РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Перник , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500027 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258-273 ГПК, е образувано по въззивни
жалби от Б. С. Т., А. Т. Ч. и И. Т. Т., последните двама чрез адв. А. от АК П., против
Решение № 163 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 23 по описа на Районен съд
Радомир за 1995 г., с което на основание чл. 247 от ГПК съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 114 от 17.05.2012 г., постановено по гр.д. №
23 по описа на РС Радомир за 1995 г., като на стр. 6-та, ред 37-ми от горе на долу,
вместо посочената общ. Радомир, се чете общ. Земен, и на ред 37-ми и ред 38-ми от
горе на долу вместо: имот № № ***, ***, *** ***, ***, се чете имоти: № ***, № ***, №
***, № *** и № ***.
В жалбите се поддържа, че не са налице основания за поправка на явна
фактическа грешка. Твърди, че в случая не е налице техническа грешка по смисъла на
чл. 247 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл съгласно петитума на предявеният иск.
Твърди, че с извършената промяна в границите на имотите, предмет на предявените
искове, по реда на поправка на явна фактическа грешка, по същество се променят
имотите, предмет на делото, тъй като един имот се индивидуализира пространствено
именно чрез неговите граници. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което молбата да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите, чрез процесуалният им представител
– адв. Д., по подробни съображения изразяват становище за неоснователност на
жалбите и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като прецени данните по делото въз основа на
1
доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок (за решенията
постановени по реда на чл. 247, ал.1 ГПК законодателят не е предвидил ограничителен
преклузивен срок да се сезира съда) от легитимирани страни, внесена е определената
ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 247 ГПК по
молба с вх. № 4476 от 03.10.2019 г., подадена от въззиваемите А.Н. и С.А. - ищци в
производството пред първостепенния съд, за поправка на очевидна фактическа грешка
в постановеното по делото Решение № 114 от 17.05.2012 г.
Производството пред Районен съд Радомир е образувано по искова молбас вх. №
23 от 16.01.1995 г., подадена от В. С. Т., Н. С. Р., И. Т. С., В. Н. Й., И. С. Н., Е. Д. М., Н.
Б. Н. и Б. Н. С. против А. Т. Ч., И. Т. Т. и Б.С. Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС като са поискали да бъде признато по отношение на
ответниците, че са собственици на следните земеделски недвижими имоти, находящи
се в землището на ***, а именно: нива с площ от 500 кв.м., седма категория, находяща
се в местността „***“, с граници: от изток – собствен имот, от запад – имот,
собственост на наследници на Н. С. Я., от север – О.и Д. Б., от юг – С. И. А. и парцел
*** по плана на селото и наследници на Д. В. К. и 100,00 кв.м. от ливада, цялата с
площ от четиристотин квадратни метра, седма категория, находяща се в местността
„***“, с граници: от изток – собствен имот, от запад – собствен имот, от север – О. и Д.
Б., от юг – наследници на Д. В. К. и наследници на Б. С. и при граници на процесната
част от имота: - от изток – наследници на Н. С., от север – Д. и О. Б. и от юг – Д. В..
Молят съда да осъди ответниците да предадат владението върху имотите на ищците. С
писмена молба от 24.11.2011 г. ищците са конкретизирали предявения иск като са
уточнили, че нива с площ от 0,533 дка, седма категория, находяща се в местността
„***", представлява имот № *** по картата на землището на ***, при граници (съседи):
имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, както и част от нива, съставляваща имот № *** по
картата на землището, седма категория, в местността „***“, която част е с площ от 77
кв.м. и е с граници: имот № *** и от три страни имот № ***.
С постановеното по делото Решение № 114 от 17.05.2012 г. предявеният иск е
уважен като ответниците са осъдени да предадат владението върху имотите на ищците.
С Решение № 51 от 19.02.2015 г. постановено по въззивно гр.дело № 903 по описа
на Окръжен съд Перник за 2012 г. въззивният съд е отменил Решение № 114 от
17.05.2012 г. в частта му, с която са осъдени Б. С. Т. А. Т. Ч. и И. Т. Т. да предадат на
ищците в първоинстанционното производство владението върху 98 кв.м.,
представляващи част от нива с площ от 0.533 дка., седма категория, находяща се в м.
„***”, представляваща имот № *** по картата на землището на *** при граници:
имоти № ***, ***, ***, ***, ***, както и в частта, в която са осъдени да предадат
владението върху 1 кв.м., представляваща част от имот № *** по картата на
землището, седма категория, в м. „***“ при граници: имот № *** и от три страни имот
№ *** като потвърдил Решението в останалата му обжалвана част.
С Определение № 487 от 29.12.2015 г. постановено гражданско дело № 4529 по
описа на ВКС за 2015 г. решението на Окръжния съд не е допуснато до касационно
обжалване.
2
За да уважи молбата по сега обжалваното решение, Районният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства и по конкретно от Решение № *** г. се
установявало, че ОСЗ гр. З. е възстановила в стари реални граници правото на
собственост на наследниците на Н. С. С., а именно нива от 0,500 дка, седма категория,
местност „***“, представляващ имот № *** по картата на землището е с граници:
имоти № ***, № ***, № ***, № *** и № ***. Приел е, че е налице несъответствие
между действително формираната воля на съда в мотивите на решението и тази, която
е обективирана в диспозитива на решението – хипотеза на очевидна фактическа
грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК.
При служебната проверка на основание чл. 269 от Гражданския процесуален
кодекс на изцяло обжалваното решение се констатира, че същото е валидно и
допустимо. Налице са положителните и липсват отрицателни процесуалин
предпоставки за допустимост. Поправка на очевидна фактическа грешка в решението е
допустимо да се извърши както по почин на страна, така и служебно от съда и не е
ограничено с процесуален срок.
Въззивната проверка на основание чл. 269 от ГПК за правилността на решението
се извършва само на въведените във въззивната жалба оплаквания, като съдът
извършва проверка само на оспорените в жалбата правни изводи, на процесуалната
законосъобразност на посочените в жалбата процесуални действия и на обосноваността
на оспорените в жалбата фактически констатации.
Поддържаните в жалбите оплаквания са неоснователни.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на тази
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил
правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към
решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е
отразил погрешно. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика не
съставляват очевидна фактическа грешка и по реда на чл. 247 ГПК не могат да бъдат
поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си.
В случая се констатира, че в мотивите на Решение № 114 от 17.05.2012 г. съдът е
формирал воля, че предявеният иск е основателен, че същият следва да бъде уважен
изцяло, но е в диспозитива на решението границите на имот № *** не са посочени,
така както са конкретизирани от ищците в молба от 24.11.2011 г. Също така от
приложените по делото доказателства се установява, а и Районният съд в мотивите си
неколкократно е отбелязал, че процесните имоти се намират в землището на ***, а не
както е посочено в диспозитива в Община Радомир.
Налице е несъответствие между формираната ясно и недвусмислено воля на съда
и изразяването й в диспозитива, което е класическа хипотеза на очевидна фактическа
грешка, установима без затруднения и без да се налага тълкуване на волята на съда или
заместване на неправилно формирана или липсваща воля на съда.
3
Ето защо правилно с обжалваното решение е допусната поисканата поправка на
очевидната фактическа грешка. Въззивните жалби са неоснователни и следва да се
оставят без уважение, а обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 23 по
описа на Районен съд Радомир за 1995 г., с което на основание чл. 247 от ГПК съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 114 от 17.05.2012 г.,
постановено по гр.д. № 23 по описа на РС Радомир за 1995 г.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4