РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. в
състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 342 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 181928/21.08.2020, постановено
по гр. д. № 23836/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която са отхвърлени,
предявените от „Т.С.“ЕАД срещу В. и В. Ц. искове по 153 от ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на вземания за цена
на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2016г. и такса за услугата
„дялово разпределение“. С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и
немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за погасяване по давност на част
от претенциите.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилно прилагане на института на погасителната
давност, поради неправилно определен момент на изискуемост на задълженията и
изпадане в забава на длъжника, предвид действалите за периода ОУ на ищеца.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете
Постъпили са отговори на въззивната жалба, с които тя
се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Спорът по делото е относно настъпването на
изискуемостта на задълженията и началния момент на давността.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г.
Според мнозинството от състава по отношение на главните вземания представляващи стойността на дължимата
се топлинна енергия за целия исков период, ответниците срещу които е насочена
жалбата не са в забава относно плащането им, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за
този период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл.
146, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по
делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. е установен
падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33,
ал. 2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача
"Т. С. " ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението
за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр. /, което да му дава възможност за
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този
начин от "Т.С." ЕАД падежи за
изпълнение. С оглед гореизложеното мнозинството на настоящия състав приема, че
клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната материалноправна норма на чл.
143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно разясненията,
дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и на основание чл.
146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обстоятелство за вземането
на ищцовото дружество за дължимата се стойност на топлинната енергия от м. 05.
2014 г. до м. 04. 2016 г. вкл., което попада в приложното поле на Общите
условия от 2014 г., ответника не е изпаднал в забава, тъй като липсва договорен
срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и покана за
изпълнение на това задължение в съответствие с изискването на нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото обаче няма жалба от ответниците
решението не може да се ревизира относно лихвите.
СГС не споделя виждането на жалбоподателя,
че давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени
такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на
тяхната изискуемост.
Както се посочи по-горе клаузите уреждащи
срок за плащане са нищожни, което прави месечните вземания безсрочни и следователно
веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното възникване - тоест от деня
следващ отчетния месечен период по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Всички
вземания с изискуемост преди 13.04.2015г. са погасени по давност и СРС дори е
присъдил повече от дължимото в полза на ищеца, но поради липсата на жалба от
насрещните страни решението не може да се ревизира.
С оглед на изложеното решението в
обжалваните му части следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивника няма
право на разноски за въззивното дело.
Двамата въззиваеми не са сторили такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181928/21.08.2020, постановено
по гр. д. № 23836/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която са отхвърлени,
предявените от „Т.С.“ЕАД срещу В. и В. Ц. искове по 153 от ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и
неплатена ТЕ; лихви за забава върху главницата за ТЕ и за забава в плащането на
цена на услугата „дялово разпределение“.
Решението е постановено при участие на „М.Е.“ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по отношение част от мотивите по в.гр.д. 342/2021г. на
СГС, IV „В“ с-в
Не споделям становището на мнозинството от състава, че е нищожна
клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила
от 12.03.2014 г., според която купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на купувача, тъй като поставяла потребителя в
значително неравностойно положение спрямо търговеца, като задължава потребителя
да закупи крайно техническо устройство и да поддържа договори с други
доставчици (на интернет услуги).
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
Това обаче не се отразява на крайния резултат по делото, защото при
тази редакция на общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищеца, което играе ролята на покана и изтичане на срока по ОУ след обявяването.
В хода на производството доказателства не са ангажирани за такова обявяване за
периода приет от СРС за погасен по давност. След като по ОУ е предвидена покана
и срок след нея, а покана не е доказана, то приложим е чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и
давност тече от възникване на задължението, какъвто е крайния извод на
мнозинството, но по други мотиви, поради което искът за заплащане на мораторна лихва и
главници за обжалваемия период се явява неоснователен, какъвто е крайния извод
на СГС.
С-я Д. Ковачев
/о.м./