№ 774
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100289 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Р. Т., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Н. Ц. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
2436.08 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557.58 лева – обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и сумата
от 259.87 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
25.10.2012 г. и заповед № 4539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми
са предмет на изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В.,
изпълнително дело № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изпълнително дело
№ 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от дата 15.08.2021 г. от
ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на по
ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник, за процесните суми – след
влизане в сила на заповед № 4539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по същото дело.
Посочва се също така, че за процесните суми било образувано и
1
предходно изпълнително дело – под № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В. –
на 30.11.2012 г. В тази връзка ищецът твърди, че по изпълнителното дело при
ЧСИ В.а е извършено проучване на имущественото му състояние, като до
същия е изпратена покана за доброволно изпълнение. Изпратено е и запорно
съобщение – на 28.07.2014 г. Не се твърди по изпълнителното дело да са
събрани суми. В тази връзка се твърди, че в продължение на две години /от
28.07.2014 г. до 28.07.2016 г./ изпълнителни действия не били искани, нито
извършвани. По тези съображения и ищецът счита, че изпълнителното дело
било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа
се, че всякакви други действия или молби след настъпване на перемпцията
били без правно значение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело при
ЧСИ В.а на дата – 28.07.2016 г. не били предприети други валидни дейстия по
принудително изпълнение. Обръща се внимание, че периодът на
погасителната давност за процесните вземания бил три години, доколкото се
касаело за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приеме,
че този период бил пет години обаче – между датата 28.07.2014 г. /последно
валидно изпълнително действие пред ЧСИ В.а/ евентуално датата 26.06.2015
г. /приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до датата на образуване на изп. дело №
2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. – 15.08.2021 г. – давността пак била
изтекла.
Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС
и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска
предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е три изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В.,
изп. д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2373/2021 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани
регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за
процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите
не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика –
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от
2
изп.д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2373/2021 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б., както и уведомително писмо относно изп.д. № 2623/2012 г. по
описа на ЧСИ А.В. от ЧСИ В.а.
В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Поддържа, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. срещу ищеца не били
предприети никакви изпълнителни действия.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца В. Р. Т. за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
4539 от 28.09.2012 г. по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник. Въз
основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по
описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. Въз основа
на последния по молба на ответното дружество от 30.11.2012 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ А.В.. От ЧСИ В.а е постъпило уведомително
писмо, че изп.д. № 2623/2012 г. със страни „Топлофикация Перник“ АД като
взискател и В. Р. Т. като длъжник е унищожено, поради което и същото не
може да бъде представено. Уточнено е че изпълнителното дело е архивирано
на 06.06.2017 г. По другите изпълнителни дела, обаче е налично копие от
изпълнителния лист. От печат на гърба на същия и настоящият състав
установява, че изп.д. № 2623/2012 г. на ЧСИ В.а е образувано именно на
30.11.2012 г. В печата е отбелязано и че има извършено изпълнително
действие – от 28.07.2014 г., но не се посочва какво е същото. Не е отбелязано
да има събрана сума. Според ищеца съгласно исковата му молба въпросното
изпълнително действие представлява налагане на запор.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на
изпълнителния лист от 25.10.2012 г. по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС
Перник по молба на ответното дружество от 20.01.2017 г. срещу ищеца като
длъжник е образувано и второ изпълнително дело – изп.д. № 472/2017 г. по
описа на ЧСИ У. Д., като на последната е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника В. Р. Т..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 472/2017 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника В. Р. Т., като до него е изпратена дори покана за
доброволно изпълнение – от 14.06.2017 г. – с налични данни за връчване чрез
3
уведомление По изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия, нито са събрани суми. Постъпила е молба от
взискателя за изпращане на изпълнителното дело при друг съдебен
изпълнител, но това също не е сторено. Поискано е и ново налагане на запор –
от 27.02.2019 г., но това действие също не е извършено. Поради това през
2021 г. взискателят е поискал и му е бил върнат оригиналът на изпълнителния
лист.
Отново въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2012 г. по молба на
взискателя ответник от 05.08.2021 г. срещу В. Р. Т. е образувано и трето
изпълнително дело – по описа на ЧСИ СТ.Б., като отново е поискано налагане
на запор на вземания на длъжника. Извършени са справки за имущественото
състояние на лицето и в тази връзка е наложен запор на банкови сметки на
длъжника, на пенсия и на МПС на длъжника – като запорите на банкови
сметки и пенсия са от 16.08.2021 г., а на МПС от 09.11.2021 г. Отново на
16.08.2021 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение,
която има данни да е връчена чрез залепване на уведомление.
Предвид наложения запор от длъжника В. Р. Т. е събрана сумата от общо
1011.83 лева. Сумата обаче НЕ Е преведена от съдебния изпълнител на
взискателя, доколкото са налице данни по делото. В тази връзка от длъжника
ищец е постъпила молба с дата 24.03.2023 г. сумата да не се превежда на
взискателя, доколкото длъжникът е образувал настоящото дело за признаване
на задълженията му за погасени по давност. Молбата е съобразена от
съдебния изпълнител и сумата не е преведена на взискателя.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
6450/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
4
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Посоченият извод не се променя от обстоятелството, че от длъжника е
удържана сумата от 1011.83 лева. Това е така, доколкото длъжникът е
уведомил съдебния изпълнител за настоящото дело. В тази връзка съгласно
наличните към момента данни сумата все още не е преведена на взискателя.
Поради това и съдебният изпълнител има възможност да съобрази силата на
пресъдено нещо, която ще формира решението по настоящото дело – като
възстанови сумата на длъжника. Ето защо исковете са допустими в цялост,
независимо от наличието на удържани суми.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
5
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 4539 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
28.09.2012 г. по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
28.09.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
24.10.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 24.10.2012 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
30.11.2012 г. при ЧСИ А.В. е образувано изп.д. № 2623/2012 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 24.10.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 2623/2012 г. – 30.11.2012 г. е изминал период от едва
няколко седмици.
По изп.д. № 2623/2012 г. не може да се установи какви изпълнителни
действия са извършвани, нито точно кога предвид, че делото е унищожено.
Съдът обаче приема, че изпълнително действие е извършено, доколкото и
длъжникът признава такова обстоятелство. В интерес на ищеца длъжник
обаче съдът приема, че изпълнителното действие е извършено на най-ранната
възможна дата, а именно датата на образуване на делото – 30.11.2012 г. В тази
връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 2623/2012 г.
следва да се приеме за прекратено по право на 30.11.2014 г. /две години след
образуването му вкл. по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/ - което е възможно най-благоприятния за
ищеца вариант.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
6
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 30.11.2012 г. –
с образуването на изп.д. № 2623/2012 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 30.11.2014 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК,
аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Такова искане в интерес на длъжника
съдът приема, че взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело – като отново в интерес на длъжника същото е
извършено отново на датата на образуване /предвид липсата на други данни/.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 2623/2012 г. е
било висящо в периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2014 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/. От 30.11.2014 г. за процесните вземания е
започнала да тече нова давност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че на
датата 28.07.2014 г. е наложен запор на длъжника т.е. че изпълнително дело
№ 2623/2012 г. е било висящо до 28.07.2016 г., но при спряна давност до
26.06.2015 г. – по арг. от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС крайните изводи по делото
не биха се променили.
Следващото действие, което е относимо към давността е образуването
на изп.д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д.. Това е така, доколкото в
молбата за образуване на изпълнителното дело от 20.01.2017 г. се съдържа
искане за налагане на запор. При преценката дали след образуване на
изпълнителното дело процесните вземания са погасени по давност съдът
намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната
съдебна практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС /в настоящия случай това второ
изпълнително дело е образувано след датата на постановяване на
тълкувателното решение. Последното отменя даденото с Постановление № 3
от 18.11.1980 г. тълкуване, поради което приложение намират единствено
разясненията, дадени в тълкувателното решение/. Съгласно цитираната
съдебна практика давността се прекъсва с образуването на изпълнителното
дело, в молбата, за което се съдържа искане за изпълнителни действия, а след
това многократно – с предприемането действия за принудително изпълнение.
Такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само
съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора.
Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, само ако след
поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или
7
възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес съответно
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. От своя страна
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане / така цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение
№ 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа на тези съображения относно прекъсването на давността за
вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото
производство, момента на образуване на второто изпълнително дело –
20.01.2017 г. и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че погасителната
давност е била прекъсната отново в момента на образуване на второто
изпълнително дело – т.е. 20.01.2017 г. в контекста на Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. В тази връзка и
нова давност за задълженията е започнала да тече на 20.01.2017 г. Запор по
второто изпълнително дело не е наложен, но това не е по причина, за която
взискателят отговаря. Последният е направил надлежно искане за налагане на
запор, което обаче съдебният изпълнител не е осъществил. Поради това и
именно датата на искането за запор прекъсва давността и слага началото на
нова такава – отново съгласно цитираните по-горе съдебни решения.
Отново само за пълнота съдът отбелязва, че след настъпване на
перемпцията по второто изпълнително дело е поискан втори запор – от
27.02.2019 г. Ако посочената молба за запор в контекста на цитираните
решения се приеме за прекъсваща давността, то това пак не води до промяна
в крайните изводи по делото вкл. в полза на ищеца.
Третото изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ Бадев е
образувано на 05.08.2021 г. Доколкото в молбата за образуване на същото е
посочено, че се иска налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, то
посочената молба отново е прекъснала давността за процесните вземания. В
тази връзка между 20.01.2017 г. – когато е образувано второто изпълнително
дело /довело до прекъсване на давността съгласно дадените по-горе
разяснения по приложението на цитираната съдебна практика и тълкувателно
решение/ и датата на образуване на третото изпълнително дело – 05.08.2021 г.
отново не е изтекъл приложимият в случая петгодишен давностен срок.
Доколкото и от датата 16.08.2021 г. /когато е наложен запор по третото
изпълнително дело/ и до настоящия момент не е изтекъл петгодишен период,
8
то следва изводът, че процесните вземания не са погасени по давност.
В тази връзка и в обобщение съдът намира, че в нито един момент
между датите 24.10.2012 г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение/,
30.11.2012 г. /образуване на изп.д. № 2623/2010 г./, 30.11.2014 г. /перемиране
на изп.д. № 2623/2010 г./, 20.01.2017 г. /образуване на изп.д. № 472/2017 г./ и
05.08.2021 г. /образуване на изп.д. № 2373/2021 г./ не е изтекъл пет годишен
период. В случая, както се отбеляза по-горе, приложима е пет годишната
погасителната давност /независимо, че няма съдебно решение, а само заповед
за изпълнение на парично задължение/, каквато е най-актуалната практика на
върховната инстанция - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС. В този смисъл е и Решение № 184/19.04.2023 г. по в.гр.д.
№ 766/2022 г. на Пернишкия ОС, постановено при аналогична фактическа
обстановка.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ответното дружество.
Ответникът претендира разноски от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 48 лева такси за копия от два броя изпълнителни дела. С
оглед същите следва да се присъдят изцяло.
Претенциите за разноски на ищеца са неоснователни.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на В. Р. Т., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ Република,
за признаване за установено, че ищецът В. Р. Т. НЕ ДЪЛЖИ на
дружеството следните суми: сумата от 2436.08 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от
557.58 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и сумата от 259.87 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. и заповед №
4539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., изпълнително дело
№ 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. Р. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от 148 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение и копия от изпълнителни дела в настоящото
9
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10