Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 03 .01. , година 2020 гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на
десети декември ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Велислава
Трифонова
като разгледа докладваното от съдията
Върбина Мълчиниколова
ВНЧХД № 894 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .
Образувано е на основание постъпилите въззивни жалби от Н.Т.Ц. – тъжител и М.Х.Г.- подсъдима, подадени против ПРИСЪДА от 09.10.2019 г. на Районния съд – Плевен, постановена по НЧХД № 651/ 2019г.
Със съдебния акт- присъда с характер на решение, предмет на въззивните жалби, първоинстанционният плевенски районен съд ПРИЗНАВА подсъдимата М.Х.Г., ЕГН **********, родена на ***г***, българка, български гражданин, вдовица, средно образование, пенсионер, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че:
На 15.11.2018 г., във връзка с образувано по
молба на тъжителката Н.Ц. гр. д. № 6246/2018г. против членовете на Домсъвета за
умишлено осуетен неотложен цялостен ремонт на покрива и нанесените щети на
имотите, в писмено изявление разгласила позорно обстоятелство за тъжителката Н.Т.Ц.,
а именно - че същата „…е една жена, която проси милостиня”, поради което и на
основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК, във вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ,
като й налага административно наказание Глоба в размер на 1000 лв. за извършено
престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимата М.Х.Г., със снета по
делото самоличност за НЕВИННА в това, на 15.11.2018 г., във
връзка с образувано по молба на тъжителката Н.Ц. гр. д. № 6246/2018г. против
членовете на Домсъвета за умишлено осуетен неотложен цялостен ремонт на покрива
и нанесените щети на имотите, в писмено изявление да е разгласила позорно обстоятелство за
тъжителката Н.Т.Ц., а именно – че „…повече от 15 години тъжителката Ц. не е
дала и стотинка за текущите разходи за асансьор, осветление, хигиена на общите
помещения”, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
ОСЪЖДА на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата М.Х.Г. с ЕГН ********** да заплати
направените деловодни разноски за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза
в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 369.60 лева.
Жалбата на Н.Т.Ц. съдържа оплакване, че постановената присъда е неправилна, в частта, с която М.Г. е призната за невинна, тъй като е необоснована на доказателствата по делото.
Твърди се също така в жалбата ,че
съдът не се е произнесъл по предявеното то нея частно обвинение, че М.Г. в писмено изявление е разгласила позорно
обстоятелство, като твърди ,че в жилището на тъжителката не влиза Ви К и“ Всички разходи се плащат от живущите в
блока. Тя не плаща нищо. Това е години наред“.
Моли окръжния съд да се произнесе относно тези обстоятелства, които жалбоподателката счита за позорни и разгласени от подсъдимата М.Г..
Жалбата на М.Х.Г. е подадена против посочената присъда в наказателно- осъдителната й част за престъпление по чл.147,ал.1,пр.1 от НК, с която М.Г. , на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба в размер на 1000 лева“, както и в частта относно възложените й деловодни разноски.
Съдържа оплакване, че присъдата е неправилна в тази част, тъй като е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че с отговора си на исковата молба по гр. д. № 6246/2018г по описа на РС- Плевен, подадена от Н.Т.Ц., против нея и други живущи в бл.*** ж.к.“***“,М.Г. е изразила становище по основателността на предявения иск и не е имала умисъл да разпространява позорни обстоятелства по отношение на тъжителката ,нито да я обижда. Посочва се ,че изразите, които тъжителката възприема като разгласяване на позорни обстоятелства за нея , всъщност не съдържат такива обстоятелства, Г. не е имала умисъл да уронва достойнството на тъжителката, а е искрено убедена в твърденията си относно Н.Т.,че чрез искове , жалби и тъжби цели да извлече материална облага за себе си.
Моли окръжния съд да отмени присъдата в осъдителната й част, а също и в частта за разноските и да я оправдае по обвинението за престъпление по чл. 147,ал.1 от НК.
Въззивните жалби се поддържат в открито съдебно заседание лично от Н.Т. ,както и от М.Г. и защитника й – адвокат Д. Д..
В пренията по същество, жалбоподателката Н.Т. заявява ,че не е съгласна с присъдата в оправдателната й част, а също иска съдът да се произнесе относно твърденията й ,че е оклеветена с разгласените писмено обстоятелства ,че не плаща битовите си консумативи, както и че блокът й плащал тези разходи; че е нейно хоби да води дела. Заявява, че иска в присъдата да се отрази, че и дружи собственици не плащат, както й че не желае М.Г. да бъде наказана.
Защитникът на жалбоподателката М.Г. излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията в жалбата, че деянието за което е осъдена е несъставомерно по чл.147 от НК.. Посочва, че изразът „проси милостиня“ при настоящата обстановка в страната в никакъв случай не може да бъде счетен за опозоряващ или уронващ достойнството, тъй като масово , в цялата страна по най различен начин се откриват дарителски сметки и организират подписки, с които се събират средства ,т.е милостиня, в полза на бедни хора, които се нуждаят от скъпо лечение ,средства за живот и др. нужди.
Пред въззивния съд страните не са ангажирали нови доказателства.
С определението си от 22.11.2019г.,постановено в закрито заседание съдът е взел становище по редовността и допустимостта на подадените жалби.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид оплакванията в подадените въззивни жалби,
доводите на страните и доказателствата по делото извърши цялостна проверка
относно правилността на присъдата с характер на решение по реда на глава „Двадесет и осма“ НПК, намира за
установено следното:
Тъжителката в производството пред първата инстанция Н. Т.Ц. е в дългогодишен конфликт с членовете на Домсъвета на бл. № ***, ж.к.“*** „ гр. П.
През 2018 г. Н.Ц. подала искова молба против членовете на Домсъвета в Районния съд – Плевен, на основание на която било образувано гр.дело 6246/2018г. Претендирала на основание чл.45 ЗЗД, за заплащане от ответниците на сумата от 212,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на т.14 от Протокол № 5/08.03.2017г. на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес бл.***,ж.к.“***“ гр. П., както заплащане на сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на т.14 от Протокол № 5/08.03.2017г. на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в същата сграда в режим на етажна собственост.
В срока по чл. 131,ал.1 от ГПК
ответницата М. Х.Г. подала писмен отговор на исковата молба, в която изразила
становището си по допустимостта и основателността на предявените искове. В
писмения си отговор посочила, че изложените в исковата молба обстоятелства не
отговарят на истината и подробно посочила
кои решения на ОС на ЕС, проведено на 08.03.2017г. са изпълнени,
посочвайки и доказателствата за това.
Посочила също, че имотът на ищцата е застрахован в ЗАД „Армеец“,като има
изготвен протокол № 2501708070008/06.02.2017г. В тази връзка посочила в
писмения си отговор, че: „ Всички в блока
знаят, че г/ца Ц. повече от 15 години не е дала и стотинка за текущите разходи
за асансьор, осветление, хигиена на общите помещения. В блока има много пенсионери с 200 лева пенсия, които си плащат редовно
разходите. Питам аз, с какво г-ца Ц. е по – различна от тях. Докога уважаемия
съд ще се занимава с многобройните жалби на една жена, която проси милостиня,
която да се жалва и съди хората й е
станало Хоби.“
С
Решение № 267/11.02.2019 г., постановено по гр. дело № 6246/2018 г. РС –
Плевен е отхвърлял предявените от Н.Т.Ц. против ответниците К. В. Г., Н. М. Т.,
С. Г. П., М. И. Д., М.Х.Г. и В. Х. П. граждански искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД за заплащане на сумите 212 лева и 100 лева, представляващи
обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение на т. 14 от Протокол № 5/08.03.2017 г. на Общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес гр. П., ж.к. „***”, бл. ***.
С
Решение № 283/06.07.2019 г. постановено по в.гр.д. № 265/2019 г. Окръжен
съд – Плевен е обезсилил Решение № 267/11.02.2019 г. по гр. д. № 6246/2018 г.
на РС – Плевен и е върнал делото за произнасяне по предявения иск от друг
състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, Плевенският районен съд, с
Решение от 05.11.2019г., постановено
по гр. д. 4641/2019г. е отхвърлил извяло така предявените от Н.Т.Ц.
искове.
В производството пред първата инстанция по НЧХД № 651/
2019г., съдът е назначил съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице П. Г. М. се
установява , че с Протокол №*** от ***.
общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. П., жк. „***", бл.*** е взело решение за
определяне размера и срока на плащане на месечни парични вноски за текущи разходи.
Според вещото лице не са установени други
документи, в които да са взети решения за заплащане на месечни парични вноски
за текущи разходи.
От заключението на вещото лице М.
по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода от 01.10.2015г.
до 31.12.2017г. не са събирани суми от собствениците за текущи разходи с
изключение само на получаваните суми от отдаване под наем на двете помещения.
Също така вещото лице е дало
заключение, че за 2018 г. таксите за поддръжка и асансьор са заплатени от
собствениците, като на ап. *** за месец декември са заплатени сумите през м.
януари 2019г. Единствено ап. *** не са заплатили текущите разходи за 2018г. Към
заключението в.л. е приложило изготвена таблица, в която са онагледени и
обобщени общо неразплатените дължими суми за периода от 08.03.2017г. до
30.06.2019г. по апартаменти.
В таблицата е отразено ,че частната тъжителка Н.Т.Ц. като обитател на
ап.*** не е заплащала текущи разходи през периода от 08.03.2017г. до
30.06.2019г. общо в размер на 108 лв.
Съдът е приел заключението на вещото
лице П. М., като пълно, обективно и обосновано на писмените доказателства
приложени по делото и проверените от него протоколи и документи за разходи и
приходи в етажната собственост.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните в
първата инстанция доказателства, подробно изброени в мотивите към присъдата,
като изцяло се възприема за обоснована от въззивната инстанция. Служебно
окръжният съд е разпечатал от деловодната система на съда Решението на РС-
Плевен по гр. д. № 6461/2019г., като и справка относно делата – граждански и
наказателни със страна Н.Т.Ц..
На основание така установените фактически положения,
окръжният съд направи следните правни изводи:
Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд,
че с твърдението си в писмения отговор на исковата молба, че повече от 15 години тъжителката Ц.
не е дала и стотинка за текущите разходи за асансьор, осветление, хигиена на
общите помещения” , не е осъществила фактическия състав на престъплението
„клевета“ по чл.147,ал.1 от НК. Посочените твърдения , не представляват
изрази, които да съдържат конкретни или определени факти, които могат да бъдат възприети като позорящи личността на
тъжителката. В писмения си отговор, М.Г. е изразила убеждението си ,че Н.Т. не е изряден платец, което твърдение
всъщност има частично основание. видно
от заключението на вещото лице и писмените доказателства: - ревизионен акт от 12.02.2011 г.,
съставен от М.Г. и А. Н., за периода от 2004 г. до 12.02.2011 г., списък на
неиздължените индивидуални, месечни, парични вноски към касата на блок №***, в
ж.к. „***“ в гр. П., за периода 01.02.2011 г. до 31.12.2014 г., фактури от
„Топлофикация“ – П. ЕООД, от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“, от „Водоснабдяване и
канализация“ – П., Удостоверение изх. №*** от *** г. на Председателя на Районен
съд – Плевен,както и от заключението на приелата съдебно- икономическа
експертиза.
Деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като намерението
на М. Г. в писмения отговор на ИМ не е било да разгласява позорни
обстоятелства, а да посочи, че ищцата, която претендира обезщетения, всъщност
не е изряден платец към касата на ЕС в бл.*** ж.к. „***“. Предвид несъставомерността
на посочените писмени твърдения, законосъобразно районният съд е оправдал М. Г. относно това
обвинение, като в тази и част присъдата следва да бъда потвърдена.
