О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1645/4.9.2017г.
04.09.2017 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХІV граждански
състав
На четвърти септември две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско
дело № 2320/2017 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от Е.И.Д. против З.К.Д., с която ищцата моли да бъде
прекратен сключеният между страните на 01.07.1997 г. граждански брак като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на съпруга, като съдът й предостави ползването
на семейното жилище, представляващо СИО, находящо се
на адрес гр. Ямбол, ул. „Светлина“ № 4. Иска се ищцата да запази брачното си
фамилно име, което е Д.. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания – за ангажиране на гласни доказателства в съдебно
заседание за установяване на твърдяните факти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор, както и насрещна искова молба, в която е
оспорил твърденията за настъпило разстройство на брака по негова вина.
Предявява насрещен иск, с който иска бракът да бъде разтрогнат по вина на
съпругата и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Не сочи
доказателства, прави искания – за разпит на двама свидетели.
По насрещната искова молба е
постъпил писмен отговор, в който същата се оспорва досежно
твърденията за брачна вина на съпругата; сочи се жилищна нужда на ищцата,
поради което се обосновава основателност на искането й за предоставяне на нея
ползването на семейното жилище. Сочи се, че законът не изисква за запазване на
брачното й име след развода съгласието на съпруга.
Съдът,
след като прецени, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни, а
претенциите – допустими, намира, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Приложените към исковата молба писмени
доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на страните
за ангажиране на гласни доказателства, поради което същото следва да бъде
уважено, като се даде възможност на същите да доведат по двама свидетели в с.з.
за установяване на разстройството на брака и брачната вина.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 190 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2017 г. от 10,50 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират гласни доказателства в
първото по делото заседание – по двама свидетели при режим на довеждане,
за установяване на твърдяните от тях факти.
Указва
на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 27.09.2017 г. При неявяване на ищцата без
уважителни причини, производството по делото се прекратява.
По брачни искове не се постановява неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
Съобщава
на страните проекто-доклада на делото:
Твърди се в исковата молба, че страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 01.07.1997 г., като от брака си имат родено пълнолетно дете. Сочи се,
че от 2012 г. отношенията между съпрузите рязко се влошили, тъй като ответникът
започнал да проявява безпочвена ревност, вдигал скандали по незначителни
поводи, обиждал вулгарно ищцата и системно й посягал физически, вкл. като й
отправял закани с убийство и я заплашвал с нож. Тази ситуация принудила ищцата
да замине за САЩ, където преди това работели, като синът им останал в Р
България при нейната майка. Връщайки се в страната през м.март 2017 г. ищцата
установила, че ответникът живее с друга жена, отказал й достъп до семейното
жилище и тя се установила да живее при майка си. Няколко пъти ищцата се опитала
да разговаря с ответника за доброволно уреждане на отношенията, но без
резултат. Ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга й, като моли за неговото прекратяване и за предоставяне ползването на
семейното жилище – СИО. Претендира запазване на брачното фамилно име.
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл. 49, ал.3 от СК и чл.56 от СК.
Ответникът не е оспорил твърденията
за разстройство на брака, но е оспорил вменената му брачна вина, като е
посочил, че вината за разстройството на брака е на съпругата му, която след
като заминали на работа в САЩ показала неподозирани черти на характера си,
станала сприхава, раздразнителна, агресивна, подлагала го на системен
психически тормоз и отказвала да разговаря. Оспорват се твърденията в исковата
молба за упражнено физическо и психическо насилие над ищцата от страна на
ответника. Сочи се, че ищцата е тази, която е напуснала самоволно семейното жилище
през м.06.2016 г. и оттогава датира фактическата им раздяла, тъй като е
заминала за САЩ, страните не поддържат никакви контакти и тя не се интересува
от ответника. Дългата фактическа раздяла убедила ответника, че бракът им е
изчерпан от съдържание и следва да бъде прекратен, но по вина на ищцата, в
какъвто смисъл е направеното искане, както и се моли на ответника да се
предостави ползването на семейното жилище след развода. Сочи се, че ищцата няма
жилищна нужда, за разлика от ответника, и че самоволно е напуснала жилището.
Противопоставя се на запазване на брачното й фамилно име след развода.
Правното основание на предявените
насрещни обективно съединени искове е чл. 49, ал.3 от СК и чл.56 от СК.
Ищцата оспорва насрещната искова
молба, като сочи, че няма вина за разстройството на брака, че изнесените
твърдения от ответника не отговарят на действителността, както и че причината
тя да напусне семейното им жилище е фактът, че ответникът живее там с друга
жена. Сочи наличие на жилищна нужда.
Страните не спорят, че семейното им
жилище е на адрес гр. Ямбол, ул. „Светлина“ № 4, както и че същото е придобито
в режим на СИО.
В
тежест на всяка от страните е да докаже настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на другата страна съобразно изложените от нея твърдения в
исковата молба, респ. в насрещната искова молба, както и наличието на жилищна
нужда, т.е. липсата на друго жилище, като на
основание чл. 146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните, че не сочат доказателства
за тези факти.
На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът
напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.
Препис
от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ответника се връчи и препис от отговора по
насрещния иск.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Галя Русева/