СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "А" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 10894 по описа
на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 376310/31.03.2018 г., постановено по гр.д. № 31093/2015
г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, е признато за незаконно уволнението на К.Д.В.,
отменена е като незаконосъобразна Заповед № 39/01.04.2015 г. на управителя на „А.“
ЕООД, възстановен е К.Д.В. на заеманата до уволнението длъжност „водач на
автобус“ в „А.“ ЕООД, осъден е „А.“ ЕООД
да заплати на К.Д.В. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 344,16 лв. за
периода 01.04.2015 г. – 24.04.2015 г., сумата от 81,96 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 310 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месец март 2015 г., както и сумата от 821,45 лв.,
представляваща дължими командировъчни за месец март 2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, като отхвърля предявените искове в останалата част до
пълните предявени размери.
Срещу
постановеното решение в частта, в която са уважени исковете, в законоустановения
срок е подадена въззивна жалба от „А.“ ЕООД, в която са развити съображения за
неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът твърди, че от събраните
по делото доказателства безспорно се е установило, че ищецът не се е явил на
работа в посочените в заповедта дни, въпреки че има такова задължение по КТ и е
бил уведомяван ежедневно, че е включен в графика. Позовава се на показанията на
свидетелката К.Е.и приетия като писмено доказателство по делото график за
работа форма 76. Заявява, че правилно и законосъобразно са удържани от ищеца
суми, тъй като той дължи като обезщетение на работодателя три брутни заплати и
е дал съгласие за удържането при сключване на трудовия договор.
В
законоустановения срок въззиваемата страна К.Д.В. е подал отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва като неоснователна и необоснована. Претендира разноски.
Постановеното решение в частта, в
която са отхвърлени исковете, е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
С исковата молба ищецът навежда твърдения, че с
ответника са били в трудови правоотношения. Сочи, че е заемал при ответното
дружество длъжността водач на автобус с брутно трудово възнаграждение в размер
на 431,00 лв. до 06.04.2015 г., когато е получил заповед № 39/01.04.2015 г. на
управителя на „А.“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“
за неявяване на работа в три последователни дни - 29, 30 и 31.03.2015 г. Със
същата заповед заявява, че му е била наложена и санкция - обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е
извършил сочените нарушения. Аргументира, че от 22.03.2015 г. до 28.03.2015 г.
е бил на курс в чужбина и политиката на фирмата е след завръщане от
командировка служителят да почива няколко дена, като е на разположение на
фирмата и при повикване следва да има готовност да пътува. Релевира доводи, че
след 28.03.2015 г. не е включван от ответника в графиците за работа и не е
уведомяван, че следва да извършва курсове. Ищецът твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание ответникът е нарушил императивните норми на чл. 193
ал. 1 КТ, като не е изискал писмените му обяснения във връзка с налагане на
дисциплинарно наказание и не е провел дисциплинарно производство по предвидения
в закона ред. Излага становище, че заповедта не е достатъчно мотивирана, не е
посочен вида на наложеното наказание и правното основание за налагането му. Твърди,
че е останал без работа за времето от 01.04.2015 г. до 24.04.2015 г. Заявява,
че не е ползвал платен годишен отпуск за 20 дни за 2015 г. Претендира, че не са
му платени командировъчни за извършените от него международни превози в чужбина
за периода 04.03.2015 г. – 38.03.2015 г. и трудово възнаграждение за месец март
2015 г.
Ответникът в законоустановения срок е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че
при издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение са спазени всички
изисквания на КТ, че същата е достатъчно мотивирана, за да може адресантът на
заповедта да разбере ясно и категорично на какво основание и за кое нарушение
се прекратява трудовото му правоотношение с дружеството. Релевира доводи, че
нарушението е доказано по несъмнен начин от графика за работа на наетите лица в
дружеството. Посочва, че при налагането на дисциплинарното наказание са били
спазени императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 от КТ, като са били поискани
обяснения от ищеца.
Безспорно по делото е обстоятелството, че
двете страни по делото са били в трудови правоотношения, по силата на които
ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „водач на автобус“ с брутно
трудово възнаграждение в размер на 431 лв. това се установява и от
представените по делото трудов договор и допълнително споразумение към него.
Страните не спорят, че трудовото
правоотношение е прекратено на 06.04.2015 г., със заповед № 39/01.04.2015 г.
на управителя на „А.“ ЕООД, с която на ищеца му е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ за неявяване на работа в три последователни дни - 29,
30 и 31.03.2015 г.
От свидетелските показания на К.Е.Д.,
служител при ответника, се установява, че тя уведомява шофьорите за изготвения
график за пътувания по телефона. Познава ищеца. Посочва, че той е извършвал
международни и вътрешни курсове като шофьор. Свидетелства, че е подписала
документ, че К.В. отказва да даде обяснения за неявяването си на работа. Дава
показания, че този документ е съставен от собственика на фирмата. Заявява, че са
го търсили три пъти по телефона, като единият път му е звъняла тя, а другите -
собственикът. Свидетелства, че на 31.03.2015 г. в офиса в София собственикът се
е обадил на ищеца по телефона и тя е чула как му е поискал обяснение за
неявяването на работа, като К.В. е отказал да даде такива. Обяснява, че
практиката на фирмата е когато се завърнат от международен курс шофьорите да
почиват или да правят вътрешни курсове, според часовете които имат за каране.
Това го преценяват хората, които изготвят графика. Свидетелства, че неявяването
на К.В. са го констатирали с това, че не се е явил на курса . Посочва, че не се
съставя протокол като не се яви шофьор, а се намира друг и това е.
От приетия по делото като писмено
доказателство график се установява, че за 29,30 и 31 март 2015 г. срещи името
на ищеца е записано „С“.
По делото е приета и неоспорена от
страните комплексна съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че съгласно графика за работа на К.В.
за 29, 30 и 31 март 2015 г. е отбелязано „самоотлъчка“. Експертизата установява
международните курсове на ищеца за месец март, които не се и оспорват от
ответника, както и размерите на обезщетенията, които се претендират от ищеца. Видно
от заключението на вещото лице размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода 01.04.2015 г. – 24.04.2015 г. е 344, 16 лв., размерът на начисленото
и неплатено трудово възнаграждение за месец март е 827,94 лв. в брутен размер
или 742,24 лв. нетен размер, в която сума са включени 432,24 лв. с основание
командировка и размерът на сумата за командировка, изчислен съгласно Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, поради липсата на
вътрешни правила, който възлиза на 821,45 лв. Вещото лице дава заключение, че
размерът на полагаемия платен годишен отпуск от 01.01.2015 г. до 01.04.2015 г.
е 6 дни, като съгласно предоставените фишове за заплати ищецът в този период е
ползвал 6 дни отпуск. Вещото лице заявява, че ответната стана твърди, че не са
заплатени 4 дни полагаем платен годишен отпуск, като размерът на обезщетението
за тях е 81,96 лв.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд достига до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Тежестта на доказване, т.е. задължението
за установяване законността на уволнението носи въззивникът по настоящото дело
–. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя
от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да
уволни дисциплинарно виновния служител.
При налагане на съответното дисциплинарно
наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно
деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното
развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание –
дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен ред, който
да обезпечи и правото на защита на уволнения служител, както предписва правната
норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ. Въззивният съд счита, че от приетото
за установено от фактическа страна, се прави правния извод, че работодателят е
спазил реда по чл. 193 от КТ, като в деня преди налагане на дисциплинарното
наказание е поискал по телефона обяснения от ищеца. Ищецът е отказал да даде
обяснения за неявяването си на работа в три последователни дни – 29, 30 и 31.
03. 2015 г. Без значение е начинът, по който са поискани обясненията. Съществено
за правилното решаване на настоящия правен спор е обстоятелството, че на
служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание.
Налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни
обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните
деяния на работника или служителя. Въззивният съд намира, че обжалваната
заповед е мотивирана и отговаря на законовите изисквания на чл. 195 от КТ, тъй
като в нея са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието
и законовия текст, въз основа на който се налага. Всички реквизити се съдържат
в процесната заповед. Нарушението е конкретизирано и от заповедта работникът е
узнал фактическите и правните основания за уволнението си, като мотивите се
съдържат в самата нея. Поради изложените съображения, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приел в решението си, че заповедта
отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ.
Ищецът е уволнен дисциплинарно за
неявяване на работа в три последователни дни – 29, 30 и 31.03.2015 г. Работникът или служителят е длъжен
да се явява на работа навреме и да бъде на работното си място до края на
работното време – чл. 126, т. 1 от КТ. Не е спорно между страните
обстоятелството, че ищецът не се е явил на работа в посочените в заповедта дни,
спорно между тях е дали е имал задължение да се яви на работа в посочените дни.
Доколкото 29 март 2015 г. е неделя – неработен ден, съдът намира, че служителят
не е има задължение да се яви в този ден. Неявяването на работа в два
последователни дни е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, за да
обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. 30 и 31
мат 2015 г. са делнични дни – понеделник и вторник. От установеното от
показанията на свидетелката Д. въззивният съд достига до правния извод, че
служителят е следвало да се яви на работа, доколкото нейните показания са
логични, последователни и не се опровергават от нито едно от останалите
доказателства по делото. Същите кореспондират с графика на работодателя за
месец март 2015 г., приет като писмено доказателство по делото, в който за
дните 29, 30 и 31 март е отбелязано „С“. От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на комплексната съдебно- счетоводна и автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и компетентна, се
потвърждава, че за процесните дати в графика при работодателя е отбелязано „С“,
което експертизата установява, че означава самоотлъчка. От установените факти
от свидетелските показания на Д., графикът за месец март 2015 г. и констатациите
на вещото лице, въззивният съд счита, че следва да се направи правен извод, че ищецът
е бил задължен да се яви на работа на 30 и 31 март 2015 г. Поради изложеното,
неявяването му на работа на посочените дати е грубо нарушение на трудовата
дисциплина и работодателят законосъобразно му е наложил най-тежкото наказание –
„дисциплинарно уволнение“. Воден от горното, въззивният съд счита, че искът за
отмяна на заповедта за уволнение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
Предвид акцесорният характер на този иск, неоснователността на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната на уволнението води до неоснователност и на иска
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
доколкото не се установи незаконосъобразност на уволнението, искът за заплащане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение също следва да
се отхвърли.
Относно иска на ищеца с правно основание чл. 128 от КТ
за заплащане на трудово възнаграждение от ответника за месец март 2015 г. и
искът по чл. 215, ал. 1 от КТ командировъчни за периода от 04.03.2015 г. до
28.03.2015 г., съдът намира, че с отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за извършено извънсъдебно прихващане с дължимото от
работника обезщетение при дисциплинарно уволнение за неспазен срок на
предизвестието. Възражението е направено в преклузивния срок. Съгласно чл. 3 от
приетия като писмено доказателство по делото трудов договор, сключен между
страните, срокът на предизвестие е два месеца. Размерът на основаното месечно
възнаграждение на ищеца е в размер на 431 лв. съгласно приетото като писмено
доказателство по делото допълнително споразумение към трудов договор, сключено
между страните по делото. Следователно обезщетението, дължимо от ищеца на
ответника за неспазен срок на предизвестието поради дисциплинарното уволнение е
в размер на 862 лв. Видно от чл. 4 от трудовия договор служителят е дал изрично
съгласие това обезщетение да бъде удържано от трудовото му възнаграждение.
Съгласно заключението на вещото лице трудовото възнаграждение на ищеца за месец
март 2015 г. е в размер на 310 лв., а командировъчните за същия период,
изчислени по Наредбата, доколкото липсва вътрешен нормативен акт на
работодателя, възлизат на 821,45 лв. Следователно въззивният съд счита, че
работодателят е извършил законосъобразно извънсъдебно прихващане с дължимото на
работника трудово възнаграждение и командировъчни за сумата от 862 лв.
Следователно искът чл. 128 КТ
за осъждане на „А.“ ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 310 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месец март 2015 г. следва да се отхвърли, като погасен поради прихващане, както
и искът чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на
„А.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата над 269,45 лв. до 821,45 лв. също
следва да се отхвърли, като погасен поради прихващане. Следва да бъде осъден ответникът
да заплати остатъка след прихващането в размер на 269,45 лв. иска по чл. 215,
ал. 1 КТ
Относно иска за заплащане на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния, че такова се дължи за 4 дни и е в
размер на 81,96 лв. Относно уважаването на този иск от СРС не са направени
конкретни възражения във въззивната жалба, по които съдът да дължи произнасяне.
Поради изложеното решението следва да бъде потвърдено по отношение на иска по
чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 81,96 лв.
По
разноските
При този изход на правния спор, следва да се отмени
първоинстанционното решение и в частта за разноските за сумата над 200 лв. от
общата сума в размер на 710 лв., която ответникът е осъден да заплати по сметка
на СРС за държавни такси и разноски, както и да се отмени в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство за сумата над 91,72 лв. от общо присъдените 455 лв.
Съобразно неуважената част от жалбата въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното
производство в размер на 143,15 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски по делото и няма доказателства такива да са направени, поради което не
следва да му се присъждат.
При тези мотиви,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
376310/31.03.2018 г., постановено по гр.д. № 31093/2015 г. по описа на СРС, ГО,
81 с-в,
в частта, в която е признато за
незаконно уволнението на К.Д.В., отменена е като незаконосъобразна Заповед №
39/01.04.2015 г. на управителя на „А.“ ЕООД, възстановен е К.Д.В. на заеманата
до уволнението длъжност „водач на автобус“ в „А.“ ЕООД, осъден е „А.“ ЕООД да заплати на К.Д.В. на
основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 344,16 лв. за периода 01.04.2015 г. –
24.04.2015 г., сумата от 310 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец март 2015 г., както и сумата над 269,45 лв. до 821,45
лв., представляваща дължими командировъчни за месец март 2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и в частта, в която „А.“ ЕООД е осъден да заплати
на СРС разноски за сумата над 200 лв. до 710 лв. и за разноски на К.Д.В. сумата
над 91,72 лв. до 455 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В.
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му със
Заповед № 39/01.04.2015 г. на управителя на „А.“ ЕООД като незаконно и неговата
отмяна.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.Д.В. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му
на длъжност „водач на автобус“ в „А.“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В.
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане
на „А.“ ЕООД да му заплати сумата от
344,16 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода 01.04.2015 г. – 24.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В.
иск с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на „А.“ ЕООД да му заплати сумата от 310 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2015 г., като
погасен чрез извънсъдебно прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В.
иск с правно основание чл. 215 КТ за осъждане на „А.“ ЕООД да му заплати сумата над 269,45 лв.
до 821,45 лв., представляваща дължими командировъчни за месец март 2015 г.,
като
погасен чрез извънсъдебно прихващане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376310/31.03.2018 г., постановено по гр.д. № 31093/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 81 с-в в останалата обжалвана
част – уваженият иск за сумата от 81,96 лв., представляваща обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ и уваженият иск на основание чл. 215 КТ за сумата от 269,45 лв., представляваща
неизплатени командировъчни за месец март 2015 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на К.Д.В., ЕГН ********** сумата в размер
на 143,15 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решение № 376310/31.03.2018 г., постановено по гр.д. № 31093/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 81 с-в в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.