№ 7059
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110118193 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.410, ал.1 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ЗК„Л.И.” АД е предявил установителни искове за
признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на
вземанията за сумите : 428 лв , представляващи платеното от дружеството- ищец
застрахователно обезщетение по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените
вреди на застрахования автомобил "*** с рег. № **** причинени при реализираното на
14.05.2018г. пътно-транспортно проишествие в гр.София на ул. ***”, при което посоченият
автомобил преминал през „несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/” на пътното
платно, причина за което според ищеца е бездействието на длъжника – С.О. ,
изразяващо се в неизвършване на законовоизискуемата дейност по подръжка на общинските
пътища, изразяваща се в осигуряване на неободимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, както и в „непредприемането на необходимите мерки
за обезопасяване и сигнализация на рязко влошеното състояние на пътя”, предвидени в
чл.2,ал.1 Наредба № 16/23.07.2001г., и 130,43 лв, представляващи мораторната лихва за
периода от 30.11.2018г. до 01.09.2022г. , заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 08.11.2022г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. №60578/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете.
1
При устните състезания в съдебното заседание на 22.03.2024г. юрисконсултът на
ответника е пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна С.О. оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изявлението на пълномощника й в депозирания на 15.05.2023г. отговор на исковата
молба. Оспорва се изготвения протокол за ПТП с твърдението, че е съставен единствено на
базата на показанията на водача на МПС, като актосъставителят не е бил свидетел на
механизма на ПТП-то, нито е имало други свидители на произшествието. Липсват каквито
и да било доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на попадане в
дупката, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя и на
превозното средство и с интензивността на движението , а най-същественото е , че
липсват доказателства за наличието на дупка на този пътен участък. Твърди се наличието
на съпричинителство от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си
на пътя с конкретната пътна обстановка. Оспорва се и валидността на застрахователното
правоотношение по риска „Каско” и собственикът на увредения автомобил.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. В съдебното заседание на 22.03.2024г. юрисконсултът на
ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
60578/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По настоящото дело ищецът, (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), не е доказал по категоричен начин чрез т.нар.пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че единствената причина за процесното ПТП,
осъществено на 14.05.2018г. е наличието на „несигнализирана и необезопасена
неравност/дупа” на пътното платно на „ул. ***” с посока от Околовръстен път към ул. 20-та
в кв. „Обеля” и до № 19”, както се твърди в исковата молба. Това обстоятелство изрично се
оспорва от пълномощника на ответната страна.
Представените от ищеца писмени доказателства за твърдяното от него ПТП са
Протокол № 1694716/14.05.2018г. на ОПП-СДВР и Уведомление за настъпило
2
застрахователно събитие по полица 93001710067925 , подадено на 14.05.2018г. от И.С.Т. -
водача на увреденото застаховано МПС до ЗК„Л.И.”АД. И в двата цитирани документа се
съдържат единствено твърдения на водача на увреденото МПС относно причината според
него за процесното ПТП. Тези твърдения не са потвърдени от доказателства, не са и
проверявани от
полицейските и застрахователните органи относно тяхната вярност (например чрез оглед на
местопрошествието за констатиране на съответната дупка или съответната неравност ,
причинили процесното ПТП според водача на МПС-то).
По настоящото дело няма дори доказателства за наличие на дупка в пътното платно ,
което би могло да бъде констатирано и след проишествието при оглед на
местопроишествието, какъвто обаче няма данни да е бил извършен от компетентните
органи. Не са представени никакви доказателства, няма дори данни, потвърждаващи
писмено удостоверените твърдения на заинтересованото лице – водача на увреденото МПС
за механизма на проишествието.
Пълномощникът на ответника изрично е оспорил верността на съдържащите се в
Протокола за ПТП констатации относно причините за настъпването на проиществието. В
Протокола за ПТП не е отбелязано актосъставителят да е извършил оглед на
местопроишествието , нито да е разпитал свидетели на ПТП-то, което означава , че
изводите му се основават единствено на твърденията на водача на увреденото МПС.
Тъй като са оспорени констатации , изготвени само въз основа на изявления на частно
лице– участник в ПТП-то, ищецът следва да установи верността им, а не ответникът да
доказва тяхната неистинност. Това е така , тъй като изявленията на частно лице, независимо
че са удостоверени в официален документ, нямат обвързаща доказателствена сила за съда,
доколкото препредаването им в този документ не означава , че е проверена тяхната
истинност , а само , че са били направени пред длъжностното лице , съставило Протокола за
ПТП.
По делото не са представени други доказателства (освен писмено удостоверените
твърдения на водача на увредения автомобил) , от които да се установява точната причина за
щетите , нанесени по този автомобил. Приетото в съдебното заседание на 22.03.2024г.
заключение по съдебната авто-техническа експертиза не може да бъде доказателство за
процесното ПТП , тъй като е изготвено въз основа на документите по делото , т.е.въз
основа на удостоверените в тези документи изявления на водача на порцесното ПТП.
По делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП, т.е.
причините за щетите по процесния автомобил. По-конкретно не е доказано наличието на
необезопасена дупка на пътното платно на ул. ***” в гр.София, т.е. неизпълнение на
задълженията на ответната страна. Не е установено , че единствената причина за процесното
ПТП и за щетите по увредения автомобил е неизправност на пътното платното.
Следователно не е доказано, че за ответната страна е възникнало задължение за обезвреда по
чл.49 ЗЗД.
Предвид изложеното доколкото по делото не е доказано възникването и
3
съществуването на претендираното от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 410,ал. 1 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени.
Съдът не присъжда разноски и на ответника , тъй като не са представени доказателства
за осъществени от ответника разходи във връзка с настоящото дело.
Пълномощникът на ответната страна– С.О. е предявил искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение. С оглед чл.78,ал.8 ГПК такова му се полага, тъй като С.О.
е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен според чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС в
редакцията , която е действала към датата на приключване на устните прения пред
настоящата инстанция (100 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Л.И."АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул. "***, против С.О.,гр.София, ул. ***
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл. 410,ал.1 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД за установяване със сила на
присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 428 лв (четиристотин двадесет
и осем лева), представляващи платеното от дружеството- ищец застрахователно
обезщетение по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените вреди на
застрахования автомобил "*** с рег. № **** причинени при реализираното на 14.05.2018г.
пътно-транспортно проишествие в гр.София на ул. ***”, при което посоченият автомобил
преминал през „несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/” на пътното платно, и
по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от
130,43 лв (сто и тридесет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи мораторната
лихва върху главнтицата за периода от 30.11.2018г. до 01.09.2022г. , заедно със законовата
лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК-
08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. 60578/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Л.И."АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.
"***, ДА ЗАПЛАТИ на С.О.,гр.София, ул. *** на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на общината
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5