О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И
Е №
град София, 16.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражд.дело №9744 по описа за 2018 г. и съобрази, че:
Производството
по делото е образувано по иск с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за установяване
съществуването на оспорени парични вземания.
С разпореждане
от 20.08.2018 г., съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се
внесе дължимата се държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, като при
неизпълнение исковата молба ще бъде върната. Разпореждането е връчено на ищеца
на 26.09.2018 г. С молба с вх. № 125941 от 03.10.2018 г., ищецът е уточнил
размера на вземанията поотделно, както и в евро и в лева. В същата е изразено
становище по молба с вх. № 123318 от 27.09.2018 г., с която ответниците –
длъжници в заповедното производство заявяват, че са оттеглили възраженията си
против издадената заповед по чл.417 от ГПК и представят копие от молба от
27.09.2018 г. до СРС, ГО, 30 състав. От представените с молбата от ответниците доказателства
и от изявленията на страните, се установява, че подадените в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК възражения от В.М. и Д.М. са били оттеглени с молба с вх.№ 3075709 от 27.09.2018 г. и заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в
сила и спрямо тези длъжници.
При тези данни,
съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Правният интерес от
установяване съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим и образуваното по такъв иск производство подлежи на прекратяване. В
този случай с установителния иск относно вземането, предявено в заповедното
производство, се цели установяването съществуването на оспорено от длъжника по
реда и в срока по чл.414 от ГПК вземане, като надлежното му предявяване е
обвързано и с едномесечен срок. Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск не са налице в
хипотезите, в които съгласно изричната разпоредба на чл. 416 от ГПК, настъпват последиците на влизане в сила заповед за изпълнение. С
влизане в сила на заповедта за изпълнение, за кредитора не е налице, респ.
отпада правния интерес от иск за признаване за установено, че вземането
съществува, защото вече заповедта има и изпълнителна сила. Недопустимостта на
предявеният главен иск обуславя и недопустимостта на евентуалния осъдителен иск
за вземане, което съставлява част от вземането предмет на влязлата в сила
заповедта за изпълнение. Освен това, не е внесена и дължимата се държавна
такса, поради което исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128, т.2
от ГПК и подлежи на връщане
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 9744 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд,
Първо гражданско отделение, 9 състав, като недопустимо
и връща исковата молба.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: