Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260019
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 20 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 211 описа за 2020 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ и евентуален иск по чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че тримата
са пострадали от ПТП, извършено на 22.03.2018 г. около 14.30 ч. на път
Русе-Бяла при движение на виновния водач М.П. с несъобразена с пътните условия
скорост, управлявал товарен автомобил „Волво ФН“ рег. № ***,
като ударил в задната част автомобил *** рег. № ***.
След удара товарният автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение, където
настъпил втори удар с л.а. „Ауди А4“ рег. № ***,
управляван от Р.А.М.. В резултат на настъпилото ПТП са пострадали тримата ищци
- Р.А.М., водач на лекия автомобил; А.Н.М.,
пътник на задната седалка и А.Р.А., пътник до шофьора. За
събитието било образувано ДП № 697/22.03.2018 г. на ОД на МВР Русе и НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд Бяла, по
което е одобрено постиганото между
страните споразумение, с което М.П. се признал за виновен за това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на А.Н.М., изразяваща се в загуба на слезка. Това увреждане довело
до операция по спешност, двустранни пункции на отвеждане на навлезли въздух и
кръв в белите дробове, кръв в коремната кухина. Перфорирано било и тънкото
черво, извършена била анастомоза – съединяване на органите, въведени били
тръбни дренажи. На 23.03.2018 г. била извършена нова операция – вертикален
разрез на кожата на шията, направен отвор, през който ищцата дишала и се
хранела повече от 3 седмици. При произшествието получила и фрактура на левия
крак, което не позволявало нормална походка, била с гипсов ботуш 65 дни. В
резултат на ПТП получила и фрактури на 2-11 ребра в ляво и 2-9 ребра в дясно,
фрактура на поясни прешлени, контузия на бял дроб, разкъсване на мезентериум –
тъканта свързваща ребрата, перфорация на еюнома – празно черво. Повредите били
застрашаващи живота й, била дълго време неподвижна и на легло, не можела да се
грижи за елементарни неща, било проведено дълго и сложно оперативно и медикаментозно
лечение, отсъствала дълго от работа. Болките от счупените ребра били
непоносими, до невъзможност да диша, функцията на далака й била безвъзвратно
загубена, страданията й персистирали понастоящем. Станала друг човек след
инцидента. И до днес изпитва болка при смяна на времето, чувства отпадналост и
липса на сили, останали груби оперативни белези по тялото й, изпитва ужас и
страх да се вози в автомобил. Направила разходи за лечението си в размер на
574.96 лв. Другите двама ищци твърдят, че са получили леки телесни увреждания -
водачът Р.А.М.
– удар в гърдите от колана с множество травми в областта на гърдите и шията,
затруднения в дишането, което довело до боли и страдания, затруднения с
обслужване за битови и санитарни нужди, било му назначено медикаментозно
лечение, инцидентът довел до стрес, проблеми със съня, негативни емоции и силно
безпокойство, като и до днес изпитвал страх да се вози в лек автомобил. Направил
разходи за снабдяване с медицинска документация – 20 лв. Другият пътник в
автомобила била 19-годишната А.А., която изпитвала болка в крайниците и била
хоспитализирана, било извършено вливане на медикаменти, изписана била с
указания да спазва режим. Лечението й продължило в домашни условия, първите дни
била отпаднала и изпитвала трудност при обслужване на битови нужди. Освен
физическия дискомфорт, преживяла силен стрес и уплаха, не се била възстановила
и до днес. Направила разходи за снабдяване с медицинска документация – 50 лв. Виновният
водач имал валидна застраховка „гражданска отговорност“ с турски застраховател
и няма номиниран кореспондент за обезщетяване на щети на територията на
страната. Била отправена покана от ищците към НББАЗ за доброволно плащане на
застрахователни обезщетения, но им било отказано. Искат ответникът да им
заплати обезщетения за имуществени вреди в посочените размери и за
неимуществените – 250 000 лева за първата ищца, 10 000 лв. за втория
ищец и 15 000 лв. за третата ищца. Претендират сумите ведно със законната
лихва от 06.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по
делото.
Ответникът НББАЗ оспорва
исковете, като възразява за наличието на съпричиняване от страна на А.М., тъй
като е пътувала без поставен предпазен колан.
Счита, че претенциите за завишени по размер и не отговарят на критериите
за справедливост. Претендира разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и съгласно влязло в сила споразумение по НОХД
№ 62/2021 г. по описа на Районен съд Бяла водачът М.П. е признат за виновен, за това, че с
несъобразена с пътните условия скорост, управлявал товарен автомобил „Волво ФН“
рег. № ***, като ударил л.а. „Ауди А4“ рег. № ***,
управляван от Р.А.М. и в резултат на настъпилото ПТП по непредпазливост
причинил тежка телесна повреда на А.Н.М., изразяваща се
в загуба на слезка. Не е спорна, че пострадали от същото произшествие са другите двама ищци
- Р.А.М., водач на лекия автомобил
и А.Р.А., пътник до шофьора. Не се
спори, че А.Н.М. е била пътник на задната седалка.
Заявена била претенция от ищците за изплащане на
обезщетение до ответника, но видно то приложеното писмо Бюрото е отказало.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено
следва да се вземе предвид от съда при постановяване на съдебния акт, се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата А.Н.М. е претърпяла следните увреждания: фрактура на левия крак, което не
позволявало нормална походка, била с гипсов ботуш 65 дни. В резултат на ПТП
получила и фрактури на 2-11 ребра в ляво и 2-9 ребра в дясно, КОЛЕКЦИИ ОТ
ВЪЗДУХ В ПЛЕВРАЛНИТЕ ПРОСТРАНСТВА; ПОДКОЖНА КОЛЕКЦИЯ ОТ ВЪЗДУХ В ЛЯВО НА
ГРЪДНИЯ КОШ, РАЗКЪСВАНЕ НА ХИЛУСА НА СЛЕЗКАТА, НАЛОЖИЛО ОТСТРАНЯВАНЕТО Й;
РАЗКЪСВАНЕ НА ТЪНКОТО ЧЕРВО И ОПОРЪКА НА ТЪНКО ЧЕЛВО, НАЛОЖИЛО ОПЕРАТИВНА
ИНТЕРВЕЦИЯ; КОЛЕКЦИЯ ОТ КРЪВ И ТЪНКОЧРЕВНО СЪДЪРЖИМО В КОРЕМНАТА КУХИНА;
РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА КОЛЕКЦИЯ ОТ КРЪВ; ОСТРА КРЪВОЗАГУБА; СЧУПВАНЕ НА ДЕСНИТЕ
НАПРЕЧНИ ИЗРАСТЪЦИ НА 1-4 ПОЯСЕН ПРЕШЛЕН; СЧУПВАНЕ НА ПРЕДНИЯ РЪБ НА ВТОРИ
ПОЯСЕН ПРЕШЛЕН; СЧУПВАНЕ НА ЛЯВА ГОЛЯМОПИЩЯЛНА КОСТ; ТРАМВА НА НЕРВНИТЕ
КОРЕНЧЕТА НА ЛУМБОСАКРАЛНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ. Била 34 дни на
стационарно лечение и после 90 дни при домашен режим, включващо гипсова
имобилизация на лява подбедрица за 45 дни. Общо била 6 месеца в отпуск по
болест. Провела два курса на физиотерапия – 14 дни, още 4 дни стационарно
лечение по повод травмата на нервните коренчета и имала назначено
медикаментозно лечение. Болките при тези увреждания са най-силни след
получаването им и са със значителен интензитет до приемане в лечебно заведение
и прилагане на анестезия. В следоперативния период също са със значителен
интензитет, както и при раздвижване на счупения крайник. По-слаби болки, но с
постоянен характер, се усещат в областта на уврежданията на ребрата, гръбначния
стълб и десния долен крайник, могат да се усещат месеци и години. В момента
пострадалата се оплаква от болки в лява гръдна област и кръста.
Възстановителният период продължава 7-12 месеца, най-дълго – 12 месеца е
възстановяването на счупения поясен прешлен, а голямопищялната кост – 7-8
месеца.Към момента е установена лека компресия на втори поясен прешлен и
неправилно срастване с деформация на бодилчестия израстък на 4 поясен прешлен.
Има постоперативни белези в областта на шията и на предната коремна стена, като
няма да настъпи възстановяване. Направените разходи са свързани с лечението.
Относно
другите ищцата А.А. съдебният лекар дава заключение, че при нея няма видими травматични
увреждания, но е нормално при такова ПТП да има оплаквания от болки, проведено й
е 4-дневно болнично лечение с диагностични изследвания и консервативно лечение
с медикаменти и диета. Тя се е оплаквала от болки в крайниците и при този тип
ПТП върху телата на пътуващите действат значителни инерционни сили, които могат
да доведат до микроувреждания на опорно-двигателния апарат, главно по хода на
гръбначния стълб, които са свързани с болки в рамките на 1-2 седмици. При нея
няма остатъчни последици. Направените
разходи са свързани с издаването на медицински документи.
За Р.М. вещото лице изнася данни, че е получил
повърхностни наранявания по шията и гърдите в резулатат от ПТП. Тези
наранявания не са наложили хирургична обработка и са довели до болки с нисък
интензитет за няколко денонощия. Възстановителният период е протекъл в рамките
на 1-2 седмици и няма други последици. Направените разходи от него са свързани
с издаването на медицински документи и са в причинна връзка с произшествието.
От изслушаното по делото заключение на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява, че: предпазните колани на задната седалка на управлявания лек
автомобил от Р.М. са 3 броя с триточково окачване и коланът на средното място
на задната седалка е с механичен обтегач, който сработва при действието на
инерционните сили напред върху тялото на пасажера. Не е възможно да се установи
дали към момента на ПТП-то коланът е бил в изправност, защото лекият автомобил е
физически унищожен чрез предаване на пункт за вторични суровини. Установените увреждания при А.М. са характерни
за получаване от действието на предпазния колан и се квалифицират като коланна
травма – счупване на гръдната кост (особено косо счупване), счупвания на ребра
по хода на косата лента на колана, разкъсвания на черва. Видът и локализацията
на тези счупвания съпоставени с останалите увреждания дават основание да се
приеме, че са получени от косата лента на обезопасителния колан при конкретното
ПТП. В съдебно заседание вещите лица разясняват и потвърждават категоричността
на този извод, че травмите на М. са от колана.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля И.В.А. – братовчед на Р.М., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищците – болките и
страданията, както и страхът им да се возят в автомобил.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока
по чл.496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл.380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е
извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие. Легитимацията
на ответника се аргументира и с разпоредбата на
чл.513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал. 1 или 2, и при спазване на
реда по чл.511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на
виновния водач.
С оглед данните за депозирана претенция пред Сдружение
НББАЗ и изтекъл срок по смисъла на чл.380 от КЗ, съдът намира депозираните
искови претенции за процесуално допустима.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да
се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и
валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава,
различна от Република България към датата на събитието настъпило в Република
България.
С оглед определянето и заплащане на обезщетение от страна
на бюрото по заявените от ищците претенции, следва да се приеме че ответникът
признава възникването на фактите, съставляващи основанието на иска.
Фактическият състав на непозволеното увреждане от
страна на водача на товарен
автомобил „Волво ФН“ рег. № ***, се установява със сила на пресъдено нещо съобразно
влязлото в сила споразумение по НОХД.
От споразумението се установява се, че неимуществените
вреди на А.М. са в пряка причинна връзка от противоправното деяние, а относно
другите ищци се доказва от събрания доказателствен материал – показания,
експертизи и признания на ответника. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди за всеки от
тримата ищци.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размерите на обезщетенията. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава".
С оглед изложеното и съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД
на увредените лица се дължат обезщетения за причинените им от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав
намира, че претърпените от увредените лица неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер съответно на 180 000
лв., 7 000 лв. и 7 000 лв. за А.М., Р.М. и А.А. При определяне на
същите, съдът съобрази характера на претърпените телесни увреждания – тежка
телесна повреда и няколко средни, останалите загрозяващи белези по шията и
тялото за ищцата А.М.; леки телесни повреди и болки на другите двама ищци, възрастта
на всеки един към момента на настъпване на произшествието - активна
работоспособна възраст и млада такава за А., а по отношение на М. и препятствие
да полага труд по причина на произшествието, периодът на възстановяването й от
около 6 месеца/ 65 дни с гипсова имобилзация, по време на който възможността на
А. М. за придвижване е било силно ограничена, претърпените физически болки с висок
интензитет, особено непосредствено след настъпване на произшествието, които
продължават и до сега при промяна на атмосферното налягане, осъщественото
внезапно и неочаквано травматично увреждане и установените от свидетелските показания
негативни душевни изживявания във връзка с произшествието и настъпилите психически
травми – страх от автомобили, стрес и тревога – за всеки от тримата.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горните размери на обезщетенията отговарят на
принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
М.. Съгласно заключението на изслушаната комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза не се установи поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат – същата е била с поставен обезопасителен
колан. Възражения за съпричиняване от страна на другите ищци не са навеждани от
ответника в срока по чл.131 от ГПК и съдът не следва да се произнася за тяхно
виновно поведение.
По отношение на исковете за имуществени вреди същите
са изцяло основателни, защото извършените разходи за всеки от ищците са по повод
лечението на претърпените телесни увреди, респ. за снабдяването им с медицински
документи. Ето защо претенциите за заплащане на имуществени вреди се явяват
основателни.
Обезщетението за забава върху дължимото обезщетение
съобразно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал.1 се дължи след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. В този смисъл се сочи увреденото лице да може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако кореспондентът или бюрото
не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ; 2. изтичането
на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията за лихва за забава е основателна
и такава се дължи върху всяко обезщетение, считано от 06.06.2019 год.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори
частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда, както и държавни такси - 7 480 лв. и
450 лв. - възнаграждение за вещо лице /СМЕ/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца М. следва
да бъдат заплатени разноски в размер на 746.47 лв. - съразмерно с уважената част на иска.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Ц.В. се дължи
възнаграждение за всеки от ищците, съобразно уважената част от исковете в общ размер
6290 лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данни за
регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС /1 258 лв./ или общо
възнаграждението е 7 548 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва
да бъдат заплатени разноски в размер от 1 035.46 лв. от общо 14 680 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. С., ЕИК ********* да
заплати на основание чл.513 във вр. чл.511
ал.1 т.2 от КЗ от КЗ обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие
на 22.03.2018 г., както следва: на А.Н.М., ЕГН **********, сумата 180 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и
574.96 лева - обезщетение за имуществени вреди; на Р.А.М., ЕГН ********** сумата от 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 20 лева - обезщетение за имуществени
вреди; на А.Р.А., ЕГН **********
сумата от 7000 лева– обезщетение за неимуществени вреди и 20 лева - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
06.06.2019 г., както и сумата от 746.47 лева
– деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди над тези размери, ведно със законната лихва
06.06.2019 г.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. С., ЕИК ********* да заплати по сметка на РОС сумата от 7 480 лева – държавна такса по сметка на
РОС на основание чл.78 ал.6 от ГПК и 450 лв. разноски, платени от Бюджета на съда.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. С., ЕИК ********* да заплати на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адв. Ц.В. възнаграждение от 7 548
лв.
ОСЪЖДА
А.Н.М., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********
и А.Р.А., ЕГН ********** да заплатят на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. С.,
ЕИК ********* сумата от 1 035.46
лв. – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: