О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260046
град Добрич, 09.02.2021 година
Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в
закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Монев
ЧЛЕНОВЕ: Калина
Димитрова
Калиптен Алид
Разгледа докладваното от съдия Монев ВНЧД №2/2021г. по описа на Окръжен съд-гр.Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.VI от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от Х.И.Р., с ЕГН ********** *** против Определение №260111 от 27.10.2020г.,
постановено по ч.н.д. №1103/2020г. по описа на РС-гр.Добрич, с което е потвърдено
изцяло Постановление на РП-гр.Добрич от 18.09.2020г. за прекратяване на
досъдебно производство №7/2018г. по
описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич, образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Жалбата е подадена в законоустановения
за това срок и е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна
проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата,
установи следното:
Производството пред първата инстанция е започнало по
повод жалба от Х.И.Р., с ЕГН ********** ***
против Постановление на РП-гр.Добрич от
18.09.2020г. за прекратяване на досъдебно производство №7/2018г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на
МВР-гр.Добрич, водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Досъдебното производство е образувано на 22.01.2018г.
с постановление на прокурора - за това, че през 2014г. в гр.Добрич с цел
набавяне на имотна облага било възбудено и поддържано заблуждение у Й.Х.Р., с
ЕГН ********** и с това била причинена имотна вреда, квалифицирано като престъпление
по чл.209 ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство не е привлечен
обвиняем.
Установена е следната фактическа обстановка:
Й.Х.Р., Х.И.Р. и Ц.И.Р.-В. били съсобственици на
недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ***, в
централната градска част, представляващ дворно място с площ от 290кв.м., върху
който е била построена сграда с площ от 173кв.м. и изба с площ от 113,24кв.м.,
с предназначение - сграда за обществено хранене.Имотът бил придобит по
наследство, като най-голям дял от същия имала Й.Х.Р., а именно 6/10 ид.ч.Свид.Х.И.Р. притежавал 3/10 ид.ч. от наследствения имот, а свид.Ц.И.Р.-В.
- 1/10 ид.ч. от него.От 2005г. нататък между горепосочените
лица като съсобственици на имота и свид.Р.М.М., като собственик на различни търговски дружества се
установили наемни отношения.
На 24.08.2010 год. при битов инцидент в дома си Й.Р. получила фрактура на тазобедрена става, за което й било
проведено болнично лечение. Тежките
последици от травмата, както и напредналата й възраст /тогава 86г./ наложили потребност от полагане на денонощни
грижи за възрастната жена. След изписване от болничното заведение на
13.09.2010г. ежедневните грижи за Й.Р. били поети от болногледачки – свид.Ц.М.а и свид.Н.И. Според изрична уговорка между свид.Х.И.Р.,
свид.Ц.И.Р.-В. и свид.Р.М.М. последният бил натоварен ежедневно да извършва покупки
на хранителни продукти и други вещи, необходими за личните потребности на Й.Р.,
включително и да заплаща възнагражденията на наетите болногледачки.Тези разходи
свид.Р.М., следвало да поеме за сметка на наема,
който дължал на Й.Р. за наетия недвижим имот.За добросъвестно полаганите
ежедневни грижи от свид.Р.М.М.
към болната Й.Р. през този период от време, свидетелстват показанията на болногледачките
свид.Ц.Д.М. и свид.Н.М.И.. Посочените
свидетели подчертават недвусмислено в показанията си, че свид.Р.М.
е полагал добросъвестно нужните ежедневни грижи за болната възрастна жена,
както и че е разходвал част от средствата от наема за нейната издръжка,
плащайки редовно техните възнаграждения.
Й.Р. не била сключвала граждански брак, нямала и деца.
Най-близките й родственици
– нейните племенници свид.Х.Р.
и свид.Ц.Р.-В. живеели извън гр.Добрич /съответно в
гр.София и гр.Варна/ и нямали възможност да я посещават често.Според
показанията на гледачката свид.Н.И., племенницата Ц. посещавала
леля си Й.Р. всяка седмица, докато същата е била тежко болна, а след това е
започнала да идва по-рядко, но задължително идвала на Й.. Племенникът на Й.Р. -
свид.Х.Р., я посещавал по-рядко.Гледачката, която е
работила при Й.Р. в продължение на шест години и и половина, го била видяла два
пъти. При това положение възрастната и болна жена била силно привързана към свид.Р.М., който се грижел за ежедневните й нужди – всеки
ден носел храна, осигурявал медицинските грижи, които били необходими на Й. Р.. /л.64 и сл. от том І на ДП/.
В знак на благодарност Й.Х.Р. решила да извърши
имуществено разпореждане с притежаваните от нея 6/10 ид.части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, находящ се в град
Добрич, ***, с площ 290кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от
308кв.м., представляващ по кадастрална карта имот с идентификатор №***, както и
построената в имота СГРАДА с
идентификатор №*** с предназначение Сграда са обществено хранене.С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 16.04.2016г.
№160, Том I, per. №1803, Дело №139 от 2014г. на
нотариус № *** Ю.Д.-К., вх. рer. №***/16.06.2014г.,
Акт №***, Том XII, дело №2203 на Службата по вписвания Й.Р. прехвърлила
собствеността върху посочените по-горе имоти на свид.Р.М.М. посредством дарение. В нотариалния акт е записано като
основание, че ”дарителят заявява, че дарява описания по-горе недвижим имот в знак на благодарност
към дарения за положените от него грижи и месечна издръжка в последните пет
години ..”. /л. 157 от том ІІ на ДП/.
Извършеното през 2014г. от Й. Р. имуществено
разпореждане станало известно на нейните племенници свид.Х.Р. и свид.Ц.Р.-В. през
2016г., което именно станало повод за образуването на ДП № 7/2018г. по описа на
Сектор „ПИП“ при ОД на МВР Добрич, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза, която е следвало да установи дали
към момента на извършване на горепосоченото имуществено разпореждане Й.Р. е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си /л.88 и сл. от том
І на ДП/. Съгласно заключението на вещите лица Й.Х.Р. страдала от Деменция при болестта на Алцхаймер
с късно начало. В това състояние според тях Й.Р. не би могла да разбира
свойството и значението на извършеното от нея на 16.06.2014г., както и да
ръководи постъпките и действията си. Трябва да бъде отчетен обаче фактът, че
експертизата е била извършена едва през
2018г., когато от датата на имущественото разпореждане са били изминали около
четири години. В този смисъл заключенията на вещите лица се основават по-скоро
на предположения, отколкото на категорични данни, поради което не могат да
бъдат ползвани от съда като безспорни доказателствени
средства. Още повече, че за един продължителен период от време, от средата на 2010г.
до 2016г. по делото не е установена медицинска документация, което сериозно
затруднява работата на вещите лица.
Разпитана в качеството на свидетел нотариус Ю.Д. е
заявила пред разследващия орган, че нотариалния акт за дарение на недвижим имот
№**, том І, рег. №1803, дело №139 от 2014г. бил удостоверен от нея, в кантората
й в гр.Добрич, като на нея лично не й е направило впечатление нещо необичайно в
поведението на Й.Р.. Поведението и общото психическо състояние на дарителката не будили съмнение и били нормални /л.73 от том І на ДП/.
В хода на досъдебното производство били назначени и
изготвени три графически експертизи с „обект на изследване” подписът, положен в
графа „Дарител", в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, Том I, per. №1803, Дело №139 от 2014г. на Нотариус №** Ю.Д.-К.,
вх. Per. №**/16.06.2014г., Акт №**, Том XII, дело №2203
на Службата по вписвания. В заключението на две от експертизите - „графическа
експертиза” №27/16.04.2018г. и „съдебно почеркова екпертиза” №25/01.10.2019 г. вещите лица сочат, че
изследваният подпис в нотариалния акт за дарение на горепосочения недвижим имот
вероятно е бил положен от Й.Х.Р.. От друга страна, в заключението на
изготвената „тройна графическа експертиза” е посочено, че поради липса на
достатъчно количество и с необходимото качество сравнителен материал не може да
се даде заключение дали подписът в нотариалния акт е положен или не от Й.Х.Р.. Само
по себе си, даденото заключение не компрометира крайния извод, че нотариалният
акт е бил подписан лично от дарителката и то в кантората на нотариуса.
Въз основа на гореизложеното въззивната
инстанция намира, че прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната
истина – по делото са назначени редица експертизи, разпитани са множество
свидетели.Въпреки това не са установени безспорни доказателства за осъществен състав
на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, а именно, че определено лице е възбудило
и поддържало заблуждение у Й.Х.Р., с което да е създало у нея невярна представа
за съществуващи в действителността
факти, и по този начин тя да е извършила имуществено разпореждане. Напротив,
в годините след 2010г. свид.Р.М.
е бил ангажиран с ежедневните грижи за разклатеното здраве на Й.Р.. Възрастната
жена е била привързана към него и вероятно у
нея се е формирала воля да дари
на свид.Р.М. притежавания от нея наследствен недвижим
имот. За това свидетелстват показанията на свид.Е.М.,
която казва за свид.Р.М.: „… това момче се грижеше за нея /Й. Р./ като майка.“ и „Ж. /Й. Р./ искаше да остави апартамента си
на Р.“ /л. 63 от том І на ДП/.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е постановил съдебния си акт за потвърждаване на постановлението на Районна
прокуратура гр.Добрич от дата от 18.09.2020г., с което на основание чл.243 ал.1
т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било прекратено
досъдебно производство №7/2018г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич,
образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
След като извърши цялостна проверка на обжалваното
определение въззивната инстанция намира, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да основават отмяната или
изменението му.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр. с чл.243 ал.8 от НПК, Добричкият окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260111 от 27.10.2020г.,
постановено по ч.н.д. №1103/2020г. по описа на РС-гр.Добрич, с което е
потвърдено Постановление на РП-гр.Добрич от 18.09.2020г. за прекратяване на
досъдебно производство №7/2018г. по
описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич, образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ :
1………………….
2…………………..