата и място;
кое е било лицето, с което са договаряни условията по всеки един договор;
налична кореспонденция; извършено проучване от страна на ревизираното дружество
за установяване на ползите от сключването на въпросните договори и какви
действия са предприети за гарантиране на качеството на получените услуги. Във
връзка с връченото искане, от страна на РЛ е бил представен списък на
дейностите, извършвани от „***” ЕООД по сключените договори, които включват
наблюдение и администрация на сайт, менажиране на социални медии и реклами във
Facebook и Google, срещи, консултации, имейли, телефонни обаждания, заснемане и
обработка на видео, конструкции и методология на проектиране, корпоративна
идентичност, печатни материали и онлайн маркетинг, задания за подобрение на
уебсайт, дизайн и програмиране, комуникация с програмисти, списък с ключови
думи, създаване и вграждане на дигитални инструменти и разработка на софтуерен
продукт и др. Приложени са били и девет броя
приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, в които са описани част от
описаните дейности.
Предвид
установените при ревизията факти и обстоятелства, от ревизиращия екип е било
прието, че фактурираните на РЛ доставки, с предмет – услуги, не са обвързани с
реално извършени дейности и работи от вписаното в тях за изпълнител дружество „***”
ЕООД, т.к. последното не разполага с потенциал за осъществяване на такава
дейност, няма квалифициран персонал, няма техника, няма дори квалифициран
управител, с който да бъде договорен предметът на услугите и поради това, на
основание чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.70, ал.5
от ЗДДС, е прието, че следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен
кредит, като са посочени и мотиви за проявена недобросъвестност от страна на
РЛ, липсата на положена грижа на добър търговец - че не е взело всички разумни
мерки, за да се увери, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане
на данъчен кредит, не са част от данъчна измама, както и че е било наясно с
обстоятелството, че услугите, документирани с процесните услуги, не са реално
извършени от соченото за доставчик дружество, т.е. че изследваните сделки са
привидни.
Относно допълнително начислен ДДС, в РД е посочено, че
видно от анализа на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК, за периода
м.11.2018 год. са били отчетени обороти по ЕКАФП, в размер общо на *** лева и че платените фактури по банков път са за *** лева или общият размер на приходите за м.11.2018 год.
възлиза на ***
лева, в т.ч. ДДС, в размер на *** лева, а по СД за
периода е бил деклариран начислен ДДС за продажбите, в размер общо на *** лева или установен е неначислен ДДС, в размер на *** лева. Аналогично,
за периода м.12.2018 год. са били констатирани отчетени
обороти по ЕКАФП общо в размер на *** лева,
като платените по банков път фактури са за *** лева
или общ размер на приходите за м.12.2018 год. – *** лева, в т.ч. ДДС, в размер на *** лева, като е бил начислен и
деклариран ДДС по СД, в размер на ***
лева или, установена е разлика, в размер на *** лева неначислен ДДС.
Така,
съгласно направените констатации при ревизията, в РД е прието, че следва да
бъде начислен допълнително ДДС, в общо в размер на *** лева, съответно за м.ноември 2018 год.,
в размер на *** лева и за м.декември 2018 год., в размер
на *** лева.
В издадения Ревизионен акт №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив, предмет на оспорване в настоящото производство, в мотивите
към същия е посочено, че се приемат изложените в Ревизионен доклад
№Р-16000920006758-092-001 от 30.07.2021 год., неразделна част към ревизионния
акт, факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и че за
допълнително начислените данъци се начислява лихва, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, към датата на издаване на ревизионния акт,
т.е. в случая към 30.08.2021 година. Следва да се отбележи, че със същия ревизионен акт, на дружеството „Партньори
България” ООД *** са били установени допълнителни задължения и по ЗДДФЛ и КСО.
Тук е
мястото да се посочи, че установените с ревизионния акт задълженията за
главници по отделните видове данъци, са били заплатени от ревизираното лице „Партньори
България” ООД *** както следва:
- с преводно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от
10.09.2021 год. на Банка „ДСК” ЕАД/л.30/, по сметка на ТД на НАП в Банка „ОББ” АД ***,
е била преведена сумата в размер на ***
лева, с посочено основание за превода – ДДС за м.11.2018 г., за м.12.2018 г. и
за м.02.2019 г., по РА №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год.;
- с преводно нареждане за плащане към
бюджета с УРН *** от 10.09.2021 год. на Банка „ДСК” ЕАД/л.31/,
по сметка на ТД на НАП в Банка „ОББ” АД ***, е била преведена сумата в размер
на *** лева, с посочено основание за превода – Корпоративен данък за 2018 год.,
по РА №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год.;
- с преводно нареждане за плащане към
бюджета с УРН *** от 10.09.2021 год. на Банка „ДСК” ЕАД/л.32/,
по сметка на ТД на НАП в Банка „ОББ” АД ***, е била преведена сумата в размер
на *** лева, с посочено основание за превода – Корпоративен данък за 2019 год.,
по РА №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год.
Независимо от това, против този РА №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, връчен електронно на 31.08.2021
год., е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали с
Вх.№ИТ00-6187/13.09.2021 год./л.26-л.29/, препратена по компетентност със съпроводително писмо
с Изх.№20-15-6187#1/14.09.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали/л.21/, до
директора на Дирекция Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, регистрирана с
Вх.№66-21-401 от 14.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.22/,
като същата е постъпила и в Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, регистрирана с
Вх.№20-28-283#1 от 21.09.2021 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.26/. Към
жалбата е било приложено и издадено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, както и преводните
нареждания за внесени суми по ревизионния акт, описани по-горе.
В тази жалба са изложени доводи относно неправилно
определяне данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, изложени са доводи
и съображения относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от
доставчика „***” ЕООД, както и относно незаконосъобразното, необосновано й
неправилно прилагане на ЗКПО. Жалбоподателят счита в тази жалба, че са налице
всички предпоставки да бъдат потвърдени резултатите, декларирани от „Партньори
България” ООД със СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО. Със същата е поискал да бъде
отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год.,
издаден от Т. В. П., на длъжност ***, възложил ревизията й П. Г. Д., на длъжност
*** - ръководител на ревизията, като необоснован и незаконосъобразен и да бъдат
потвърдени резултатите за ревизираните периоди така, както са посочени в подадените
от дружеството СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО. От съдържанието на тази жалба и
направеното в нея искане става ясно, че ревизионният акт не е бил обжалван пред
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив в частта му, с която на дружеството „Партньори
България” ООД *** са били установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и по КСО.
Така, по повод подадената жалба срещу ревизионния акт,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, с
Решение №575 от 04.11.2021 год./л.10-л.19/, като е потвърдил Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на“Партньори България” ООД
*** с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК - ***, за установените
задължения на дружеството за: корпоративен
данък за 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на ***
лева; корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва,
в размер на *** лева и за данък добавена стойност/ДДС/, за период м.ноември
2018 год., м.декември 2018 год. и месец февруари 2019 год., общо в размер на ***
лева, с прилежащи лихви в размер на ***
лева или главници, общо в размер на *** лева и прилежащи лихви, общо в размер
на *** лева. В мотивите към решението директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив
при ЦУ на НАП е изложил подробни мотиви, както от фактическа, така и от правна
страна, с които е обосновал постановения от него краен резултат.
В хода на производството по делото, по направено
доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, е
назначена съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице - икономист, в която
вещото лице е следвало да отговори на поставените му въпроси от жалбоподателя. Вещото
лице И.К.Н., след запознаване с материалите по
делото и след извършена проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател,
е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.328-л.346/, поддържано и в съдебно заседание. В постъпила преди съдебното
заседание молба от процесуалния представител на ответника са оспорени някои от изводите
на вещото лице, както и са изложени доводи, че отговорите на някои от въпросите
нямат пряко отношение към спора, но не е не е поискано назначаването на
допълнителна или на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде изготвена
от същото или от друго вещо лице, като така изготвеното заключение е прието от
съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 07.06.2022
година.
Така, по първия поставен въпрос - Оспорените фактури,
издадени от „***” ЕООД, свързани ли са с основния предмет на дейност на
жалбоподателя, т.е. със сделките, които „Партньори България” ООД е
осъществявало преимуществено през ревизирания период, какви са тези сделки и
каква е материално-техническата и кадрова обезпеченост на жалбоподателя за
извършването на тази дейност?, вещото лице е посочило, че през ревизирания
период „Партньори България” ООД е осъществявало няколко дейности: търговия на
едро/1 склад на едро/, търговия на дребно/3 търговски обекта/,
ресторантьорство/1 обект/, салон за маникюр/1 обект/, производство на
автоматизирани слънцезащитни конструкции и автоматизирани стъклени системи.
Посочило е, че в ревизионния доклад и ревизионния акт са оспорени доставки от
доставчик „***” ЕООД, във връзка с които са издадени фактури - 6 на брой през
2018 год., с данъчна основа общо в размер *** лева и ДДС - *** лева и 3 на брой
през 2019 год., с данъчна основа общо в размер *** лева и ДДС - *** лева,
подробно описани в таблица №1 и че тези фактури са свързани с една от
дейностите, които „Партньори България” ООД *** извършва, а именно: Производство
на автоматизирани алуминиеви слънцезащитни конструкции тип Пергола и
автоматизирани стъклени системи тип Гилотина и Слайд, както и че всяка от
фактурите е издадена към договор за услуга и към всяка от фактурите е приложен
приемо-предавателен протокол за извършена работа. Вещото лице е описало, че към
административната преписка е приложена информация за дейностите, които са
извършени от „***” ЕООД по договорите за консултантски услуги, сключени с „Партньори
България” ООД, една от които е разработка на уеб сайт и че при справка в
интернет се установява, че „Партньори България” ООД имат разработен уеб сайт, в
който е представена продуктовата гама само на тази дейност на дружеството. На
база горните пояснения вещото лице намира, че оспорените фактури, издадени от „***”
ЕООД, са свързани с основен предмет на дейност на „Партньори България” ООД,
като заявява, че не може да даде становище относно материално-техническата
обезпеченост, която е необходима за производството на автоматизирани
слънцезащитни конструкции, също и относно кадровата обезпеченост, предвид
факта, че не притежава специални знания, свързани с този вид дейност. В
заключението е вещото лице е посочило, че наетите лица в „Партньори България” ООД,
които са ангажирани с производството на автоматизирани слънцезащитни
конструкции, са назначени на длъжност: „монтажник” и техният брой по години е
следният: през 2018 год. - 4 работника; през
2019 год. - 5 работника; през 2020 год. - 10 работника и през 2021 год. - 11
работника.
По втория поставен въпрос - Кога и по какъв начин е
извършено разплащането на данъчната основа и дължимия данък по посочените в РА
и в решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, фактури и с какви
първични и вторични счетоводни документи е документирано това разплащане?, вещото
лице е посочило, че плащането на данъчната основа и дължимият ДДС по фактурите,
издадени от „***” ЕООД през месец 12.2018 год. е извършено в брой на 11.01.2019
год.; плащането на данъчната основа и дължимият ДДС по фактурите, издадени от „***”
ЕООД през месец 01.2019 год. е извършено в брой на 11.02.2019 год., и че описаните
фактури и приложените към тях фискални бонове са първичните счетоводни
документи, с които е документирано плащане на сума в брой на 11.01.2019 год., в
размер на *** лева и на 11.02.2019 год., в размер на *** лева.
По третия поставен въпрос - След извършените
консултантски услуги от „***” ЕООД, документирани с посочените в РА и в
решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив фактури, жалбоподателят
отчел ли е повишаване на приходите си от продажби в последващи данъчни периоди,
ако „да”, с колко? Начислени ли са съответните преки и косвени данъци от
жалбоподателя по тези доставки; начислените данъци разчетени ли са с бюджета и
оспорени ли са тези сделки от страна на ревизиращите органи, при извършената
данъчна ревизия на „Партньори България” ООД?, вещото лице е посочило, че реализираните
приходи от производство на слънцезащитни конструкции по години, са следните: през
2018 год. – *** лева; през 2019 год. – *** лева; през 2020 год. – *** лева и през
2021 год. - *** лева и че приходите от производство на автоматизирани
слънцезащитни конструкции през 2019 год. са се увеличили почти два пъти спрямо
приходите от дейността през 2018 год. Вещото лице е посочило също, че през 2020
год. също се наблюдава ръст на приходите от дейността, спрямо тези от 2019 год.,
но по – малък и че през 2021 год. приходите от производство на автоматизирани
слънцезащитни конструкции са се увеличили над два пъти спрямо тези от 2020 год.
и 2019 год. и над четири пъти спрямо приходите, реализирани през 2018 год. Вещото
лице е отговорило, че върху приходите от производство на автоматизирани
слънцезащитни конструкции са начислени съответните преки и косвени данъци и начислените
данъци са разчетени с бюджета, като в ревизионния доклад и ревизионния акт няма
данни за допуснати пропуски при счетоводното и данъчно третиране на сделките,
свързани с тази дейност, реализирани от „Партньори България” ООД ***.
По четвъртия поставен въпрос - С какви първични и
вторични счетоводни документи е документиран разходът по посочените в РА и в
решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, фактури? Отговарят ли на
изискванията на Закона за счетоводството тези документи от формална страна?
Счетоводните записвания, във връзка с осчетоводяванията на разходите по
посочените в РА и в решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив
фактури, съобразени ли са със специалните изисквания на Закона за счетоводството
и счетоводните стандарти?, вещото лице е отговорило, че фактурите и приложените
към тях фискални бонове, описани подробно при отговорите на въпрос №1 и въпрос
№2, са първичните счетоводни документи, с които е документиран разхода, свързан
консултантските услуги, извършени от „***” ЕООД и че от формална страна,
оспорените фактури, съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.6 от Закона за
счетоводството: номер на документ; дата на издаване; наименование, ЕИК и адрес
на издател и получател; предмет на стопанската информация; стойностно изражение
на стопанската операция; име и подпис на съставителя. Вещото лице е посочило
също, че от формална страна оспорените фактури отговарят на изискванията на чл.10
от ЗКПО за документална обоснованост чрез първичен счетоводен документ на
стопанска операция; наличие на фискална касова бележка от фискално устройство,
регистрирано на „***” ЕООД, във връзка с извършените плащания в брой по тези
фактури и че от формална страна, тези фактури отговарят и на изискванията на чл.114
от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС: номерата на документите са десетразрядни; бланките
на фактурите съдържат трайно вписани при отпечатването: 1. пореден номер; 2.
гриф „оригинал” на първия екземпляр; 3. наименование, идентификационен номер на
лицето, което ги издава; 4. идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС. Дало е и отговор, че разходите по
оспорените фактури са осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни
услуги” със сумата *** лева и по сметка 453/1 „ДДС за покупките” със сума *** лева
и е кредитирана сметка 401 „Доставчици”, аналитична партида „***” ЕООД със
сумата *** лева, както и че счетоводните записвания, във връзка с
осчетоводяване на фактурите, са съобразени с изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти.
По петия поставен въпрос - Редовно ли е водено
счетоводството на жалбоподателя „Партньори България” ООД?, вещото лице е
отговорило, че „Партньори България” ООД прилага двустранна форма на счетоводно
записване и при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер.
Вещото лице е дало становище, че независимо от констатираните при ревизията
пропуски, че от страна на „Партньори България” ООД е изградена и се поддържа
счетоводна система, като е посочило, че в счетоводството на дружеството е
организирано хронологично регистриране на счетоводните операции, че се прилага
индивидуален сметкоплан и че създадена възможност за получаване на аналитична счетоводна
информация/били са му представени данни по партида на „***” ЕООД/ и обобщена счетоводна
информация/получило е информация относно приходите и печалбите по отделните
видове дейност по години/. Вещото лице е посочило, че се използва счетоводен
софтуер, който отговаря на Закона за счетоводството и че счетоводното отчитане
е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти/съгласно чл.34, ал.2 от ЗСч/. Посочило е на следващо
място, че формата на счетоводство осигурява синхронизирано хронологично и
систематично/аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане, че е осигурено
хронологично регистриране на счетоводните операции и че се спазва принципът на
съпоставимост между приходи и разходи - приходите се признават едновременно с
извършените разходи, като разходите се признават в момента на тяхното
възникване и на база на принципите на начисляване и съпоставимост.
По шестия поставен въпрос – Вещото лице да преизчисли
задълженията на жалбоподателя, определени с процесния РА, в поисканите три
варианта, вещото лице е дало следното заключение:
Вариант
1: В случай, че не се увеличава
финансовия резултат преди данъчното преобразуване с разходите по фактурите,
издадени от „***” ЕООД:
Вещото
лице е дало заключение, че ако не бъде увеличен финансовият резултат преди
данъчното преобразуване с разходите по фактурите, издадени от „***” ЕООД,
резултата е следният:
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2018 год., след корекция:
Установени
приходи – *** лева.
Установени
разходи /признати 45000 лева по ф-ри от „***” ЕООД/ – *** лева.
Данъчна печалба
- *** лева.
Корпоративен
данък – *** лева, в т.ч. допълнително установен - *** лева.
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2019 год., след корекция:
Установени
приходи – *** лева.
Установени
разходи/признати 17500 лева по ф-ри от „***” ЕООД/ - *** лева.
Данъчна печалба
– *** лева.
Корпоративен
данък – *** лева, в т.ч. допълнително установен - *** лева.
Вариант
2: В случай, че се приеме, че
приходът от лихви по посочените в РА и в решението на директора на Дирекция
„ОДОП” - Пловдив два договора за заем с „***” ЕООД и „***” ЕООД, не следва да
се отчита текущо през процесния период:
Вещото
лице е дало заключение, че ако не се отчита текущо приходът от лихви по
посочените два договора за заем с „***” ЕООД и „***” ЕООД, резултатът е
следният:
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2018 год., след корекция:
Установени
приходи – *** лева.
Установени
разходи – *** лева.
Данъчна
печалба – *** лева.
Корпоративен
данък – *** лева, в т.ч. допълнително установен - *** лева.
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2019 год., след корекция:
Приходи/без
корекция/ - *** лева.
Установени
разходи – *** лева.
Данъчна
печалба – *** лева.
Корпоративен
данък – *** лева, в т.ч. допълнително установен - *** лева.
Вариант
3: В случай, че се признаят Вариант 1
и Вариант 2 едновременно:
Вещото
лице е дало заключение, че ако се признаят Вариант 1 и Вариант 2 едновременно,
резултатът е следният:
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2018 год., след корекция:
Установени
приходи – *** лева.
Установени
разходи – *** лева.
Данъчна
печалба – *** лева.
Корпоративен
данък – *** лева, в т.ч. допълнително установен - *** лева.
Приходи,
разходи и корпоративен данък/КД/ за 2019 год., след корекция:
Установени
приходи – *** лева.
Установени
разходи – *** лева.
Данъчна печалба
– *** лева.
Корпоративен
данък - *** лева.
Деклариран
данък - *** лева.
В
съдебно заседание вещото лице И.К. поддържа заключението си, като във връзка с
определянето на процентното съотношение на търговската дейност на дружеството
със слънцезащитни конструкции, по отношение на дела на тези сделки в общия
оборот на печалбата и посочените процентите за 2018 год. – 7.6% и за 2019 год.
– 22%, пояснява, че на стр.4 от заключението са направени тези изчисления, като
печалбата, конкретно от тази дейност, е представена и се вижда от справките, които вещото лице е получило от
счетоводството на „Партньори България” ООД и тя е в размер на *** лева и спрямо приходите от тази дейност е изчислило,
че тя се равнява на 7.6%. вещото лице пояснява също, че освен това, също от
счетоводството е получило справка за цялата печалба от всички други дейности и е
изчислило, че тези *** лева представляват 22% от
общата печалба на дружеството, а в същото време оборотите, в процентно
съотношение, са в по-малък размер. Сочи, че по същия начин е изчислило и за
2019 год., вследствие на което е направило извод, че една от причините
дружеството да се насочи да развива тази дейност е, че нормата на печалба е
по-висока спрямо печалбата, която генерира от търговията на дребно. Вещото лице
допълва също, че към момента, когато е анализирало счетоводните данни,
действително нормата на печалба от този вид дейност е по-висока спрямо нормата
на печалба от останалите дейности и съответно, по-перспективна и че тази
дейност е много различна от останалото, което дружеството упражнява като
дейност.
При така
установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост
на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Началото
на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000920006758-020-001
от 09.11.2020 год., издадена от Т. В. П., на длъжност „***” при ТД на НАП -
Пловдив, по отношение на жалбоподателя „Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, като
в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по
периоди, посочени по-горе, като и е определен и ревизиращият екип. Последвало е
издаването на две заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), с посочените по-горе
номера и дати, заповед за спиране на ревизионното производство по молба на ревизираното
лице и заповед за възобновяването му, които са издадени от същия „***” при ТД
на НАП – Пловдив – Т. В. П., като с първите две заповеди, на основание чл.112,
ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е бил удължаван,
с третата заповед, на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, ревизионното
производство е било спряно, а с последната, на основание чл.35 от ДОПК, същото
е било възобновено и съответно, с нея е бил определен и срокът за завършване на
ревизията след възобновяването й – 16.07.2021 год., без описаните заповеди да е
бил допълван или изменян обхватът на ревизията. Всички цитирани по-горе заповеди
са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път, на посочения адрес
на електронната му поща и са получени от него на посочените по-горе дати.
В хода
на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: П. Г.
Д. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и П. С. К. - *** в ТД
на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен
доклад (РД) №P-16000920006758-092-001 от 30.07.2021 год., връчен на
ревизираното лице по електронен път на 02.08.2021 год., като въз основа на него
и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. В. П., на длъжност „***” при ТД на
НАП - Пловдив, възложил ревизията и П. Г. Д. - *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител
на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №P-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и
също е връчен по електронен път на ревизираното лице, на датата 31.08.2021 год.
От страна на „Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, както бе посочено и
по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този
ревизионен акт, като в законоустановения срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, е
последвало и издаването на Решение по жалба срещу ревизионен акт №575 от 04.11.2021
год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният
акт е потвърден за установените задължения за корпоративен данък за 2018 год. и
за 2019 год. и за лихвите за просрочие върху така установените задължения,
както и за задълженията за ДДС, за посочените три периода и за лихвите върху
тези задължения.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите. Видно
от приложената по делото Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на
основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, с т.I.2. от същата/л.129-л.131/, началниците на сектори в отдел „Ревизии” с месторабота в град Пловдив
и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково,
Пазарджик, Смолян и Кърджали, са определени като органи по приходите, които да
издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и
в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на
основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да
издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и
правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК.
Видно от
Приложения №1/л.131/ и №2/л.132/ към тази заповед, издалият заповедта за възлагането
на ревизията на „Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, последвалите я две
заповеди за изменение на ЗВР, заповед за спиране на ревизионното производство и
заповед за възобновяване на производството - Т. В. П., заема такава длъжност, а именно – „***”
при ТД на НАП – Пловдив”. Извършените процесуални действия в
хода на ревизията и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи
на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете
по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7,
ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия),
което изискване в случая е спазено. Изложеното налага извод, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а
такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния
акт жалба.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът
намира следното:
Както бе
отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва издадения ревизионен акт в частта му,
с която са установени посочените задължения за корпоративен данък за 2018 год.
и за 2019 год. и за ДДС, за посочените три данъчни периода, като
незаконосъобразен, като първият основен аргумент е, че в случая не са налице
основанията по чл.122, ал.1,т.4 от ДОПК, за да бъде проведено ревизионното
производство срещу дружеството по особения ред на чл.122 от ДОПК. Няма спор, че
на основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него, по
реда на ал.2, основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства,
а именно, както в случая: по т.4 - липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
В хода на ревизията, нееднократно от ревизираното
лице/РЛ/ са били изискани документи, като не всички от тях са били предоставени
от лицето на ревизиращите органи, като видно от констативната част на
ревизионния доклад към оспорения РА, там ясно са посочени кои не са представени.
Отделно, при съпоставка на счетоводните данни, декларираните данни и данните в
ИМ на НАП са установени редица несъответствия и разминавания, като не отговаря
на обективната истина, че същите не са били посочени в ревизионния доклад,
респ. в ревизионния акт. Напр., предвид описаните разлики по гр.70,
декларираните приходи в ГДД и данните от ЕКАФП в НАП, са били изискани от РЛ
отчетите от ЕКАФП, но същите не са били предоставени; предвид описаните
разминавания в отчетените разходи по сметка 603, данните в САП и сумите в
увеличение и намаление на СФР по ГДД (чл.55 от ЗКПО), са били изискани ДАП, но
същите отново не са били предоставени; липсват обяснения за несъответствията в
общата сума на отчетните и декларираните приходи и разходи; отново не са предоставени
и декларации и становище по връчените уведомления по чл.124 от ДОПК, изискани с
ИПДПОЗЛ. Следователно, съобразно извършения анализ и съпоставки на
доказателствата по преписката, несъмнено са налице данни, че не са представени
всички изискани документи и че са налице несъответствия в счетоводната
отчетност и декларираните в ГДД данни, като без значение е дали допуснатите
грешки са съществени или не, както и дали формално е налице някакво
счетоводство и съдействие от страна на РЛ. Фактически от жалбоподателя се
признава, че са налице технически грешки, като в хода на ревизията са
съобразени сумите от неговото счетоводство, неправилно посочени като стойности
в ГДД по чл.92 от ЗКПО. Отделно от това, данните за неточно декларирани и
недекларирани приходи предпоставят и наличието на хипотезата по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК. Следователно, неоснователни са доводите в жалбата, че не е
налице обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред. Приходните
органи са преценили, че следва ревизията да се проведе по особения ред на
чл.122 от ДОПК, след като нееднократно са изисквали счетоводни документи и
справки от РЛ, но голяма част от тях не са представени, а представените такива
(първични счетоводни документи и регистри) противоречат на отчетените/ декларирани
от лицето данни в ГДД, справките-декларации, ОПР, поради което е невъзможно да
се установи реалната основа за данъчно облагане на лицето по ЗДДС и по ЗКПО,
т.е. налице е обстоятелство по смисъла чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.
Относно
непризнатия данъчен кредит, в размер на *** лева, по 9/девет/ броя фактури, издадени през месец
12.2018 год. и месец 01.2018 год. от „***”, ЕООД с предмет на доставките -
консултантски услуги, свързани с дейността по производството на перголи, следва
да се посочи, че с оглед установяване наличието или липсата на реални доставки
по тези фактури, в хода на ревизията приходните органи са предприели редица
действия, подробно описани в РД, за изследване на всички обстоятелства относно
фактическото изпълнение на услугите и по надлежния ред са събрали годен
доказателствен материал, въз основа на който са формирали обоснования извод, че
за жалбоподателя не са били налице условията за признаване право на данъчен
кредит. Относно непризнатия данъчен кредит по тези девет фактури, издадени от „***”
ЕООД на първо място следва да се съобразят нормите на ЗДДС за понятието
„услуга”, като съгласно даденото в чл.8 от ЗДДС легално определение, за целите
на облагането с ДДС се приема, че това е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС, услуга е всяко извършване
на услуга или, услугата е всяко действие или поемането на задължение за
извършване или неизвършване на действие, имащо оценима в пари стойност.
Изпълнението на дадена услуга следва да е насочено към постигането на
конкретен, стойностно оценим, резултат в имуществената сфера на получателя. При
преценка за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен кредит,
е реално извършена, извършената работа следва да има конкретен обем и
измерение, по които тя да може да се оцени. Поради това, за да бъде
удостоверено извършването на една услуга, следва да са налице достатъчно
съпътстващи сделката достоверни доказателства, които да документират, какви
действия са извършени от съответния изпълнител и тяхното количествено и
стойностни измерение. Това е необходимо, за да се направи несъмнен извод, че
посочените в съответните фактури услуги са реално осъществени, така както
предвижда чл.8, във връзка с чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставката на услуга се счита
облагаема само ако между доставчика и получателя съществува правно
взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като
получената услуга представлява ефективна престация за изплатеното
възнаграждение. Липсата на безспорно установено реално престиране на
фактурираната услуга е равнозначно на липса на реално осъществена облагаема
доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставката на услуги подлежи на
данъчно облагане ако между доставчика и получателя съществува реално
правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се
разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика
възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената
услуга (т.29 от решение от 27.03.2014 год. по дело С-151/13 Le Rayon
d`Or) и само ако е налице пряка връзка между
доставената услуга и получената насрещна престация по нея. В тази връзка,
ревизираното лице трябва с надлежни
документи да докаже наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл:
действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни
престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява
действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е
определен според добре установени критерии (т.37 от решение от
27.03.2014 год. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or и т.40 от решение на СЕС от
20.06.2013 год. по дело С-653/11). Ето защо при
доставките на услуги е относимо изследване, дали при възлагане на услугата
страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида, количеството,
качеството, единичната и обща цена на услугата и какви отделни компоненти
формират договорната цена, защото единствено при индивидуализирано в достатъчна
степен възлагане на услугата може да се направи извод за наличие на реално
правоотношение с конкретен предмет, в рамките на което се разменят конкретни
насрещни престации. Конкретизираният предмет на договорената услуга от своя
страна улеснява проверката, дали е налице и достатъчно конкретизирано приемане
на резултата от изпълнението, респ. наличието на този резултат при получателя
по доставката. Във връзка с горното следва да се посочи и че доказателствата за
реалното осъществяване на доставката на услуга са такива, установяващи
потенциалната възможност за нейното осъществяване и другите, сочещи за прякото
й реализиране.
В хода
на проведеното ревизионно производство органите по приходите са предприели
необходимите процесуални действия за събиране на доказателства от участниците в
спорните доставки – твърдяното за изпълнител на услугите лице – „***” ЕООД и
получателя на услугите – ревизираното дружество, като от тях са изискани
доказателства и подробни писмени обяснения. На първо място е констатирано, че
дружеството - издател на тези девет броя фактури, не представя доказателства за
редовна счетоводна отчетност, в частност такава относно конкретно изследваните
фактури, издадени на РЛ, респ., не представя доказателства за направените
разходи за извършване на услугите. Не са представени доказателства за това, кои
са лицата, осъществили дейностите, как са материализирани извършените услуги,
както и каква точно дейност е извършена, както и не се установява, дали тези
лица имат необходимия потенциал за извършването на такива услуги. Нещо повече,
тъй като от страна на соченото за доставчик на услугите дружество не са били
представени документи и обяснения, при извършените служебни проверки органите
по приходите са установили данни и доказателства, че това дружество, респ.
неговият управител, не притежават никаква потенциална възможност дори за
договаряне на услуги от посочения род, както и не са констатирани никакви
реални данни въобще за осъществявана действителна стопанска дейност от това
дружество. Другите доказателства, сочещи прякото реализиране на услугите, са
тези, документиращи самото им извършване. От описаното в РД е видно, че
представените от ревизираното дружество документи за това са фактури, договори
и приемо-предавателни протоколи, които по своята същност представляват частни
свидетелстващи документи и като такива, те притежават формална доказателствена
сила, отнасяща се до факта на писменото изявление и авторството им, съгл.
чл.180 от ГПК, с оглед на което, тяхната достоверност следва да се преценява
съвкупно с всички установени при ревизията факти, обстоятелства и данни. При
преценката на тези документи, в съвкупност с останалите факти и обстоятелства,
констатирани за твърдяното като доставчик на услугите дружество „***” ЕООД,
следва заключение, че те са недействителни и не отразяват реално осъществени
стопански операции. Самите документи не конкретизират и не индивидуализират в
достатъчна степен самите услуги, няма яснота в какво точно се състоят
консултациите, както и не се установява никакъв материално-веществен израз на
същите под формата на становища, доклади, отчети или други подобни. Нещо
повече, самото ревизирано лице осъществява посочената дейност от 2015 год., а
договаря консултиране как да осъществява собствената си дейност с лице, за
което няма никакви доказателства за наличие на компетентност за извършването на
такава дейност, като в тази връзка съдът не намира за нужно да преповтаря
констатациите, отразени в РД, както относно самото дружество „***” ЕООД, за
което се твърди да е доставчик на тези услуги, така и относно управителя и
представляващ това дружество, които са отразени по-горе в настоящото изложение.
В тази връзка, правилни и основателни са посочените в РД мотиви, респ. изводи, за
знанието на ревизираното дружество, респ. за знанието на неговите управляващи и
представляващи относно факта, че няма реално изпълнение на консултантски услуги
от страна на „***” ЕООД, а само документално и формално са оформени такива
сделки. Няма представени доказателства от страна на ревизираното лице, които да
обвързват получените консултантски услуги с конкретно изпълнени облагаеми
доставки – издадени фактури на клиенти, поръчки, обекти и др. подобни, няма
доказателства и за твърдяното подобряване на дейността, оптимизирането на
производствените процеси, повишаване ефективността на производствената дейност
и тази по доставката и монтажа на изделията на РЛ, в резултат от
консултантската дейност на соченото за доставчик дружество.
Предвид
горното, според настоящия съдебен състав се налага изводът, до който
закономерно и правилно са стигнали и ревизиращите органи, че РЛ се е снабдило с
фактури от посоченото дружество, които не обективират реално осъществени
доставки, в случая – консултантски услуги, а с отразяването на тези фактури в
отчетните регистри дневници за покупки за съответните периоди, РЛ е намалило
неправомерно данъчния резултат, като по този начин е реализирало за себе си
данъчно предимство. По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите,
развити в подадената срещу ревизионния акт жалба в тази му част.
Относно
допълнително начисления ДДС, в общ размер от *** лева, следва да се посочи, че в хода на ревизията, от
извършения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК, за периода
месец 11.2018 год. е било установено, че са отчетени обороти по ЕКАФП, в размер
общо на *** лева, а платените фактури по банков път са били общо за
*** лева или, общият размер на приходите за същия месец
11.2018 год. е възлизал на *** лева, в т.ч.
ДДС, в размер на *** лева. Констатирано е било от
ревизиращия екип, че по справки-декларации/СД/, за периода е бил деклариран начислен
ДДС за продажбите, в размер общо на *** лева или,
установен е бил неначислен ДДС, в размер на *** лева.
Аналогично,
за периода месец 12.2018 год. се били констатирани отчетени обороти по ЕКАФП, в
общ размер от *** лева,, а платените по банков
път фактури са били общо за *** лева или, общият
размер на приходите за същия месец 12.2018 год. е възлизал на *** лева, в т.ч. ДДС, в размер на *** лева. Констатирано е било от ревизиращия екип, че по
справки-декларации/СД/, за периода е бил деклариран начислен ДДС за продажбите,
в размер на *** лева или, установена е била разлика
от *** лева неначислен ДДС. Така, съгласно, направените от
ревизиращия екип констатации при ревизията е начислен допълнително ДДС, в
размер общо на *** лева. Тук следва да бъде
отбелязано, че в подадената до съда жалба против ревизионния акт,
жалбоподателят оспорва по същество единствено констатациите за непризнат
данъчен кредит по деветте фактури, издадени от „***” ЕООД и коментирани
по-горе, но не и относно допълнително начисления ДДС, в посочения общ размер от
*** лева, но независимо от това съдът намира, че
констатациите на ревизиращите органи относно този допълнително начислен ДДС са
правилни, мотивирани и законосъобразни.
По
отношение констатираното наличие на предпоставките за прилагане на чл.26, т.2 от ЗКПО е нужно да се посочи, че предвид установените при ревизията факти и
обстоятелства, а именно - не са представени счетоводни документи, отчети от
ЕКАФП, ДАП, а представените първични счетоводни документи и регистри
противоречат на отчетените/декларирани от лицето данни в ГДД,
справките-декларации, ОПР, което не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане на лицето с ДДС и корпоративен данък за периода 01.01.2018 год. - 31.12.2019 год., данъчният финансов
резултат за 2018 год. и 2019 год. е определен като разлика между установените
от ревизията общо приходи (в т.ч. укрити приходи по данни от ЕКАФП в НАП, в
размер на *** лева за 2018 год. и
недекларирани приходи от лихви по договори за заем, в размер на *** лева за 2018 год. и в размер на *** лева за 2019 год.) и установените от ревизията общо
разходи (в т.ч. непризнати разходи по сметка 602 за консултантски услуги от „***”
ЕООД - *** лева за 2018 год. и *** лева за 2019 год.; признати в повече разходи за амортизации,
съответно *** лева и *** лева). По този начин е формирана данъчната основа
(данъчна печалба) за ревизираните периоди и са доначислени съответните полагащи
се корпоративен данък и прилежащи лихви към него.
Разпоредбата
на чл.26, т.2 от ЗКПО регламентира, че не се признават за данъчни цели
разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а в
чл.10, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В
случая, тъй като ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК поради
обстоятелства, свързани с другите констатации, фактически тази разпоредба е
приложена, като вместо увеличение на счетоводния финансов резултат/СФР/ е
извършена корекция на разходите за услуги. В хода на проведеното ревизионно
производство не са били представени годни доказателства, удостоверяващи
действителното изпълнение на изследваните стопански операции, а за целите на
ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като
само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за
дейността при получателя по фактурите и само наличието на фактури не може да
бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното
извършване на същите не е установено по безспорен начин. Така, като е отчело в
разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи, ревизираното
лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизираните отчетни
периоди. Жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да оборят
констатациите в ревизионния акт и да доказват по несъмнен начин реалното
осъществяване на изследваните доставки на услуги – консултантски, от издателя
на коментираните по-горе девет броя фактури, респ. обективното наличие на
документално обоснован разход. След като иска да бъдат признати процесните
разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с
дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО, като с
оглед изложените факти и обстоятелствата, описани в РД и РА и събраните по
преписката доказателства, органите по приходите правилно са установили, че по
тези девет фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански
операции. Реалното наличие на доставка, в случая на услуга, не се доказва само
с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводни
регистри или дневниците за покупки и продажби за съответния период. Наред с
това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в
случая - посочените като предмет в тези фактури доставки на описаните
консултантски услуги, а освен това, не е достатъчно същите по принцип да са
извършени, а е необходимо да са извършени от лицето, посочено като доставчик
във фактурите. За целта, доказателства за извършването им следва да бъдат
изискани по надлежния ред, предвиден в ДОПК, както от доставчиците на услугата
или услугите, така и от самото ревизирано лице, а в хода на извършеното
ревизионно производство не са представени годни доказателства, удостоверяващи
действителното изпълнение на изследваните стопански операции. В тази връзка
несъстоятелни са твърденията в жалбата, че неправилно се ангажирала отговорността
на ревизираното лице, заради пропуски на неговия доставчик, тъй като
доказателства за реално получени услуги от посочения контрагент и документално обосновани
разходи не са били представени и от самото ревизирано лице.
За
целите на ЗКПО, доказването на реалността на сделките е от съществено значение,
тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи
за дейността при получателя по фактурите. Наличието на фактури не може да бъде
основание за признаване на разходите по тях, след като действителното
извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в
разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи,
ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизираните
отчетни периоди. С чл.6, ал.1 от ЗСч. законодателят е установил изчерпателно и
кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният
счетоводен документ, като наличието на всички реквизити, предвидени в
посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи,
като доказателства в ревизионното производство, но тези реквизити следва да
удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите, а в
конкретния случай, реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално
извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално
оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице.
Законът при всички случаи изисква най-напред, доказателства за реалност на доставката,
а след това и за правилното й счетоводно отразяване. От страна на
жалбоподателя, както в хода на ревизията, така при настоящето съдебно производство,
не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, за
които са осчетоводени разходите, които не са признати от ревизиращите органи.
Следователно, в конкретния случай, в издадените първични счетоводни документи е
записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения
във фактурите доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не
отразяват вярно стопанска операция и не отговарят на обективната истина. В чл.9
от ЗСч. е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в
извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или
недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения
с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или
прикриване на подкуп. Освен това, констатацията, че липсват доказателства за
реалното осъществяване на посочените услуги предпоставя и извод за прилагане на
разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО, считащ за отклонение от
данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги,
без те да са реално осъществени. В тази връзка, несъстоятелни са твърденията в
жалбата, че за да се приеме един разход за надлежно платен е достатъчно
платецът да разполага с изрядни от формална страна първични счетоводни документи
и че спорните фактури отговарят на изискванията на ЗСч., тъй като не е
достатъчно формално да са налице всички реквизити, плащането няма отношение към
възникването на разход (чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч.) и няма как да отговарят на
ЗСч. при положение, че не отразява вярно стопанската операция (чл.6, ал.6 от
ЗСч. и чл.10, ал.1 от ЗКПО). По горните съображения, предвид събраните в хода
на ревизията доказателства, както и направените констатации в ревизионния доклад,
респ. и в оспорения ревизионен акт, тези разходи правилно не са признати в
годината на счетоводното им отчитане, като са намалени общо установените от
ревизията разходи, а алтернативно, ако ревизията не се провеждаше по реда на
чл.122 от ДОПК, същите по същество отново не биха били признати за данъчни
цели, тъй като е налице хипотезата на чл.26, т.2, във вр. с чл.10 и чл.16 от ЗКПО.
Относно
недекларираните и неначислени в счетоводството приходи от лихви по
представените два договора за заем на парични средства, на свързани на
дружеството лица, описани по горе в настоящото изложение, следва най-напред да
се посочи, че на основание чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов
резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и
разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице,
а когато впоследствие, във връзка със стопанска операция по изречение първо
бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за
данъчни цели. В случая, тъй като ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК поради обстоятелства, свързани с другите констатации, фактически тази
разпоредба е приложена, като вместо в увеличение на счетоводния финансов
резултат/СФР/, процесните приходи са прибавени към общо установените приходи от
ревизията.
По
преписката не се спори относно установените факти и обстоятелства, касаещи
посочените два договора за заем: договор с „***” ЕООД от 20.03.2015 год., с
който е предоставена сумата от *** лева, за
срок от 10 години, при договорена лихва, в размер на *** % на годишна база и договор с „***” ЕООД от 01.12.2015
год., с който е предоставена сумата от *** лева, за срок от 10 години, при договорена лихва в
размер на *** % на годишна база за срока на
договорите, т.е. няма спор относно размера на дадените в заем суми, срока на
договорите, лихвения процент и направените изчисления, а фактически, спорът се
свежда до момента на признаване и отчитане на процесните приходи от лихви – към
момента на възникване или към момента на падежа/плащането. В тази връзка,
следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.26,
ал.1, т.4 от ЗСч. е регламентирано, че позициите, които се представят във
финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа за начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети,
с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на
начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят. По смисъла на Счетоводен стандарт/СС/
18 Приходи, т.2, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода,
създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води
до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с
вноските на собствениците. Според счетоводното и данъчно законодателство, при
безспорно установяване на ползване на предоставените парични средства, то
приходът от лихва следва да се начислява своевременно и текущо от момента на
предоставяне на заемите до датата на връщането им, тъй като през това време се
отчита ефективният доход от актива. Според т.8.2 „а”, във вр. с т.8.1 от същия
СС 18, приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други
лица във вид на лихви, се признава текущо пропорционално на времевата база,
която отчита ефективния доход от актива. Разпоредбата на приложение „В” към СС
18 „Лихви, лицензионни такси и дивиденти”, регламентира, че лицензионни такси и
проценти от приходи, получени от използването на активи на предприятието, се
признават в съответствие с клаузите на споразумението, като в случая е налице
такова, в което е уговорена лихва от 5.6% и по двата договора за заем.
Следователно, практическите изчисления по принцип зависят от условията на
договора във връзка с размера на лихвата, времевата база, на която е определена
тази лихва, схемата за погасяване на задълженията (респ. главница и лихва),
срок за тяхното окончателно погасяване, наличието или отсъствието на междинно
погасяване на част от главницата и пр. Безспорно, след като договорената от
страните лихва може да бъде изчислена надеждно, приходите от нея следва да се
признаят текущо (за всеки отчетен период), пропорционално на времевата база (за
срока на погасяване на заема), като се отчита ефективният доход от актива
(лихва) съгласно т.8.1 и т.8.2 „а” на СС 18, независимо от начина на договаряне
на падежа на лихвите (месечен, годишен или еднократно на датата на падежа на
главницата). С оглед изложеното, приходите от лихви следва да бъдат
признати съобразно условията по сключените договори за заем и независимо дали тези лихви са били платени. Нещо
повече, уговарянето на клаузи в договорите за гратисен период за плащане и/или
неплащане на лихви, освен че няма отношение към възникването на приходите от
тях, може да се квалифицира и като отклонение от данъчно облагане по смисъла на
чл.16, ал.2 от ЗКПО, т.е. отново са налице основания за увеличение на
счетоводния финансов резултат/СФР/ със сумите на тези лихви, по двата договора
за заем.
С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че тези приходи от лихви по двата договора за
заем правилно са прибавени към осчетоводените приходи от дружеството, като
участват при формиране на данъчната основа по чл.122 от ДОПК и при определяне
на дължимия корпоративен данък за 2018 год. и 2019 год. Алтернативно, ако
ревизията не се провеждаше по реда на чл.122 от ДОПК, същите по същество отново
биха били предмет на облагане, тъй като е налице хипотезата на чл.78 от ЗКПО, а
освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този, който е направен
от органа по приходите.
Според
настоящия съдебен състав, установената фактическа обстановка и направените
по-горе изводи не се променят от приетото заключение на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. установяват нови факти и обстоятелства. Вещото
лице, по въпрос 1 сочи, че част от фактурите са свързани с една от дейностите
на РЛ, но не дава отговор на въпроса относно материално-техническата и кадрова
обезпеченост на соченото за доставчик на услугите дружество „***” ЕООД, която е
необходима за производството на автоматизирани слънцезащитни конструкции.
Посочва се само кадровата обезпеченост на РЛ - по години и брой работници,
които са необходими за направата на тези конструкции. Същевременно, налице са
обстоятелства, подробно изследвани в хода на ревизията, при които безспорно е
установено, че „***” ЕООД, за периода на издаване на фактурите, не е извършвало
търговска дейност, не е подало ГДД по ЗКПО, не е отчело приходи от дейност нито
за 2018 год., нито за 2019 год., няма регистриран ЕКАФП и отчетени обороти от
него, няма назначени лица за извършване на този вид дейност, липсва дори
квалифициран управител, с който да бъде договорен предметът на услугите (както
бе посочено и по-горе, установено е било, че последният е бил назначаван по
трудови правоотношения в други три дружества в ***, *** и *** като ***, *** и
***). В конкретния случай, вещото лице е отговорило по принцип, каква е била
дейността на дружеството и по принцип, че консултантските услуги са свързани,
което не е основното в случая, като въпросът е дали са били реално осъществени тези
услуги от посоченото лице и по посочените фактури, т.е. констатациите следва да
са свързани с реалността на доставките по ЗДДС. В случая, при ревизията е
установено, че по тези девет фактури не е доказано реално изпълнение на
договорените стопански операции, като не е достатъчно по принцип те да са били свързани
с дейността на РЛ, а е необходимо да са реално извършени от лицето, посочено
като доставчик във фактурите. От документите по делото не става ясно, какви по
вид са извършените дейности от „***” ЕООД, критериите за оценка на същите и
измерването им, като освен протоколите за приемане-предаване, липсват доклади,
отчети и др. подобни документи. В случая заключението на назначената в хода на
делото ССЕ, в частност заключението по въпрос 1 от същата, не дава отговор на
въпроса, дали соченото за доставчик дружеството е реалният изпълнител на
фактурираната от него доставка - консултантски услуги. На следващо място,
зададеният въпрос 2 и отговорът на вещото лице нямат пряко отношение към спора,
защото съгласно принципа на начисляването, а именно - съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч. е регламентирано, че позициите, които се представят във
финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа за
начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на
отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването -
ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят. Водещото в случая е, че няма доказателства
процесните разходи да са реално възникнали, защото няма данни да са реално
извършени спорните услуги от посоченото за доставчик на същите лице, да са
получени от РЛ и да са документално обосновани твърдяните стопански операции,
т.е. сочените фискални бонове нямат пряко отношение към възникването на
разходите и за признаването им за данъчни цели. Предвид цитирания счетоводен
принцип не следва да се приема, че плащането е равнозначно на реално
осъществяване на спорните услуги и възникване на процесиите разходи за тях.
Освен това, фактурите са с различни дати, а са платени наведнъж, на една дата и
в брой, като сумите, в нарушение на изискванията за плащане в брой, макар да са
раздробени, а така също, последната фактури и фискални бонове са с дати, несъответстващи
на констатациите от ревизията и самото вещо лице няма уточнение, дали се касае
за техническа грешка. Според настоящия съдебен състав, зададеният въпрос 3 и
отговорът на вещото лице също нямат пряко отношение към спора, защото няма
доказателство, че отчитането на повишението на приходите от продажби на
автоматизирани слънцезащитни конструкции е свързано именно с процесните
консултантски услуги, а от друга страна - дори да е било така, това не
освобождава РЛ от задължението му да документира разходите си надлежно, вярно и
честно, съгласно разпоредбите на ЗКПО и ЗСч. В крайна сметка, при липсата на
документи и доказателства за реалното им осъществяване именно от посоченото във
фактурите лице, същите не могат бъдат признати за данъчни цели. Освен това, принципно
е възможно да се касае за отразяване на допълнителни фиктивни разходи именно
поради нарастване на приходите, с цел да се намали печалбата, а оттам - и
декларираните и дължими данъци. Съдът намира за неточни изводите в тази точка 3
от заключението, че: „ … данъците са разчетени с бюджета. В РД и РА няма данни
за допуснати пропуски при счетоводното и данъчно третиране на сделките,
свързани с тази дейност, реализирани от „Партньори България” ООД”, поради
факта, че ревизиращите органи са установили неотчетени приходи от ЕКАФП за 2018
год. и 2019 год., а ревизията по ЗКПО не е била в обхват посочените в тази
точка от заключението 2020 год. и 2021 год. Съдът не приема и изводите по зададения
въпрос 4, тъй като от формална страна няма значение как изглеждат документите,
респ. наличието в тях на всички изискуеми се реквизити, нито дали са правилно
осчетоводени, т.к. реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване
на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводни регистри или дневниците
за покупки и продажби за съответния период, а наред с това е необходимо да се
установи обективността на извършените доставки, в случая посочените като
предмет в посочените девет фактури доставки на описаните услуги - консултантски.
Наличието единствено на фактури не може да бъде основание за признаване на
разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено
по безспорен начин, а като е отчело в разходите за дейността стойността на
услугите по спорните девет броя фактури, ревизираното лице неоснователно е
намалило финансовия си резултат за ревизираните отчетни периоди. С чл.6, ал.1
от ЗСч. законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните
реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ, като наличието
на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за
допустимост на счетоводните документи като доказателства в ревизионния процес,
но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки
между контрагентите. В конкретния случай, реквизитите във фактурата не
отразяват вярно реално извършена стопанска операция, а недоказана реална
доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчнозадълженото
лице. Законът при всички случаи изисква, преди всичко, доказателства за
реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. За
да се приеме един разход за надлежно платен е достатъчно платецът да разполага
с изрядни от формална страна първични счетоводни документи и макар че спорните
фактури отговарят на изискванията на ЗСч., тъй като не е достатъчно само
формално да са налице всички реквизити, плащането няма отношение към
възникването на разход (чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч.) и няма как да отговарят на
ЗСч. при положение, че същите не отразяват вярно стопанската операция (чл.6,
ал.6 от ЗСч. и чл.10, ал.1 от ЗКПО). Заплащането на суми не е еднозначно с
възникването и признаването на разход, когато са налице данни, че същият не е
реално осъществен и че обстоятелството за счетоводното отразяване при
доставчика или при РЛ няма пряко отношение. Счетоводно отразяване, без
достоверни доказателства за наличието на обезпеченост, реално изпълнение на
описаните стопански операции, действително получаване и надлежно документиране
при РЛ, не обосновават посочените в тях, т.е. в случая в тези девет фактури,
разходи за данъчни цели. Според съда, поради изложеното по-горе, няма как да се
приеме за правилен и коректен отговорът и на зададения въпрос 5, доколкото не е
възможно да се приеме за редовно водено счетоводство при наличието на разходи
без документална обоснованост, при наличието на фиктивни фактури, на неотчетени
приходи по ЕКАФП и по договори за заем, неспазени счетоводни принципи за
начисляване, за съпоставимост, за документална обоснованост, предимство на
съдържанието пред формата, непредставени документи и т.н. В крайна сметка, в
конкретния случай, ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК и изводът
на вещото лице за редовност на счетоводството не би могъл да е правилен при
положение, че в дружеството не отчитат всички реализирани приходи и отразяват
разходи без обоснованост. Що се касае до отговорите на зададения въпрос 6, при
който са допуснати различни варианти на изчисления на установени приходи,
установени разходи, данъчна печалба и корпоративен данък, за 2018 год. и за
2019 год., то същите, дори и да са извършени математически вярно, са неотносими
съм естеството на спора, поради което и съдът не намира за нужно да ги
коментира.
В
заключение, според настоящия съдебен състав, доколкото поставените от
процесуалния представител на жалбоподателя въпроси на съдебно-счетоводната
експертиза и дадените на тези въпроси отговори и направените изводи от вещото
лице, не доказват пряко извършването на реални доставки на услуги по деветте
фактури, издадени от „***” ЕООД, които, макар и от формална страна да отговарят
на изискванията на ЗДДС и на ЗСч. и макар и правилно да са взети счетоводните
операции, свързани с тяхното осчетоводяване, не обективират реални стопански операции,
така, както са отразени в тях. Предвид това съдът намира, че заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, по никакъв начин не опровергава и не променя
констатациите и изводите на органите по приходите в оспорения ревизионен акт,
възприети от ревизионния доклад, неразделна част от него.
Доказателства,
било то писмени или гласни, които да обосноват друг правен извод, различен от
този на органите по приходите, не са предоставени с жалбата до съда, нито
впоследствие, в хода на проведеното съдебно производство по оспорване на ревизионния
акт. При така изложената по-горе фактическа обстановка и предвид приобщените по
делото доказателства и след техния анализ и съвкупна преценка, настоящият съдебен
състав в пълна степен споделя изводите в оспорения ревизионен акт, възприети от
ревизионния доклад, неразделна част от него, т.е. съдът намира, че оспорения
ревизионен акт е и материално законосъобразен. Следва да се отбележи, че правилно,
съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително
установените задължения за корпоративен данък и за ДДС са начислени и дължимите
лихви.
Всичко изложеното
до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в
настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000920006758-091-001
от 30.08.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение по жалба срещу ревизионен акт акт №575 от 04.11.2021 год. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ
на НАП и с който ревизионен акт, на жалбоподателя „Партньори България” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,, са установени задължения за допълнително
начислен корпоративен данък за 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева; за корпоративен данък за 2019 год., в размер на
*** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева
и за Данък добавена стойност/ДДС/, за период - месец ноември 2018 год., месец декември
2018 год. и месец февруари 2019 год., общо в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева,
е законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията
за форма и съдържание, при стриктно спазена процедура, т.е. без допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона и правните принципи и като такъв, следва
да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана
и като такава, с решението по настоящото дело, същата следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни
разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е
своевременно направено в изпратената и получена преди съдебното заседание молба-становище
от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен
юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град
Пловдив при ЦУ на НАП – Галя Коева/л.211-л.212/. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и
че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с
решение на Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004 год.
и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за
адвокатурата. Общият размер на задълженията на „Партньори България” ООД *** с
ЕИК ***, които са установени с ревизионния акт в обжалваната му част, потвърден
с Решение №236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза общо в
размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева,
т.е. с тази сума се съизмерява материалния интерес по настоящото дело, в т.ч.
главница - установени задължения за корпоративен данък за периода 2018 год. и
2019 год. и за ДДС за посочените три периода, общо в размер на *** лева и начислени лихви за просрочие върху тези
главници, на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева, към 30.08.2021 година. При това положение и
съобразно нормата на чл.8, ал.1/нова, ДВ, бр.68 от 2020 г./, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
следва да бъде определен на 1602.28/хиляда шестстотин и два лв. и 28 ст./ лева (Чл.8, ал.1, т.4. - при интерес от 10000 лв.
до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение
за един адвокат, а именно – в размер на 1602.28/хиляда шестстотин и два лв. и 28
ст./ лева.
Ето защо, по изложените по-горе
съображения и на основание чл.160, ал.1,
предл.ІV/четвърто/ и чл.161, ал.1, предл.II/второ/ от ДОПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Партньори България” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,, представлявано от управителя му А.И.С.,
против Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год., издаден
от Т. В. П., на длъжност „***” към ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и П.
Г. Д., на длъжност „***” в ТД на НАП – Пловдив -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №575 от 04.11.2021 год. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който ревизионен акт, на жалбоподателя „Партньори България” ООД *** с ЕИК ***, са установени задължения за:
1. Корпоративен данък за
2018 год., в размер на 8837.10 лева, с прилежаща
лихва, в размер на 2167.72 лева;
2. Корпоративен
данък за 2019 год., в размер на 2154.25 лева, с
прилежаща лихва, в размер на 254.94 лева;
3. Данък
добавена стойност/ДДС/, за периоди - месец ноември 2018 год., месец декември
2018 год. и месец февруари 2019 год., общо в размер на 17664.08 лева, с
прилежащи лихви в размер на 4664.53 лева
или главница на задълженията, общо в размер на 28655.43/двадесет и осем хиляди
шестстотин петдесет и пет лв. и 43 ст./ лева и прилежащи лихви към нея, общо в размер на 7087.19/седем хиляди и осемдесет и седем
лв. и 19 ст./ лева.
ОСЪЖДА „Партньори България” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***,, представлявано от управителя му А.И.С., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес – ***, сумата в размер на 1602.28/хиляда шестстотин и два лв. и 28 ст./ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването
му на страните.
С
Ъ Д И Я: