РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330110560 по описа за 2022 година
Предявени са от „ЧЕЗ Електро България” АД, с настоящо наименование „Електрохолд
Продажби“ АД с ЕИК: ********* против „Мина Строй“ ЕООД, ЕИК: *********
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и с чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
3 635, 63 лева, представляваща стойността на начислена на основание ПИКЕЕ за периода от
26.05.2018 г. до 23.08.2018 г. електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ***, за което е
издадена фактура № *** г., и за сумата от 100, 99 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.11.2020 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.03.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е небитов клиент на потребление с място на потребление гр.
*** с клиентски номер *****, като за периода от 26.05.2018 г. до 23.08.2018 г. била
доставена електрическа енергия. Твърди, че договорните правоотношение между страните се
регулират на основание Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, издадени на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.в сила от 26.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. Сочи, че е изпълнил
задълженията си за доставка на електрическа енергия за периода от 26.05.2018 г. до
23.08.2018 г., за което е издадена фактура № *** г. на стойност 3 808, 33 лв., която е
сторнирана с кредитно известие № *** г., като е издадена нова фактура № *** г. на стойност
1
3 808, 33 лв. с незаплатен остатък е сума от 3 635, 63 лв., която претендира. Твърди, че
ответникът е сезирал Софийски районен съд с иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът не дължи сумата от 3 808, 33 лв. по фактура № *** г., което е
установено с Решение № 183628 от 04.08.2019г. по гр.д. № 57741/2018 г. на СРС, 31 състав,
отменено с Решение от 15.10.2020 г. по възз.гр.д. № 12752/2019 г. на СГС, 4-ти Б състав,
като предявеният иск е отхвърлен. Поддържа, че с влизане в сила на посоченото решение
процесното вземане е установено със сила на пресъдено нещо, въпреки което доброволно
плащане не е постъпило. Сочи, че с постановяване на посоченото решение е прието, че
корекционната процедура е осъществена в съответствие с Правилата за измерване на
количество електрическа енергия, поради което е възникнало основание за заплащане на
претендираната сума. По така изложените съображения с моли за уважаване на предявените
искове.
Ответникът „Мина Строй“ ЕООД е депозирал в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователно на предявените
искове. Не оспорва размера на предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че първоначално издадената фактура от 28.08.208 г. била
анулирана от ищеца с кредитно известие, като счита, че с издаване на кредитно известие се
прави извънсъдебно признание за недължимост на сумата. Посочва, че изискуемостта на
вземането е настъпила на 31.08.2018 г. Обстоятелството, че ищецът е издал нова фактура, не
променя началната дата, от която започва да тече погасителна давност. Доколкото била
приложима тригодишната погасителна давност за периодичните плащания, то счита, че
давността е изтекла на 31.08.2021 г. В тази връзка се цитира практика на ВКС. Твърди, че
решението по в.гр.д. № 12752/2019 г. на СГС, с което е отхвърлен иска по чл. 124 ГПК няма
абсолютна СПН за съда в настоящото производство. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото като писмени доказателства са приети лицензия издадена от ДКЕВР, съгласно
която „ЧЕЗ Електро България“ АД има лицензия да снабдява с електрическата енергия за
срок до 13.08.2039 г.; Общи условия за продажба на електрическа енергия, извлечения от
вестници, сертификат, съгласно който ОУ на ищец, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г. са
публикувани във вестник Телеграф, бр. 927/26.11.2007 г.; приета е фактура № *** г. за
сумата от 3808,33 лева, за начислена електрическа енергия за периода от 26.05.2018 г. до
23.08.2018 г. в имот, находящ се в град ****, с клиентски № *****; кредитно известие № ***
г. към фактура № *** г. съставено от ищеца за корекция на сума; приета е фактура № *** г.
за сумата от 3635,63 лева за периода от 29.10.2020 г. – 12.11.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е прието Решение от 04.08.2019 г. по гр.д. № 57741
по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, с което е признато за установено, че
„Мина Строй“ ЕООД не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 3808,33 лева по
фактура № *** г. Прието е Решение от 15.10.2020 г. по въззивно гр. д. № 12752 по описа за
2
2019 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, с което е Решение от 04.08.2019 г. по гр.д.
№ 57741 по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав е отменено, като предявеният
отрицателно установителен иск за недължимост на сумата по процесната е фактура № *** г.
е бил отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените искове, дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество
електроенергия, респ., че ответникът е бил потребител на услугите за посочения период, а
ответникът - онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба – в
това число възражението си за погасяване на вземанията по давност.
От приетите по делото писмени доказателства, а именно Решение от 15.10.2020 г. по
въззивно гр. д. № 12752 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, с което
Решение от 04.08.2019 г. по гр.д. № 57741 по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31
състав е отменено, като предявеният отрицателно установителен иск за недължимост на
процесната фактура № *** г. е бил отхвърлен. Последното е окончателно, поради което
същото е влязло в сила и настоящият съд е обвързан от признати с него факти и
обстоятелства, които не се оспорват от страните, а именно че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа
енергия, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, както и че през процесния период ищцовото дружество е доставяло договореното
количество електроенергия.
Не се спори между страните и, че на 28.08.2018 г. ищецът в качеството му на доставчик на
електрическа енергия е издал фактура № ****, по която е начислил служебно на ответното
дружество, в качеството му на получател и клиент с клиентски № *****, за обект,
представляващ ***, находящ се в ****, сумата от 3808,33 лева, за периода от 26.05.2018 г. до
23.08.2018 г., изчислена на основание ПИКЕЕ. Не се спори и, че с кредитно известие от
19.02.2019 г. към процесната фактура, ищецът е извършил корекция на грешните данни в
договорните отношения, като процесната сума е приспадната от сметката на ответника. В
последствие била издадена нова фактура № *** г. за сумата от 3808,33 лева за периода от
29.10.2020 г. – 12.11.2020 г., с незаплатен остатък от 3635,63 лева.
Ответникът е направил единствено възражение за изтичане на предвидената в закона
погасителна давност, като съдът намира, че същото е неоснователно, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват
вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност,
вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и
за други периодични плащания /чл. 111 ЗЗД /. В случая процесното вземане по
3
корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след
като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, цели да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и
самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно ТР №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и съдът
намира, че по отношение на задълженията по процесната фактура следва да се приложи
петгодишната погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД потребителят е задължен да заплаща потребената
електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10
дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано
до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на
потребяваното количество ел. енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача
за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане.
Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл. 35 от Общите условия, потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия,
дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден. Така в случая изискуемостта на вземането е настъпила на – 03.09.2018 г. /10 дни след
дата 23.08.2018 г., съгласно ОУ на доставчика/ и към дата на подаване на исковата молба –
08.03.2021 г. се установява, че вземанията не са били погасени по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 100,99 лева за
периода 13.11.2020 г. – 22.02.2021 г. не е изтекъл предвиденият в чл. 111, б. "в"
ЗЗД тригодишен давностен срок, поради което възражението за настъпила погасителна
давност спрямо нея също се явява неоснователно.
Дори и да не се споделят горните мотиви следва да се посочи, че дори и да се приложи
тригодишната давност за периодичните плащания, то претенцията отново би се явила
основателна. *******
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 195,43 лева – платена
държавна такса за настоящото производство. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.с. чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ размер на
юрисконсултското възнаграждение 150 лева. Следователно в полза на ищеца следва да се
4
присъдят разноски в общ размер на 345,43 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мина Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, р-н Южен, ул. „Никола Вапцаров“ № 1А, представлявано от Н. Й. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“
Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк Бизнес център“ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и с чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3635,63 лева /три
хиляди шестстотин тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ - представляваща
неплатена част от фактура № *** г. на стойност 3808,33 лева за периода от 26.05.2018 г. до
23.08.2018 г. за обект – ***, находящ се в ****, с клиентски № *****, издадена на основание
чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗИ и ПИКЕЕ; сумата от 100,99 лева /сто лева и деветдесет и девет
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 13.11.2020 г. – 22.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Мина Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ********* сумата в размер на 345,43 лева /триста четиридесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото
производство по гр.д. № 10560/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5