Решение по дело №1360/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260215
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20205510201360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        гр.К. ,21.06.2021г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на дванадесети май,две хиляди  двадесет и първа година  . . . . . . . . .          в състав:

                                                    Председател:Невена Иванова

                                       Съдебни заседатели:

                                                          Членове:

при секретаря . . . .  Ана Цанова  . . .и в присъствието на

прокурора  . . . . . . . . . . .  . . . . като разгледа докладваното от

 . . . . . . . . съдията  . . . . . . . . АНД № 1360  . . . . . . . по описа

за  . . . 2020 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0284-000661 от 16.03.2020г.на Началника на РУ към ОДМВР Стара Загора,РУ К. .

           Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

           Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не изпраща процесуален представител по делото.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

           Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 05.03.2020г.в гр.К. ,ул.“К. “,в посока запад-изток жалбоподателят И. управлявал л.а.Опел Корса с регистрационен номер **** ,като на регулирано кръстовище с улица „Л. Т.“ предприел и извършил маневра ляв завой за навлизане по същата улица,без да се е убедил,че го изпреварва л.а.БМВ 32ОД с регистрационен номер **** ,управляван от К. Д.С.,който го блъснал и се реализирало ПТП с материални щети.От сблъсъка автомобилите изменили посоката си на движение и излезли в ляво от пътното платно,и се блъснали в ограда от телена мрежа и метални колове,находяща се на ул.“Л. Т.“ №**.

            АНО приел,че жалбоподателят И., предприемайки маневра,създал опасност за участниците в движението,без да се съобразява с тях,с което виновно нарушил чл.25,ал.1 от ЗДвП.

            На основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,във врчл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя И. административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

            Съдът не констатира при издаването на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да са основание за неговата отмяна.Съдът намира,че в случая не е допуснато нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН,тъй като видно от материалите по административнонаказателната преписка /приложена на л.14 от делото справка/,разследване на спорните обстоятелства е извършено и е направена преценка на подаденото от жалбоподателя И. писмено възражение срещу съставения му АУАН.

            В показанията си пред съда полицейските служители-актосъставителят Н. и св.М. установяват описаната в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка,като заявяват,че в настоящия случай кръстовището е регулирано и пътната маркировка разрешава изпреварване-т.е.водачът на другия автомобил имал право да изпреварва управлявания от жалбоподателя И. автомобил.Въпросът за това кой от двамата водачи е виновен за настъпилото ПТП полицейските служители решили въз основа на обясненията на двамата водачи,местоположението на автомобилите,щетите по автомобилите,цялостната пътна обстановка,вида на кръстовището,личната си преценка,основана на опита им при подобен род пътнотранспортни произшествия.

            Доведеният в с.з.от жалбоподателя свидетел С.,който с автомобила си Мерцедес бил в горната част на улицата и видял настъпилото ПТП установява,че му направило впечатление,че автомобилът БМВ се движел доста засилено,карал бързо и ударът станал,когато жалбоподателят почти бил завършил маневрата ляв завой като преди това бил подал мигач.Лекият автомобил БМВ се движел зад автомобила на жалбоподателя доста бързо и предприел изпреварването му,без да подаде светлинен сигнал.

            Свидетелят Стаматов-също доведен в с.з.от жалбоподателя,установява,че пътувал заедно с жалбоподателя в неговия автомобил.Жалбоподателят дал мигач,намалил скоростта от 40 км/ч.на 10 км/ч.,погледнал в огледалото,видял,че няма друг автомобил и изведнъж като правел завоя,лекият автомобил БМВ ги отнесъл и ги вкарал в двора на къщата.

            От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява,че скоростта на л.а.Опел Корса преди да настъпи ПТП,както и непосредствено преди настъпването на ПТП е била около 9,22 км/ч.Скоростта на л.а.БМВ преди да настъпи ПТП е била една и съща,както и при удара и е около 47,91 км/ч.Лекият автомобил Опел Корса е попаднал в опасната зона за спиране на лек автомобил БМВ и ударът е бил неизбежен.Механизмът на процесното ПТП е следният: На 05.03.2020г.по ул.“К. “ по едно и също време в една и съща посока са се движили лек автомобил Опел Корса с рег.№ ***** с водач К.М.И. със скорост на движение около 9,22 км/ч.непосредствено преди настъпването на ПТП,и лек автомобил БМВ с рег.№ ***с водач К. Д. С. със скорост на движение около 47,91 км/ч.непосредствено преди настъпването на ПТП.При достигане на Т образното кръстовище с ул.“Б.“ водачът на Опел предприема маневра завой на ляво,като не се е съобразил,че по същото време водачът на БМВ С. предприема изпреварване на Опела.Поради попадане на Опел в опасната за спиране зона на БМВ ударът между двата автомобила е бил неизбежен,въпреки реакцията с волана-криввайки на ляво-от С..В с.з.вещото лице уточнява,че не е правил оглед на автомобила Опел Корса.Съдът е назначил допълнителна автотехническа експертиза,която да отговори на въпроса с каква скорост се е движил автомобилът БМВ в зоната на произшествието и преди него,предвид механичните повреди,нанесени на управлявания от жалбоподателя автомобил Опел Корса.Вещото лице е отговорило,че не може да даде отговор на поставения въпрос,тъй като,за да се изчисли скоростта на лек автомобил БМВ в зоната на произшествието и преди това,вземайки предвид настъпилите деформации по лек автомобил Опел Корса съгласно енергийния метод „Делта В“,е необходимо да се измерят деформациите от претърпяното ПТП и на л.а. БМВ,за който обаче няма информация къде се намира,дали е отремонтиран,дали не е продаден на друго лице,дали не е бракуван-разфасован или продаден за скраб.

            С оглед на така събраните доказателства съдът намира,че не се доказва по безспорен и несъмнен начин,че жалбоподателят И. е нарушил правилата за движение по ЗДвП и съответно-че е виновен за настъпилото ПТП и че следва да носи административнонаказателна отговорност.Не се установи по безспорен начин скоростта,с която се е движил лекият автомобил БМВ,което е видно и от изявлението на вещото лице-че без наличието на този автомобил /като същият не е наличен към настоящия момент/ и съответно-без измерване на деформациите по него няма как да се установи по несъмнен начин скоростта,с която се е движил.Установеният от свидетелите С. и С. /които са преки очевидци на настъпилото ПТП/ механизъм на настъпване на ПТП сочи,че лекият автомобил БМВ се е движил със скорост,неколкократно надвишаваща тази на лекия автомобил Опел Корса,в лявата лента на движение,и без да подаде светлинен сигнал,като автомобилът на жалбоподателя е бил ударен твърде силно от движещия се зад него с висока скорост автомобил БМВ.Всички тези факти навеждат на извода,че жалбоподателят е извършвал правомерна маневра завой на ляво и тезата на административнонаказващия орган,изложена в обжалваното наказателно постановление,е недоказана и не се обосновава от събраните по делото доказателства.

            Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано.

           При този изход на делото въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение и 180 лева депозити за изготвяне на автотехнически експертизи; а по сметка на КРС следва да заплати сумата от 367 лева,която представлява разликата между внесените от жалбоподателя депозити за изготвяне на експертизи в размер на 180 лева,и общото окончателно възнаграждение на вещото лице,което е 547 лева.

            Водим от горните мотиви съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0284-000661 от 16.03.2020г.на Началника на РУ към ОДМВР Стара Загора,РУ К. ,с което на К.М.И. ***2,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

            ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на жалбоподателя К.М.И. направените от него по делото разноски в общ размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева,от които 100 лв.адвокатско възнаграждение и 180 лв.внесени депозити за изготвяне на автотехнически експертизи.

            ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС направените от бюджета на съда разноски по делото,а именно-сумата от 367 /триста шестдесет и седем/ лева,която представлява разликата между внесените от жалбоподателя депозити за изготвяне на експертизи в размер на 180 лева,и общото окончателно възнаграждение на вещото лице,което е 547 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    Районен съдия: