№ 174
К., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Мария К. Дановска
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500201 по описа за 2022 година
С решение № 291/26.08.2022 г., постановено по гр. д. № 948/2022 г. по
описа на Районен съд – К., е наложена мярка за защита от домашно насилие в
полза на С. М. Х., живуща в с. С., общ. К. против Х. Н. Х. от К.. Съдът е
задължил извършителя Х. Н. Х. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо С. М. Х.. Забранил е на Х. Н. Х. да доближава на по-малко от
50 метра С. М. Х., както и жилището й в с. С., общ. К., ул. „П.“ № **, за срок
от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението. С решението
съдът е наложил на Х. Н. Х. „глоба“ в размер на 500 лв. Осъдил е Х. Н. Х. да
заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 25 лв.,
както и да заплати на С. М. Х. направените по делото разноски от 1 000 лв. за
адвокатско възнаграждение и 20.00 лв. - внесен депозит за призоваване на
свидетел. Въз основа на решението е издадена Заповед за защита №
**/**.**.**** г.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Х. Н.
Х., който чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК – К. го обжалва като
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният
съд е кредитирал единствено и само твърденията на С. М. Х. и не е изяснил
1
напълно фактическата обстановка по делото. Обсъдени били показанията на
полицейския служител, който не е бил на място към момента на извършване
на твърдяното деяние. Сочи се, че видно от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, шия, гръден кош, корем и крайници на С.
М. Х. били без следи от външни увреждания, но въпреки това, съдът приел за
извършени описаните от пострадалата действия, което било необосновано.
Декларираните в съответствие с чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя обстоятелства
не представлявали акт на домашно насилие. С обжалваното решение и
издадената заповед за защита жалбодателят бил поставен в невъзможност да
вижда детето си. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да
обезсили издадената заповед за защита № **/**.**.**** г. Възразява срещу
присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционния съд, като
счита същото за прекомерно и несъобразено с чл. 22 от Наредба № 1/2004 г.
Претендира за присъждане на направените в двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН са подадени възражения по жалбата от
въззиваемата страна С. М. Х., чрез адв. П. Д. от АК – К. - представител по
пълномощие. Жалбата се счита за неоснователна. Иска се обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв. В. Р. от АК – К., който поддържа въззивната жалба по
съображенията, изложени в същата.
В съдебно заседание въззиваемата страна С. М. Х., не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв. П. Д. от АК – К., който оспорва
въззивната жалба, като поддържа възраженията срещу същата. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и претендира за присъждането им.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
2
Производството пред първоинстанционния съд за налагане на мерки за
защита от домашно насилие е образувано на 28.07.2022 г. по молба на С. М.
Х., за извършен на 30.06.2022 г. около 09.00 часа – 09.30 часа спрямо нея акт
на домашно насилие от страна на съпруга й Х. Н. Х. в семейното им жилище
в К.. Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 1
от ЗЗДН – съпруг, поради което е процесуално допустима, като към нея е
приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Молителката С. М. Х. и Х. Н. Х. са съпрузи. Семейното им жилище се
намира в К., кв. „Г.к.“ и представлява самостоятелен етаж от къща. На
30.06.2022 г. около 09.00 часа – 09.30 часа Х. Х. започнал да се кара на
съпругата си по повод, че не била почистила както трябва полюлея в стаята.
Казал й, че спи до късно и това й пречи да почиства къщата, че домът им е
бардак, че не се грижи за семейството и е най-голямото му разочарование.
Познавайки характера му, тя замълчала и не му отговорила. Това го
подразнило още повече и предизвикало физическа агресия към нея. Х. Х. се
навел към съпругата си и я ударил с глава в лицето. От челото й потекла кръв.
Блъснал я силно с ръце, като я съборил на земята, след което стъпил с крак на
гърдите й, хванал я за косата и започнал да удря главата й в пода, като този
побой бил съпроводен с псувни и обиди. Силно изплашена, молителката
започнала да вика за помощ. Х. Х. я оставил и отишъл към прозореца на
стаята, за да го затвори. В този момент молителката успяла да избяга от стаята
на двора. Отвън видяла съседката си З.. Помолила я да се обади на телефон
112. Вследствие на обаждането пристигнал полицейски екип, на който
пострадалата разказала случилото се. Полицейският служител П. К., разпитан
като свидетел, сочи в показанията си, че провел разговор с Х. Х., който
признал, че не се сдържал и ударил съпругата си. Свидетелят сочи, че
молителката имала кръв по челото, като сочи, че кръвта била доста
разпространена, плачела и била разстроена. На челото на съпруга й също
имало подутина. В присъствието на полицаите, С. Х. събрала багажа си и
казала, че ще отиде в дома на родителите си заедно с детето на страните, тъй
като това не се случвало за първи път. По-късно през деня посетила ЦСМП -
3
К., където раната й била обработена и била освидетелствена от съдебен лекар,
който издал съдебномедицинско удостоверение № ***/30.06.2022г. за
нараняванията. При прегледа били установени: оток и разкъсно-контузна рана
на челото. Шия, гръден кош, корем и крайници били: без видими следи от
външни увреждания. Посочено е в удостоверението, че описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила
освидетелстваната. Разкъсно-контузната рана на челото е довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Тези фактически обстоятелства по делото се приемат за установени въз
основа показанията на св. П. К., които съдът кредитира като непосредствени,
напълно безпристрастни и кореспондиращи изцяло с установените при
медицинското освидетелстване на молителката телесни увреждания по
местоположение, механизъм и време на причиняване.
Тази доказателствена съвкупност подкрепя по несъмнен и безспорен
начин обстоятелствата по отношение на осъщественото домашно насилие,
изложени в представената по делото от молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
Останалите доказателства: показанията на св. Р.К. – съсед на семейство
Х., в които сочи, че на 30.06.2022 г. не е чул да има караница или побоища в
семейството, не променя по никакъв начин направените фактически изводи.
Що се отнася до личните обяснения на Х. Х., дадени пред
първоинстанционния съд, а именно, че на процесната дата възникнал спор със
съпругата му, че той искал да я успокои, да я прегърне и тогава си ударили
главите, във връзка с оплакването във въззивната жалба, че същите не са
обсъдени, настоящата инстанция следва да посочи, че обясненията са не само
изолирани, т.е. не се подкрепят от другите доказателства, но са и опровергани
от събраната доказателствена съвкупност. Налице са обсъдените показания на
св. К., който е възприел състоянието на пострадалата непосредствено след
акта на насилие – кръв по лицето й, плачела и била разстроена; извършителят
признал пред свидетеля, че е ударил съпругата си. Налице са и обективни
медицински находки по челото на пострадалата, за които освидетелстващият
съдебен лекар е направил заключение, че са получени при действието на
4
твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,
както е съобщила освидетелстваната.
Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо
молителката С. М. Х. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
извършен от ответника Х. Н. Х. на 30.06.2022 г.
Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт
на физическо, сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова
насилие в изброените хипотези. В случая актът на домашно насилие е
извършен под формата на физическо посегателство спрямо пострадалата, с
причинени телесни увреждания, и е осъществен по време, място и начин,
описан от съда и съвпадащ напълно с изложените обстоятелства в молбата за
иницииране на съдебното производство и подадената в тази връзка
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Доказаният акт на домашно насилие води и
до необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита,
до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
От своя страна, наложените мерки за защита по вид и продължителност
са съответни на тежестта на акта на домашно насилие. Между същите и
възможността на ответника да вижда общото на страните дете няма връзка. С
наложените мерки не се цели да се ограничат или препятстват по какъвто и да
е начин контактите на бащата с детето, а се цели да се отнеме възможността
му да осъществява насилие спрямо молителката. Доколкото по делото няма
данни, а и не се твърди със съдебно решение да е постановено срещите с
детето да се осъществяват в дома на майката и в присъствието й, т.е. да има
определен режимм за свиждане и лични контакти с детето, то изпълнението
на мерките за защита по никакъв начин не ограничава правата на ответника
като родител и няма да попречи на тези срещи. Или оплакването на
въззивника в този смисъл, е неоснователно.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от молителката в първоинстанционното
производство, като направено за първи път с въззивната жалба и необвързано
с конкретно искане, няма процесуална стойност и не задължава настоящата
инстанция с произнасяне по същото.
При този изход на делото следва въззивникът Х. Н. Х. да бъде осъден
да заплати на С. М. Х. направените във въззивната инстанция разноски в
5
размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022 г. и съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, а по сметка на Окръжен
съд – К. - държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50 лв.
Водим от изложеното въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291/26.08.2022 г., постановено по гр. д.
№ 948/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, от К., кв. „Г.к.“ № ***Б да заплати
на С. М. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: К., ул. „Б.“ № *, ет. *, офис
*** направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, от К., кв. „Г.к.“ № ***Б да заплати
по сметка на Окръжен съд - К. държавна такса за въззивното производство в
размер на 12,50 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6