РЕШЕНИЕ
№ 22084
******, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110171260 по описа за 2023 година
Д. М. В. е предявил против ЮЛ обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание осъдителен иск с правно основание чл.
557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ, с ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500 лв., частично от 7500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.07.2023 г. по вина на водач на
моторно превозно средство, което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от
27.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 02.07.2023г., движейки се като пътник на предната
дясна седалка в МПС „********“ с рег. номер *********** в ******, по път
II-82 с посока на движение ****** към ****** е претърпял ПТП, като МПС
„*******“ с рег. № ******** с обратна посока на движение, поради движение
с несъобразена скорост и загуба на контрол над автомобила, навлиза в лентата
за движение на МПС „********“ и се удря в последното. В резултат на удара
на ищеца са причинени травматични увреждания, а именно охлузни рани и
кръвонасядания по левия горен крайник в областта на мишницата и
предмишницата, охлузни рани и кръвонасядания по десния горен крайник в
областта на предмишницата, контузия на гръдния кош, вследствие
притискането на обезопасителния колан от лявата ключица пред гърдите до
дясната част на коремната стена, като уврежданията са причинили
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.
Поддържа, че бил съставен протокол за ПТП, а на виновния водач бил
съставен АУАН. Сочи, че в резултат на травмите изпитвала силни болки по
1
цялото тяло, като в продължение на седмици е трябвало да стои в легнало
положение през по-голямата част от ежедневието. Поддържа, че изпитвала
страх от пътуване в автомобил след инцидента. В исковата молба се твърди, че
МПС „*******“ с рег. № ******** няма валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента,
поради което е предявена претенция срещу ответника като била образувана
щета № 23210161/11.08.2023г., но фондът отказал плащане с писмо от
27.10.2023г., от която дата се претендира и обезщетение за забава до
окончателното плащане на вземането. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва
предявените искове и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен протокол за ПТП № 1871076 от 02.07.2023 г., от
който се установява, че на 02.07.2023 г. около 10.10 часа в ******, на
********* преди *****, е настъпило пътно транспортно произшествие между
ППС с рег. № ********, марка „****“, модел „****”, управлявано от И. Г. Г., и
ППС с рег. № ***********, марка „****“, модел „*****“, управляван от
К.Д.В.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй
като водачът на ППС с рег. № ********, марка „****“, модел „****” при
движението по ********* /път 82 от ******* към ******, и след разклона за
***** на 3 км. Преди стената на ********** поради движение с несъобразена
скорост с релефа на местността /наклон с десен завой/, и състоянието на пътя
/мокра настилка/ се завърта, навлиза в насрещната пътна лента и реализира
ПТП с насрещно движещото се ППС с рег. № ***********, марка „****“,
модел „*****“. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е
било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са
щетите по автомобилите, на водачът на МПС рег. № ******** е съставен акт,
както и че МПС марка „****“, модел „****”, с рег. № ******** към датата на
процесното ПТП -02.07.2023 г. не е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 558/2023
г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 05.07.2023 г., при който
били установени травматични увреждания, представляващи множество
охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Посочено е че
травматичните увреждания били получени в резултата от действието на
твърди и тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от
тангенциалното им действие, и могат да се получат в условията на ПТ, по
време и по начин, както съобщавала ищцата.
Представена е и претенция от ищеца към ответника от 10.08.2023 г., за
2
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП, като към претенцията е приложена
медицинска документация. С писмо с изх. № 24-01-344/27.10.2023 г.
ответникът е отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е представено наказателно постановление № ********* от
08.08.2023 г., издадено от началник СДВР, с което на И. Г. Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като по делото няма данни същото да е било обжалвано. Представен е и акт за
установяване на административни нарушение № 895900 от 02.07.2023 г., въз
основа, на който е издадено наказателното постановление, както и скица на
пътно транспортно произшествие към протокол № 1871076 от 02.07.2023 г.
Към административно- наказателната преписка е приложена и справка картон
на водача И. Г. Г., от която е видно, че по отношение на същия на 02.07.2023 г.
е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1,
бук. „е“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Разпитван е свидетелят К.В., чийто показания съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК, тъй като се явява съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че на
02.07.2023 г., сутринта около 10:00 ч пътували с ищцата от ****** с посока на
движение към *******. Твърди, че преди моста за ********* в един прав
участък бил първа кола, след него имало 4-5 коли. Като отдолу от завоя на
********* се показал автомобил „****“, който се движеше срещу тях и
криволичел в двете платна, като свидетелят намалил скоростта, почти стигнал
до 10 км/ч., когато този автомобил го ударил в предна лява врата, колата
излетяла и се ударила в скала. „****-то“ също се ударило в скалата след като
се завъртяло. Дошла полиция и качили „****-то“ на пътна помощ. Посочва, че
били взети проби за алкохол на водачите, които били отрицателни, като другия
водачи бил закаран с линейка и в последствие се установило, че нямал
застраховка „Гражданска отговорност“. След като прегледали на място
ищцата й предложили да я приемат в болница. На следващия ден ищцата била
зле, като още след катастрофа имала болки в корема, врата и кръста. На
следващия ден ищцата имала болки във врата, отишла да си направи снимка и
да я прегледа медицинско лице, като бил извършен и преглед в съдебна
медицина. Ищцата не била в състояние да работи след катастрофата и си
останала две седмици вкъщи, като най-много се оплаквала от болки във врата
и болки в корема. Ищцата била вземала лекарства, но свидетелят не си спомня
какви са били. Твърди, че след тези две седмици не се чувстваше добре, но
тръгнала на работа и продължила да ходи на работа. Ищцата и към настоящия
момент се оплаквала, че имала болки във врата, като повечето неща били
отшумели.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
ищцата била получила следните травматични увреждания вследствие на
3
процесното събитие: множество повърхностни контузии, охлузвания и
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, корема, няколко
сантиметра под пъпа, в областта на двата горни и на двата долни крайника,
които увреждания били в причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Съгласно заключението патоморфологично описаните увреждания били
свързани с контузия на меките тъкани, кожата и подкожието, с микрохематоми
и развитие на посттравматичен оток, водещи до болка и нарушена функция в
резултат на множеството засегнати области, като този тип травматични
увреждания най- често се получавали в резултат от удари или натиск в твърди,
тъпи предмети, и от тангенциалното им действие спрямо тялото, като това
обикновено се получавало при минималното движение на тялото в купето и
съприкосновението му с вътрешното оборудване. Вещото лице е посочили, че
тези травми на меките тъкани водели до развитие на локални асептични
възпалителни процеси, по време на които се създавали условия за
елиминиране на некротичните клетки, трансформации на хематомите и
разграждане на хемоглобина, като естеството на травмите не е наложило
специализирано лечение и не са представени документи по делото за
провеждане на такова. Нямало представени документи за възникнали
усложнения в резултат на получените травматични увреждания и за в
остатъчни последици в хода на възстановителния период. Съгласно
заключението средностатистически, възстановителният период при такъв род
увреждания продължавал между 15 и 21 дни, и обикновено оплакванията
отзвучавали напълно и функцията се възстановявала без ограничение, като в
зоните на малките рани и охлузвания можело да останат трайни белези.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 02.07.2023 г., около 10:10 ч. лек автомобил „*******“,с рег. № ********, се
движел по Републикански път II 82, с посока от ******* към ****** и в
района след разклона за *****, на около 3 км. преди стената на **********,
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра пътна
настилка/, водачът губи контрол върху управлението на МПС, завърта се,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се
срещу него лек автомобил „********“, с рег. № ***********. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП било поведението на водача на лек автомобил „**** ****“, с
рег.№ ********, който е управлявал автомобила със скорост, която не му е
позволила да следва кривата на завоя, загубва контрол върху управлението на
МПС, завърта се и навлиза в лентата за насрещно движение. Съгласно
заключението пътната настилка в момента на настъпване на процесното ПТП
е била мокра, като платното за движение на Републикански път II-82, в района
на процесното ПТП, се състоял от две ленти за движение, по една за всяка
посока, разделени помежду си от единична непрекъсната линия.
Първоначалното съприкосновение между двата автомобила било възникнало
по дължината на платното за движение - на Републикански път II-82, в посока
от ******* към ******, в района след разклона за *****, на около 3 км. преди
4
стената на **********, а по ширината на платното за движение — в лентата за
движение на лек автомобил „********“, с рег.№ ***********. В района на
процесното ПТП не се наблюдавали поставени пътни знаци ограничаващи
скоростта на движение. Максимално допустимата скорост на движение за леки
автомобили извън населени места била 90 км/ч.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ е да докаже настъпването на твърдяното ПТП на
територията на Република България по вина на водач на МПС, което към
датата на инцидента няма валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите /„*******“ с рег. № ********/,
като ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В чл. 558, ал. 5
КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред
съда, само ако фондът откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на обезщетението. В настоящият случай не се спори
между страните, че ответникът е бил сезиран с искане за определяне и
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но е постановен отказ с
писмо с изх. № 24-01-344/27.10.2023 г., поради което релевираната претенция
е процесуално допустима.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че горепосочените предпоставки за уважаване на иска по чл. 557 КЗ
са налице. Още повече, че по отношение на описания от ищеца механизъм на
ПТП - място на настъпване, причината- движение с несъобразена скорост с
релефа на местността и състоянието на пътя, връзката с увреждането в случая,
ищецът проведе пълно и главно доказване на посочените факти. По делото е
представен протокол за ПТП № 1871076 от 02.07.2023 г., от който се
установява, че на 02.07.2023 г. около 10.10 часа в ******, на ********* преди
*****, е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС с рег. №
********, марка „****“, модел „****”, управлявано от И. Г. Г., и ППС с рег. №
***********, марка „****“, модел „*****“, управляван от К.Д.В.. В протокола
е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като водачът на ППС с
рег. № ********, марка „****“, модел „****” при движението по *********
/път 82 от ******* към ******, и след разклона за ***** на 3 км. преди
стената на ********** поради движение с несъобразена скорост с релефа на
местността /наклон с десен завой/, и състоянието на пътя /мокра настилка/ се
завърта, навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с насрещно
5
движещото се ППС с рег. № ***********, марка „****“, модел „*****“.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, метрологичните
и пътни условия - в този смисъл са решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО
и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО.
Следователно до доказване на противното съдът е обвързан от
удостоверените в протокола и извършените от длъжностното лице действия.
По делото е представеното наказателно постановление № ********* от
08.08.2023 г., се установява, че на И. Г. Г. е наложено административно
наказание във връзка с процесния инцидент за извършено нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно приетата по делото съдебно- автотехническа
експертиза, механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният: на
02.07.2023 г., около 10:10 ч., лек автомобил „*******“,с рег. № ********, се
движел по Републикански път II 82, с посока от ******* към ****** и в
района след разклона за *****, на около 3 км. преди стената на **********,
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра пътна
настилка/, водачът губи контрол върху управлението на МПС, завърта се,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се
срещу него лек автомобил „********“, с рег. № ***********. В този смисъл са
и показанията на свидетеля В., който посочва, че на 02.07.2023 г., сутринта
около 10:00 ч пътували от ****** с посока на движение към ****** като от
завоя на ********* се показал автомобил „****“, който се движеше срещу тях
и криволичел в двете платна, като свидетелят намалил скоростта, почти
стигнал до 10 км/ч., когато този автомобил го ударил в предна лява врата,
колата излетяла и се ударила в скала. „****-то“ също се ударило в скалата след
като се завъртяло. Като съобрази горното и при преценката му наред с
останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както са изложени от ищеца. Следователно виновен за
настъпване на процесното ПТП е именно водачът на МПС марка „****“,
модел „320Д”, с рег. № ********, поради което и става причина за настъпване
на произшествието, в резултат на което на Д. М. В. са причинени
неимуществени вреди. Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза травматичните увреждания, които била получила ищцата се
намирали в причинно-следствена връзка с процесното събитие, като също така
съгласно показанията на свидетеля В. вследствие на процесното ПТП ищцата
изпитвала болки в корема, врата и кръста.
6
По делото не се спори, а и от представените доказателства в т. ч. и
протокол за ПТП № 1871076 от 02.07.2023 г., от който се установява, че към
датата на процесното ПТП -02.07.2023 г. за МПС марка „****“, модел „****”,
с рег. № ********, управляван от И. Г. Г. не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като в тази си част протоколът
съгласно изложеното по-горе се ползва със задължителна материална
доказателствена сила. Още повече, че видно от приложената справка картон
на водача на И. Г. Г. на 02.07.2023 г. е наложена принудителна
административна мярка на основание чл. 171, т. 1, бук. „е“ от ЗДвП, а именно
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство без
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне
на сключена валидна застраховка.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищецът вследствие на инцидента е
получил травматични увреждания, изразяващи се в множество повърхностни
контузии, охлузвания и кръвонасядания по предната повърхност на гръдния
кош, корема, няколко сантиметра под пъпа, в областта на двата горни и на
двата долни крайника. Съгласно вещото лице възстановителният период при
такъв род увреждания продължавал между 15 и 21 дни. В тази връзка са
показанията на свидетеля К.В., който посочва, че ищцата не била в състояние
да работи след катастрофата и си останала две седмици вкъщи, като най-
много се оплаквала от болки във врата и болки в корема. Причинените
телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания, което
се установява и от разпита на двамата свидетели. Настоящият състав взе
предвид и проведеното лечение, като вещото лице посочва, че тези травми на
меките тъкани водели до развитие на локални асептични възпалителни
процеси, по време на които се създавали условия за елиминиране на
некротичните клетки, трансформации на хематомите и разграждане на
хемоглобина, като естеството на травмите не било наложило специализирано
7
лечение. Свидетеля В. също така посочва, че ищцата била приемала лекарства,
но не си спомнял какви са били. При определяне на размера на обезщетението
е съобразено и, че към момента на инцидента ищецът е бил на 44 години,
както и че съгласно СМЕ обикновено оплакванията отзвучавали напълно и
функцията се възстановявала без ограничение, като в зоните на малките рани
и охлузвания можело да останат трайни белези. Не на последно място са взети
предвид социално-икономическите условия в страната както при причиняване
на телесни увреждания и негативните психически изживявания, така и при
постановяване на настоящето решение. Настоящият състав, като съобрази, че
искът е предявен за сумата от 500 лв. като частичен от 7500 лв., с оглед на
диспозитивното начало намира, че искът следва да бъде уважен в пълен
размер, като така поисканата сума от 500 лв., заедно със законна лихва върху
нея от - 27.10.2023 г., е в състояние да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и
негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на
точна и адекватна парична оценка.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът следва да се присъдят сумите от 50 лв. държавна такса,
800 лв. депозити за вещи лица. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на спора на ответникът не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление ****** *********, да заплати на Д. М. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес ****** ***************, чрез адв. Й. Д., по предявения иск с
правно основание чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ 500 лв., частично от 7500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
02.07.2023 г. по вина на водач на моторно превозно средство, което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законна лихва от 27.10.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление *******************, да заплати на Д. М. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес *****************, чрез адв. Й. Д., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 850 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление *******************, да заплати на адвокат Й. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес ****************, сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. М.
В. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9