№ 4244
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110123495 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от АБ АД
против АПИ”, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от
КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът-АБ АД твърди, че на 03.09.2021 г., около 18,55 часа, на републикански
път II-99, при км 33+300 е настъпило ПТП, при което върху лек автомобил „Мини
Купър”, с рег. № /////, пада необезопасено и неподдържано дърво. Твърди, че към
момента на настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка
„Каско“ № //////. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по
щета № ////, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 12 954,69 лева.
Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увреденото лице против ответника. Излага, че произшествието е настъпило на
републикански път, който е изключителна държавна собственост и който се управлява
и стопанисва от АПИ. Твърди, че ответникът е поканен да заплати доброволно
исковата сума, но това не е сторено до настоящия момент. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 12 954,69 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
1
исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът-АПИ в отговора на исковата молба оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че мястото на настъпване на произшествието попада в
защитената територия на Резерват „Ропотамо“, който съгласно Закона за защитените
територии се управлява от Регионалната инспекция по околната среда и водите.
Третото лице помагач-РИОСБ твърди, че територията на републикански път II-
99 /Булгас-Маринка/-Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново, в района на км
33+300 не попада в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ, като същият
представлява имос с идентификатор //// по КККР на гр. Приморско, общ. Приморско,
одобрена със Заповед №РД-18-106/09.12.2008 год.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 16.03.2021 г. е сключен застрахователен договор между АБ АД и собственика
на лек автомобил „Мини Купър”, с рег. № ///// със застрахователна полица № ////// за
застраховка „Каско”, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие със
застрахования автомобил. Срокът на действие на договора е от 00.00 часа на 03.04.2021
год. до 24.00 часа на 02.04.2022 год.
От Протокол за ПТП №///// год. се установява, че на 03.09.2021 год., в 18.55 часа
на км. 33+300, път II-99, по време на движение лек автомобил „Мини Купър”, с рег. №
///// е ударен от падащо крайпътно дърво.
При застрахователя АБ АД е образувана ликвидационна преписка по щета №
/////. От преписката по щета е видно, че е определено застрахователно обезщетение в
размер на 12 954,69 лева. Видно от представеното преводно нареждане от 01.11.2021
год. на собственика на увредения автомобил е изплатено обезщетение в размер на 12
954,69 лева.
С регресна покана от 04.01.2023 год., получена от адресата на 09.01.2023 год.,
АБ АД е поканило АПИ” да заплати сумата от 12 954,69 лева, представляваща
изплатеното обезщетение.
От приетото по делото заключение по допуснатата автотехническа експертиза се
установява, че е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и
нанесените вреди на лек автомобил „Мини Купър”, с рег. № /////. Установява се, че
стойността на увредените части по средни пазарни цени е в размер на 15 605,12 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
2
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” на МПС. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП.
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От представения по
делото разходен касов ордер се установява, че застрахователното обезщетение е
платено на 01.11.2021 г. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410 вр. чл.411 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
обезопасяването му чрез поддръжка на растителността, в частност дървета около
пътното платно. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е налице
виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са
причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение
за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или
бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата АПИ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища,
като съгласно §1,т.4 "Пътни принадлежности" са: базите за поддържане на
републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби;
автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки;
крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и
осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради,
направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите
технически средства за организация и регулиране на движението, а съгласно § 1, т. 14
от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите
3
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. От събраните по делото доказателства-
Протокол за ПТП №///// год. се установява, че на 03.09.2021 год., в 18.55 часа на км.
33+300, път II-99, по време на движение лек автомобил „Мини Купър”, с рег. № ///// е
ударен от падащо крайпътно дърво. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, констатирало е
наличието на паднало дърво върху автомобила и е изготвило протокол за ПТП, а
участникът в него е подписал същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени релевантните за
спора факти, въз основа на които се твърди в исковата молба, че е възникнало
задължение на ответника да възстанови причинени от неизпълнение на установени със
закон задължения по поддръжка и ремонт на републиканските пътища. По отношение
на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция на чл.45, ал.2
ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в неподдържане на
крайпътните насаждения. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са
причинени от падането на дървото и се явяват резултат от противоправно бездействие
на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 30 от ЗП да осъществява поддържане на републиканските
пътища, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди,
определен по средни пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от
исковата сума и размера на платеното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 12 954,69 лева.
При този изход на делото и с оглед изричната претенция на ищеца ответникът
следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2
4
647,39 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл.
49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, АПИ, гр. ///// да заплати на ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. /////, чрез Адвокатско дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“ сумата от 12 954,69
лева (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и четири лева и шестдесет и девет
стотинки), представляващи платено застрахователно обезщетение по щета № ////,
образувана във връзка с настъпило на 03.09.2021 г. застрахователно събитие с лек
автомобил „Мини Купър”, с рег. № /////, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК сумата от 2647,37 лева (две
хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от
претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач РИОСБ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5