Р Е Ш Е Н И Е
№ 249/24.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1183 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на Д.Е.С. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 254 от 2022 г. на инспектор Й.В.К., Инспектор в
Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ
прекратяване регистрацията на ППС и в тази връзка са отнети свидетелство за
регистрация на МПС и са свалени регистрационни табели на МПС.
Делото
е първоначално образувано пред Административен съд – Пловдив, но с Определение
№ 2015/12.12.2022 г., постановено по адм. д. № 2948 от 2022 г. на
Административен съд - Пловдив, е изпратено по подсъдност на Административен съд
– Пазарджик, ведно с представената административната преписка по издаването на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 254 от
2022 г.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е оспорена с бланкетна жалба.
Твърди се, че заповедта е постановена в противоречие на материалния закон и при
нарушение на изискванията за форма. Изложени са кратки съображения, че актът не
бил мотивиран.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило становище от 16.11.2022 г. от Началника Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което се оспорва жалбата и се представя
административната преписка.
Административен съд – Пазарджик като обсъди
доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши
проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да
се произнесе съобрази следното:
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган, което се установява от приложената по
делото Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по
пътищата - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки (ПАМ), като прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който е предоставил управлението на собствения
си лек автомобил на водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок
от 6 месеца до една година.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 171 от ЗДвП се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За
установяване на нарушението, е съставен АУАН № 077933 /20.10.2022 г. против: Д.Е.С.,
ЕГН **********, затова, че на 08.09.2022 г. около 13:10 часа в град Пловдив на
ул. „Ген. Данаил Никоаев“ до № 24 управлява собственият му автомобил марка БМВ,
рег. № *** като извършва следното: 1.
При движение назад блъска спрелият зад него лек автомобил „Шкода“, рег. № *** –
ПТП с материални щети 2. Напуска местопроизшествието без да окаже съдействие за
установяване на вредите от него и без да уведоми органите на МВР за случая. 3.
Не притежава свидетелство за управление на МПС – справка в АИС на МВР, което да
е валидно на територията на Р България към дата 08.09.2022 г. 4. Автомобилът не
е преминал годишен технически преглед в законоустановения срок.
От
приобщения към делото доказателствен материал, безспорно се установява че
лицето е участвало в ПТП на 08.09.2022 г. с посочения лек автомобил, като е напуснало
местопроизшествието. В свидетелство на това са представени Заявление адресирано
до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив от страна на
лицето управлявало пострадалия автомобил, Докладна записка рег. № 1818р-25026
от 27.09.2022 г. на младши експерт в участък Изток, Докладна записка рег. №
3382р-38327 от 05.10.2022 г., Докладна записка рег. № 1030р-21846 от 28.10.2022
г. и протокол за ПТП № 1 рег. № 839461 от 21.10.2022 г., включително данните за
многократни опити на служителите на МВР да открият лицето с цел надлежно
връчване на призовки.
От
представените данни с Молба вх. № 2646/28.03.2023 г. се установява също, че
лицето действително е собственик на процесния автомобил по отношение на който е
наложена ПАМ, както и че същото не притежава валидно СУ МПС.
Тези
обстоятелства не са оборени от страна на жалбоподателя, въпреки разпределената
доказателствена тежест в процеса и дадените в тази насока изрични указания.
Констатациите на проверяващите служители на МВР не са опровергани и от
представените по делото доказателства. Предвид това се установява, че са били
налични основанията за налагане на процесната ЗППАМ. Същата е издадена и след
съставяне на посочения в нея АУАН, като не се констатират нарушения на
административнопроизводствените правила в тази насока.
Установява
се от събрания в хода на делото доказателствен материал силно укоримо поведение
на жалбоподателя, което има и висока обществена опасност, поради което и
правилно е прието от органа на МВР, че са налице основания за налагане на ПАМ.
При
издаването на процесната заповед обаче е допуснато съществено нарушение на чл. 59,
ал. 2 от АПК, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е конкретизиран
срокът, за който е наложена ПАМ. Разпоредителната част на административния акт
е особено съществена, защото съдържа волята на административния орган,
съобразно вменените му правомощия, да създава или ограничава права или
задължения, и поради това тя трябва да е конкретна и ясна. Визираният в
оспореният акт срок за прекратяване на регистрацията на МПС - от 6 месеца до 1
година, създава неяснота по отношение на времето, през което органът е наредил
прилагане на ограничението и не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване,
вкл. с оглед наличието на подчертаване или задраскване. Срокът, за който се
налага принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП е определен
в закона и той е от шест месеца до една година. Разпоредбата изрично предписва
определяне на срок от административния орган в определени граници. Следователно
при посочването на срока, за който е наложена принудителната административна
мярка, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като при определянето му е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. Липсата на конкретизация на времетраенето на мярката се приравнява на
липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването
на чл.59, ал. 2, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил граници на
срока за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да посочи
конкретното времетраене и да го обоснове. Срокът, за който се налага
принудителната административна мярка, във всеки отделен случай трябва да е
определен конкретно, в рамките на посочените долна и горна времеви граници и то
в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая административният
орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с
нормативните правила, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната ѝ.
Предвид
изложените мотиви, жалбата се явява основателна и оспорената заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на делото, на жалбоподателя се следват разноски, но поради липсата
на валидно сезиране на съда с такова искане, не се дължи произнасяне в тази
насока.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен
съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.Е.С. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 254 от 2022 г. на инспектор Й.В.К., Инспектор в Сектор „ПП“ към ОД на
МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ прекратяване
регистрацията на ППС и в тази връзка са отнети свидетелство за регистрация на
МПС и са свалени регистрационни табели на МПС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/