Относно обвинението по чл.147,ал.1 от НК за умишлено
разгласяване в писмено твърдение – отговора на ИМ от М. Г. по гр.д. № 6246/
2018г. на РС – Плевен, на позорни обстоятелства с израза:“Докога уважаемия съд ще се занимава с многобройните жалби на една жена,
която проси милостиня, която да се жалва и съди хората и е станало Хоби“:
Окръжният съд не споделя правните
изводи на първата инстанция, че с израза“ … една
жена , която проси милостиня“ ,
подсъдимата е осъществила фактическия състав на престъплението клевета по
чл.147,ал.1 от НК.
За състава на престъплението по
чл. 147, ал. 1 НК е необходимо да са налице следните обстоятелства:
1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на
престъпление за друго лице;
2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и
3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Основателни са доводите на защитата, че при съществуващия в страната ни
икономически упадък и повсеместна бедност на огромна част от народа, да просиш
милостиня, от която действително се нуждаещ било поради липса на средства за
живот или поради необходимостта от животоспасяващо лечение , вече не може да
бъде възприето като опозоряващо обстоятелство.
Благотворителни кампании, откриване на дарителски сметки , подписки и
други инициативи с цел събиране на доброволни дарения в полза на определено
лице са обичайни от дълги години в страната ни. В същите изрично се посочват
имената на нуждаещите се и целите , за които се събира милостинята, поради
което е очевидно ,че самите нуждаещи се не считат това за позорно.
В настоящия случай, ответницата по гр. дело М. Г. не е имала за цел да
опозорява тъжителката Н.Ц., а да изрази становището си по основателността на
предявените от нея искове. Отричайки
тяхната основателност, Г. всъщност е изразила укор към претенциите на ищцата,
от която тя има впечатления, че е неизправен платец към касата на етажната собственост в блока, както и
съмнение в истинската цел на претенциите й, а именно ,че са средство за
събиране на милостиня, от която счита ,че последната не се нуждае.
От друга страна, окръжният съд
намира ,че в случая не е налице елемент от обективния състав на
престъплението „клевета“ - разпространение
на такива позорящи обстоятелства. В настоящия става дума за изявления съдържащи
се в отговор на искова молба, подаден от ответник по конкретно гражданско
дело. Ответникът , като страна в
гражданския процес има право и задължение да изрази писмено становището си по
допустимостта и основателността на исковите претенции, в това число и като
признае или отрече обстоятелствата, на които се основава искът. Отговорът е
предназначен да достигне до съда и до ищеца по делото, а не до неопределен кръг
от лица, извън страните по делото и твърденията в него не могат да се
възприемат като разгласяване на обстоятелства, било то и възприемани като
позорящи от ищеца. Подаването на
оплаквания, молби, жалби, сигнали до властите, ако не приписват престъпление
другиму, са начин на осъществяване гарантираните от закона
конституционните права на гражданите и
не следва да се възприемат като разпространяване на позорящи честта твърдения.
Само на това основание, следва да се направи извод, че
деянието, състоящо се в посоченото писмено изявление, обективно не осъществява
състава на престъплението по чл.147,ал.1 от НК. Тъй като все пак, в хода на
съдебното следствие, подсъдимата Г. е установила ,че тъжителката се е засегнала
от посочения израз“проси милостиня“ , тя й се е извинила, което иде да покаже,
че с отговора на исковата молба, тя не е
имала умисъл да разпространява обстоятелства, неверни и позорни за тъжителката, а е изразила твърдото си убеждение
и становището си, че целта на водените от Ц. дела срещу членовете на Домсъвета
и изобщо воденето на многобройни граждански и наказателни дела е насочено към
събиране на средства , т.е.- милостиня. Подсъдимата е била твърдо убедена във
верността на твърденията си, които не са лишени от солидно основание.
От служебно направената справка в деловодната
система на ОС- Плевен, е видно ,че в периода
2008 – 2019г. Н.Т.Ц. е била
страна по приблизително 39 бр граждански и наказателни дела, от които:
образувани по нейни тъжби и жалби общо 10 наказателни дела/ НЧХД №2582/ 18г.; / НЧХД №3540/ 17; / НЧХД № 485/19г.; / НЧХД № 2582/ 17г.; / НЧХД №85/17г.НЧД № 1067/16г; /
НЧХД №3146/ 14г.; / НЧХД №2054/14г. / НЧХД № 1916/ 08 – всички по описа на Районния съд –
Плевен, ВЧНД № 97/10 по описа на Окръжния съд- Плевен. В това число 15
граждански дела с ответници: членовете на етажната собственост, „*** „гр. Л. и
др.: гр.д.№ 2564/ 19г.; гр.д.№2409/19.; гр.д.№ 238/19г.; гр.д.№ 6246/18г.;
гр.д.№ 8542/18г.; гр.д.№ 620718г.; гр.д.№ 1753/17 г.; гр.д.№ 5599/14г.; гр.д.№ 2022/15 г.; гр.д.№
3136/14 г.; гр.д.№ 1455/15г.; гр.д.№ 7136/10г.- по описа на РС- Плевен.
Поради това, окръжният съд намира ,че не е
налице и субективния елемент- вина под формата на пряк умисъл, за
разпространяване на позорни обстоятелства по отношение на Н.Ц., за които
подсъдимата да е знаела ,че не не отговарят на истината.
Предвид така установените факти, относно многобройните дела,
заведени по инициатива на тъжителката Н.Ц., става ясно защо М. Г. е била
убедена, че Ц. е превърнала воденето на дела в свое хоби и начин за събиране на
средства. Воденето на дела е право на всеки гражданин, поради което твърдението
с това съдържание в отговора на исковата молба нито съдържа позорящи Ц.
обстоятелства, нито е разрез с действителността, що се отнася до необичайния
брой на заведените по инициатива на Н.Ц.
граждански и наказателни частен характер дела.
Предвид тези изводи, окръжният съд
намира ,че присъдата с характер на решение по чл.78а от НК, в наказателно
осъдителната й част е постановена в нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменена, а подсъдимата призната за невинна и оправдана по
това обвинение.
При този изход на делото, съдебният акт, предмет на
въззивната проверка следва да бъде отменен и в частта за направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 369.60 лева, които Н.Т.Ц. следва да заплати в
полза на Районния съд- Плевен, както и деловодните разноски в размер
300 лева за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, които да заплати на М.Г. .
В останалата й част,като правилна и законосъобразна,
присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 336,ал.1,т.3 НПК,
вр. с чл. 378,ал.4,т.2 от НПК ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 131/
09.10.2019г. ,с характер на РЕШЕНИЕ, на Районния съд – Плевен, VI-ти н.с., постановена по НЧХД № 651/
2019г., в наказателно осъдителната й
част и в частта за разноските ,като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М.Х.Г.,
родена на ***г. в гр. П., местоживеене ***, българка, български гражданин,
вдовица, средно образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИННА в това, че:
На 15.11.2018 г., във
връзка с образувано по молба на тъжителката Н.Т.Ц. гр. д. № 6246/2018г. против
членовете на Домсъвета, в писмено изявление с отговора на исковата молба,
съдържащ израза „ Докога уважаемия съд ще се занимава с многобройните жалби на една жена,
която проси милостиня, която да се жалва и съди хората и е станало Хоби“
да е разгласила позорно обстоятелство за тъжителката Н.Т.Ц., поради което и на
основание чл. 378,ал.4,т.3 от НПК я ОПРАВДАВА
по обвинението за престъпление по чл. 147,ал.1 от НК.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 190 от НПК Н.Т.Ц., ЕГН - ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районния съд – Плевен, направените в първата
инстанция деловодни разноски в размер на 369.60 лева.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 190 от НПК Н.Т.Ц., ЕГН - ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Г.,*** ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ в размер на 300 лева,
направени във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част, като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване по
касационен ред.
Председател: Членове: