№ 2879
гр. В., 24.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501458 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Н. Н., ЕГН: **********,
постоянен адрес в град В., ул. „Ч. в.“ № 21, чрез адвокат Ю. Д. – ВАК, срещу
Решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело № 1633/2022 г. по описа на ВРС, 49-
ти състав, в частта му, в която:
Л. Н. Н. с ЕГН:**********,с адрес: гр. В., ул. „Ч. в.” №21 е осъден да
преустанови действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.В., ж.к. „Т.” № 10, ет. 13, ап. 64 да ползва
необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор № ...................... по
КККР на гр.В. като премахне: постройка (навес), изградена от обработен с
байц /лак дървен материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м.,
находяща се в югозападната част от дворно място с идентификатор №
........................ по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.", ул."Ч. в."
№ 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: №№ ...................., ...................,
1......................, 1..........................., 1............................... и 1....................., описана
в изготвената от вещото лице скица, представляваща приложение №1 с
червен контур на л.189 по делото, на основание чл.109 ЗС и в частта, в която
Л. Н. Н. с ЕГН:**********,с адрес: гр. В., ул. „Ч. в.” №21 е осъден да
преустанови действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.В., ж.к. „Т.” № 10, ет. 13, ап. 64 да ползва
необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор № ...................... по
КККР на гр.В., като премахне: движими вещи, разположени в постройка
(навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални
свързващи елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят
червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от поливинлхлорид
1
(полихлороетен марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2 броя
метални тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 *
43.5 см. - цвят червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа
печка - цвят бял, с размери 80/60/60 марка „Zanussi"; фритюрник - цвят сив и
черен, марка „Crown" с размери 30/20/20; метална тръбна електрическа скара,
произведена от „Е." ООД, тип „Рубино" 2, 75 KW; метална решетъчна скара с
размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер 20/20 с 1 брой газова бутилка
от 5 литра; 2 броя алумини.и сгъваеми стълби с височина 2 метра, цвят сив; 5
броя дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя дъски с
големина 250 см.; 2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с
размери 40/30/30 см., на основание чл.109 ЗС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС в обжалваната му част е
неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно в проведеното на
18.10.2022 г. не е бил призовал, нито разпитал назначеното по делото ВЛ П.
П. и същият не е потвърдил пред съда изготвеното заключение. С това
първоинстанционният съд е бил нарушил изискванията на чл. 200 ГПК.
Твърди се, че към момента на приключване на устните състезания в
първата инстанция, гореописаните 15 броя движими вещи са премахнати от
навеса.
Твърди се, че процесният навес е построен от бащата на ищцата Я. Я.. и
от ответника през около 1966г. -1970 г., като същият е търпим строеж и не
подлежи на премахване и забрана за ползване.
Твърди се, че първоинстанциониият съд при разпита на А. Я.. К. – брат
на ищцата, не е съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Твърди се, че по делото не е установено в резултат от действията на
ответника да е създадено състояние, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на
имота на ищцата. Правото й да се ползва пълноценно от вещта си не е
накърнено, поради което и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК искът по чл.
109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на
делото да районен съд за отстраняване на допуснатите процесуални
отношения или отмяна на обжалваното решение, като неоснователно и
недоказано. Обективира се искане за допускане на СОЕ и искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел, при режим на водене
за доказване на обстоятелства, от които да се установи, че към момента на
2
приключване на устните състезания в първата инстанция, описаните по
делото 15 броя движими вещи са премахнати от навеса. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното решение. Моли съда, да отхвърли жалбата и да потвърди
решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното
производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят
доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или
твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след
изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото,
респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
В конкретния случай, искането за допускане на разпит на свидетел е
неоснователно, с оглед преклузията на чл. 266 от ГПК. Назначената и
изготвена в първата инстанция СОА е с оглед определянето на цената на
негаторния иск по чл. 109 ЗС. Съгласно чл. 70 ГПК – Въпросът за цената на
иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в
първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответсвие на
указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска.
Съгласно т. 1 от ТР № 4 по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, когато
делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска
представлява паричната оценка на разходите за материали и труд,
необходими за осъществяването на действието, върху който размер се
определя дължимата държавна такса.
От Л. Н. Н., чрез адв. Ю. Д., е подадена и въззивна частна жалба вх. №
45838/19.06.2023 г. срещу определение № 6980/08.06.2023 г. на Районен съд-
В. постановено по гр. дело № 1633/22 г. по описа на Районен съд-В., 49-ти
състав. Л. Н. моли, обжалваното определение да бъде отменено и по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело № 1633/2022
3
г. по описа на Районен съд – В., в частта му за разноските, да бъде изменено,
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно редакцията от ДВ, брой
68/31.07.2020 г.
Въззиваемата страна – К. Я. Н., действаща чрез процесуалния си
представител адв. П. Г., оспорва частната жалба, като неоснователна. Твърди,
че списъците по чл. 80 от ГПК с разноските на страните, сторени по делото,
са представени в съдебното заседание, проведено на 14.03.2023 г., при което
никой от прецесуалните представители не е заявявал възражение за
прекомерност. Твърди се, че с оглед на това, не е налице възможността за
коригиране на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е
образувано настоящото производство отговарят на изискванията на чл. 260 от
ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Л. Н. Н., ЕГН:
**********, постоянен адрес в град В., ул. „Ч. в.“ № 21, чрез адвокат Ю. Д. –
ВАК, срещу уважената част от Решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело №
1633/2022 г. по описа на ВРС, 49-ти състав и
въззивна частна жалба вх. № 45838/19.06.2023 г. на Л. Н. Н., ЕГН:
**********, постоянен адрес в град В., ул. „Ч. в.“ № 21, чрез адвокат Ю. Д. –
ВАК, срещу определение № 6980/08.06.2023 г. на Районен съд-В. постановено
по гр. дело № 1633/22 г. по описа на Районен съд-В., 49-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на посочените във
въззивната жалба доказателства – за допускане на Съдебно оценителна
експертиза и за разпит на един свидетел в режим на водене, за доказване на
обстоятелства свързани с премахването на 15 броя движими вещи от навес.
НАСРОЧВА производството по въззивно гражданско дело №
1458/2023г. на ВОС за 02.10.2023 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, а на въззивника се връчи препис от депозирания писмен
отговор.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5