Присъда по дело №1756/2019 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №21/27.01.2020г. по НОХД №1756/2019г., изготвени на 27.01.2020г.

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата А.Г.П. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание РП- С. своевременно призована изпраща свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание малолетното дете Я.Н.Д. се представлява от бащата Н.И.Д., който заявява, че не желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител. Заявява, че дължимата сума от подсъдимата за издръжка на малолетното дете му е изплатена изцяло.

         В разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и с упълномощен защитник, който се придържа към казаното от прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК. Моли делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимата признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК счете същите за изяснени. Приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК и обяви, че ще ползва нейното самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подс. П. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и да не й се налага наказание, тъй като е изпълнила задължението си и не са настъпили вредни последици за малолетното дете.

         В съдебно заседание подсъдимата се признава за виновна и се разкайва. Лично и чрез защитника си моли да не й се налага наказание.

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

                Подс. П. и св. Д. през 2005г. заживели на съпружески начала като първоначално живеели в гр. София, а след това се преместили в гр. С.. Накрая заживели в дома на св. Д. ***.07.2006г. се родила дъщеря им Я.Н.Д., която била припозната от биологичния си баща, св. Д..

         Тъй като средствата не достигали на двойката да се издържа решили подс. П. да замине да работи в Гърция, където живеела майка й. Подсъдимата заминала за Гърция през 2010г., а св. Д. се грижел за детето им в България. Постепенно отношенията между подсъдимата и св. Д. се влошили и тя заявила, че иска да се разделят и да вземе дъщеря си в Гърция. Св. Д. не бил съгласен детето да замине в чужбина. През 2012г. подс. П. завела гражданско дело за възлагане на родителски права и издръжка. С протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба от 06.11.2012г. по гражданско дело №2623/2012 г. на С.ски районен съд, влязло в сила на 14.11.2012г., упражняването на родителските права над малолетната Я.Д. било възложено на св. Д.. Подс. П. била осъдена да заплаща на св. Д. като баща и законен представител на малолетното им дете месечна издръжка в размер на 74 лева, считано от 01.11.2012г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Уреден бил и режим на лични контакти между подсъдимата и дъщеря й.

До месец юни 2015г. включително подсъдимата редовно изпращала по „Уестърн Юниън“ дължимите суми за издръжка на дъщеря си. При едно от връщанията си в страната тя поискала да се срещне с детето, но св. Д. не й позволил. Затруднени били и контактите й по телефона с дъщеря й, което много ядосало подсъдимата и тя заявила на св. Д., че повече няма да изпраща пари за издръжка.

За времето от месец юли 2015г. до месец ноември 2019г., включително подсъдимата не била заплатила общо 53 месечни вноски за издръжка на дъщеря си в размер на 3922 лева.

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел Н.Д., тъй като те са последователни, логични и не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода месец юли 2015г.- месец ноември 2019г., включително в с. К., общ. С., след като била осъдена с протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба от 06.11.2012г. по гражданско дело №2623/2012г. на С.ски районен съд, в сила от 14.11.2012г. да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря Я.Н.Д. с ЕГН ********** съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 53 месечни вноски с общ размер 3922 лева.

Деянието е извършено от подс. П. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото й съдебно минало и искреното й разкаяние.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. П. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че не следва да й налага наказание за извършеното от нея престъпление, тъй като от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че до постановяване на настоящата присъда тя е изпълнила задължението си и за малолетното дете Я.Н.Д. не са настъпили други вредни последици.

Ето защо съдът призна подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.183, ал.3 от НК не й наложи наказание.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. П. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 25,20 лева, представляваща направени разноски по делото.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: