Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 17.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар
Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 458 по описа за 2021 година и взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба
на „К.0.“ ЕООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******поради настъпила
неплатежоспособност.
Молителят твърди, че по силата на договори за
превоз бил кредитор на „С.С.“ ЕООД за дължимо възнаграждение в
общ
размер от 56492,50 лева, за което в периода 15.05.2019 г. – 01.06.2019 г. били издадени 18 броя фактури,
които към предявяването на молбата по чл. 625 ТЗ, не били
заплатени. Ответното дружеството било неплатежоспособно от 23.05.2019 г., като в
депозирана на 09.04.2021 г. молба „К.0.“ ЕООД заявява, че не
поддържа искането за откриване на производство по несъстоятелност поради
настъпила свръхзадълженост.
На ответника „С.С.“ ЕООД не е предоставен срок за отговор на подадената молба,
съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което
изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като
същото в съдебно заседание депозира становище, в което счита молбата на „К.0.“ ЕООД за неоснователна, тъй като
дружеството не било неплатежоспособно и от вписването му в търговския регистър
през 2016 г. до момента отчитало значителни печалби и нямало неразплатени
задължения. Счита провеждането на настоящото производство за злоупотреба с
процесуални права, тъй като „С.С.“ ЕООД имало вземания
от молителя, произтичащи от липса на товари и по тази причина не изпълнявало
задълженията си по процесните фактури.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата - „С.С.“
ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, което
е с регистриран капитал от 200000 лева, изцяло
внесен, вписано в търговския регистър на 18.08.2016 г..
В
производството са представени 17 броя фактури, издадени от „К.0.“ ЕООД с получател „С.С.“ ЕООД за извършени
превози, като във всяка фактура, с изключение на фактура №
**********/24.05.2019 г., определеният срок за плащане на стойността ѝ е
5 работни дни. Представена е и фактура № **********/15.05.2019 г. за наем на ремарке,
в която срок за плащане не е предвиден.
Извършена
служебна справка удостоверява, че в интегрираната информационна система за кадастър
и имотен регистър ИКАР по отношение на „С.С.“ ЕООД са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания, но в качество, различно от носител на
право на собственост върху недвижими имоти.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „С.С.“ ЕООД не е регистрирано
като собственик на пътни превозни средства.
Съгласно
представена справка от НАП правната сфера на ответното дружество не е обект на
принудително изпълнение по ДОПК и по отношение на „С.С.“ ЕООД не са наложени
обезпечителни мерки от публичен изпълнител.
В
производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза,
което съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството доказателства
и формира следните изводи.
Ответникът „С.С.“
ЕООД е вписано като
юридическо лице на 18.08.2016 г., поради което вещото лице е изследвало финансово-икономическото
му състояние за периода 2017 г. – м. 03.2021 г..
При извършената проверка
в счетоводството на ответника „С.С.“ ЕООД, вещото лице е установило, че „К.0.“
ЕООД е извършило превозите, за които претендира
възнаграждение и за което са издадени процесните фактури, които са получени от
ответника и са осчетоводени в търговските му книги по надлежния ред. При
извършване на превозите били констатирани липси и повреди, за които молителят
отговарял и за заплащането на които „С.С.“ ЕООД предявило иск пред СГС, съответно отказало плащане на стойността на фактурите,
за което бил съставен и нарочен протокол. В резултат на осчетоводени от
ответника прихващания, включително извършено плащане на наемната цена по
фактура № **********/15.05.2019 г., неизплатените по фактурите суми възлизали
на сумата 45532,09 лева, която от сметка 401 „Доставчици“, аналитична сметка 1
„В лева“, партида 500 14 86 „К.0.“ ЕООД“ в счетоводството на ответника, била
прехвърлена по сметка 495 „Разчети по гаранции“, партида 14 „К.0.“ ЕООД“.
Ответникът не притежава
собствени недвижими имоти и собствени МПС. Не отчита дългосрочни и краткосрочни
инвестиции, вземания от банки и трети
лица с влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист, нотариален документ.
Ответникът разполага с машини и съоръжения, офис обзавеждане и други материални
дълготрайни активи с балансова стойност 22345,26 лева, програмни продукти с балансова стойност
325,03 лева, други нематериални дълготрайни активи с балансова стойност 3136,57
лева, предоставени дългосрочни заеми с балансова стойност 3038513,46 лева,
вземания от клиенти и доставчици с
балансова стойност 5679591,18 лева, от които 98.97 % с висока вероятност на
ликвидност в продължение на 90 дни и 58.68 % с висока вероятност на ликвидност
в продължение на 30 дни, т. е. отчетените вземания вещото лице квалифицира като
събираеми и съответно представляващи наличен актив. По отношение на вземания
предмет на съдебни спорове с балансова стойност 70041,02 лева ликвидността е
ниска. Вещото лице е приело вземанията за корпоративен данък с балансова
стойност 25750,00 лева за неликвиден актив, защото тези средства се усвояват по
специален ред на ДОПК, съответно разчети по застраховане с балансова стойност
6889,63 лева също за неликвидни, тъй като се усвояват в резултат на продължителни
процедури. Неликвидни активи са и разчетите по отсрочени данъци с балансова
стойност 1212,93 лева, тъй като се усвояват при обратно проявление на временна
данъчна разлика (под условие). Дружеството разполага и с налични парични
средства с балансова стойност 323493,42 лева, т. е. поддържа сравнително висока
парична наличност, но обращаемостта на паричните средства е изключително бърза
и затова може да се разчита на 50 % незабавна ликвидност и на 50 % до 30 дни.
При тези данни вещото лице прави категоричен извод „С.С.“ ЕООД да има достатъчно имущество, за да покрива задълженията си. Налице са забавени плащания към доставчици, които в повечето случаи се
дължат на неуточнени претенции и некомплектовани документи. Няма периоди, през които ответникът да е
спирал плащанията към доставчиците и да са съществували обективни пречки да погасява
задълженията си. Всички задължения към бюджета и персонала са изпълнявани своевременно.
По отношение на
ликвидността, ответникът не отчита краткосрочни инвестиции поради което
коефициенти за бърза и незабавна ликвидност не следва да се обсъждат. Структурата на активите (относителни дялове на дългосрочни и краткосрочни)
съотнесена към структурата на пасивите (относителни дялове на дългосрочни и
краткосрочни) е съпоставима и не носи никакви рискове за кредиторите. От
данните става ясно, че краткосрочните активи са достатъчни за адекватно
обслужване на краткосрочните пасиви. Коефициентът на обща ликвидност има
стойност под 1 само за финансовата 2019 година, но през 2020 година стойността
му е повишена до 1,8377, поради което дори да е имало някакви затруднения при
обслужване на краткосрочните задължения, то те са били изцяло преодоляни. Коефициентите
за финансова автономност и задлъжнялост са в тенденция на стабилизиране.
Предприятието не разпределя печалба и я оставя като буфер за развиване на
стопанската дейност, с което повишава коефициента на финансова автономност.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно
чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор
на длъжник по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.0.“ ЕООД разполага с активна
процесуална легитимация.
Активната си процесуална
легитимация „К.0.“ ЕООД извежда от сключени договори за превоз на стоки (товари),
за дължимото му се възнаграждение по които са издадени 17 броя фактури (фактура
№ **********/15.05.2019 г. има различен предмет – наем на движима вещ и от
друга страна е заплатена, съгласно приетото заключение на СФИЕ). В настоящия случай, фактът на сключване на процесните превозни договори
между страните, не е спорен. Издадените фактури за
дължимото превозно възнаграждение са осчетоводени от товародателя, което
означава, че възникналите задължения са извънсъдебно признати от „С.С.“
ЕООД. Фактурата е първичен счетоводен документ,
чието предназначение е да се документират стопанските операции във връзка с
изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието
на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, но в случая представените в производството фактури не носят подпис на
представител на дружеството-получател. Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл.
290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се
съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.
д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.
№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание
на стоката/услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Това обуславя извод, молителят в
производството да е носител на вземания за възнаграждение за извършени превози,
които вземания са с настъпил падеж. Няма съмнение, че всеки от сключените
договори за превоз е търговска сделка, поради което придава на „К.0.“
ЕООД активна легитимация за
провеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва
да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет
на силата на присъдено нещо на постановеното
в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК. Оспорването на задълженията от „С.С.“ ЕООД включително
релевираните възражения за неизпълнен договор, респ. за наличие на насрещни компенсируеми
вземания в настоящото производство не са доказани, поради което и не могат да
препятстват разглеждането на молбата на „К.0.“ ЕООД по същество.
Съгласно
решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание
молителят изрично заявява, че не поддържа). Тя е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задълженията към „К.0.“ ЕООД са краткосрочни
и изискуеми (с настъпил падеж), но неизпълнението им не се дължи на влошено
финансово-икономическо състояние на задълженото лице.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от
един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес,
при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период
от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания
(с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността
на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 31.12.2020 г. „С.С.“
ЕООД разполага с достатъчен обем парични средства в наличност – 334000 лева. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените
групи активи се формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена
част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „С.С.“ ЕООД разполага с незначителен
процент дълготрайни материални активи на стойност 26000 лева. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за
влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието. В случая, основната стопанска дейност на търговеца е спедиторска
и извършване на транспортни услуги, което предполага относително ускорена обращаемост
на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
В приетото заключение на финансово-икономическата
експертиза вещото лице, след извършена проверка в счетоводството на „С.С.“ ЕООД е отразило кои
включени в баланса активи са неликвидни и съответно същите са изключени при
изчисление на коефициентите, които за изследвания период (с изключение на 2019
г.) са съответни на референтните стойности и дори ги надхвърлят.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на
предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва
състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните
състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в
бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на
дългосрочните си задължения. В конкретния случай, търговецът няма необслужени дългосрочни
задължения и затова тези коефициенти макар да се отклоняват от приетите за
референтни стойности не са основание за извод за настъпила неплатежоспособност.
Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото (към приключване на устните
състезания) икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще
да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на чл. 608,
ал. 1 ТЗ за откриването на производството.
Съгласно установената финансова политика на ответното
дружество да генерира положителен финансов резултат – печалба, но да не я
разпределя, а да формира резерви, вещото лице е категорично, че няма данни дори
за потенциална невъзможност на търговеца да погасява задълженията си.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината,
свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно
вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да
докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения. Такова спиране на
плащанията не е установено, напротив – задълженията се обслужват регулярно.
Спряното плащане спрямо молителя е резултат на висящ съдебен спор, а не на
липса на средства за погасяване на задълженията.
Анализът на обективното икономическо състояние на „С.С.“ ЕООД формира извод, че
за целия изследван период: 2017 г. – 2021
г. показателите за обща ликвидност са в приемливи граници, като се установява
тенденция към нарастване на собствения капитал. Това категорично обуславя
извод, че не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си
задължения, което в обобщение означава, че не е налице твърдяното състояние на
неплатежоспособност.
Дейността
на дружеството е в областта на транспорта, от същата всяка година без
изключение, е налице реализиран положителен финансов резултат, налице са наети
по трудови договори лица, не се разпределя печалба, а се формират резерви, поради
което дружеството разполага с ресурс за развитие на търговска дейност, в
резултат на която да генерира приходи и да погасява задълженията си.
Разпоредбата
на чл. 631 ТЗ предвижда молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена при две
алтернативни предпоставки: установяване, че затрудненията на търговеца са
временни или наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
В
случая, анализът на обективното икономическо състояние на „С.С.“ ЕООД не установява
търговецът да е изпаднал в невъзможност за изпълнение на паричните си
задължения. Напротив, дори да се приеме, че е налице към 31.12.2019 г. влошаване
на финансовите показатели (коефициентите на ликвидност и ефективност), то това
състояние е преодоляно като положителната тенденция е ясно видима, включително
към м. 03.2021 г. коефициентът на обща ликвидност е 2.3843. Това налага
отхвърляне на молбата на „К.0.“
ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.С.“ ЕООД на основание
настъпила неплатежоспособност.
При този изход на спора
право на присъждане на разноските за производството възниква за „С.С.“
ЕООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, което претендира заплащане
на сумата 3600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което обаче молителят
основателно възразява да е прекомерно. В определение №
374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е прието,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато
съответства на фактическата и правна сложност на съответното производство, а
разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила.
Страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е
длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да
направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в
дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между
направения по делото разход и положените от адвоката усилия по конкретното
дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да
слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г.
До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. В
случая, приложима е разпоредбата на чл.
7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1/9.07.2004 г., която предвижда минималното
възнаграждение да е 600 лева. В този смисъл изрично определение
№ 70/30.01.2015 г. по търг. д. № 3743/2014 г. на І ТО, в което е разяснено, че при определяне на минималното
адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
приложение намира разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 4
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, относима за неоценяемите
искове. Правилото на чл. 7,
ал. 3 от същата Наредба за определяне на минимума
на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за
защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна
защита при предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата фаза
на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Затова в тежест на „К.0.“ ЕООД следва да се
възложат разноски в минималния размер от 600 лева, тъй като спорът не се
отличава с правна и/или фактическа сложност и е разгледан в рамките на едно
съдебно заседание.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „К.0.“ ЕООД,
ЕИК ******, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ***********, поради настъпила неплатежоспособност.
ОСЪЖДА „К.0.“
ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „С.С.“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600
(шестстотин) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: