Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260074

гр. София, 16.06.2021 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 43 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦАТА – Р.Г.С., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.С. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу „З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д, искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за ексцес /допълнително влошено здравословно състояние/, изразяващ се в развит хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, в размер на сумата от 27 000 лева /с протоколно определение на съд от 16.02.2021г. е допуснато увеличение на размера на иска от 1000 лева на 27000 лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, от датата на установяване на полученото увреждане – 15.07.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 16.04.2014г. около 06,30ч. на входа на гр.К.между МПС, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с peг. № СА 2684 АХ, управляван от Н.А.Г. и пешеходката – Р.Г.С., по вина на водача на МПС.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Ищцата твърди в исковата си молба, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К- 2125/16.04.2014 г. по описа на РУП - Костинброд. От него се установявало, че виновен за пътния инцидент бил водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, е peг. № СА 2684 АХ, който поради несъобразена скорост, застигал и ударил попътно движещата се в дясно на пътното платно Р.С.. Непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.” ЕАД. Там лекарите установили нанесените й травматични увреждания, които по своя медико-биологичен характер се изразявали в: контузия на мозъка, травматичен супархноидален кръвоизлив (изтичане на кръв от мозъчните съдове между мозъка и меката мозъчна обвивка), контузии и охлузвания фронтално вдясно, наличие на кръв в гръдния кош в дясната част, травма в гръдно-коремната област; фрактура на седмо ребро вдясно, разширение на симфизата (предната област на таза: мястото на свързване на двете срамни кости) и фрактура около сакралната кост вдясно.

Изложено е още в исковата молба, че гражданската отговорност на виновният за ПТП водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „З.Л.И.“ АД, със застрахователна полица № 22113001261859/02.05.2013г., валидна от 07.05.2013г. до 06.05.2014г.

С оглед претърпените болки и страдания, вследствие на инцидента, ищцата завела, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди срещу застрахователя на виновния водач. Образувани били гр. д. № 7488/2014 г., по описа на СГС, 1-9 с-в, по което било постановено решение. Същото било обжалвано от страните пред САС, който по в.гр. д. № 1831/2015 г., по описа на САС, 4 състав, постановил решение,  влязло в законна сила, с което установил към датата на последното проведено открито съдебно заседание по делото - 07.12.2015г., следните травматични увреждания за ищцата от процесното ПТП, а именно: контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, контузия и охлузване на челото, контузия на гръдния кош и корема, счупване на VI и VII десни ребра, хемоторакс, счупване на Х-ти гръден прешлен, контузия и притискане на гръбначния мозък, изместване на междупрешленните дискове в шийния отдел, разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на таза. С посоченото решение ищцата сочи, че били съобразени продължителността и интензивността на понесените от нея болки и страдания, настъпилата 100 % тежка и невъзвратима степен на инвалидизация и невъзможността за пълното й възстановяване в бъдещ период, както и промените в психичното й здраве - генерализирана тревожност и паническо разстройство, отключено вследствие на тежката черепно-мозъчна травма. В постановеното решение съдът приел също, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, като е определил приноса й в размер на 10 %.

Поддържа се от ищцата, че след влизане в сила на гореописаното решение тя продължила възстановяването си в домашни условия, което протичало изцяло и единствено на легло, без възможност за осъществяване на активни и пасивни движения, като всеки ден била посещавана от рехабилитатор за извършване на процедури. Въпреки положените грижи обаче, последвало развитие на множество инфекции на вътрешните органи, породено от бактерии, които по принцип били налични в човешкия организъм. Същите обаче в съчетание с понижения имунитет и обездвижване на ищцата довели до развитието на инфекциозни заболявания.

В тази връзка на 15.07.2019 г. Р.С. отново била приета в болнично заведение - Клиника по нефрология към УМБАЛ „А.“ ЕАД. Наблюдаващият лекарски екип поставил диагноза - хроничен обострен пиелонефрит и наличие на конкремент в пикочния мехур с размер от 48 мм. След четиридневно антибиотично лечение същата била насочена към Клиника по урология в УМБАЛ „А.“ ЕАД за последваща терапия. Там на дата 23.07.2019г. била приложена оперативна манипулация изразяваща се в трансуретрално почистване на пикочния мехур и литотрипсия на наличния конкремент. Изписана била на 25.07.2019г. с препоръка за хранителен и двигателен режим и прилагане на антибиотична аналгетична и спазмолитична терапия.

На 05.09.2019 г. Р.С. отново била приета в болнично заведение - Клиника по нефрология към УМБАЛ „А.“ ЕАД, с оглед оплакванията й от често уриниране и неприятен мирис на отделена урина. След множеството проведени изследвания, наблюдаващият лекарски екип поставил отново диагноза: хроничен обострен пиелонефрит. Вследствие на остро развилата се уроинфекция, през лечебния период била проведена антибиотична терапия.

Изложено е в исковата молба, че в резултат на претърпяното заболяване, Р.С. преживяла страдания със значителен интензитет. Симптомите на колики, гадене, невъзможност за уриниране и парене в областта на пикочните канали не само предизвикали болки, но и значителен дискомфорт за жена, която била изцяло обездвижена.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „З. ” АД, с ЕИК .е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.А., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            Моли се за отхвърляне на исковете и се претендира за направените по делото съдебни разноски.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

   С влязло в законна сила решение № 8 от 04.01.2016г. постановено по в.гр.д. № 1831/2015г. на Софийския апелативен съд е осъден ответникът по настоящото дело да заплати на ищцата сумата в размер на 315 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на описаното по-горе ПТП от 16.04.2014г., като съдът е отхвърлил иска на ищцата за разликата до пълния му предявен размер от 450 000 лева. Видно от мотивите на съдебното решение е, че при ПТП на ищцата Р.Г.С. са причинени телесни повреди със следното медицинско описание: контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, контузия и охлузване на челото, контузия на гръдния кош и корема, счупване на VI и VII десни ребра, хемоторакс, счупване на Х-ти гръден прешлен, контузия и притискане на гръбначния мозък, изместване на междупрешленните дискове в шийния отдел, разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на таза, вдясно от кръстната кост.

Прието е при разглеждането на делото от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, че възстановяването на С. към момента на съдебното производство не е завършило. Вещото лице назначено по делото и изготвило СМЕ дори е заключило, че ищцата няма да се възстанови напълно, защото лежи неподвижна, не може да ходи и да се обслужва сама и е изцяло зависима от хората, които се грижат за нея.

С посоченото съдебно решение е прието и съпричиняване от страна на ищцата на процесното ПТП в размер на 10%.

В настоящото съдебно производство е допусната, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която установява, съобразявайки медицинската документация по делото, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата ищца е получила тежки травматични увреждания на главен и гръбначен мозък, като е била на лечение в болница Пирогов за периода от 16.04. 2014г. до 26.06.2014г. При изписването била с тежки неврологични увреждания, с невъзможност да се движи, да контролира тазовите резервоари, като била и с наложен уринарен катетър. Наличието на такъв катетър за продължителен период от време, вещото лице сочи, че е предпоставка за развитие на възходящи уроинфекции и улеснява образуването на конкременти в пикочния мехур. В тази връзка установените в последствие усложнения - хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, в здравословното състояние на ищцата били в причинна връзка с травмите причинени й от процесното ПТП.

Вещото лице установява още, че от приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК с № 1981 от дата 20.11.2017г. било видно, че промяна в състоянието на ищцата към тази дата нямало. За първи път на 15.07.2019г. се появил проблем от страна на отделителната система на ищцата, по повод на който била лекувана в УМБАЛ „А.”. Констатираните при това лечение усложнения били възникнали след датата 04.01.2016г., когато е постановено посоченото по-горе съдебно решение на САС.

Установява се още от заключението на приетата СМЕ в настоящото съдебно производство, че уроинфекцията, която се е развива на увредения от травматичното увреждане терен е животозастрашаваща.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че болката при бъбречна криза е непоносима, а когато не е налице бъбречна криза и има наличие на камък в пикочния мехур се чувства тежест и дразнене, както и постоянни позиви за уриниране.

По делото е изискана и представена от НЗОК справка за използваните от ищцата медицински услуги, от която се установява, че в базата данни на НЗОК има информация за използвани от ищцата медицински услуги в извънболнична и болнична помощ, в периода от 16.04.2014г. до 04.01.2016г.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.140 от ГПК съдът по искане на ищцата е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – съпруга на ищцата.

Показанията на свидетеля Станчев, преценени през призмата на чл.172 от ГПК установяват, че ищцата е постоянно на легло, а от 2019г. се появили и болки от носенето на катетър. Преминали на памперси, но започнали урологични заболявания от някакви бактерии, включително и камък в пикочния мехур от 5 см., който бил опериран. В резултат на тези усложнения свидетелят сочи, че съпругата му станала нервна, натоварвала се от постоянните операции и психически се сринала. Имала болки и парене в резултат на инфекциите.

Видно от представената по делото с исковата молба, Молба с вх. № 10772/13.08.2019 г., по описа на „З.Л.И.“ АД, на 13.08.2019г. ищцата е претендирала от ответника извънсъдебно изплащането на застрахователно обезщетение за вреди от ексцес, пряко свързан с получените от нея увреждания при ПТП, състояло се на 16.04.2014 г., изразяващи се в развит хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който бил отстранен посредством оперативна интервенция.

С писмо с изх. № 7404/04.09.2019г. „З.Л.И.” АД, в отговор на посочената молба, отказва изплащането на претендираното обезщетение.

С Молба с вх. № 12072/12.09.2019 г., ищцата е представила на ответника и  Епикриза И3№ 22842/2019г., издадена от Клиника по нефрология към УМБАЛ „А.“ ЕАД, с която е уведомила ответното дружество за поредното усложнение на здравословното й състояние.

С Уведомление с изх. № 8042/25.09.2019 г. „З." АД, отново отказва изплащането на претендираното обезщетение с аргумент, че не се дължи допълнително обезщетяване.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № 22113001261859 от 02.05.2013г./ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В конкретния случай не се спори между страните по делото, че в предходно съдебно производство, развило се пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, със сила на пресъдено нещо е установено, че застрахованият при ответника водач на МПС, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с peг. № СА 2684 АХ - Н.А.Г., е причинил настъпилото на 16.04.2014г. пътнотранспортно произшествие, като по този начин противоправно е причинил травматичните увреждания на ищцата, от които последната е претърпяла неимуществени вреди.

Спорно по настоящото дело е дали описаните в исковата молба здравословни проблеми на ищцата /допълнително влошено здравословно състояние – ексцес/, проявили се след 04.01.2016г., са в причинна връзка с процесното ПТП и обхванати ли са от обезщетението, присъдено с влязлото в сила съдебно решение на САС по предходно развилия се съдебен спор между същите страни във връзка със същия деликт.

С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл. 51, ал. 3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.

От горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща както вредите, които са настъпили от влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън случаите на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били обезщетени.

По делото се установи, че през м. 07. 2019 г. ищцата е постъпила в болнично заведение за допълнително лечение, при което й била извършена операция за отстраняване на камък от пикочния й мехур. Според вещото лице, назначено по делото да изготви СМЕ, както и видно от представеното от него заключение, продължителното носене на катетър от ищцата е предпоставка за развитие на възходящи уроинфекции и улеснява образуването на конкременти в пикочния мехур. В тази връзка установените впоследствие усложнения - хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, в здравословното състояние на ищцата били в причинна връзка с травмите причинени й от процесното ПТП.

В случая необходимостта от операцията за отстраняване на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм е възникнала и нейното извършване е станало след постановяване на съдебното решение по в.гр.д. № 1831/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, и в тази връзка се налага извод, че вредите от това не са били предвидени, съответно обхванати от присъденото обезщетение с това съдебно решение. Те представляват нови такива, свързани с влошено здравословно състояние на ищцата и са в причинна връзка с пътното произшествие, поради което за претенцията на ищцата е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗЗД. Нещо повече – настоящият съдебен състав приема, че тези вреди са ново състояние на пострадалата, свързано със съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата, поради развилия се хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, съдът приема, че ищцата е претърпяла болки и страдания не само от самата оперативна процедура, но и такива свързани с лечебния и възстановителен процес, като се има предвид, че е постоянно обездвижена на легло, поради което намира за справедливо на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв., което следва да бъде редуцирано с размера на приетото съпричиняване от ищцата в проведеното предходно съдебно производство, а именно с 10 % до сумата в размер на 22 500 лева. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки и страдания за ищцата. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетеля С.. Съдът отчете при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата, нейната  възраст, продължителността във времето на търпяните болки и страдания, множеството медицински процедури на които е подложена, невъзможността да се обслужва сама, невъзможността й да се предвижва сама свободно макар и със помощни средства, необходимостта от провеждането на още рехабилитационни процедури, неработоспособността на ищцата към настоящия момент, както и обществено икономическите условия в страната.

Вземането за обезщетение за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, т. е. настъпването на новите вреди, от който момент се дължат и лихви върху новото обезщетение. В случая тези нови вреди са настъпили на 15.07.2019 г., когато ищцата отново е приета в болнично заведение и й е поставена диагноза хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм, поради което от тази дата ответникът дължи законната лихва върху определения размер на застрахователното обезщетение до изплащането му.

            Искът по чл.226 от КЗ /отм./ е доказан по размер в настоящото съдебно производство до сумата от 22 500 лева, която съдът следва да осъди „З.Л.И.” АД, да заплати на ищцата, като отхвърли същия за разликата до пълния му предявен размер от 27 000 лева.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищцата следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на възникване на новото увреждане – считано от 15.07.2019год., в който момент, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането.

            По отношение на държавните такси и разноски:

            В хода на производството по делото ищцата е направила разноски в размер на сумата от 3080 лева, от които 1080 лева заплатена държавна такса за водене на делото, 400 лева депозит за възнаграждение на в.л. по назначена съдебно-медицинска експертиза, както и 1600 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. С оглед на това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 2 566,66 лева. Тук е място да се посочи, че е неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, предвид на обстоятелството, че същият включва в себе си ДДС, а в останалата му част е съобразен с размера посочени в чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски. Същият, чрез процесуалния си представител адв. Т., претендира само юрисконсутско възнаграждение за осъществено от юрк.А. процесуално представителство. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 75 лева /изчислено на база сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита/, съставляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, „З.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Р.Г.С., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 22 500 лева /двадесет и две хиляди и петстотин лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на влошеното й здравословно състояние /ексцес/, изразяващо се в развит хроничен обострен пиелонефрит, с наличие на конкремент в пикочния мехур с размер 48 мм., който е отстранен посредством оперативна интервенция, което увреждане е в причинна връзка с ПТП, настъпило на 16.04.2014 год. около 06,30ч. на входа на гр.К. между МПС, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с peг. № СА 2684 АХ, управляван от Н.А.Г. и пешеходката – Р.Г.С., по вина на водача на МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица № 22113001261859/02.05.2013г., валидна от 07.05.2013г. до 06.05.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху сумата от деня на установяване на усложнението - 15.07.2019год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 27 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, „З. ” АД, с ЕИ, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Р.Г.С., с ЕГН ********** сумата от 2 566,66 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Р.Г.С., с ЕГН ********** да заплати на „З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д сумата от 75 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: