№ 59
гр. гр.Несебър, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Й. Г. срещу наказателно постановление № 22-0304-
001563 от 21.12.2022г. на началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лв., а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. Жалбоподателят сочи, че направил
три опита да даде проба чрез дрегер, но поради афект, стрес и уплаха с оглед претърпян преди това
побой, не успял. Твърди, че впоследствие се подложил на тест за наркотици, който бил
отрицателен. Чрез процесуалния си представител развива съображения за противоречие в
показанията на свидетелите. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 26.11.2022г., около 00:50 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея срещу хотел
„******“ с посока на движение от гр. Свети Влас към гр. Несебър, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Рено Меган”, с рег. № ******. С него в автомобила била св. Г., с която живеели на
семейни начала. В същия ден свидетелите Г. (мл. инспектор в ООР при РУ Несебър) и И. (младши
автоконтрольор в РУ Несебър) получили сигнал от ОДЧ, че в Слънчев бряг водач на МПС не си е
1
платил сметката и евентуално може да е употребил алкохол. Отзовали се на сигнала и със
служебния автомобил се насочили от гр. Несебър към к. к. „Слънчев бряг“, като на посоченото
място (главна алея срещу хотел „******“) спрели за проверка управлявания от жалбоподателя
автомобил. Тъй като св. И. изпълнявал длъжността младши автоконтрольор, той пристъпил към
проверка на документите на лицето и установил, че водачът е М. Г. (по представено СУМПС).
Жалбоподателят не представил свидетелство за регистрация на МПС и контролния талон към него.
Свидетелят И. поканил жалбоподателя при служебния автомобил, за да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с № ARPM 0783. Св. И.
обяснил на жалбоподателя за колко време трябва да вкарва въздух, за да е валидна пробата. За по-
сигурно му казал, че следва да спре да подава въздух, когато И. му каже. Въпреки това
жалбоподателят направил няколко опита и винаги спирал преди И. да му каже, поради което не
успял да даде валидна проба. При това положение св. И. издал на Г. талон за изследване № 131947,
в който вписал, че жалбоподателят следва да се яви до 45 минути във ФСМП Несебър, за да даде
кръв за изследване. Вписал в талона, че Г. отказва проба с Дрегер. Жалбоподателят отказал да
подпише талона, да даде проба чрез доказателствен анализатор или кръвна проба за химическо
изследване, отказал да получи екземпляр от талона, като отказът бил удостоверен от един
свидетел – И. Г.. При тези данни св. И. съставил на жалбоподателя АУАН № 483269 от
26.11.2022г. за нарушения на чл. 174, ал. 3, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят
също отказал да подпише и отказал да получи екземпляр от него, удостоверено с подписа на един
свидетел. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство. Била издадена и ЗПАМ за отнемане на СУМПС на жалбоподателя (на л. 7 от
делото). След проверката жалбоподателят се обадил на свой познат – св. Д., който заемал
длъжността „съдебен заседател“ в Районен съд Пазарджик и го посъветвал да направи тест за
наркотици и употреба на алкохол. Видно от приложени документи (на л. 4 – л. 6 от делото) на
26.11.2022г. в 12:46 часа Г. посетил СМДЛ „Л.“ ЕООД и дал кръв за извършване на комбиниран
тест за наркотици, като резултатите били негативни.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 483269 от 26.11.2022г., талон за изследване № 131947, Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, ЗПАМ от 26.11.2022г., резултати от
комбиниран тест за наркотици от СМДЛ Л. ЕООД, ведно с фискален бон за плащане, както и от
показанията на актосъставителя И. и свидетеля Г., частично и от показанията на свидетелите Г. и
Д.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата
обстановка се е реализирала по описания начин. Съдът в пълнота кредитира показанията на
свидетелите И. и Г., като не се установяват сочените в тях съществени разминавания.
Действително св. Г. твърди, че жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван за алкохол,
докато св. И. посочва, че Г. направил определени неуспешни опити. Това разминаване не е
съществено, тъй като именно св. И. е заемал длъжността младши автоконтрольор и като такъв той
е бил компетентен да извърши теста с дрегер. Логично е при това положение той да има по-ясни и
конкретни спомени за механизма на проверката. Липсата на такива спомени у св. Г. (след като той
не е извършвал фактическата проверка с дрегера) не представлява съществено разминаване в
показанията на свидетелите. В останалите части показанията на свидетелите кореспондират
помежду си, а и с останалия събран доказателствен материал, вкл. с показанията на свидетелите Г.
и Д., които потвърждават, че на Г. е правена проверка и той не е успял да даде валидна проба, като
отказал и да даде кръв за анализ. Не следва да се коментират (съответно кредитират) показанията
2
на свидетелите Г. и Д. в частта им, в която се описва предхождаща ситуация, свързана с нанесен
побой на жалбоподателя, тъй като тази ситуация няма отношение към фактическата страна по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП в останалата му част съдът намира следното:
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на
моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и техни аналози или да изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Такова съдействие може да бъде дадено
чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, или чрез изпълнение от негова
страна на медицинско предписание, предписание с доказателствен анализатор за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества. Това са и методите за установяване на
употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил алкохол или наркотични вещества. Следователно ако водачът
окаже съдействие за реализирането на който и да е от методите (съответно за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на наркотични вещества), той на практика
ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде
установено количеството алкохол в кръвта му. Независимо от методите, които водачът е отказал
да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно, поради което посочването в НП, че той е
отказал да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за анализ, не представлява
описание на две различни нарушения. В такава насока е и практиката на касационната инстанция –
напр. Решение № 799 от 05.05.2015г. по КАХД № 587/2015г. по описа на Административен съд
Бургас.
Според чл. 3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
3
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест. В случая талон за медицинско изследване е издаден по реда на чл. 3а от Наредбата поради
отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство. Наличието на отказ да бъде
извършена проверка с дрегер се установява от действията на Г., който макар да е правил опити да
подаде въздух в дрегера, не е изпълнявал указанията на св. И. и не е подавал въздух с
необходимата продължителност. Издаден е талон, в който е вписан отказ на жалбоподателя да
бъде изпробван, като в горната част на талона е записано, че се издава за проверка на алкохол.
Обстоятелствата по чл. 3а от Наредбата са отразени от св. И. в талона – в изпълнение на чл. 6, ал. 5
от Наредбата. В случая жалбоподателят е отказал да попълни, подпише и получи талона за
изследване, което се установява с подписа на още един свидетел. Т.е. талонът е издаден при
спазване на чл. 6, ал. 8 от Наредбата. Самият талон издаден при спазване на бланката, предвидена
в Приложение № 1 към Наредбата, като в долната му част е отразено, че лицето отказва да бъде
изпробвано за употребата на алкохол чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо
или химико-токсикологично изследване. Това вписване е съобразено с чл. 6, ал. 4 от Наредбата,
касаеща употребата на алкохол. Налага се извод, че талонът е издаден при спазване на
изискванията за това. Т.е. жалбоподателят с поведението си сам е отказал съдействие и се е
поставил в невъзможност да бъде изпробван за употреба на алкохол по предвидения в Наредбата
ред. Ето защо дадената впоследствие от него кръв по собствена инициатива, не може да има
отношение към фактическата страна по делото. Нещо повече – проверката е извършена на
26.11.2022г. в 00:50 часа, а видно от фискалния бон очевидно жалбоподателят е пристъпил към
даване на кръв за собствен анализ на 26.11.2022г. в 12:46 часа – много след проверката. Наред с
това проверката е била за употреба на алкохол, а той си е извършил тест единствено за употреба на
наркотични вещества. Т.е. представените резултатите от собственото изследване, което
жалбоподателят е направил, нямат никакво отношение към установяване на релевантни за спора
факти и обстоятелства.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде кръв за извършване на
проба за медицинско изследване – чрез отказ да получи талон за медицинско изследване. Т.е.
поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Същата норма има
характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от Г. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП в тази си част напълно
съответства на чл. 27 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено задължение за водачите на МПС при
управление да носят в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От фактическа страна по делото се
4
установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка не е представил
контролен талон към СУМПС. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е определил правилно и относимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е
фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв. Точно такова наказание е наложено на жалбоподателя,
поради което при определяне на наказанието наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е създадено задължение за водачите на МПС при
управление да носят в себе си свидетелство за регистрация на моторно превозно средство. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и при
извършената проверка не е представил свидетелство за регистрация на моторно превозно средство.
Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Наказващият орган е определил правилно и относимата санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв.
Точно такова наказание е наложено на жалбоподателя, поради което при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-001563 от 21.12.2022г. на
началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М. Й. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. ********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лв., а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5