№ 1310
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501106 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 17629/16.03.2022г., подадена от
А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „З.“ № 5, действащ чрез
пълномощника си адв. И. И. от ВАК, срещу Решение № 433/23.02.2022г.,
изменено с Определение № 4385/18.04.2022г. по реда на чл. 248 от ГПК,
постановени по гр.д. № 9841/2021г. по описа на РС – В., 40-ти състав, с което
е признато за установено в отношенията между страните, че въззивникът
дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № 258, „В. Тауърс-Е“, вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.г.р.д. № 16194/2020г., по описа на РС–В., а именно: 577,90 лв. –
стойността на потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия, за обект,
находящ се в гр. В., ул. „З.“ № 5, с абонатен номер ********** и клиентски
номер *********, за периода от 18.09.2020г. до 06.10.2020г., за която сума в
общ размер са издадени, съотв. фактура № **********/18.09.2020г. и фактура
№ **********/06.10.2020г., както и сумата от 9,85 лв. – мораторна лихва
върху главниците по фактурите, начислена за периода от датата, следваща
падежа им до 04.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, като настоява за неговата отмяна и присъждане
1
на разноски. Заявява, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното
възражение за липса на материалноправна легитимация на
„Електроразпределение Север“ АД като титуляр на процесното вземане.
Счита, че последното дружество не притежава лицензия за продажба на ел.
енергия, а само лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за разпределение на ел.
енергия на обособена територия, издадена на осн. чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ от
ДКЕВР. Излага, че не е предвидена нормативна възможност за
разпределителните дружества да търгуват с електроенергия. Отделно
застъпва становище, че е налице противоречие от една страна между чл. 98,
ал. 2, т. 6, буква „а“ и чл. 104, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и от друга – подзаконовия
нормативен акт ПИКЕЕ и по-конкретно чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, относно
това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция
на сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или
неправилно измерена ел. енергия. Счита в тази връзка, че приложими са
разпоредбите на ЗЕ. Поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността на
потребителя чрез корекция на сметката му в посока завишение трябва да бъде
установено виновно поведение на последния, съгласно чл. 82 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределение
Север“ АД, действаща чрез пълномощника си адв. Х. И. от ВАК, застъпва
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В предварително
депозирана от адв. И. И. молба вх. № 22703/03.10.2022г. същият заявява, че
поради служебен ангажимент е в невъзможност да се яви в съдебно
заседание, като моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на въззивника.
Излага, че поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи,
като оспорва подадения от „Електроразпределение Север“ АД писмен
отговор. По същество моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Моли за присъждане на сторените в двете инстанции съдебно-деловодни
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява
от адв. Х. И., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен
отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира разноски за въззивната инстанция, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 9841/2021г. по описа на РС – В.,
40-ти състав, е образувано по предявени от „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, срещу А. С. С., ЕГН **********, кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
2
чл. 422 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № 258, „В. Тауърс-Е“,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 16194/2020г., по описа на РС–В., а
именно: 577,90 лв. – стойността на потребена, но неотчетена и неплатена
електроенергия, за обект, находящ се в гр. В., ул. „З.“ № 5, с абонатен номер
********** и клиентски номер *********, за периода от 18.09.2020г. до
06.10.2020г., за която сума в общ размер са издадени, съотв. фактура №
**********/18.09.2020г. и фактура № **********/06.10.2020г., както и сумата
от 9,85 лв. – мораторна лихва върху главниците по фактурите, начислена за
периода от датата, следваща падежа им до 04.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
16.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения на ищеца в исковата молба, между страните е налице
валиден договор за доставка на електроенергия, по който ответникът има
качеството на потребител за обект, находящ се в гр. В., ул. „З.“ № 5, с
клиентски № ********** и абонатен № **********. На 16.09.2020г. и на
02.10.2020г., на осн. чл. 45 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.), в
присъствието на свидетели, служители на „Електроразпределение Север“ АД
са извършили технически проверки на средството за търговско измерване
(СТИ) в обекта на ответника, при които било установено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез проводник,
вследствие на което преминаващата през него електроенергия се е ползвала в
обекта на ищеца, но не се е отчитала от монтираното в същия СТИ. За всяка
от извършените проверки, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ,
бил съставен констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената
част от потребената електроенергия да бъде измерена точно, е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление за доставеното количество
енергия за предходните на датата на съответната проверка дни (55 дни
относно проверката на 16.09.2020г. и 16 дни относно проверката на
02.10.2020г.), в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Преизчислените
количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за
съответния период на преизчисление прогнозна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР. За
процесните суми била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 16194/2020г. по описа на РС–
Варна, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на
исковата молба. В депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение същият
се е позовал на изтекла погасителна давност за претендираните вземания, като
това оспорване на вземането на кредитора подлежи на разглеждане от съда
при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК (т. 11а от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на
3
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на ел.
енергия за обект, находящ се в гр. В., ул. „З.“ № 5, с абонатен номер
********** и клиентски номер *********.
Видно от приложения по делото Констативен протокол № М 1233378 от
09.05.2017г. за монтаж/демонтаж на електромер, на посочената дата в обекта
на ответника, находящ се в гр. В., ул. „З.“ № 5, от служители на „Енерго-Про
мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1127 0217 0391 5120 с
показания, съотв. по нощна тарифа – 000000 кВтч и по дневна тарифа –
000000 кВтч.
От приетия като писмено доказателство Констативен протокол №
5200582/16.09.2020г. се установява, че на посочената дата, в присъствието на
свидетел, служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на адрес в гр.
В., ул. „З.“ № 5. Отразено е, че при проверката е констатирано наличие на
извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната
мрежа, осъществено чрез меден проводник, като по този начин консумираната
ел. енергия от абоната не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.
Отбелязано е, че неправомерното присъединение е премахнато.
От Справка № 59372_BC72 за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, се установява, че количеството енергия за
корекция в размер на 1936 кВтч за периода от 24.07.2020г. до 16.09.2020г. е
изчислено като функция на изчислената мощност при 1/2 от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения и броя дни за корекция при
всекидневно 8-часово ползване.
Видно от фактура № **********/18.09.2020г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, служебно начислени за периода от
24.07.2020г. до 16.09.2020г. са 1936 кВтч на стойност 396 лева с вкл. ДДС.
От Констативен протокол № 5200593/02.10.2020г. се установява, че на
посочената дата, в присъствието на свидетел, служители на
„Електроразпределение Север“ АД отново са извършили техническа проверка
на СТИ в обекта на ответника, при която е установено наличие на извършено
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа,
осъществено чрез меден проводник, вследствие на което консумираната ел.
енергия от абоната не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.
Отбелязано е, че неправомерно присъединеният проводник е демонтиран.
Видно от приетата по делото Справка № 59473_95ЕВ за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата
енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, количеството
енергия за корекция в размер на 887,04 кВтч за периода от 17.09.2020г. до
02.10.2020г. е изчислено като функция на изчислената мощност при 1/2 от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения и броя дни за
4
корекция при всекидневно 8-часово ползване.
Видно от фактура № **********/06.10.2020г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, служебно начислени за периода от
17.09.2020г. до 02.10.2020г. са 887 кВтч на стойност 181,60 лева с вкл. ДДС.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива. Исковото производство е
образувано след успешно проведено заповедно производство и подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника против издадената заповед
за изпълнение, като в указания му от РС – Варна едномесечен срок ищецът е
предявил настоящата претенция за установяване на вземанията си по
заповедта. Поради това решението е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Възраженията на въззивника в разглеждания случай касаят
материалноправната легитимация на ищеца като титуляр на процесните
вземания, както и липсата на установено по делото виновно поведение на
потребителя – ответник, за което се застъпва, че се явява необходима
предпоставка за ангажиране отговорността на последния чрез корекция на
сметката за ел. енергия за минало време.
Същите обаче са направени едва с депозираната пред настоящата
въззивна инстанция жалба. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не
е подаден отговор на исковата молба от ищеца. Последният, редовно
призован, не се явил лично или чрез представител и в проведеното открито
съдебно заседание по гр.д. № 9841/2021г. по описа на РС – Варна за да
упражни правото си на защита по предявените искове. В съответствие с
горецитираната т. 11а от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд е разгледал направеното с
депозираното възражение по чл. 414 ГПК такова за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Други оспорвания на
5
вземанията на кредитора, подлежащи на разглеждане в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК, не са направени с възражението по чл.
414 ГПК.
Предвид изложеното, наведените едва с въззивната жалба възражения
на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца като
титуляр на процесните вземания, както и за липса на установено по делото
виновно поведение на потребителя – ответник, за което последният застъпва,
че се явява необходима предпоставка за ангажиране на неговата отговорност
чрез корекция на сметката му за ел. енергия за минало време, се явяват
преклудирани и не следва да бъдат разглеждани от въззивната инстанция.
Обратното би означавало грубо нарушение на основния принцип за
концентрационното начало в гражданския процес. В този см. са и
задължителните разяснения по т.4 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която
възраженията на ответника срещу предявения иск, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти, се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да
се направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за
първи път пред въззивната инстанция само ако страната поради нарушаване
на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на
участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред
първата инстанция. В настоящия случай такова нарушение не е налице (няма
и твърдения в такъв смисъл от страна на ответника).
С оглед на горното и доколкото при проверката за законосъобразността
на атакуваното решение настоящата въззивна инстанция не констатира
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на императивни
разпоредби на закона, то сочените от въззивника пороци на обжалваното
решение (незаконосъобразност, неправилност и необоснованост) не са
налице, а постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат, поради
което следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход от делото, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им, право на разноски за
въззивното производство има единствено въззиваемото дружество. Същото е
претендирало такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с вкл. ДДС. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от въззиваемото
дружество разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на последния
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
„Електроразпределение Север“ АД за неоснователно, доколкото същото е под
минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
отчитане на броя и цената на предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове, с начислено на осн. пар. 2а от ДР на
Наредбата ДДС.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 433/23.02.2022г., изменено с
Определение № 4385/18.04.2022г. по реда на чл. 248 от ГПК, постановени по
гр.д. № 9841/2021г. по описа на РС – В., 40-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „З.“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В.В.“ № 258, „В. Тауърс-Е“, сумата от 360 (триста и
шестдесет) лева, представляваща сторени във въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7