Решение по дело №14/2021 на Специализиран наказателен съд

Р Е Ш Е Н И Е        № 260000

 

Дата: 12.02.2021                                                                                Град: С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Специализиран наказателен съд               14 състав

На дванадесети февруари                           две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: И. Х.

секретар: Р.А.

прокурор: П. Б.

като разгледа докладваното от председателя на състава

административно наказателно дело № 14 по описа за 2021 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА С.П.Ч. с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода –г, в гр. С. и гр. С., в качеството на кмет на община С., с две деяния е затаил истина, в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както следва:

1. на г в гр. С., пл. ххххх, Общински съвет С., като кмет на община С.,

затаил истината – а именно че той е едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, като затаил тази истина с декларирането, че не заема друга длъжност и не извършва дейност, несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност, 

в съставена и подадена от него писмена декларация, а именно декларация № г по входящия регистър на Общински съвет С.,

която по силата на закона (чл. 12 т.1 вр чл.3 т.8 пр.1 вр чл.5 ЗКПУКИ) се подава пред орган на властта – а именно Общински съвет С. (чл. 17 ал.1 ЗПУКИ) за удостоверяване на истинността на определено обстоятелство – а именно незаемане от негова страна на друга длъжност и неизвършване на дейност, която съобразно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение на кмет на община (чл. 5 ЗКПУКИ и чл.41 ЗМСМА);

2. на г в гр. С., пл. ххххх, Общински съвет С., като кмет на община С.,

затаил истината – а именно че той е едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, като затаил тази истина с декларирането на липса на участие в търговски дружества,

в съставена и подадена от него писмена декларация, а именно декларация № г по входящия регистър на Общински съвет С.,

 която по силата на закона (чл. 12 т.2 вр чл.3 т.8 пр.1 вр чл.14 ал.1 т.1 ЗКПУКИ) се подава пред орган на властта – а именно Общински съвет С. (чл. 17 ал.1 ЗПУКИ) за удостоверяване на истинността на определено обстоятелство – а именно обстоятелства, които биха довели до конфликт на интереси – участие в търговски дружества към датата на избирането (чл. 5 вр чл. 14 ал.1 т.1 ЗКПУКИ и чл.41 ЗМСМА);

което представлява престъпление по чл. 313 ал.1 вр чл.26 ал.1 НК,

като на основание чл.78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв (хиляда лева),

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че деянието му следва да се квалифицира по чл. 313 ал.3 НК

 

 

като го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН в това, че на г в гр. С., ул. хххххх, в качеството му на кмет на община С., затаил истина в частен документ – декларация с вх. № хххх г по описа на Сметната палата, в която по изрични разпоредби на закона – ЗПИЛЗВДДД (отм), а именно чл.2 ал.1 т.29, чл.3 ал.1 т.4, чл.4 ал.1 т.1 ЗПИЛЗВДДД е бил специално задължен да удостовери истината, че е бил едноличен собственик на капитала на „Б.А.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, а той удостоверил в раздел IV т.2 от декларацията, че няма дялове в дружества с ограничена отговорност, въпреки че съгласно Учредителен акт от хххх г на „Б.А.Б.“ ЕООД той е бил едноличен собственик на капитала на дружеството и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Сметната палата на Република България, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 313 ал.3 вр ал.1 НК.

 

Решението може да се обжалва и протестира пред Апелативния Специализиран наказателен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Мотиви по адм.наказателно дело № 14/21 на СпНС, 14  състав

СпНС е внесла Постановление по чл.78а НК, с което С.П.Ч. е предаден на съд и е направено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на адмнистративно наказание за следното продължавано деяние, състоящо се от три отделни деяния – а именно, че в качеството си на кмет на община С., е затаил истина в три боя декларации (Декларация № ***** г и Декларация № **** г пред Общински съвет С. и Декларация № **** г пред Сметната палата), в които по силата на изрични разпоредби на  закона (чл.12 т.1 и т.2 вр чл.5 вр чл. 3, чл.5, чл.12-15, чл.17 ЗПУКИ вр чл.41 ЗМСМА в първите два случая и чл. 2-4 ЗПИЛЗВДДД в третия случай) е бил специално задължен да удостовери истината, а именно, че е едноличен собственик на капитала на „Б.А.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, като в тях той удостоверил, че не заема друга длъжност и не извършва дейност, несъвместими с публичната му длъжност, по чл.41 ЗМСМА, в първите два случай и че няма дялове в дружества са ограничена отговорност, в третия случай, като употребил тези документи като доказателство за невярно установените обстоятелства, пред Общински съвет С., в първите два случай и пред Сметната палата, в третия случай. На тази деятелност  дадена правна квалификация по чл. 313 ал.3 вр ал.1 вр чл.26 ал.1 НК.

СпПр посочва че деянието е доказано. Уточнява, че подписването на документи от страна на обвиняемия пред адв. М. за заличаване на дружеството му не го освобождава от задължението да провери дали действително дружеството е заличено. Предлага да се наложи минималното предвидено в закона наказание.

Защитата посочва, че липсва задължение за подсъдимия да прави такава проверка. Счита, че не е налице субективната страна на деянието, доколкото подс. Ч. е бил със субективна увереност, че вече не е собственик и управител на дружеството. Съзнавал е, че декларира верни данни. Моли да бъде оправдан.

Подс. Ч. посочва, че е невинен и моли да бъда оправдан.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното от фактическа страна

Подсъдимият С.П.Ч. е с ЕГН **********, *****

На ***** г, с помощта на адв.Г.И., подс. Ч. подал пред Агенцията по вписванията набор документи за учредяване на търговско дружество – „Б.А.Б.“ ЕООД – а именно Учредителен акт, протокол за учредително събрание, декларации по чл. 141 ал.8 и чл.142 ТЗ, декларация по чл.13 ал.4 ЗТР, декларация-съгласие и образец от подпис, договор за възлагане на управление, вносни бележки за набиране на капитал (10 л) и откриване на сметка. Той самият бил учредител, едноличен собственик на капитала и управител на това дружество.

На **** г това дружество било вписано.

 

Подс. Ч. бил избран на местните избори през есента на **** г за  кмет на община С., който избор бил официално констатиран с Решение на Общинската избирателна комисия № *** г. На ***** г той се подписал под клетвения лист и така придобил качеството на кмет на общината.

Съобразно изискванията на закона, той следвало да удостовери определени обстоятелства, свързани с качеството му на кмет, вкл и такива, които са относими към съвместимостта или несъвместимостта на публичната длъжност (кмет на община) с определени дейности, както и упражняване на търговска дейност, вкл и притежание на дялове в дружества и изпълнението на функцията на управител на търговско дружество.

 

Така съобразно чл. 41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – ЗМСМА - (с актуална редакция към ноември 2015 г, ДВ бр.53/14 г) кметът на община не може да извършва търговска дейност, вкл не може да бъде управител в търговско дружество по времето на мандата си; ако към момента на избирането му тези обстоятелства са налице, кметът в едномесечен срок е длъжен да преустанови търговската си дейност и да бъде освободен от длъжността управител.

Конкретният текст е следният:

„(Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2020 г., в сила от 7.08.2020 г.) В едномесечен срок от полагането на клетвата, съответно от приемането на решението на общинския съвет, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия.

(4) Заместник-кметовете на общини и на райони, кметските наместници и секретарите на общини при назначаването им на съответната длъжност представят декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1.“

 

Съобразно Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси –  ЗПУКИ (в редакцията му към момента на деянието  - ДВ бр. 12/2015 г), кметът на общината е лице, заемащо публична длъжност (чл.13 т.8 пр.1 ЗПУКИ), като в 7 дневен  срок от избирането или назначаването си следва да подаде пред органа, който го назначава, определена декларация за несъвместимост (чл.13 ал.1 и чл. 14 ал.1 т.1 вр чл.17 ал.1 вр чл.12 ЗПУКИ); в тази декларация следва да посочи дали заема длъжност, която е несъвместима с публичното му положение на кмет на община (чл.12 т.1 вр чл.5 ЗПУКИ) и декларация за частни интереси по образец (чл.12 т.2 ЗПУКИ). Съобразно нормата на чл. 5 ЗПУКИ кметът, като лице, което заема публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва друга дейност, която  съгласно специален закон е несъвместима с неговото положение.

Конкретните текстове на закона са следните:

„Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са:

…

8. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) кметовете, заместник-кметовете на общини и на райони;

…

Глава втора

ЗАБРАНИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.

Анотирана съдебна практика…

Глава трета

ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕСЪВМЕСТИМОСТ И ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ

Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:

1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;

2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно приложението;

3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;

4. декларация за частен интерес по конкретен повод.

Анотирана съдебна практика

Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.

(2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

Анотирана съдебна практика

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:

1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

….

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., доп., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от подаването на декларацията по ал. 1, когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.

Анотирана съдебна практика …

Чл. 17. (1) Лицето, заемащо публична длъжност, подава декларациите по чл. 12 пред органа, който го избира или назначава, или пред съответната комисия - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3.

(2) Декларациите се обявяват на интернет страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.“

 

 

Съобразно Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (ЗПИЛЗВДДД), в сила към момента на деянието, ДВ бр. 17/2015 г, кметът на община следва да декларира в публичен регистър в Сметната палата своето имущество, вкл и дялове в дружество с ограничена отговорност в едномесечен срок от встъпването в длъжност (чл. 2 ал.1 т.29 вр чл.3 ал.1 т.4 вр чл.4 ал.1 т.1 и ал.2 ЗПИЛЗВДДД).

Конкретните текстове са следните:

„Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм., бр. 73 от 2006 г.) Декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина:

…

29. (нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети;

….

Предмет на деклариране

Чл. 3. (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 декларират в публичния регистър следното имущество и доходи:

…

4. ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова (масова) приватизация;

…

Периодичност на декларирането

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 декларират:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) имуществото по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 4 в срок до един месец от встъпването им в длъжност и от освобождаването им от длъжност;

…

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. и доп., бр. 73 от 2006 г., доп., бр. 85 от 2017 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от председателя на Сметната палата, на хартиен и електронен носител, както и изрично писмено съгласие за предоставяне на данни от декларацията, когато такова съгласие е необходимо по силата на закон…“.

 

 

В изпълнение на тези законови изисквания, на **** г, в сградата на общината, намираща се в гр. С., * подс. Ч., като встъпил кмет на общината, попълнил и предал чрез своята секретарка – св. Х. Б., на техническия секретар при Общинската избирателна комисия, св. К. П. два броя декларации. Последната ги обработила и вписала в Регистъра на декларациите по реда на ЗПУКИ, като им дала номера № **** г и № *** г.

Декларацията, която получила вх. № **** г, била оформена под формата на бланка с оставени точки за попълване на празен текст. Тази декларация визирала обстоятелствата по чл.12 т.1 вр чл.5 ЗПУКИ. В нея бил напечатан следният текст:

„… ДЕКЛАРИРАМ, че

I.                   Не заемам друга длъжност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с положението ми на лице, заемащо публична длъжност.

II.                Не извършвам дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с положението ми на лице, заемащо публична длъжност.“

 

Подс. Ч. ръкописно я попълнил – а именно вписал  своите три имена (а именно С.П.Ч.), качеството си на лице, заемащо публична длъжност (а именно Кмет на Община С.), датирал я (**** г) и я подписал.

Декларацията, която получила вх. № **** г, отново била оформена под формата на бланка с оставени точки за попълване на празен текст. Тази декларация визирала обстоятелствата по чл.12 т.2 вр чл.14 ЗПУКИ. В нея бил напечатан следният текст:

„…ДЕКЛАРИРАМ, че

1. към датата на избирането / назначаването ми на длъжността: имам участие в следните търговски дружества (посочва се името на търговското дружество и дяловото или акционерното участие на лицето):

…………………………………………………………………………………………..

…………………………………………………………………………………………..

…………………………………………………………………………………………..

…………………………………………………………………………………………..

съм управител …. на…търговски дружества…“

…………………………………………………………………………………………..

 …………………………………………………………………………………………..

…………………………………………………………………………………………"

Тези празни редове с точки били оставени за попълване на относимата информация.

Подс. Ч. ръкописно я попълнил – а именно вписал  своите три имена (а именно С.П.Ч.), качеството си на лице, заемащо публична длъжност (а именно Кмет на Община С.), вписал на празните редове с точките с големи букви „НЕ“, датирал я (**** г) и я подписал.

След това ги предал на своята секретарка, която ги предала на св. Петрова, която надлежно ги вписала в съответния регистър, воден от Общинския съвет на С. по ЗПУКИ.

---

На ****** г в гр. С. подсъдимият попълнил декларация в електронен вариант. Тя се изисквала от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, с цел публикуване на тази информация в Публичен регистър, стопанисван от Сметната палата. Тя била достъпна от сайта на Сметната палата и можела да се попълни само в електронен вид.

Подс. Ч. я попълнил, като на първа страница долу вдясно написал имената си (С.П.Ч.)***) и длъжността си (кмет). На втора страница горе в ляво вписал в графата „При встъпване в длъжност“ тази своя длъжност „КМЕТ“ и акта за встъпване „№********** г“.

След това отбелязал навсякъде графата „нямам нищо за деклариране“ с посочване на знака „Х“. И по-конкретно, в раздел IV, т.2, таблица № 11, с наименование „дялове в дружества с ограничена отговорност“ той отново поставил знак „Х“, с което отбелязал, че няма нищо за деклариране. В тази графа имало седем празни реда, в които би могъл да декларира нужните обстоятелства.

На последната страница подс. Ч. попълнил датата – ****** г, както и имената си и датата на съгласието за предоставяне на тези данни а други органи. След това я разпечатал и ръкописно лично подписал. При това разпечатване тази декларация получила контролно число ********* (долу ляво на първа страница).

След това подс. Ч. изпратил тази декларация по пощата до Сметната палата.

На неустановена дата тя пристигнала в Сметната палата, намираща се в гр. С., ****. Била обработена от св. А.Д., експерт, на 04.12.2015 г, която вписала входящ № **** г, въвела я в електронната система и я публикувала в интернет портала на Сметната палата.

 

При проверка на верността на декларираните обстоятелства служител на Сметната палата констатирал, че в действителност подс. Ч. е едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД. Поради което и той бил официално уведомен за тази констатация с писмо от ****** г, като бил поканен да даде становище. С отговор, съставен и изпратен на неустановена дата, който при получаването си получил вх. № ********** г, подс. Ч. посочил:

„Потвърждавам, че не съм декларирал притежаваните от мен дялове в „Б.А.Б.“ ЕООД, гр. С.“.

На този документ била поставена резолюция „Към досие“.

 

 

Тази фактическа обстановка се установи от следните материали, налични по досъдебното производство и събрани от съда:

 

Обяснения на подсъдимия, дадени в с.з. от ******* г

 

Показания на свидетели:

Н. С., том 11, л.1

И. И., том 11 л. 55 и л.60

К. П., том 11 л.58 и л. 66

И. И. – т.11 л.64

С. П. – т. 11 л. 74

Х. Б. – т.11 л. 77,

Л. И. – том 11 л.81

А.Д. – т.11 л.92, както и в съдебно заседание от **** г.

Я. У.-Т. – том 11 л.100

М.Ч. – с.з. от **** г.

Останалите свидетели, разпитани в досъдебната фаза, не дават показания, относими към делото

 

Графологична експертиза – т. 12

 

Писмени доказателства:

Документи от Агенция по вписванията относно „Б.А.Б.“ – том 13, л. 8-21

Характеристична справка – т.10 л. 20;

Справка за съдимост – т.10 л.26;

 

Декларациите № **** г и № **** г (том 8 л. 40, папка-джоб)

Клетвен лист - том 8 л.41 и том 14 л.9

Решение за избор на кмет – том 14 л.7

Входящ регистър на декларации – том 14 л. 28 и л.33

Тетрадка-регистър (веществено доказателство)

 

Справка за подадени по пощата декларации – том 15 л.3

Декларация № ****** г – том 15 л.7

Входящ регистър – том 15 л. 14

Уведомление за недекларирано обстоятелство – том 15 л. 76

Потвърждение за недекларирано обстоятелство – том 15 л. 74-75

Справка от КПКОНПИ – л. 32 от съдебното производство.

Останалите документи, приложени по делото, не са относими към предмета му.

 

По делото не е налице противоречие между доказателствата относно обстоятелствата от обективна страна.

Несъмнено се установява качеството на подс. Ч. ***. Несъмнено се установява, че към момента на избора му, а също така и към момента на подаване на  трите декларации, той е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД. Също така несъмнено е установено, че той е подал трите декларации, в които е посочил, че няма участие в ЕТ и не е управител на търговски дружества. Следователно това посочване не отговаря на истината.

Несъмнено е установено, че тези декларации са били подадени пред Общинския съвет С., за първите две от тях, респективно пред Сметната палата, за третата.

Също така е несъмнено установено – което не се твърди от прокурора – че след като е бил  уведомен за несъответствието, подс. Ч. е потвърдил официално пред Сметната палата, че е собственик на горепосоченото дружество.

На последно място несъмнено са установени и нормите на закона, цитирани по-горе, съобразно които подс. Ч. е следвало да декларира своето участие в търговски дружества и качеството си на управител, както и че тези декларации са били предвидено в закона средство за удостоверяване на истинността на посочените в тях факти..

 

Налице е противоречиво становище на страните само относно обстоятелството дали подс. Ч., към момента на подаване на тези декларации, е съзнавал, че отразеното от него не отговаря на истината.

Таза самият посочва в своите обяснения, подкрепени от показанията на майка му, че в кратък период след като встъпил като кмет, не повече от две седмици, отишъл при адвокат, при когото подписал документи за заличаване на дружеството. Поради което е действал със съзнанието, че то е било заличена.

На първо място съдът намира тези твърдени факти за неотносими към първите две деяния – които са настъпили 6 дни  след встъпването му като кмет – или преди твърдяното от него посещение при адвоката. Поради което към този момент той е следвало да декларира своето дружество, въпреки намерението му за прехвърлянето му, впоследствие намерение за прекратяването му.

На второ място съдът не кредитира тези изявления. Те са в явно противоречие с неговото собствено изявление, направено в т.15 л. 75, съобразно което е видно, че към този момент той все още е считал дяловете си за свои. Неговото изявление: „Потвърждавам, че не съм декларирал притежаваните от мен дялове в „Б.А.Б.“ ЕООД, гр. С.“ несъмнено сочи, че той е знаел, че към  този момент притежава дялове. За това е посочил „притежаваните от мен дялове“.

Поради което съдът не счита – без значение дали твърдяната среща с адвоката действително се е осъществила – че подс. Ч. е имал субективното осъзнаване, че дружеството му е било прекратено. Напротив – знаел е, че то е действащо към момента на подаване на трите декларации.

 

Също така  съдът служебно установи, че третата декларация, тази  вх. № ******* г, подадена пред Сметната палата, не е била подадена от него лично на ***** г, а е била подадена от него по пощата на ***** г, като е пристигнала на  неустановена дата в Сметната палата и едва на ******* г е била обработена от св. Д. и вписана в регистъра на Сметната палата. Това обстоятелство, макар и да се отнася до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, няма практическо значение, доколкото са налице други основания за оправдаване по това обвинение.

 

При така установената фактическа обстановка съдът установи следното от правна страна.

Най-напред следва да се посочи, че съдът възприема становището на прокурора, че в диспозитива следва да се впише длъжностното качество на подс. Ч. ***. Макар и нормата на чл. 313 НК да не предвижда такова длъжностно качество, все пак естеството на деянието, което обвързва именно това длъжностно качество със задължението за деклариране, прави удачен този подход.

На следващо място съдът приема, че така установената фактическа обстановка попада под приложното поле на чл. 313 ал.1 НК, а не на чл. 313 ал.3 НК (препращането в ал.3 към ал.1 на чл. 313 НК се отнася само до наказанието). Налице е основание за прилагане на закон за същото престъпление, за което не е нужно изменение на обвинението.

Нормите на чл. 313 ал.1 и ал.3 НК са много сходни. И при двете изпълнителното деяние е потвърждаване на истина или затаяване на неистина; и при двете е налице законово задължение за казване на истината. Разликата е в естеството на материалния носител на това невярно изявление – по чл.313 ал.1 НК това е писмена декларация, а по чл. 313 ал.3 това е частен документ (и в двете хипотези е и съобщение, пратено по електронен път, неотносимо в случая). Също така разликата е употребата на това невярно изявление – по чл. 313 ал.1 НК то се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелство, а по чл. 313 ал.3 НК може да се употреби пред всяко трето лице, като доказателство за невярно посоченото в документа.

По делото се касае за писмени декларации, които са подадени пред Общински съвет и Сметната палата. Поради което очевидно се явява приложението на чл.313 ал.1 НК. Не се касае за частни документи (кметът попълва тези декларации в качеството си на длъжностно лице). Те са подадени пред органи на властта, доколкото Общинският съвет е орган на местната власт, а Сметната палата на изпълнителната власт, като и двата органа изпълняват определени публично правни правомощия. Също така не е налице употреба на тези документи като доказателство за невярно удостоверените в тях фактически обстоятелства. Законодателят,  когато е предвидил изискването невярно съставеният документ да се употреби като доказателство, е имал предвид преследване и постигане на определена цел с представянето му. Т.е. въз основа на това представяне да бъде постановен определен, благоприятен за дееца правен акт. Това означава, че една от предпоставките за постановяване на този акт следва да бъде невярно посоченото в частния документ фактическо обстоятелство. Ако подс. Ч. беше встъпил в длъжност след процесното невярно деклариране, то би могло да се мисли за подаването на тези декларации като доказателство, че отговаря на изискването за несъвместимост. В действителност той е бил встъпил в длъжност още преди това, на 05.11.2015 г. Подаването на тези три инкриминирани декларации няма отношение към последващ правен акт в негова полза.

Следователно нормата на чл. 313 ал.3 НК не е приложима по делото. Подс. Ч. бе оправдан по това обвинение.

Налице са основания за прилагане на чл. 313 ал.1 НК. Всички нужни фактически обстоятелства, обхванати от фактическия състав на тази норма, са посочени в Постановлението на прокурора – както че инкриминираните документи са писмени декларации, така и че са дадени пред орган на власт за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства. Както бе посочено по-горе, за тази правна преквалификация не е нужно изменение на обвинението, вкл и връщане делото на прокурора, по реда на чл. 378 ал.3 изр.2 НПК за съставяне на ново обвинение.

 

Съдът прие, че с първите две деяния подсъдимият е извършил престъпление по чл. 313 ал.1 НК.

На първо място той затаил истина в двете декларации. А именно, като се е подписал под първата декларация, № ******* г, той е удостоверил, че не заема друга длъжност и не извършва дейност, която е несъвместима с положението му на кмет. Също така, като е написал „НЕ“ в т.1 от втората декларация № ******* г, той е декларирал, че няма участие и не е управител на търговски дружества. И двете посочвания не отговаряли на истината – доколкото към този момент той е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД, което съобразно чл.41 ЗМСМА е несъвместимо с качеството му на кмет.

На второ място той е затаил тази истина в писмени декларации. Именно така следва да се квалифицират двата попълнени и подписани от него документа. Те следва да бъдат подадени от него след встъпването му в длъжността на кмет по силата на закона; поради това представлявали утвърдени бланки с предварително написан текст. Следователно това са писмени декларации, чието съдържание е предвидено в закона.

На трето място по силата на закона той е следвало да потвърди истината. Конкретните норми на закона са посочени по-горе. Доколкото тези норми са част от обстоятелствената част на обвинението, то не следва отново да се повтарят в правната квалификация на деянието.

На четвърто място тези декларации се дават пред орган на властта – и по-точно пред Общинския съвет на С.. Общинският съвет несъмнено е орган на местната власт с конкретни правомощия – глава трета ЗМСМА.

На пето място те се подават за удостоверяване на истинността на определено обстоятелство – а именно наличието или липсата на определен вид ангажираност с търговска дейност – било участие в капитала на търговско дружество, било ръководеното му.

Деянието му е извършено виновно. Подс. Ч. е съзнавал, че в действителност е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Б.А.Б.“ ЕООД – т.е. съзнавал е неистинността на декларираното обстоятелство. Съзнавал е, че с попълване на тези декларации затаява истина, както и че по силата на посочените в тези декларации норми на закона е бил задължен да каже истината, както и че ги подава пред орган на власт, като те ще послужат като удостоверяване на истинността на твърдяната от него липса на търговска дейност. Въпреки това е приел за нужно да укрие това свое участие като собственик и управител на дружеството, вместо да го декларира, съобразно посоченото в текста на декларациите. Следователно е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието си и на последиците му, както и задължителното им настъпване (макар и престъплението по чл. 313 ал.1 НК да е формално, като се осъществява с извършването му, без да е нужно да настъпят определени вредни последици, различни от самото невярно деклариране, все пак самото това невярно деклариране, доколкото създава една документална привидност, сама по себе си представлява противоправни последици), като е искал настъпването им. Така той е искал да упражнява едновременно длъжността на кмет и на едноличен собственик на капитала и управител на своето дружество.

Налице са основанията за обединяване на двете деяния в едно продължавано престъпление. Те са извършени почти едновременно, с последователното подписване на двете декларации и предаването им за официално вписване в регистъра на община С.. Те осъществяват един и същи фактически състав на престъплението, при една и съща фактическа обстановка, при една и съща вина, като двете са осъществени в рамките на една процедура по спазване на административните формалности, които следва да се изпълнят в кратък период от време след встъпване в длъжността на кмет, поради което второто от обективна и субективна страна е продължение на първото.

За пълнота следва да се посочи, че не са налице основанията по чл. 2 ал.2 НК. Нормата на чл. 313 НК не е била променяна; независимо че ЗПУКИ е отменен, неговите разпоредби са възпроизведени в ЗКОНПИ.

 

Относно обвинението за декларацията, подадена пред Сметната палата. Всичко изложено по-горе е относимо и за тази декларация. При все това е налице ново, допълнително обстоятелство, което премахва престъпния характер на деянието. То е поправянето на невярното деклариране.

Несъмнено е установено невярното деклариране от **** г, вписано в Публичния регистър на Сметната палата на ******** г. Това е достатъчно, за да се приеме, че е налице извършено престъпление – но само към онзи момент.

Впоследствие, със свое писмо от ********* г, подс. Ч. посочил вярното обстоятелство – че е собственик на „Б.А.Б.“ ЕООД, гр. С.“. С това престъпният характер на невярното деклариране е премахнат.

Съобразно нормата на чл.4 ал.1 т.1 ЗПИЛЗВДДД срокът за деклариране е един месец от встъпване в длъжност. Няма съмнение, че дори и този срок да не е спазен, все пак ще бъде налице деклариране (за което неспазване евентуално може да се носи адм.наказателна отговорност). В закона не е предвидена хипотеза на поправка на невярно декларираното. При все това такава възможност съществува. Ако задълженото по този закон лице подаде нова декларация, в която промени информацията по старата, то следва да се приеме, че правно релевантна е само последно подадената декларация. Евентуалното невярно деклариране в първата вече няма да има правно значение. Това лице може да носи отговорност за късно деклариране, но не и за невярно деклариране, доколкото самото това лице е посочило, че първата декларация не съдържа верни и изчерпателни данни.

Тези основни положения са приложими и в настоящия случай. След като подс. Ч. е поправил своето неправилно деклариране, макар и под формата на прост текст в писмо (което обаче е било официално изпратено до Сметната палата), то следва да се приеме, че първоначалната му декларация, относно в раздел IV, т.2, таблица № 11, вече не е актуална.

Несъмнено е, че ако едно подобно поправяне на декларацията бъде направено след като е започнало наказателното производство, не може да доведе до извода, че престъплението с обратна сила е заличено. Тук, обаче, това поправяне е осъществено в рамките на предвидена в закона административна проверка от органите на Сметната палата – чл. 7 ЗПИЛЗВДДД, една от последиците на която е възможността за корекции.

Поради което съдът прие, че следва да постанови оправдателна присъда относно обвинението за декларация № ******* г, доколкото тя е била коригирана по допустим от закона начин преди образуване на наказателното производство.

 

Налице са основанията за прилагане на чл. 78а НК. Подс. Ч. не е осъждан; за деянието му се предвижда наказание до 3 години "лишаване от свобода" или „глоба“; няма причинени имуществени вреди; не са налице забраните по ал.7.

Поради което съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия, вместо което му наложи адм.наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Този минимален размер е обусловен от изминалия значителен период от време, надхвърлящ обикновената давност и доколкото не са налице данни при своята дейност като кмет подсъдимият да е облагодетелствал своето собствено търговско дружество.

 

Въз основа на тези мотиви съдът постанови решението си.

Копие от него, заедно с диспозитива, да се изпрати по и-мейл на страните.

 

 

 

 

Съдия: