Решение по дело №184/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260931
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20212120200184
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        08.12.2021г.                               град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,  XII-ти състав

На осми октомври                                                               година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                               Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 184 по описа на съда за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 20-7779-000171/05.03.2020г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП И на основание чл.174 ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“, в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен представител. Моли НП, да бъде отменено. Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.02.2020г. около 22,00 часа, жалбоподателят се движел в с. Свобода с л.а. „Хюндай туксон”, с рег.№ А....НМ, собственост на ...., ЕГН: **********. Бил спрян за проверка от служители на РУП Камено със светлинен и звуков сигнал, за проверка за употреба на алкохол. Жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с дрегер, но той отказал. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, в който е записано, че отказва да даде кръв за анализ.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, с възражението, че изложеното в АУАН, не отговаря на истината.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на нарушението до датата на уведомяване на жалбоподателя за съставеното против него НП, е изминал период по –малко от три години, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

В съдебно заседания, актосъставителят, потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Актосъставителят категорично заявява, че нарушението действително е извършено от жалбоподателя, като той е отказал да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че не е извършил описаното в НП. По делото са разпитани св. Н. и св. П., които потвърждават тезата му, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като не е управлявал въпросния автомобил в описания в НП ден и час.

От събраните по делото доказателства, не се установи безспорно, че това нарушение е извършено от жалбоподателя.

В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. От изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност виновно.

Твърдението на жалбоподателя, не е изследвано от АНО, тъй като предвид обстоятелството, че не е управлявал автомобила, подкрепено от показанията на св. Н. и П., липсва задължение, от негова страна да бъде изпробван за употреба на алкохол, в качеството на водач на МПС, което от своя страна, би довело до несъставомерност на деянието.

Предвид гореизложеното, НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което, Съдът определи, в полза на жалбоподателя, да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение - 400 /четиристотин/ лева, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-7779-000171/05.03.2020г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас против С.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл.174 ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“, в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

 

ОСЪЖДА РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, да заплати на С.Д.К., ЕГН: **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, за направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                  

 

                                                                         СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.