Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Русе, 24.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 12 януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 517 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Ателие
Стронко" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано
от управителя С.И.В., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 208-ФК/08.11.2022 г., издадена от Началник на отдел
"Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "А" от ЗДДС на дружество е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: магазин за
хранителни и промишлени стоки, находящ се в гр. Русе, пл. „Възрожденски“ № 6,
стопанисван от „Ателие Стронко“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
обжалваната заповед, излагат се съображения за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваната
заповед за налагане на ПАМ. Не се претендират разноски.
Ответната страна - Началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол", чрез
юрк. С. оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Сочи, че в
конкретния случай безспорно е установено извършване на нарушение на чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е основание за налагане на
ПАМ. По отношение на размера на наложената мярка се твърди, че същата е
ориентирана към минимума - 14 дни. В хода на проверката било констатирано и още
едно нарушение на наредбата, а именно разлика в касовата наличност, като
размерът е 190 лева в повече, което също е основание за определяне размера на
срока на наложената мярка. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Съдът,
при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.11.2022 г. в обекта на дружеството на пл.
„Възрожденски“ № 6 била извършена проверка от инспектори по приходите във
връзка със спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Установено
било, че при извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода – 500 мл. и 1
бр. бонбони „тик так“ на обща стойност 1,94 лв., заплатена в брой на място в
обекта от орган по приходите на 05.11.2022 г. в 12.41 ч. търговецът не е издал
фискална касова бележка от наличното работещо фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП. Същото се потвърждавало от изведен КЛЕН за дата
05.11.2022 г. Нарушението е описано в Протокол за извършена проверка в обект,
сер. АА № 0061322. Установена и е разликата в касовата наличност с разлика
+190,67 лв. като е посочено, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън
случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност с функциите
„служебно въведени и/или изведени суми“. С протокола са приобщени дневен отчет,
периодичен отчет, КЛЕН и опис на касовата наличност. Същите са приобщени и по
делото. На нарушителя е издаден и АУАН за осъществен състав на нарушение по чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (за неиздадения фискален
бон).
С обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е
посочено като извършено само едно нарушение – неиздаване на фискална касова
бележка от наличния в обекта работещ ЕКАФП модел Deysy Perfect М 01 за извършена контролна покупка от орган по
приходите – 1 бр. минерална вода и 1 бр. бонбони „тик так“ на обща стойност
1,94 лв., заплатена в брой на място, с което е осъществен състав на нарушението
по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства. Изложени са общи мотиви.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресата
на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП (л. 16 от преписката), на основание чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и, ал.
4 от ЗДДС, началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки "запечатване на
обект" по чл. 186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по
приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са
документирани по надлежния ред - с Протокол № 0061322, съставен в присъствието
на управителя на дружеството, като в протокола са посочени извършените
действия, проверените документи и събраните при проверката доказателства.
Не се спори, че процесната ПАМ е наложена за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. - неиздаване на
фискална касова бележка във връзка с извършена контролна покупка.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 - наименование
и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3; идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК; наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за плащане и начин/и на
плащане;
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован
извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е
така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване
на акта. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед
от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че
заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от
АНО съобразно преследваната от закона цел. В тежест на административният орган
е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане
на ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства.
Съставеният в хода на административното
производство протокол установява с доказателствената сила на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК констатираните от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за осъществената контролна покупка от магазина,
поддържан от жалбоподателя, не просто не е предоставена на купувача фискална
касова бележка, а такава въобще не е издадена. Това обстоятелство всъщност не
се и оспорва от дружеството.
Мотивирането на заповедта за налагане на ПАМ по
чл. 186 от ЗДДС освен фактическите обстоятелства, които обосновават самото
налагане на принудителната административна мярка - наличието на извършено нарушение,
съобразно хипотезите на чл. 186 от ЗДДС, изисква и мотивиране на срока, за
който се налага ПАМ, който срок следва да съответства на целите на чл. 22 от ЗАНН.
В конкретния казус продължителността на срока –
14 дни, не е мотивирана. Бланкетно в оспорената заповед се сочи, че при
определянето на срока на ПАМ са взети предвид "вида и местоположението на
обекта", без каквато и да е конкретизация по какъв точно начин
местоположението влияе на определения срок на ПАМ - като обосновава по някаква
причина по-дълга или по-кратка продължителност, и без изобщо да е ясно какво се
има предвид под "вид" на търговския обект и как този вид рефлектира
на определянето на срока на ПАМ. Няма никакви доводи и относно преценката на
тежестта на нарушението, макар тежестта на нарушението също да е сочена като
съобразено обстоятелство при определяне на срока. Мотивирането е с общо приети
постановки, които не касаят конкретния случай. Те могат да бъдат отнесени към
всеки един търговски обект, неиздал касова бележка. На са съобразени и
обстоятелства от значение за определяне на срока - има ли други нарушения или
това е първо, липсата на установена касова разлика в обекта.
В тази връзка съдът не приема възраженията на
ответника, че срокът следва да се счита за обоснован с извършването на още едно
констатирано нарушение – разлика в касовата наличност. Извършването на такова
не се оспорва от жалбоподателя, това нарушение обаче не е залегнало нито в
приетите факти в обжалваната заповед, нито в мотивите към нея. Вярно е, че
мотивите за издаването на един акт могат да се съдържат и в друг документ по
смисъла на ТР 16/1976 на ОСГК на ВС, но в случая се касае за неустановени в
обжалвания акт факти, а не за препращане към мотиви в друг документ.
При липсата на каквито и да било мотиви, свързани
с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено
нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в
случая е "надлежно мотивиран". При това положение налагането на ПАМ
за срок от 14 дни остава необосновано, а и несъразмерно спрямо тежестта на
нарушението. При тази необоснованост на продължителността на срока се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за
защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки. В този смисъл е и константната практика на ВАС – решение № 6122/22.06.2022 г. по адм. д. № 11522/2021 г. на ВАС, решение
№ 4513/11.05.2022 г. по адм. д. № 8012/2021 г. на ВАС и др.
Гореизложеното налага отмяна на оспорената
заповед.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и
такива не следва да се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "Ателие Стронко" ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 208-ФК/08.11.2022 г., издадена от Началник
на отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: