Р Е Ш
Е Н И Е
260085/30.9.2020г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. д.№1777 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Водоснабдяване
и Канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Б.И., излага, че ответникът В.Й.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, е потребител на услугите, предлагани от ищцовото дружество, като
притежава партида №604/123 касателно имот, находящ се в ***. Сочи се в молбата,
че за периода от 12.09.2016 г. до 13.12.2018 г. ответникът е ползвал услугите
на дружеството, равняващи се на стойност от 790, 94 лв. Ответникът бил надлежно
поканен да заплати стойността на така ползваните услуги, но същият не се
отзовал, поради което ищецът, по реда на чл.410 от ГПК, подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Ищецът сочи, че стойността
на консумираната вода е дължима и не е платена, поради което за него е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, като моли съда да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 716, 18 лева, представляваща стойността
на консумирана и неплатена вода, отвеждане на отпадъчни води, и пречистване на
отпадъчни води за имот, находящ се в ***, за който имот при ищеца е съставена
партида №604123, за които периодични задължения за периода от 12.09.2016 г. до
13.12.2018 г. са издадени описани в исковата молба фактури; 74, 76 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.12.2016 г. до 21.02.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноски. В хода на делото, по искане
на ищеца, е допуснато изменение размерите на двата иска, като главният иск се
счита предявен за сума от 358, 09 лева, а акцесорната претенция се счита
предявена за сума от 37, 38 лева.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от
съда особен представител, представя писмен отговор, в който сочи, че счита
исковите претенции за допустими, но неоснователни, за което излага аргументи.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: По ч.гр.д.№604/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за
сумата от 716, 18 лева, главница за консумирана и неплатена вода по партида №604/123
касателно имот, находящ се в ***, считано за периода от 12.09.2016 г. до
13.12.2018 г., както и за сумата от 74, 76 лв.- лихва за периода от 01.12.2016
г. до 21.02.2019 г. Присъдени са законната лихва върху главница, считано от 22.02.2019
г. до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Назначеният от съда представител на
ответника оспори наличието на договорни правоотношения между страните, като
заяви, че по делото липсват надлежни доказателства, установяващи, че ответникът
е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищцовото дружество. Тези
възражения съдът намира за неоснователни, поради следното: По делото са
представени писмени доказателства, частно заверени преписи, съставени от Община
Шумен, от които е видно, че ответникът и още едно лице са декларирали пред
отдел МДТБО, че са собственици на процесния недвижим имот. От същите документи
става ясно, че към декларацията съответно е приложен и документ за собственост-
договор от 1991 г. На следващо място, от представените по делото доказателства
/частно заверен препис от констативен протокол от 09.10.2018 г./, се установи,
че ответникът с подписа си е потвърдил констатираните от служител на ищцовото
дружество показания на водомера, отчитащ, потребените в процесния имот услуги.
Това му действие съдът го възприема като извънсъдебно признание на факта, че е
ползвател /клиент/ на водоснабдителното дружество касателно недвижимия имот, за
който се претендира, че са отчетени и незаплатени В и К услуги. Ето защо
приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на
което ищецът е поел основното задължение да предоставя на ответника, в
горепосочения недвижим имот, водоснабдителни и канализационни услуги, а последният
е поел насрещното задължение да заплаща стойността на така предоставените
услуги. От представените по делото писмени доказателства /надлежно съставени
фактури, констативен протокол от 09.10.2018 г./, съдът счита, че през процесния
период ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставял услуги
на ответника. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Както е
посочено по-горе, съдът приема, че ответникът е съсобственик на имота, за който
ищцовото дружество претендира, че е доставена и незаплатена вода, респ.
предоставени услуги от водоснабдителното дружество. Разпоредбата на чл.8, ал.1
от същата наредба гласи, че получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Съгласно
чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите
на потребителите, като показанията на водомерите на водопроводни отклонения се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца касателно
потребители на питейно- битови нужди с консумация до 20 куб.м./мес. Текстът на
чл.23, ал.3 от Общите условия предвижда, че в междинните отчети между два
отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. В разглеждания казус, от представения по
делото констативен протокол от 09.10.2018 г., се установи, че на посочената
дата служител на водоснабдителното дружество е посетило имота, като реално е
отчело показанията на водомера, отчитащ количеството вода, използвано в имота
на ответника. От представените по делото документи фактури и справки, се
установи, че за процесния период е отчитано месечно изразходвано количество
вода в рамките от 7 до 15 куб.м. Съобразно нормативните изисквания и
предвиденото в общите условия е извършвано и съответното изравняване с реалното
потребление, извършвано в присъствието на потребителя /през месец октомври 2018
г./. Ето защо съдът счита направеното от ответника възражение относно
количеството на претендираната от ищеца като доставена вода за неоснователно.
Безспорно се установи, че в имота му е доставяна вода, респ. ответникът е
ползвал ВиК услуги през процесния период, като надлежно са отчитани и записвани
количествата доставяна вода, без наличието на някакви възражения при отчитането
от потребителя. На следващо място, съгласно чл.24, ал.3 от общите условия, при
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на
негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Няма данни по делото, ответникът да е правил възражения
срещу така определените от ищцовото дружество суми, няма и наведени твърдения в
този смисъл. Поради изложеното заключава, че доколкото се установи, че за целия
процесен период ответникът, като клиент на водоснабдителното дружество, е
ползвал услугите на последното, редовно и съобразно договореното е отчитано
изразходеното количество вода, стойността на която, ведно с предоставените в
този смисъл услуги, е нормативно определена, за ответника се е породило
насрещното задължение да заплати тази стойност. Установена е и изискуемостта на
вземанията, като съобразно общите правила при забава за изплащане на парични
задължения /чл.86 от ЗЗД/, ответникът следва да си понесе и отговорността за
забавеното изпълнение.
Касателно възражението на особения
представител на ответника, че за част от процесния период, а именно за месеците
февруари, март и април 2018 г., по
отношение на питейната вода в гр. Шумен е констатирано, че има несъответствие
по показателя „мътност“, предвид което представителят счита, че е налице
неизпълнение задълженията на В и К дружеството да доставя безопасна и чиста
питейна вода, съдът счита това възражение за неоснователно. По делото са
представени писмени доказателства, от които е видно, че от изследвани през
периода проби от водата, доставяна при определени населени места в района на
обл. Шумен, за посочения период действително е констатирано несъответствие на
водата по показател „мътност“, но изрично е посочено, че получените резултати
отразяват моментното състояние на водата от местните водоизточници, като
качествата на водата от тях зависят изцяло от метеорологичните условия. На
следващо място, от представените по делото документи, издадени от Регионална
здравна инспекция- Шумен, става ясно, че от изследваните от Инспекцията проби,
не е отчетено несъответствие на качествата на водата с изискванията, дадени в
Наредба №9 на МЗ. От друга страна, дори и да се приеме, че за период от три
месеца, включени в процесния период, е имало известни отклонения в качеството
на доставяната на потребителите на ищцовото дружество вода по един от
показателите, то само този факт не води до отпадане задълженията на
потребителите да заплатят използваните през същия период от тях В и К услуги.
Нормативно определената цена на услугите на водоснабдителното дружество включва
не само стойността на питейната вода, но и предоставяните във връзка с
водоснабдяване на населението други услуги. Поради изложеното заключава, че
така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, като в случая се отчете
и частичното прекратяване на производството, равняващи се общо на сума от 256.00
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Б.И., сума в общ размер от 395, 47 лева /триста деветдесет и пет лева
и четиридесет и седем стотинки/, от която 358, 09 лева /триста петдесет и
осем лева и девет стотинки/, представляваща стойността на консумирана и
неплатена вода, отвеждане на отпадъчни води, и пречистване на отпадъчни води,
през периода от 12.09.2016 г. до 13.12.2018 г., за имот, находящ се в ***, за
който имот при ищеца е съставена партида №604/123; 37, 38 лева /тридесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 01.12.2016 г.
до 21.02.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени по ч.гр.д. №604/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА В.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Б.И., направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 256.00 лева /двеста петдесет и шест
лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: