Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. ЛОВЕЧ,18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав в открито заседание на двадесети януари,
две хиляди и двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА и в присъствието на районния прокурор А. Пачкова
като изслуша докладваното от съдията гр.
дело N: 1783 по описа на ЛРС за 2019 г., СЪОБРАЗИ:
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД :
Подадена е искова молба
от“***ЕООД, с ЕИК *********, адрес: гр. ***, представлявано от управител ***, чрез юрк. Георги Катошев, пълномощник , съдебен адрес:***/4645525, email: sofia@lawyers.creditreform.bg,срещу: Б.Н.В., с
адрес: ***,по която се твърди, че на 24.08.2016г. между „***" ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***" и Б.Н.В. е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.Съгласно
същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние -едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „***" ЕООД и е в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „***" на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „***" предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „***".
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***. Твърди се, че на24.08.2016г. страните сключват договор за кредит,
фигуриращ в системата на „***" под № **********. В заявката си Б.В.
заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 250,00 (двеста и петдесет
лева). Кредитът е отпуснат за период от 25 дни, с падежна дата - 18.09.2016г.
Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя посредством системата epay.bg на името на
кредитополучателя в „Изипей" АД на същия ден -
24.08.2016г. На 30.08.2016г. Б.В. заявява искане за отпускане на допълнителен
кредит в размер BGN 100,00 (сто лева). Съгласно Общите условия,
кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 30.08.2016г. На
30.08.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на
кредитополучателя в „Изипей" АД. С изменението
на договора от 30.08.2016г. В. се задължава да върне на кредитодателя
сума в общ размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева), представляваща главница
по договора за кредит. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора -
18.09.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 19.09.2016г., „***" ЕООД (***)
започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне
на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен
процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието.
На 23.11.2018г. „***" ЕООД, в качеството си на цедент,
сключва с „***" ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 710,04 (седемстотин и десет
лева и четири стотинки), от които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет
лева) и наказателна лихва - BGN 360,04 (триста и шестдесет лева и четири
стотинки) за пеирода от 19.09.2016г. (денят, следващ
падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията). Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания.По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „***" ЕООД изпраща
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсена". Поради което, към настоящата искова молба, прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение
на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***" ЕООД
предоставят на „***" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.Предвид гореизложеното, счита, че „***" ЕООД има изискуемо
вземане срещу Б.Н.В., като с настоящата искова молба претендирам сума в общ
размер BGN 427,30 (четиристотин двадесети и седем лева и тридесет стотинки), от
които неплатена главница по Договор за кредит № ********** в размер BGN 350,00
(триста и петдесет лева) и наказателна лихва в размер BGN 77,30 (седемдесет и
седем лева и тридесет стотинки) за периода от 19.09.2016г. до 10.09.2019г..
Моли да се постанови решение, с което да се осъди Б.Н.В., с адрес: ***,
да заплати на „***" ЕООД сума в общ размер BGN 427,30 (четиристотин
двадесети и седем лева и тридесет стотинки), от които неплатена главница по
Договор за кредит № ********** в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева) и
наказателна лихва в размер BGN 77,30 (седемдесет и седем лева и тридесет
стотинки) за периода от 19.09.2016г. до 10.09.2019г., както и законна лихва
върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането. Моли да се осъди Б.Н.В. да заплати на „***" ЕООД
направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева).
Банкова сметка: ***,
че присъдите горепосочените суми в полза на ищеца, моля да укажете на ответната
страна, че може да ги заплати на „***" ЕООД по следната банкова сметка: ***:
***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът е изпълнил производството
по чл.140 ГПК.
В насроченото открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно
призован, се явява лично и след като й е връчена поправената искова молба в
о.с.з. на 20.01.2021 г. и тя се запозна с нея заяви ,че си спомня и е изтеглила
парите и дължи сумата 250, 00 лева. Заявява, че й е много юриск.
възнаграждение, тъй като имала три деца и не можела да плати сумите.
Съдът като
съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение
за прехвърляне на вземания, издадено от „***" ЕООД; Договор за кредит №
**********/24.08.2016г.; Договор за кредит № **********/30.08.2016г.; Разписка
за извършено плащане № 2000000109519964 от 24.08.2016г.; Разписка за извършено
плащане № 2000000109848671 от 30.08.2016г.; Приложение № 4 - Пълномощно за
уведомяване за цесия и Уведомление за цесия, приема за установено следното.
Ответницата е
сключила договор с „***“ ЕООД №0006279001на 24.08.2016г. със срок от 25 дни по
реда на чл.6 от ЗПФУР. Падежа е 18.09.2016г. На 30.08.2016г. ищцата е заявила
кредит на още 100,00 лева така се изменя договора , отпуска и се с превод в
ИЗИПЕЙ сумата и договора за кредит се
счита за 300,00 лева при запазване на падежа, на които не са погасени сумите и
след който започва начисляване на наказателна лихва.С договор е извършена цесия
на 23.112018г. като вземането към ответницата е прехвърлено на ищеца.
Представени са доказателства за връчването й , но видно от известието за
доставяне на стр.25 и обр. Разписка пратката не е
потърсена. Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба
уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му
на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т.
о. Затова съдът приема ,че с връчването на поправената ИМ на ответницата чрез
баща й на 17.10.2020г. й е съобщена
цесията. Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция.
Вземането, предмет на
договора за цесия, е породено от договор за кредит, по отношение на който
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Поправената ИМ е
връчена като й е указан и едномесечен срок за отговор по нея, но отново не е подаден отговор.
С оглед явяването на
ответника и признаването на иска за сумата 250,00 лева , съдът приема , че са
налице предпоставките по чл.237 от ГПК за уважаване на иска за главницата още
повече, че са приложени и разписки за извършено плащане на сумите 250 +100 лева
, съответно на 24.08.2016г. и 30.08.2016г., което е намерило израз в оформените
два договора за кредит от тези дати , не подписани от страните с оглед вида на
този вид договори по реда на чл.6 от ЗПФУР.
По претенцията за
наказателна лихва:
С разпоредбата на т.
13. 2, б. „а“ от ОУ е установено, че при изпадане в забава длъжникът дължи
заплащането на надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен
процент изчислима като сбор от
наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва, прибавена към
договорения лихвен процент. На първо място съдът счита, че така посочената
клауза е нищожна тъй като по никакъв начин не уведомява длъжника за размера на
тази наказателна лихва. Няма данни,че на него е било известно какво точно ще
следва да заплати при сключването на договора при евентуално изпадане в забава
от негова страна. Доколкото обаче закона позволява начисляване на лихва за
забава върху парично задължение, което не е изпълнено на падежа както е в
случая , съдът като съобрази изчислението на следващата се законна лихва за
периода чрез онлайн калкулатор прие, че тя е в размер на 105,69 , поради което приема, че следва да
присъди така претендираната сума в размер на 77,30 лева.
По разноските в
настоящото производство:
Ответницата е
оспорила в-ето на пълномощника и съдът счита,че разгледано на осн. чл.78, ал.8 във вр. с размерите
по чл.25 от НЗПП, следва да се уважи като се присъди в размер на 100,00 лева като
взе впредвид, че делото не е от практическа и правна сложност. Следва до пълния
претендиран размер на сумата 150, 00 лева да се отхвърли.
Воден от горните
съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Н.В.,с ЕГН –
**********, с адрес: ***, п.к. ***, да заплати на „***" ЕООД сума в общ
размер BGN 427,30 (четиристотин двадесети и седем лева и тридесет стотинки), от
които неплатена главница по Договор за кредит № ********** в размер BGN 350,00
(триста и петдесет лева) и наказателна лихва в размер BGN 77,30 (седемдесет и
седем лева и тридесет стотинки) за периода от 19.09.2016г. до 10.09.2019г.,
както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба
до окончателно изплащане на вземането. Моли да се осъди Б.Н.В. да заплати на „***" ЕООД
направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер BGN 100,00 (сто и петдесет лева), а претенцията за
присъждане на юрисконсулстко в-е в размер на 150,00 лева, като неоснователна и
недоказана, отхвърля.
Банкова сметка *** „***" ЕООД: IB AN: ***, BIC: ***
"Банка ДСК" ЕАД.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: