Решение по дело №8500/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1473                             14.10.2019г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІX състав

На тридесети септември                                                         Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Теодора Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №08500 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание  чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 07.11.2014г. и Приложение №1 от 10.08.2017г., сключен с “Аксес Файнанс“ООД, сумата 800,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № 492089 от 13.01.2017г., сумата от 67,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 06.04.2017 г., сумата от 160.00 лв., представляваща неустойка, сумата от 77,50 лева, представляваща такса разходи за събиране за периода от 07.03.2017 до 06.04.2017 г.,  сумата от 120.00 лв., представляваща  разходи за дейност на служител, сумата от 90,64лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.05.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 800,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2825/01.06.2018г. по ч.г.д.№03710/2018г. по описа на ПРС.

            В законоустановения срок ответникът В.И.Г., чрез своя особен представител адв. Г., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът е оспорил наличието на облигационно отношение с ищеца по Договор за кредит Бяла карта № 492089 от 13.01.2017г., както и реалното получаване на процесната сума. Ответникът твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Ответникът оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника. Ответникът оспорва като нищожни клаузите за неустойка и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания по подробно изложени съображения.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №2825/01.06.2018г. по ч.г.д.№03710/2018г. по описа на ПРС   са допустими и  следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори по делото, а и видно от писмените доказателства, че е налице сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 492089 от 13.01.2017г., с който “Аксес Файнанс”ООД е отпуснал на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 800,00 лв. със срок на кредита 6 години, като при сключване на договора на ответника е предоставен и платежен инструмент- международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa/, издадена от “Интеркарт Файнанс”АД. Видно от Приложение №1 ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил картата в деня на сключване на договора.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. кредитния лимит от 800,00лв. е усвоен чрез две тегления с международна кредитна карта от по 400,00лв., извършени на 26.01.2017г. Съгласно условията на договора върху усвоените непогасени суми по лимита за транзакции по кредитни карти се дължи договорна  лихва в размер на 43.2 % годишно. Лихвата се начислява ежедневно с лихвен процент 0.12 % на ден върху усвоената и непогасена главница.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. за процесния период ответникът е изтеглил обща сума от 800,00лв., като няма погасени суми.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. за процесния период на ответника е начислена договорна лихва в размер на 67,20лв.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. за процесния период на ответника е начислена сумата от 85,33лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.05.2018г.

С приложение №1/10.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014г., сключен с “Аксес Файнанс”ООД, ищецът е придобил вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Аксес Файнанс”ООД  ответникът е изпратил писмо до ответника. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата молба.

Съгласно задължителната практика на ВКС  законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на  валидни облигационни правоотношения по Договор за кредит „Бяла карта“ № 492089 от 13.01.2017г., сключен от ответника с “Аксес Файнанс”ООД, както и по Договор за цесия от 07.11.2014г., сключен от ищеца с “Аксес Файнанс”ООД, ведно с приложение №1/10.08.2017г. към същия договор.

От гореизложената фактическа обстановка е видно, че по процесния договор ответникът не е изплатил главница от 800,00лв., поради което и установителният иск за тази сума следва да бъде уважен като основателен. Следва да бъде уважен и установителния иск за неплатената от ответника договорна лихва в размер на 67,20лв.

Съдът намира, че следва да уважи установителния иск за дължимост на  обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.05.2018г. до размера установен със заключението по съдебно- икономическата експертиза, а именно от 85,33лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 90,64лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение   до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че ответникът следва да му заплати и сумата от 160.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл.15 от Договора ако кредитополучателят не заплати текущо задължение на падежа е необходимо в тридневен срок да осигури допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на изрично посочени в същата клауза условия. Съгласно чл.20 от Договора за неизпълнение на задължението си за предоставяне на допълнително обезпечение се дължи неустойка в размер на 10 % от усвоения и незаплатен размер на кредита.

Ищецът претендира заплащане и на сумата от 77,50 лева, представляваща такса разходи за събиране за периода от 07.03.2017 до 06.04.2017г.,  и сумата от 120.00 лв., представляваща  разходи за дейност на служител.

Съдът намира, че Договор за кредит „Бяла карта“ № 492089 от 13.01.2017г. е сключен при действието на Закон  за потребителския кредит ( Обн., ДВ,бл.18 от 5.03.2010г., в редакцията си съобразно ДВ, бр.61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.,), и процесния договор попада в предметния му обхват с оглед на стойността си и това , че не са налице предвидените в чл. 4 от ЗПК изключения. В чл. 33 от закона е предвидено , че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане  за неустойка, такса разходи и такса за разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението- чл. 12 ал. 1, чл. 21, ал. 5  и 6 и чл. 20. Тук следва да се каже, че отговорността на длъжника за   сочените неустойки и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни парични клаузи, което в директно противоречие с коментираната норма на чл. 33 от ЗПК. Това също така означава , че кредиторът няма право да договаря изначално суми , платими  при забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника , освен законната лихва върху неплатената част от главницата. Затова са нищожни поради противоречие с императивната норма на чл. 33 от ЗПК следните договорни клаузи: чл. 12 ал. 1 от договора – в частта , с която се предвижда задължение на ответника да плати 15 % от максималния кредитен лимит, чл. 20 ал. 1, който предвижда задължение на изпадналия в забава длъжник да заплати неустойка, чл. 20 ал. 2 , където е предвидено отново неустоечно задължение, чл. 21 ал. 5 и 6 – относно задължения на длъжника за заплащане на такса за разходи за действия по събирането на задължението или разходи за дейност на служител, който да осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението. В тази си част, исковете са неоснователни

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 802,63лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 581,24лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО      по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 07.11.2014г. и Приложение №1 от 10.08.2017г., сключен с “Аксес Файнанс“ООД,  сумата 800,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № 492089 от 13.01.2017г., сумата от 67,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.01.2017г. до 06.04.2017г., сумата от 85,33лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.05.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 800,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2825/01.06.2018г. по ч.г.д.№03710/2018г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ  исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и разликата до пълния претендиран размер на обезщетението  за забава в размер на 90,64лв., както и сумата от 160.00 лв., представляваща неустойка, сумата от 77,50 лева, представляваща такса разходи за събиране за периода от 07.03.2017 до 06.04.2017г., и сумата от 120.00лв., представляваща  разходи за дейност на служител.

ОСЪЖДА В.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 581,24лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08500/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

 

Вярно с оригинала: Х.С.