Р
Е Ш Е
Н И Е №260189
гр. Кюстендил, 21.09.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Евгения Стамова
при
участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. дело № 149 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Г.И.Г.,
ЕГН **********, и Й.Т.Г., ЕГН **********, чрез адв.З. Г. от АК-Кюстендил, обжалват
Решение № 427/23.07.2020 г. постановено
от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 1531 по описа за 2019 г. на същия съд.
С
обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил
като неоснователен предявения от Г.Г. и Й.Г. срещу Л.Г. и В.Г. иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
обезщетение от 2300 лева и ги е осъдил да заплатят 777 лева деловодни разноски.
С
определение № 260144 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 1531/2019 г. РС-Дупница на
осн. чл. 250 от ГПК е допълнил решението си като е отхвърлил като неоснователен
иска за мораторна лихва от 880 лева и е осъдил Г. и Й.Г. да заплатят на Л. и В.Г.
400 лв. деловодни разноски.
Въззивниците считат, че атакуваното решение е неправилно,
като сочат доводи за необоснованост, незаконосъобразност поради противоречие с
материалния закон, както и нарушение на процесуалните правила.
Въззивниците твърдят, че са собственици по деривация и
наследствено правоотношение на 11/12 ид.части от ПИ с идентификатор
65245.2.582, ведно с целите построени в него сграда с идентификатор
65245.2.582.1, сграда с идентификатор 65245.2.582.5 и сграда с идентификатор
65245.2.582.6, съгласно решение от 07.06.2010г. по гр.д № 174/2010 г. на КнОС,
с което също е отменен н.акт. № 89, т. 1 рег.№ 785, д.№88/11.03.2005 на
нотариус Л.С., в частта, в която ответниците са признати за собственици над
1/12 ид.ч. до ½ ид. части от същия поземлен имот. Сочи се, че
ответниците са собственици на 1/12 ид.ч. от описания имот по наследство и на
жилищна сграда 65245.2.582.2, изградена на основание суперфиция. Твърди се, че
с нотариална покана, връчена на ответниците, са изразили спрямо тях искане за
заплащане на обезщетение, годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Твърди се, че ответниците били изградили в процесния имот ограда с
бетонни колове и мрежа, която го разделяла на две части, като в тяхната част
отглеждали кучета, а влизането ставало през входа на ответниците. Това
препятствало достъпа до имота и упражняването фактическа власт от ищците според
правата им в съсобствеността, а именно 5/12 ид.ч., реално 391 кв. м., като
ответниците ползвали североизточната част от имота с вход от ул. „Мусала“.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства
по делото, а изводите му не кореспондирали със събрания доказателствен материал
- че ответниците притежават 1/12 ид.ч. от ПИ, която част не отговаря на реално
ползваната от тях част и същите не са предявявали отделно искане за определяне
на прилежаща площ по смисъла на чл. 64
от ЗС.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е направил доклад съгл.
чл.146 от ГПК по делото и не е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, което се определя като нарушение на
процесуалните правила. Оспорва се решението в частта за присъдените 777 лева,
която сума се сочи като представляваща
заплатените от ищците разноски, а не направените от ответниците.
По същество се иска отмяна на първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и в
частта за разноските и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските
за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Л. и В.Г.,
чрез пълномощника им адв. З.В. от АК-Кюстендил, с който се възразява срещу
твърденията във въззивна жалба като неоснователни и неверни и се преповтарят
съображения, изложени в отговора на исковата молба: твърди се, че нотариална
покана за заплащане на обезщетение не е била връчвана; прави се позоваване на
изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението; поддържа се, че
ответниците по никакъв начин не са възпрепятствали или ограничавали ползването
на ищцовата страна в процесния поземлен имот; че сградите и оградата, за които
се твърди, че ограничават ползването, са съществуващи от преди ищците да станат
собственици; отделно предходният иск на ищците за ревандикация е бил приет за
недопустим и производството по делото прекратено. Възразява се поради
неточност срещу част от констатациите и
изчисления, включени в приетото заключение на вещото лице. Твърди се, че
акцесорният иск за обезщетение на ищците също е неоснователен, доколкото е
налице заварено положение по отношение на изградените в имота сгради и ограда,
с което те следва да се съобразяват, а ответниците впоследствие не са
осъществили активни и целенасочени действия, с които да ограничават ползването
на ищците, нито са застройвали имота, само са ползвали сградите, освен това
ищците не са предприели действия по премахване на заварената ограда за тях.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
След
прекратяване на въззивното производство по гр.дело № 465/2020г.на КнОС за
провеждане на производства по чл.250 ГПК и по чл.248 ГПК , първоинстанционният
съд е постановил две определения - №260144 от 18.02.2021г. относно иска за
мораторна лихва с присъждане на разноски в полза на Л. и В.Г. в размер на
400лв., както и определение № 260260 от
18.03.2021г.,с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК .
По
делото е постъпила частна жалба с вх. № 262381/25.02.2021 г. от адв. З.Г. в
качеството й на процесуален представител на Г. и Й.Г., насочена срещу
определение № 260144/18.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1531/2019 г. по описа на ДнРС, по реда на чл. 250 от ГПК. С жалбата се твърди, че същото е неправилно като се сочат доводи за необоснованост,
незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, както и нарушение
на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не се е произнесъл относно
изменението за разноските за разликата от 400 лв. до 777 лева. Въззивниците
препращат към доводите от въззивната
жалба и искат да бъде отменено атакуваното определение, а предявеният иск по
чл. 31, ал. 2 от ЗС и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД бъдат уважени.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок отговор по частната жалба от
насрещната страна не е постъпил.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба и частната жалба са допустими, доколкото
същите са подадени в срок и от надлежна страна и са насочени срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт.
По
същество, въззивният съд намира следното:
С влязлото в сила в тази си част решение по гр.дело №174/2010г.на
КнОС е признато за установено спрямо Л.И.Г. и В.В.Г. , ЕГН **********,***, че Г.И.Г. , ЕГН **********, и Й.Т.Г. ,ЕГН **********,***,
Кюстендилска област, са собственици на общо 11/12 идеални части от дворно място,
представляващо УПИ І-425 в кв.34 по регулационния план на с.Самораново,утвърден
със Заповед № 511/1968г., идентичен с поземлен имот с идентификатор №
65245.2.582 по КК на населеното място,одобрена със Заповед № 300-5-61/04г.на
АК, с площ по същата 917кв.м,при съседи имот с иден.№ 583,имот № 577,580,от две
страни улици с о.т.38- 93,о.т. 100-93.Не се спори, че правото на собственост
върху останалата 1/12 ид.част от терена е на ответната страна, както и че
същата има право на собственост върху изградена въз основа отстъпено право на
строеж жилищна сграда – с идентификатор 65245.2.582.2 - жилищна сграда на 1
етаж със застроена площ 87 кв.м/ срвн.скица № 15-19196305.03.2019г., изд.от
Служба по геодезия, картография и кадастър- гр.Кюстендил, както и че
ответниците ползват североизточната част от имота с площ от 391 кв.м., ведно с
находящите се в нея сгради с идентификатори 65245.2.582.2 - жилищна сграда на 1
етаж със застроена площ 87 кв.м, 65245.2.582.6 - селскостопанска сграда на 1
етаж със застроена площ 30 кв.м, 65245.2.582.3 - сграда със смесено
предназначение на 1 етаж със застроена площ 17 кв.м и 65245.2.582.4-гараж със
застроена площ 22 кв.м., , а между двете части съществува ограда на бетонова
основа с бетонови колове и оградна мрежа - в тази насока относно ползването на
имота -срвн. и гласни доказателства – показания на свид.А.С. и М.З., от чиито
показания се установява наличие на оградата на ползваната от ответниците част
от имота, както и отглеждане на кучета в същата част , което затруднява и
самият достъп до нея за ищците.
Исковото производство по отношение претенцията за
ревандикация е било прекратено с влязло в сила решение по гр.дело №144/2012г.на
КнОС- поради неотстранени нередовности на тази претенция, във връзка с
указанията, съдържащи се в решение
№75/28.02.2012г.по гр.д.№1283/2010г.на Първо ГО на ВКС за определяне на терена,
който е необходим за обслужване на сградата - собственост на ответниците.
На следващо място, с влязло в сила решение от
06.08.2015г. по гр.дело № 340/2015г.на КнОС е отхвърлен предявеният от ищците
иск по чл.32,ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на дворното място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 65245.2.582 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед 300-5-61/
В настоящото производство е представена нотариална покана
/акт.№94,т.II , рег.№3239 на нотариус С.С. / с дата на връчване
07.10.2015г., от която е видно, че ищците са поискали заплащане на обезщетение
за ползването на дворното място над притежавания от ответниците обем права
/1/12 идч./, като обезщетението е определено на 150лв.месечно,считано от
29.03.2013г. Представена е официално заверено
от нотариус С. копие от разписка
относно връчването на поканата на посочената дата.
Видно от приетото в първоинстанционното производство по
гр.дело № 1531/2019г.на ДнРС заключение №3118/09.03.2020г.на в.л. Р.Х.,
размерът на обезщетението за ползването на 391кв.м за процесния период
06.10.2015г.-17.07.2019г. е 1835,15лв., респ.размерът на мораторната лихва за
същия период върху това обезщетение се равнява на сумата 332,46лв.
При
горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът по иск по чл. 31, ал. 2
ЗС е този, който трябва да докаже как се ползва имотът, а
възпрепятстване е налице, ако ищецът докаже, че пречки за ползване на имота
създава съсобственика – ответник – срвн.Р № 314/22.06.2011 г. по
гр. д. № 1568/2010 г. на ВКС IV гр. о. С решение №75/28.02.2012г.по
гр.д.№1283/2010г.на Първо ГО на ВКС е възприет изводът на въззивната инстанция,
обективиран в решението по гр.дело №
174/2010г.на КнОС, че върху процесния терен е налице обикновена дялова
съсобственост и дворното място не е променило своето предназначение и
станало обща част на жилищните сгради ,
поради което по отношение на него не следва да се приложи разпоредбата на чл.40
ЗС, доколкото съгласно разпоредбата на
чл.63 от Закона за собствеността е възможно върху терен, собственост на едно
лице да бъде отстъпено право на строеж в полза на друго лице , което след
реализирането му ще стане собственик на сградата – в случая след реализиране
право на строеж по отношение на сграда с идентификатор 65245.2.582.2,
собственост на ответниците, е разделено титулярството на правото на собственост
върху построеното и земята. Посочено е и, че отношенията между двамата
собственици се уреждат по
правилото на чл.64
от Закона за
собствеността, приложимо към суперфициарната собственост. Правото на строеж дава възможност освен да се
изгради в собственост сграда върху чужда земя , то и земята да бъде ползвана с
оглед обслужването на сградата според нейното предназначение ако в акта за
отстъпване на суперфицията не е уговорено друго , какъвто
е и настоящият
случай. Следователно ответниците имат право да ползват част от дворното
място с оглед обслужването на сградата.
Ответната страна е в положението на
суперфициар в имота, имащ правото да ползва онази площ от незастроената част на
терена, която е необходима за използването на построените сгради. Както е
посочено изрично в Решение № 395 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6401/2007
г., IV г. о., това ползване не е неоснователно и не подлежи на обезщетяване,
като данните за тази площ ведно с площта, въхру която е застроена сградата, са
,че е общо 115кв.м. Доколкото обаче останалите ползвани от ответниците сгради
не е установено в настоящото производство чия собственост са, респ.на какво
основание са ползвани от тази страна /включително липсва разпределение на
терена и сградите от допълнително застрояване/, то при определяне на
обезщетението не следва да се изключва площта, върху която са застроени. Макар
и да не са изградили намиращата се в имота ограда, очертаваща ползваната от тях
площ, не се установява предоставяне на възможност за ползване на същата и от
ищците.В указания обем ответниците ползват самостоятелно имота, при което са
лишили ищците от това ползване.
Ето защо дължимото обезщетение следва да се изчисли с
оглед остатъка от поземления имот, след приспадане на посочената площ – или за
276 кв.м., като при това съотношение с оглед данните в цитираното заключение
размерът на обезщетението възлиза на 1295,40лв.
По направеното възражение за погасителна давност следва
да се отбележи, че относно характера на вземането за заплащане на обезщетение
за ползване на съсобствена вещ като компенсация за ползата, от която е лишен,
поради неправомерното изключително ползване на вещта от страна само на единия
съсобственик / респ.в съответния обем/, съдебната практика е приела, че то не е
задължение за плащане на наем, нито някакво друго периодично задължение за
плащане. Налице е и задължителна съдебна практика относно погасяването му с
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД
именно поради тази същност на вземането за обезщетение – Р № 516 от 11.01.2011 г.
по гр. д. № 1385/2009 г. на ІІІ г. о. Доколкото искът е предявен на
17.07.2019г., а процесният период е с начална дата 06.10.2015г., то не е налице
погасяването му – както изцяло, така и частично.
С оглед горното, акцесорната претенция за мораторна лихва
също се явява основателна, предвид наличие и на
визираната покана , която освен това е
елемент от фактически състав на чл.31ал.2 ЗС, но претендираната сума ще
бъде редуцирана с оглед размера на така определеното обезщетение , което се
дължи, като на база съдържащите се данни в
цитираното заключение на в.л.Р.Христова същият размер следва да се
определи на 234,68лв.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на
претенциите до посочените размери- спрямо претендираните такива 2300лв.за
главния иск и 880лв.- за акцесорния , по компенсация на въззивниците се дължат
и разноски в размер на общо 532,42 лв. за двете инстанции – съобразно данните
по делото, вкл. по приложеното гр.д.№ 465/20г.на КнОС.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК ответната страна също има право на разноски ,
които-определени по компенсация, възлизат на сумата 207,54 лв., сторени пред първата инстанция, за които съответно е
направено и искане за присъждането им /срвн.протокол от с.з.на 23.06.2020г.по
гр.д.№1531/2019г.на ДнРС/.
Воден от
изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 427/23.07.2020 г. , постановено по гр.дело № 1531/2019 г.на Районен
съд – Дупница- в частта , в която искът,
предявен от Г.И.Г., ЕГН **********, и Й.Т.Г., ЕГН **********,***, против Л. И.Г., ЕГН **********, и В.В.Г., ЕГН **********,***, за
обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е отхвърлен до размер на сумата 1295,40лв. , а също и в частта, в която
Г.И.Г.,
ЕГН **********, и Й.Т.Г., ЕГН ********** , са осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 777лв., както и
изцяло определение
№ 260144 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1531 / 2019 г.на Районен съд –
Дупница, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Л.И.Г., ЕГН **********, и В.В.Г., ЕГН **********,***, Кюстендилска област,
да заплатят на Г.И.Г. , ЕГН **********, и
Й. Т.Г.,ЕГН **********,***, Кюстендилска
област, сума в размер на 1295,40лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска 17.07.2019г. която сума представлява
обезщетение за ползването през периода 06.10.2015г.-17.07.2015г. на част с площ
276 кв.м.от общо ползвана от ответниците площ 391кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
65245.2.582 по КК на с.Самораново,обл.Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-61/04г.на АК, целия с площ 917кв.м., както и сумата 234,68лв.,
представляваща обезщетение за забава / мораторна лихва за периода
06.10.2015г.-16.07.2019г.върху присъденото обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, а също
и разноски по компенсация в размер на общо 532,42
лв. за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 427/23.07.2020 г. по гр.дело № 1531/2019г. на ДнРС - в частта, в която искът,
предявен от Г.И.Г., ЕГН **********, и Й.Т.Г., ЕГН **********,***, против Л. И.Г., ЕГН **********, и В.В.Г., ЕГН **********,***, за
обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата 1295,40лв.до предявения размер 2300лв.
ОСЪЖДА
Г.И.Г. , ЕГН **********, и Й. Т.Г.,ЕГН **********,***, Кюстендилска област,
да заплатят на Л.И.Г., ЕГН **********, и В.В.Г., ЕГН **********,***, Кюстендилска
област, сума в размер на 234,68лв.разноски
, сторени в първоинстанционното производство, определени по компенсация .
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.