Решение по дело №1503/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260070
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20201420101503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 24.09.2020г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия:  К. Т.

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 1503 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за развод с правно основание чл.49 от СК.

Ищецът К.Н.Н. *** в исковата молба твърди, че с ответницата В.Н.Н. ***, са съпрузи, сключили граждански брак на 04.10.1989 г. на Община Враца, като от брака си имат едно пълнолетно дете – Н. К. Н. с ЕГН-**********. Поддържа, че в началото на брака отношенията им с ответницата са били добри, заедно са се грижили за дома и детето си. Посочва, че преди повече от 20 години е започнал работа като международен шофьор, като той е изхранвал семейството си и от тогава до сега ответницата не работи и отказва да си търси работа. Изтъква, че през последните няколко години започнали безпричинни скандали помежду им, два пъти подавали иск за развод, като вторият път гр.д. № 162/2018г. по описа на РС-Враца отново било прекратено по молба на страните, поради подобряване на отношенията между тях. Твърди, че към настоящия момент отново са в лоши отношения с ответницата и не могат да бъдат семейство. Счита, че бракът им с ответницата е опразнен от своето съдържание, съществува само формално и е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да прекрати сключеният помежду им с ответницата граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата; да предостави за ползване семейното жилище, находящо се в гр…., ж.к. “…” ., вх.., ап…., на двете страни до решаване на въпроса със съсобствеността след прекратяването на брака, като не претендира издръжка от ответницата. Моли съда да му присъди разноските по делото. Изразява съгласие за сключване на споразумение с ответницата.

В отговора на исковата молба ответницата В.Н.Н. ***, признава предявения иск за развод и също изразява съгласие за сключване на споразумение с ищеца. В случай, че такова не се постигне, то оспорва твърдението в исковата молба, че не работи и отказва да си търси работа, като заявява, че в момента работи. Оспорва и твърдението на ищеца, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата, тъй като посочените семейни скандали винаги са инициирани от ищеца.

В съдебното заседание ищецът поддържа молбата си за развод и счита, че бракът му с ответницата не може да бъде заздравен.

 В съдебното заседание ответницата оспорва молбата за развод и заявява, че не желае бракът им с ищеца да бъде прекратен. Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е единствено на ищеца, не възразява семейното жилище да се ползва и от двете страни и не претендира издръжка.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Ищецът К.Н.Н. и ответницата В.Н.Н. са съпрузи, сключили граждански брак с акт за граждански брак без номер от 04.10.1989 год. на Община Враца, видно от представеното удостоверение за граждански брак от 04.10.1989г., като от брака си имат едно дете – Н.К. Н. с ЕГН-**********, което е пълнолетно. Семейното жилище на съпрузите е в гр***, ж.к. “****” **, вх.**, ап.**.

Установи се, от показанията на свидетеля Т. А. А., който има преки впечатления от семейния живот на страните и чиито показания съдът кредитира изцяло като непосредствени и достоверни, че страните по делото постоянно са в дразги и конфликти помежду си. Свидетелят установи, че много пъти е присъствал на кавги между страните за незначителни неща и че същите се развеждат от три години. Свидетелят заяви, че не знае дали страните имат любовници и причините за конфликтите им.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и отношения между съпрузите - взаимност, доверие, взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално, семейната общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването й, с оглед на което, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да допусне прекратяването на брака с развод.

С оглед твърденията на ищеца, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи и възражението на съпругата-ответница, че вината е единствено на ищеца, спорен по делото е въпросът относно вината за разстройството на брака, и на основание чл.49, ал.3 от СК, съдът следва да се произнесе по този въпрос.

Не се доказаха твърденията на ответницата за виновно поведение на съпруга й, което да е в пряка връзка с разстройството на брака. Съдът не установи твърдяното от ответницата брачно провинение на ищеца – връзка с друга жена. Ангажираните по делото писмени доказателства не обосновават разбирането на съда за доказаност на такова брачно провинение. Не се установи изневяра от страна на ищеца и от показанията на свидетеля А. – същият няма впечатления за такава връзка на ищеца. Отчуждаването на съпрузите помежду им в значителна степен е повлияло на здравината и целостта на брака, поради което съдът намира, че и двамата съпрузи имат вина за това, доколкото в производството не се установи изключителна вина на някой от съпрузите.

По отношение ползването на семейното жилище и двете страни изразяват желание да бъде съвместно, поради което съдът следва да уважи искането им.

Страните не са направили искане за промяна на фамилното име на съпругата, поради което въпросът за фамилното име не е предмет на разглеждане и произнасяне от съда.

Разноските по делото, съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК, остават в тежест на всяка от страните, както са ги направили, като ответницата следва да заплати по сметка на съда следващата се допълнителна държавна такса за прекратяване на брака от 25,00 лева.

Водим от изложеното, съдът

                                                             

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между К.Н.Н. с ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак без номер от 04.10.1989 год. на Община Враца, поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, намиращо се в гр…., ж.к. “…” …, вх…, ап….., съвместно на двете страни.

ОСЪЖДА В.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца допълнителна държавна такса за развода в размер 25 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                                          

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: