Определение по дело №400/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба подадена от Е. К. К.-В., Ч. пълномощника си против решение № 1055/20.3.2012 г., постановено по Г.д. № 338 по описа за 2009 г. на РС-С..

Сочи се от жалбоподателката, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според нея първоинстанционният съд превратно е обсъдил събраните по делото доказателства, което се е изразило в некредитиране показанията на свидетелите Айд. и Г. и превратно обсъждане становището на вещото лице. Твърди, че РС не е обсъдил недоказването от ответниците на факта, че са упражнявали фактическа власт върху имот с площ от 2,30 дка в м. Св.. В тази насока изтъква, че свидетелите им изобщо не са индивидуализирали имота на ответниците като са изяснили, че същият не е на С. Д.. Излага съображения, че доказателствата индивидуализират процесният имот на място, като оспорва изводите на съда в тази връзка. Ето защо, иска да се отмени решението и да се постанови ново по съществото на спора.

В отговора, депозиран от С. Д., се сочи, че жалбата е неоснователна. Визират се конкретни факти, които според Д. сочат, че РС задълбочено е изследвал доказателствата по делото и обосновано е мотивирал изводите си.

Жалбата е допустима, но доводите в нея неоснователни, предвид следното:

Ищцата Р. К., която е заменена от наследниците си в хода на процеса- претендира на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че е собственик по наследство и давностно владение на нива от 0.8 дка, находяща се в м. “Св.”, при граници: Хр. М., вада, път, В. Айд. и П., която е част от възстановения по КВС имот на ответниците.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна: Със заявление от 1991 г.до ОбПК-С. ищцата Р. Г. К. като наследник на баща си Г. К. Ил. е заявила за възстановяване имоти, измежду които и нива от 0.4 ара в м. “Св.”. За собствеността върху нея представя протокол от 12.12.1938 г., от който е видно че Г. К. Ил. е получил в дял от наследство нива в м. “Св.” от около четири ара при съседи: път, Т. М., гробища и См. Ф., описана в т. 6. Този имот е възстановен, което не се оспорва и се потвърждава от експертизата изслушана от РС. По Г.д. № 558/2006 г., образувано по молба на Р. К. по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ й е признато правото да възстанови собствеността си и върху друг незаявен имот в същата местност – м.“Св.”, а именно на нива от 0.8 дка при съседи: Хр. М., вада път, В. Айд. и П.. Същата подава през 2007 г. заявление до ПК за имота, обозначен от нея не като нива, а като лозе от 0.800 кв.м. С решение № 15А/И/11.1.2008 г. й е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0.8дка, но й е отказано възстановяване с решение от 12.8.2008 г., по причина „спор за материално право”. Отразено е в решението от ПК, че имотът показан на място от ищцата е възстановен на наследниците на С. С. Д. /които са ответници по делото/ и на наследниците на Д. М. К.. На ответниците като наследници на С. и Вангелия Дончеви първоначално им е признато с решение № 15А/И/28.1.999 г. и възстановено с последващо решение № 15-18/24.6.99 г. от ПК правото на собственост върху имот нива в м. Св. от 1 569 дка, заснет по КВС като имот № 048060, при съседи нива на ползвател Община С.; нива насл. на Хр. М. М., нива на ползвател Община – С.; нива насл. на Б. Г. М. и нива насл. на Ст. Ат. М.. След решение на РС в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ им се признава правото на собственост върху 2,3 дка и ОбСЗ с решение № 01279 /18.3.2009 г. им възстановява в същата местност съседна нива от 0.800 дка № 048094 по картата на землището, с което се допълва и изменя решение № 15-18. Впоследствие двата имота са обединени като един с № 048096 с площ от 2.369 дка.

Спори се дали точно определен участък върху терена, който е част от възстановения на ответниците имот е идентичен на притежаван от Р.К. земеделски имот преди образуване на ТКЗС. Идентичността следва да докаже по несъмнен и безспорен начин от ищцата. Свидетелите според настоящият състав не установяват този факт, който е различен от факта, който св. Айд. и Г. визират - че в тази местност Р. е имала имот. В показанията си те сочат, че имотът не го е работила Р. лично, а го е отдавала под наем, което съответства на показанията на свидетелите на ответниците, които също не са виждали–Р. или баща й - да работят там, поради което и не знаят те да са имали имот в тази местност. Събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, не подкрепят становището на ищцата, че в м. „Св.” К. да са имали два имота- един на баща й /който й е възстановен/ и друг на нея. Напротив свидетелите на самата ищца сочат, че имот в тази местност Р. е имала от баща си, но не го е обработвала лично, поради здравословното си състояние, а го е отдавала под наем. В тази насока съдът съобрази, показанията на св. Айд., която сочи, че не помни освен този имот, К. в тази местност да са имали друг имот; а св. Г. обяснява, че този имот на Р. е наследствен от баща й и че това е другата половина от имота по протокола от 1938 г., който баща й е взел и дал “съответно по-късно - на Р.”. От тези факти следва извода, че Р. К. е притежавала от баща си имот в м. „Св.”, но не при посочените в исковата молба съседи, а при съседите, визирани в притежавания от него писмен документ – протокола от 1938 г., който като негова наследница й е възстановен. Затова и не може да се сподели извода на първоинстанционният съд, според който гласните доказателства установяват притежаването от К. имот от баща й, който да е различен от притежавания от него имот в същата местност. В този контекст неоснователна се явява тезата на жалбоподателя, че писмените и гласни доказателства сочат на индивидуализация на имота по площ, местоположение, граници и съседи към момента на внасяне имота в ТКЗС в съответствие с посочените в исковата молба граници респ. че ответниците не са доказали упражняване фактическата власт върху възстановения им имот, поради което считат иска за основателен. Експертните заключения също сочат, че няма твърдяната от ищцата идентичност. Няма стар картен материал, няма карта на воден синдикат за землището на с.Дебрен като инж. Ю., назначен от въззивния съд, в коминирана скица е съвместил ЕТК 1:5000 от 1960/картен лист № К-34-84-/75/ и действащата в момента КВС, като е показал на приложение № 8 към заключението показания на място от ищцата претендиран имот, който не е нито лозе, нито нива /както го е заявила пред РС в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и ПК/, а попада в територия, обозначена в ЕТК по начин на трайно ползване като ливада, люцерна. Поради становището на настоящата инстанция, че доказателствата не установява притежаван от самата Р. К. имот, при посочените в исковата молба съседи, очевидно не следва да обсъжда противно поддържания от жалбоподателката факт с експертните заключения, каквото е искането в жалбата. По изложените съображения настоящият състав потвърждава атакуваното решение на РС-С., чийто краен резултат за неоснователност на предявения иск е законосъобразен.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава решение № 1055/20.3.2012 г., постановено по Г.д. № 338 по описа за 2009 г. на РС-С..

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: