Решение по дело №150/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 33
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20191800900150
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

Гр.София, 21.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 31.януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ Й.

 

при секретаря Теодора Вутева,  като разгледа докладваното от съдия Й. т.д. №150 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът ЗК „Л.“ АД с ЕИК. със седалище ***, е предявил иск по чл.500, ал.1 т.1 КЗ срещу И.И.Й. с адрес ***, за осъждането му да му заплати следните суми:

390 000,00лв., представляваща изплатено обезщетение на пострадали лица вследствие на ПТП, настъпило на 21.08.2017г. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. 

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017г., около 15,00 часа на третокласен път №822 км. 14+680, свързващ гр. И. с гр. С. е реализирано ПТП, при което лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с peг. CO 5541 МА, управляван от И.И.Й., ЕГН: **********,***, след ляв завой напуска платното за движение и реализира челен удар в крайпътен скат. Вследствие на удара на място почива возещият се на предната дясна седалка Е. Б. М., ЕГН: **********, живущ ***. Местопроизшествието е посетено от патрул при РУ - Самоков и е издаден констативен протокол №150, видно от който след направена химическа експертиза №950/22.08.2017г., е установено наличие на концентрация на 0,9 промила алкохол в кръвта на виновния водача И.И.Й..

Образувано е досъдебно производство №40/2017г. по описа на ОДМВР - София, което към момента на изплащане на обезщетенията не е приключило.

З.к. “Л.И.” АД е сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите полица №22117002270873, с период на валидност от 17.08.2017г. до 17.08.2018г. по отношение вредите, които водачът на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с peг. CO 5541 МА би причинил на трети лица и за които отговаря, съгласно българското законодателство.

Във връзка с причинените на Е.А. М.- съпруга на починалия, А.Е. М. и Б.Е.М. - деца на починалия, Б. М.М. и С. А. М.-родители на починалия Е.Б.М.неимуществени вреди, е предявена претенция пред „З.к.Л.И.“ АД за обезщетяване. По повод предявената претенция в Дружеството е образувана преписка по щета № Р0000-1000-61 -17-7592, по която чрез сключване на извънсъдебни споразумения е определено застрахователно обезщетение в размер на 390000,00 лева, платими както следва:

·           По силата на Споразумение №610 от 09.01.2017г. - 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) представляващи обезщетение за репариране на претърпените от Б. М. М. неимуществени вреди изплатени чрез банкови преводи, направени на: 02.07.2018 г с бордеро RZBBGSF -30000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03169802 -10000,00 лева; 23.02.2018 с бордеро BORD09350450 -10000,00 лева; 19.01.2018г. с бордеро BORD03214715 -10000,00 лева; 28.12.2017 с бордеро BORD02394062 -10000,00 лева

·           По силата на Споразумение №611 от 09.01.2017 - 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) представляващи обезщетение за репариране на претърпените от Е. А. М. неимуществени вреди изплатени чрез банкови преводи, направени на: 02.07.2018г. с бордеро ********* -40000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03175628 -10000,00 лева; 19.01.2018г. с бордеро BORD03213507 -10000,00 лева; 23.02.2018 с бордеро BORD09341631 -10000,00лв.

·        По силата на Споразумение № 612 от 09.01.2017 - 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) представляващи обезщетение за репариране на претърпените от С. А.М. неимуществени вреди изплатени чрез банкови преводи, направени на: 02.07.2018г. с бордеро ********* -30000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03180526 -10000,00 лева; 23.02.2018г. с бордеро BORD09350593 -10000,00 лева; 19.01.2018г. с бордеро BORD03211707 -10000,00 лева; 28.12.2017 с бордеро BORD02390678 -10000,00 лева.

·           По силата на Споразумение № 608 от 09.01.2017 - 100 000 лева (сто хиляди лева) представляващи обезщетение за репариране на претърпените от А.Е.М.неимуществени вреди изплатени чрез банкови преводи, чрез законния и представител Е. А. М. - направени на: 28.12.2017г. с бордеро BORD02392128 -10000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03175628- 10000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03176811- 20000,00 лева 23.02.2018г. с бордеро BORD09346933 -20000,00 лева 23.02.2018г. с бордеро BORD09341631-10000,00 лева; 19.01.2018г. с бордеро BORD03213507 -10000,00 лева; 19.01.2018г. с бордеро BORD03213723 -20000,00 лева 23.02.2018г.

·           По силата на Споразумение №609 от 09.01.2017 - 80 000 лева (осемдесет хиляди лева) представляващи обезщетение за репариране на претърпените от Б.Е. М. неимуществени вреди изплатени чрез банкови преводи, направени на:09.07.2018г. с бордеро ********** -10000,00 лева; 08.05.2018г. с бордеро BORD03179227 -10000,00 лева; 02.07.2018г. с бордеро BORD09834366 -20000,00 лева; 23.02.2018г. с бордеро BORD09348908 -10000,00 лева; 19.01.2018 с бордеро BORD03213805 -20000,00 лева; 28.12.2017г. с бордеро BORD02392125 -10000,00 лева.

На основание чл. 500, ал 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, „З.к.Л.И.” АД придобива право на иск срещу виновния водач - И.И.Й. за сумата от 390 000,00 лева /триста и деветдесет хиляди лева/, представляваща общия размер на изплатените по щета № Р0000-1000- 61-17-7592.

Ето защо ищецът „З.к.Л.И.” АД моли съда да осъди И.И.Й.. ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 390 000,00 лева /триста и деветдесет хиляди лева/, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № Р0000-1000-61 -17-7592, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника И.И.Й., който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът И.И.Й. намира, че иска е допустим, но само частично основателен:

При сключване на споразуменията между ищеца и правоимащите по закон на обезщетение за неимуществени щети от смъртта на возещият се в лекия автомобил  Е. Б. М.в, техен син, съпруг и баща не са били взети предвид ред обстоятелства, сочещи на съпричиняване в еднаква степен с ответника на вредоносния резултат и пострадалия:

1.     М. се е возил в автомобила без да е ползвал обезопасителен колан.

2.     Съгласил се е да пътува след като е знаел - според обвинението в наказателното производство, че ответникът И.Й. на свой ред е бил алкохолно повлиян.

3.     Най - после отношенията между покойния Е.М. и неговите близки - получили застрахователно обезщетение от ищеца за претърпените от тях неимуществени вреди са били обтегнати, което се отразява и на размера на дължимото им обезщетение с оглед на законовия критерий- „справедливост“ при определянето им.

Тъй като ВКС не се е произнесъл по касационната жалба на ответника И.Й., по КНОХД №466/2019г., които е оспорил пияното състояние, поради грубо нарушение допуснато в досъдебното производство на наредба №30/2001г., регламентираща реда за вземане, съхранение транспортиране и изследване на кръвните проби, моли на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК да се спре производство по делото до произнасяне на ВКС по посоченото дело, след което НОХД №144/2018г. на Окръжния съд - гр.София да бъде изискано за прилагане към настоящето.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът „З.к.Л.И.” АД е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа исковата молба, като намира за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване.

Ответникът И.И.Й. не е представил допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С присъда №21 от 12.06.2018г. по НОХД №144/2018г. на Окръжен съд - гр.София е признат И.И.Й. за виновен в това, че на 21.08.2017г., на третокласен път №822 в зоната на км. 14+680, в землището на с.Н., обл.С.  при управление на МПС лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с peг. CO 5541 МА,, движейки се в посока от гр.И. към гр.С., водачът И.И.Й. е нарушил правилата за движение по пътищата  чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.20 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Б. М., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на 0,9 промила алкохол в кръвта на виновния водача И.И.Й., престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.“Б“ пр.1 във връзка с чл.343 ал.1 б.“В“ във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК като му е наложено съответното наказание.

С решение №85 от 27.02.2019г. по ВНОХД №1284/2018г. на САС е потвърдил обжалваната присъда.

С решение №128 от 10.07.2019г. по н.д.№466/2019г. на ВКС е потвърдено решение №85 от 27.02.2019г. по ВНОХД №1284/2018г. на САС, на която дата присъдата е влязла в сила .

Ответникът И.И.Й. е сключил с ищеца ЗК „Л.“ АД застраховка „гражданска отговорност“ с полица №BG/22/117002270873 с валидност 17.08.2017г. до 17.08.2018г.

             По делото се представи удостоверение за съпруга и родствени връзки, видно от което Е. А. М.е съпруга на починалия Е. Б.М., ЕГН: **********, А. Е. М. и Б.Е.М.са негови деца, Б. М. М. и С. А. М. съответно баща и майка.

            Със споразумение №608 от 15.11.2017г. между ЗК „Л-“ АД и А. Е. М.застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата А. Е. М. сумата 100 000,-лв. неимуществени вреди по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

Със споразумение №609 от 15.11.2017г. между ЗК „Л.“ АД и Б. Е. М.застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата Б. Е.М.  сумата 80 000,-лв. неимуществени вреди по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

Със споразумение №610 от 15.11.2017г. между ЗК „Л.“ АД и Б. М. М.застрахователят се е задължил да заплати на пострадалия Б. М. М.сумата 70000,-лв. неимуществени вреди по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

Със споразумение №611 от 15.11.2017г. между ЗК „Л.“ АД и Е. А. М.застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата Е. А. М. сумата 70000,-лв. неимуществени вреди по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

Със споразумение №612 от 15.11.2017г. между ЗК „Л.“ АД и С. А.М.застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата С. А. М. сумата 70000,-лв. неимуществени вреди по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

Представиха се платежни нареждания за изплащане на обезщетенията по споразуменията с наследниците на Е.Б. М..

По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза, видно от която констатираните при извършената аутопсия на Е.Б. М., увреждания се дължат на притискане между твърди тъпи предмети с голяма сила на въздействието, причинени между автомобила и терена. Комплексната оценка на горните находки сочат, че Е.Б. М.е бил без поставен предпазен колан, което е позволило тялото му да изпадне от автомобила при преобръщането му. Взетата при аутопсията кръвна проба показва наличие на етилов алкохол в концентрация 0,75 промила, което съответства на лека степен на алкохолно опиване.

По делото се разпита свидетелката В. И.Й., сестра на ответника. Свидетелката заявява, че е познавала Е.Б. М. от малка, тъй като живели на няколко къщи разстояние един от други, на около 4-5 къщи разстояние. Той и съседите се събирали доста често. По това време всички живеели в гр. С. на ул. „Ген. Раздишевски“, но не помни той на кой номер е бил. Свидетелката има наблюдения до завършването на средното й образование. Често се засичали, говорили, тъй като ходили с брат й и баща й на мястото, на което Е. работел. Той е споделял пред тях в нейно присъствие, че вече в последните години около 10 г., че има едно неразбирателство със съпругата си. Съпругата му се казва Е.и дъщеря му също. Е. говорил с брат й и баща й, а тя е присъствала на тези разговори. Е. казвал, че ще се разделят с жена си, заради употребата му на алкохол. От съседите е чувала, че двамата се карат. Когато Е. е пиян се карал със съпругата си. Знае, че в последните 2 г. не живеят заедно. Те не са й го казвали лично, но града е малък и такива неща се знаят. Жена му се преместила в едно село до гр.С. да живее и причината, заради което тя се отделила с децата е заради употребата на алкохол на Е.. Най-добрата приятелка на съпругата му й споделила, че точно преди катастрофата тя е мислела да се разведе с него. Те имат две дъщери. Свидетелката Й. лично познава само голямата, която се казва Е.. Знае, че децата и съпругата му не са поддържали много контакти с Е.. Според свидетелката Е.има сестра. Не може да каже дали живеят заедно с нея. Счита, че цялата тази сума е малко безумна дадена на човек, който е искал да се раздели с него. Не може да каже колкото точно години са разделени, тъй като свидетелката Й. от 19 г. възраст не живее в гр. С.. Е.е по-голям от нея може би 10г. Той бил приятел на баща й и брат й. Е. работил в гумаджийница. Със съпругата му се е виждала 3 пъти. Не може да каже, че и с нея се познава, но с Е.е била в контакт. Скандалите между Е. и съпругата му се чували на тръгване от съседите. Свидетелката е била свидетел на техни караници през нощта. Случвало се е и през деня. Е. на висок глас е казвала, че ще се раздели и разведе с него. Не е разведена, но е искала. Към момента на катастрофата не са били разведени. Свидетелката знае, че той живее сам с къщата. Когато е била там, тя не е присъствала и никога на разговорите. Е. казвал, че живее сам.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            С влязла в сила присъда по НОХД №144/2018г. на Окръжен съд - гр.София се установява със задължителната сила, съгласно чл.300 ГПК, за гражданския съд извършването от И.И.Й. деяние –непозволено увреждане- причиняване на смъртта на Е.Б. М., като деянието е извършено по непредпазливост и в пияно състояние. С присъдата се установява противоправността на деянието и виновността на водача И.И.Й..

По делото се доказа изплащането на обезщетение за неимуществени вреди-следствие на ПТП на основание чл.432 КЗ в размер на 390 000лв. на наследниците на Е. Б.М., дължими от ЗК „Л.” АД по щета № Р0000-1000-61 -17-7592.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди на наследниците на Е.Б.М..

Внезапната и преждевременна загуба на Е.Б. М.е повлияло негативно на неговата съпруга Е.А. М., като й е причинило болки и страдания със значителен интензитет. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за тези болки и страдания е в размер на 150 000лв.

Внезапната и преждевременна загуба на техния син Е.Б. М. е повлияло негативно на неговите родители Б.М. М. и С. А. М., като им е причинило болки и страдания със значителен интензитет. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за тези болки и страдания е в размер на по 150 000лв., за всеки един от тях.

Към момента на настъпването на ПТП 21.08.2017г. дъщеря му А.Е.М. е била на 10г., а дъщеря му Б. Е.М. на 19г., когато са загубили своя баща Е. Б.М.. Внезапната и преждевременна загуба на родител е повлияло негативно на неговите дъщери, като им е причинило болки и страдания със значителен интензитет. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за тези болки и страдания е в размер на по 200 000лв., всяка една от тях.

Видно от изслушаната съдебно медицинска експертиза пострадалият Е.М. е бил без поставен колан при настъпването на ПТП. Освен това следва да се отчете и обстоятелството, че преди произшествието двамата са били на риболов, по време на който са употребили алкохол. Ето защо съдът намира, че е доказано, че пострадалият Е.Б. М. е знаел, че водачът И.Й. е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в автомобила му, с което се е изложил на риск от настъпване на ПТП. Поради горното съдът намира, за доказано възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия Е. М. за настъпване на вредите по чл.51 ал.2 ЗЗД, което е основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение с 50%. Поради горното размерите дължимите обезщетения за неимуществените вреди следва да се определят както следва: За съпругата Е. А.М., бащата Б.М. М., майката С. А.М.по 75 000,-лв. всеки и за дъщерите му А.Е.М.  и Б. Е. М. по 100 000,-лв. Пострадалите са сключили споразумения със застрахователя ЗК „Л.“ АД за съпругата Е. А. М., бащата Б.М.М., майката С. А. М. по 70 000,-лв. всеки и за дъщерите му А. Е. М. 100 000,-лв. и Б.Е. М.80 000,-лв., които за изплатени. По този начин застрахователят ЗК „Л.“ АД е обезщетил изцяло вредите на пострадалите, като определените и изплатени суми са и по-ниски от определените по чл.52 ЗЗД.

Неоснователно е и възражението на ответника И.Й. за недължимост на обезщетението за съпругата Е. А. М., поради „обтегнатост“ на отношенията между съпрузите. В тази връзка се разпита свидетелката В. Й., която от една страна е предубедена и пристрастна като сестра на ищеца. От друга страна от близо 10 г. не живее в гр.С., бегло познава съпругата Е.(виждала я е 3 пъти), изцяло не познава имената на децата им, като твърди, че голямата се казва Е., а тя се казва Б.. За отношенията между съпрузите информацията й е от други лица - съседи и приятелки, която не може да се приеме за достоверна и съдът не кредитира. Съгласно ППВС №4/1961 „нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди“. Ето защо съдът намира за недоказано възражението на ответника И.Й., че съпрузите Е.А. М.и Е.Б.М.са били в лоши лични отношения, поради което не й се дължи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния съпруг. 

Ето защо съдът намира, че съгласно чл.500, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, чл.51 ал.2 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД искът на застрахователя да получи платеното е изцяло основателен, ведно с дължимото обезщетение за лихва от завеждането на иска до окончателното заплащане на сумата.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника И.И.Й. да заплати и направените от ищеца ЗК „Л.” АД деловодни разноски в размер на 15900,-лв., от които държавна такса 15600,-лв. както и юрисконсултско възнаграждение 300,-лв.

            С оглед на гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1  т.1 КЗ, във връзка с чл.432 КЗ и с чл.45 от ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД И.И.Й. с адрес *** да заплати на ЗК „Л.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** по банкова сметка *** ***0,-лева, (триста и деветдесет хиляди лева), представляваща изплатено от ЗК „Л.” АД обезщетение, за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени на наследниците на Е.Б.М.: Б. М. М., С. А. М., Е. А. М., Б. Е. М. и А.Е. М., от ПТП, причинено виновно от И.И.Й. на 21.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска 17.06.2019г. до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.И.Й. с адрес ***, да заплати на ЗК „Л.”АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 15900,-лв. (петнадесет хиляди и деветстотин лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване с възззивна жалба пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: