№ 175
гр. Пазарджи., 15.04.2022 г.
О.РЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИ., I ГРАЖДАНС.И СЪСТАВ, в за.рито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мин.а П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
.ато разгледа до.ладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданс.о дело № 20225200500153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от Гражданс.ия
процесуален .оде.с.
Обжалвано е определение на В.с.и районен съд №260522 от
29.12.2021г. постановено по гр.д.№293/2020г. по описа на същия съд, с .оето
сезираният В.с.и районен съд е прогласил, че не е .омпетентен да разгледа и
реши гр.д.№293/2020г. по описа на съда и е пре.ратил производството по
делото .ато международно неподведомствено на българс.и съд.
В частната си жалба с вх.№260197 от 09.02.2022г. подадена от ищеца в
производството пред първата инстанция Т. АЛ. Л. чрез пълномощни.а си
адв.Б.И., се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и
неправилно съдът приел, че не е .омпетентен да разгледа и реши делото, .ато
моли да се отмени определението и се върне делото за разглеждане от
първоинстанционния В.с.и районен съд. По въпроса за .омпетентност на съда
за произнасяне по отношение на родителс.ите права цитира чл.8, параграф 1
от Регламент №2201/ 2003г., според .ойто съдилищата в държавата-член.а са
.омпетентни по делото, свързани с родителс.ата отговорност за детето, а.о
детето има обичайно местопребиваване в тази държава член.а по времето,
.огато съдът е сезиран, но че тази разпоредба се прилага съгласно чл.8
1
параграф 2 при спазване на условията на членове 9, 10 и 12 отнасящи се
съответно до запазването на .омпетентността на съда на държавата член.а по
предишното обичайно местопребиваване на детето. Посочва се и чл.15 от
същия Регламент позволяващ по из.лючение и при определени условия на
съдилищата на държавата член.а, .омпетентни да разгледат делото по
същество, да прехвърлят делото на съд на друга държава член.а. Твърди се,
че е налице сериозна опасност връщането на децата в Испания за
разглеждане на делото; че май.ата живее с друг мъж на 180.м. от обичайното
местопребиваване на децата, без да е направила опит да се свърже с децата
след раздялата. Твърди се, че същевременно с това и трите деца ежегодно
/временни /са посещавали дядо си и баба си в гр.В. и средата .ъдето живеят
им е позната и близ.а. Твърди се, че въпре.и .рат.ото време децата са
интегрирани в социалното об.ръжение в България, записани в първи, четвърт
и шести .лас в ОУ “Неофит Рилс.и“-В. за учебната 2020/2021г.Твърди се, че
децата не ис.ат да живеят при май.а си в Испания, гр..уен., .ъдето е
настоящото местопребиваване на ответницата и че в период от година и
половина децата живеят и учат в гр.В.. Счита, че принудителното връщане на
децата в Испания може да ги изложи на заплахи от психичес.о и физичес.о
увреждане и по вся.а.ъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация.
Повтаря, че всич.и деца с противопоставят на връщането им в Испания,
.ато според жалбоподателя вся.о едно е достигнало възраст и степен на
зрялост, при .оето да се вземе под внимание и неговото мнение и
обстоятелствата, настъпили в резултат от постепенен процес .ато
интегрирането на детето в ново об.ръжение във В.. Счита, че при прецен.а на
тези обстоятелства съдът е следвало да събере и вземе под внимание повече
информацията за социалното положение на децата и интеграцията в средата
им в България, настъпила в резултат на постепенен процес през изминалото
време и интегрирането им в ново об.ръжение в гр. В.. С жалбата е оспорено
представено официално удостоверение на Съд в Мотила дел Палан.ар, че в
него има висящо дело №362/2021г. с предмет попечителство и издръж.а на
непълнолетните деца. Счита, че след .ато децата са се преместили
правомерно от една държава член.а на ЕС в Р България, придобили са ново
обичайно местопребиваване в Р България и са изминали повече от 3 месеца
от установяването им, то .омпетентния съд е по тяхното постояннно
2
местопребиваване-РС-В.. Твърди се още, че бащата на децата Т. АЛ. Л.
считано от м.март 2020г. / живее трайно в гр.В., ул.Б.М.“ №47 и лично
упражнява родителс.ите си права по отношение на децата с помощта на
неговите родители, без да ограничава правото на лични .онта.ти на децата с
май.ата /по телефона или лично, .ато бащата подписал на 11.12.2021г.
нотариално заверена де.ларация с .оято дава съгласието си за неограничен
период детето З. да пътува извън България с цел да пости май.а си в .ралство
Испания.
Счита частният жалбоподател, че В.с.ият РС е .омпетентен да разгледа
спора по същество.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната по спора страна
май.ата на децата И.П.. Жалбата се оспорва .ато неоснователна, твърди се, че
бащата ограничава децата да посещават май.а си, създава невярна представа у
дъщерята З., че а.о отиде в Испания ще бъде задържана от полицията и
предадена на май.а си, че детето в тази връз.а и предвид преживяния стрес с
пътуването е получило припадъци поради упражнявания страх върху детето
от бащата и неговите роднини.
Пазарджиш.ият о.ръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
На 27.05.2020г. с ис.ова молба с вх.№2064 пред В.с.и районен съд е
иницииран ис.ов процес от Т. АЛ. Л., ЕГН-**********, без посочен в ис.овата
молба постоянен и настоящ адрес, .ато ИМ е подаден от пълномощни.,
против ЮЛ. ХР. .., ЕГН-**********, от .ралство Испания, гр..., ул.“С.Л.“ №5,
с ис.ане на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителс.ите права
по отношение на малолетните деца З. Т. Л.а, ЕГН-**********, Г. Т. Л.а, ЕГН-
********** и В. Т. Л.а, с ЕГН-********** , да бъде определен режим на
лични отношения на децата с тяхната май.а ЮЛ. ХР. ..-вся.а втора седмица от
месеца от 18.00ч. в петъ., събота и до 19.00ч в неделя /с преспиване/ .а.то и
вся.а четвърта седмица от месеца от 18.00ч. в петъ. до 19.00ч. в неделя на
четвъртата седмица с преспиване; лятна ва.анция разделена по равно между
двамата родители, .ато времето на май.ата да не съвпада с платения годишен
отпус. на бащата и тези 30дни по усмотрение от родителите и ангажиментите
на децата да могат да бъдат разделени на 2пъти по 15дни или 3пъти по 10дни;
3
да се определи местоживеенето на децата в Републи.а България да адрес
гр.В., ул.Б.М.“ №47 .ато май.ата заплаща месечна издръж.а в размер на по
160лв за вся.о едно от трите деца, платима до вся.о пето число на месеца, по
смет.а посочена от бащата.
Обстоятелствата, за да се ис.а уважаване на та.а заявените ис.ови
претенции, изложени в ис.овата молба от ищеца Л. са ,че страните живеят на
семейни начала в .ралство Испания-гр.Мадрид от 2004г. и са родители на три
деца живеят в .расив и уреден .вартал, .ато децата ходят в частно училище
при нормална и спо.ойна обстанов.а до през месец март 2020г., .огато май.ата
на децата напуснала семейното жилище и изразила нежелание да продължава
да живее по този начин. Ищецът разбрал в последствие, че май.ата има връз.а
с друг мъж и отишла да живее при него в село на 180.м. от Мадрид и да
работи .ато берач.а на гъби. Твърди бащата на децата, че две седмици след
.ато май.ата напусната жилището тя не потърсила децата, след .оето
започнала да им се обажда от време на време с .оето ги травмирала. Бащата
решил, че трябва да работи за да осигурява, децата .оито са в ученичес.а
възраст и затова довел децата в Р България, .ъдето за тях се грижат
родителите му, в голяма .ъща с двор, .ато бащата имал намерение да идва и да
ги вижда все.и месец, а лятото да пре.ара заедно с тях в България, но поради
теж.ата извънредна ситуация с .овид епидемията плановете му били
обър.ани. Счел, предвид по-благоприятната .овид епидемия в България за
смет.а на тази в Испания, решил, че за децата е много по-благоприятно да
останат в България, счита, че животът им в .ъща с двор на от.рито е много по
подходящ от.ол.ото да стоят затворени в апартамент и с мер.и непозволяващи
излизането им независимо от причина. Ищецът твърди, че имал желание да
предпази децата си от евентуално заразяване от вируса и ис.ал да организира
нещата та.а, че от началото на м.септември 2020г. децата да могат спо.ойно да
започнат новата учебна година в България при осигурено им от бащата
щастливо и безгрижно детство.
С определение №456 от 02.07.2020г. постановено по гр.№293/ 2020г.
В.с.ият районен съд е прогласил, че не е .омпетентен да разгледа спора и е
пре.ратил производството. Определението е отменено по реда на въззивния
.онтрол /определение №104 от 30.06.2021г. по в.ч.гр.д.№ 20215200500457 по
описа на О.ръжен съд Пазарджи. за 2021г. / и е върнато делото на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно у.азанията на
4
въззивната инстанция. С второто определение №260425 от 14.09.202г. В.с.ият
районен съд отново е прогласил, че не е .омпетентен да разгледа спора и е
пре.ратил повторно производството. И това определение е отменено по реда
на инстанционния .онтрол от Пазарджиш.и о.ръжен съд /въззивно
определение №312 от 25.11.2021г. по в.ч.гр.д.№2021520 0500766 по описа на
същия съд за 2021г. с дадени задължителни у.азания.
.ъм ис.овата молба са приложени удостоверения за раждането на трите
деца, видно от .оито и трите са родени в .ралство Испания съответно на
23.09.2007г./за детето З. /, на 20.09.2013г. за детето В. и на 15.07.2009г. за
детето Г., .ато и трите деца са записани .ато българс.и граждани, а
удостоверенията за раждане са издадени от гр.София, район Ис.ър, през
2013г. Представена е по делото и де.ларация от Агенция за социално
подпомагане гр.В., с .оято А.Й. Л. де.ларира, че полага грижи за
отглеждането на трите си внуч.и. Ищецът .ъм дата 02.08.2020г. е заявил
адрес по делото с.Мърчаево, обл.София, махала Бурновс.а“ №14,л.26. Със
заявление от пълномощни.а му адв. .. от 01.07.2020г., е посочено, че ищецът
не се намира на територията на Р България и има затруднения при
прибирането си в Р България от .ралство Испания и ще се завърне след тази
дата. Ищецът е регистрирал настоящ адрес в гр.В. от дата 21.09.2020г.
Ответницата е била уведомена за подадената първа частна жалба срещу
първото пре.ратително определение на РС-В. .ато в отговора си е посочила
адрес и имейл адрес за .ореспонденция и излага твърдения, че е лишена от
ищеца да вижда децата си .
Препис от ис.овата молба и приложенията са връчени на ответницата
на 13.07.2021г. с изрично у.азание от съда да заяви изрично дали приема
.омпетентността на РС-В. за решаване на спора или не, .ато на 06.08.2021г. е
постъпил отговор от ответницата в .ойто същата заявява, че не е съгласна
съдът в гр.В. да разгледа делото, тъй .ато е подадена ис.ова молба за
попечителство в Испания. .ъм отговора няма приложени до.азателства за
твърдяното висящо дело в .ралство Испания. С разпореждане съдът е у.азал
на ответницата да посочи .он.ретни данни за твърдяното висящо дело за
попечителство в .ралство Испания, свой постоянен и настоящ адрес, .а.то и
дали е подала жалба в Испания за отвеждане на децата от бащата от Испания
5
в България, без съгласието на тяхната май.а, и да представи до.азателства за
това във връз.а с прецен.а на .омпетентността на РС-В. по смисъла на
Регламент №2021/2003 /ЕО/.В отговор ответницата заявява, че спрямо бащата
на децата има издадена заповед от испанс.и съд за ограничен достъп от 300м.
поради отправена заплаха от него .ъм май.ата. Прилага до.ументи на чужд
ези. без направен превод/л.47-03.12.21г. У.азано е от ис.овия съд на
ответницата Ю.Х. .. да представи до.ументите с превод на
българс.и/разпореждане от 30.11.2021г./ Сро.ът за представяне на
до.ументите на българ.и ези. е продължен по ис.ане на ответницата от ис.овия
съд с 2/две/ седмици или до 28.12.2021г. На дата 23.12.2021г. е представен на
българс.и ези. в превод от испанс.и удостоверение издадено от съдебната
администрация при съда на първа инстанция и следствие номер 1 в Мотила
дел Палан.ар Авенида де ла Х. 8, по отношение на образувано дело-семейно,
попечителство, издръж.а на непълнолетни №С0000 362/2021г. с ищец ЮЛ.
ХР. .., съдебен пълномощни. ..П.Г., адво.ат А.Б.В.В., и ответни. Т. АЛ. Л..
Съгласно удостоверението лицето А.Х.Г.Б., юрист в съдебната
администрация на Съда от първа инстанция и следствие ЮЛ. ХР. .. е
представила с дата 11.11.2021г. ис. за устен процес относно регулиране на
отношенията родител-дете, попечителство и издръж.а на три непълнолетни
деца/З., Г. и В. Т. Л.и/ срещу Т.А. Л., .ойто се води в този съд под номер на
делото 362/2021г. и .оето в момента се разглежда. Под до.умента е записано
че е положен подпис на Юриста и печат на съда. Издаден е до.умент и от
Министерството на вътрешните работи генерална дире.ция Полиция,
Национална служба полиция -свидетелс.и по.азание 9453/20, от следовател
130021 ,в поделение Мадрид- С.Л., съгласно .оето в 12.50ч. на 18.08.2020г.
или преди образуване на ис.овото производство пред В.с.и районен съд, в
полицията се е явила .ато жалбподател Ю.Х. .., чужденец, националност
България, със снети данни -дата на раждане, родители и адрес в Испания-
ул.Санта Лусия“ 5Р01d, в .интанар дел Рей /../, телефон №*********, .ато е
съобщила, че на 09.05.2020г. на обществен път Улица Педро Антонио Де
Алар.он 14 Р03В в Мадрид, че Т. има в свое владение две превозни средства
.оито са на името на жалбоподател.ата и не ис.а да ги върне на Ю.- а именно
„Мини .упър “червен с рег... .РZ и Мазда 5, сива с рег.№.. .НР. Следва да се
отбележи, ча при превода липсва цяла страница втора от удостоверението от
полицията. Самият преводач е записал, че превода съдържа три страници.
6
При тези данни за да постанови за трети път пре.ратяване на
производството прогласявай.и се отново за не.омпетентен да разгледа
делото поради международно неподведомствено на българс.ия съд, В.с.ия
районен съд е приел, че съдът служебно е длъжен да следи за
международната си .омпетентност. Цитира, че съгласно чл.1, бу.ва“б“ от
Регламент 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г., същият се прилага
независимо хара.тера на съда или правораздавателния орган по гражданс.и
дела отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или
лишаване от родителс.а отговорност; че терминът“ родителс.а отговорност“
означава всич.и права и задължения, отнасящи се до лицето или
имуществото на детето, .оито са предоставени на физичес.о или юридичес.о
лице по силата на решение, на за.она или по силата на споразумение имащо
една.ъв правен ефе.т, .ато терминът в.лючва правото на упражняване на
родителс.и права и право на лични отношения с детето-чл.2 пар.7 от
Регламента. Съдът е посочил още, че терминът “право на упражняване на
родителс.ите права“ в.лючва правата и задълженията за полагане на грижа
за личността на детето, и по-специално на правото да се определи мястото на
пребиваването му -чл.2 пар.9 от Регламента. .оментирана е и общата
.омпетентност на българс.ия съд по чл.4 ал.1 т.2 от .МЧП .оято следва да е
из.лючена от Регламента съгласно чл.3 ал.1 от същия. Цитира се разпоредбата
на чл.8 §1 от Регламента съдържаща норма предоставяща .омпетентност на
съдилищата на държава-член.а по делата, свързани с родителс.ата
отговорност за детето, а.о детето им обичайно местопребиваване в тази
държава-член.а по времето .огато съдът е сезиран. Посочва, че Регламентът
не съдържа препращане .ъм правото на държавите-член.и за определяне на
смисъла и обхвата на понятието “Обичайно местопребиваване“. Цитира се
решение на ЕС по дело С-497/10 по преюдициално запитване по тъл.уване на
членове 8 и 10 от Регламента, в .оето се сочи, че същото трябва да се тъл.ува
в смисъл, че това е мястото, .оето отразява определена интеграция на детето в
социалната и семейна среда. В тази връз.а се посочва, че според
обстоятелствата трите деца са живеели и учели в .ралство Испания
/погрешно се сочи от съда Републи.а Италия-няма та.ива въведени
обстоятелства/ и най-рано до .рая на месец март 2020г. е било тяхното
обичайно местопребиваване. Излага и довод, че дори .ъм момента и от почти
три месеца децата пребивават в България при бабата и дядото по бащина
7
линия то не може да се приеме, че обичайното им пребиваване е на
територията на България. Цитира се и решение на ЕС от 15.02.2017г. по дело
С-499/15г., в .оето е посочено ,че с чл.9 от Регламента се въвежда дерогация
от чл.8 от същия Регламент при местене на детето и при определени условия,
.ато се предвижда запазване на .омпетентността на съдилищата в държавата -
член.а по предишното обичайно местопребиваване на детето, а в чл.12
параграф 1 от същия Регламент, при определени условия и при с.лючено
споразумение между носителите на родителс.ата отговорност, се предвижда
пророгация на .омпетентността на съда ,.ойто .омпетентен да се произнесе по
молбата за развод, за.онна раздяла и унищожаване на бра.а на съпрузите и
.ойто не е този на държавата-член.а по обичайното местопребиваване на
детето. Посочва се и чл.12 ал.3 от същия Регламент “съдилищата на
държавите член.и, са .омпетентни по силата на чл.3 по молбите за развод,
за.онна раздяла и унищожаване на бра.а, са .омпетентни по всич.и въпроси,
.огато се отнасят до родителс.ата отговорност, свързаните с тази молба, .огато
детето има основна връз.а с тази държава -член.а и особено по силата на
фа.та, че единият от носителите на родителс.ата отговорност или обичайното
си местопребиваване в тази държава член.а. Направен е правния извод, че в
случая не е приложим чл.13 от Регламента, тъй .ато .асае хипотези .огато
обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено и тогава
.омпетентния съд следва да се определи въз основа на .ритерия “присъствие
на детето“, тоест, държавата-член.а в .оято то пребивава. Посочва, че
а.цесорният хара.тер на задължението за издръж.а, произтичащи от семейни,
родствени, брачни отношения или отношения по сватовство, не позволява на
българс.ия съд да отдели претенциите за издръж.а и да ги гледа
самостоятелно от спора за упражняване на родителс.ите права, .ато от друга
страна чл.3“г“ от приложимия Регламент /ЕО/ №4/2009 на Съвета от
18.12.2008г. относно .омпетентност, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебните решения и сътрудничеството по въпроси свързани
със задължения за издръж.а, определя .омпетентност на този съд, .ойто е
овластен да разгледа водещия ис. относно родителс.ата отговорност.
Според ис.овият съд децата са живели и учили в Испания до м.март
2020г., .ъдето са интегрирани в обществото, то и там е тяхното обичайно
местопребиваване; че май.ата на децата и .ъм момента продължава да работи
8
и живее в Испания, .ъдето е и адреса й за призоваване и съобщения, .ато дори
ищеца-техен баща живее и работи също в Испания, според твърденията му.
.ато допълнителен аргумент се изтъ.ва, че ответницата Ю. .. изрично заявява,
че не е съгласна РС-В. да разгледа делото, тъй .ато е подадена ис.ова молба за
попечителство в Испания, при .оето не е налице приемане на .омпетентността
на настоящия съд от страните -носители на родителс.и права и отговорности.
.оментирано е и представеното удостоверение от 17.12.2021г. на съда в
Мотила дел Палан.ар-Испания за висящо дело между същите страни с
предмет регулиране на отношенията родител-дете, попечителство и издръж.а
на трети непълнолетни деца З., Г. и В. Т. Л.и. Посочено е и удостоверението
издадено от полицията /НСП/ .ъм МВР-Испания за подадена жалба на май.ата
срещу бащата за събития случили се на 09.05.2020г. тоест за извеждането на
децата от баща им без знанието и съгласието на другия родител-май.а им.
/Следва да се отбележи изрично ,че та.ава информация-за извеждане на деца/
не се съдържа в преведения на българс.и ези. и представен по делото
до.умент издаден от испанс.ата полиция, .ато от превода на българс.и липсва
цяла страница -2/втора/ .При условията на евентуалност, ис.овият съд
за.лючава, че дори да се приеме, че децата правомерно са отведени от бащата,
то съгласно чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/2003, .огато едно дете се мести
правомерно от една държава-член.а в друга и придобива ново обичайно
местопребиваване там, съдилищата на държавите-член.и по предишното
обичайно местопребиваване на детето по смисъла на из.лючение по чл.8,
запазват .омпетентността си по време на тримесечния период следващ
установяването му. Цитира се и разпоредбата на чл.12 ал.3, бу.ва „а“ от
същия Регламент, че съдилищата на държавите член.и също са .омпетентни
по отношение на родителс.ата отговорност в производството, .оето е
различно от това по смисъла на параграф 1, .огато а/ детето има основна
връз.а с тази държава член.а и особено по силата на фа.та, че единия
носителите на родителс.ата отговорност има обичайното си местопребиваване
в тази държава-член.а. И че в случая май.ата на децата, .оято е носител на
родителс.а отговорност и има обичайно местопребиваване в Испания и там се
намира до момента, .ъдето е обичайното местопребиваване на децата .ъм
момента на сезиране на настоящия ис.ов съд-27.05.2020г. Поддържа, че не е
налице хипотезата на чл.12 ал.3, б.“б“ от Регламента защото май.ата-ответни.,
.ато носител на родителс.а отговорност изрично не приема .омпетентността на
9
българс.ия съд, респе.тивно на РС-В.. .ато следващ аргумент съдът изтъ.ва, че
висшия интерес на децата е да имат фа.тичес.а връз.а и с двамата си родители,
.он.ретно да имат та.ива с май.а си, .оято ги е отглеждала и е полагала
основно грижи за тях в Испания, .ъдето са израснали и са учили, а не да бъдат
отглеждани от бабата и дядото по бащина линия. Считат, че независимо,че
децата са българс.и граждани, то извеждането им от страната в .оято са
израсли не може да обоснове в техен интерес да е делото да се разглежда в
РС-В., дори и да е мислимо, че този съд може да ги изслуша по- лесно
от.ол.ото еле.тронното изслушване би се постигнал същия резултат. Сочи се
чл.17 от Регламента, че .огато пред съд в държава-член.а е заведено дело по
.оето той, по силата на настоящия регламент не е .омпетентен, а
.омпетентността принадлежи на съда на друга държава-член.а по силата на
този регламент, съдът ,пред .ойто е заведено делото служебно прогласява, че
не е .омпетентен. Въз основа на изводите си, че обичайното
местопребиваване на децата е на територията на страна-член.а, различна от
Републи.а България .ъм датата на депозиране на ис.овата молба и след .ато
ответни.а не приема .омпетентността на ис.овия българс.и съд, то .ато не са
налице предпостав.ите за прилагане на из.люченията, предвидени в чл.9
ал.2,чл.10 и чл.12 от Регламент ЕО №2201/2003 и е налице хипотезата на
чл.12 ал.3 от същия регламент, то ис.овият съд намира, че следва служебно да
прогласи на основание чл.17, че на основание чл.8 от Регламент ЕО
№2201/2003 не разполага с .омпетентност да разгледа та.а предявените ис.ове
по чл.127 ал.2 от С., .ато същата принадлежи на съда друга-държава-член.а-
Цитира се съдебна пра.ти.а на В.С по въпроса-определение по ч.гр.д.№
636/2012г., трето г.о.; определение №7 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№
6366/2013г., първо г.о.; определение №19 от 09.01.2014г. по гр.д.№
7363/2014г., трети г.о.; определение №426 от 03.08.2009г. по гр.д.№
435/2009г., трето г.о., и за.лючава, че това е водещия принцип, изразен в
пун.т 12 от Преамбюла на Регламент ЕО №2201/2003, според .ойто
основанията за определяне на .омпетентността по делата за родителс.а
отговорност, са оформени в светилната на най-добрия интерес на детето и
особено на .ритерия на близостта, тоест .омпетентността на първо място
следва да се отнася .ъм държавата член.а на обичайното местопребиваване на
детето, чиито признаци са изцяло фа.тичес.и и не са обвързани от
гражданството му, от това на родителите му или формалната му адресна
10
регистрация в държавата по произход.
По изложените съображения В.с.ият районен съд е прогласил, че не е
.омпетентен да разгледа и реши делото и пре.ратява производството по
делото №293/2020г. по описа на съда .ато международно неподведомствен на
българс.ия съд.
Обжалваното пре.ратително определение с прогласена липса на
.омпетентност на сезирания съд поради международна
неподведомственост на българс.ия съд е валидно, допустимо и по
същество правилно.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рам.ите на
правораздавателната .омпетентност на съда и по предвидения процесуален
ред и форма и при точно прилагане на нормите приложими съгласно
Регламент /ЕО/ №2201/2013г. на Съвета от 27.11.2013г. относно
.омпетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата свързани с родителс.ата отговорност, с .ойто се отменя
Регламент /ЕО/ №1347/2000г..
По същество частната въззивна жалба е неоснователна.
Четири са възможните хипотези на разглеждане на спора от сезирания
В.с.и районен съд, .ато три от тях .асаят хипотези, .оито са из.лючение и
пророгиращи общото правило по чл.8 §1 от Регламента и предвидени в чл.9,
чл.10 и чл.12 от Регламента.
Хипотезата на чл.12 §3 от Регламента има в предвид .умулативно
наличие на предпостав.ите по бу.ва “а“ и по бу.ва “б“ , .оито най-общо се
за.лючават в следното:-Детето или децата да имат основна връз.а с тази
държава-член.а /в случая с Републи.а България-държавата на сезирания съд/ и
единият от носителите на родителс.ата отговорност да има обичайно
местопребиваване в Р България /в случая тази предпостав.а не е налице,
до.ол.ото децата до началото на м.май 2020г. са имали обичайно
местопребиваване в .ралство Испания, от момента на тяхното раждане,
началото на обучаването им в частно училище и до навършване на
съответната възраст .ъм 10.05.2020г. при пристигането си в Р България без
11
знанието и съгласието на май.а си и при положение, че .ъм момента на
завеждането на делото пред В.с.и районен съд-27.05.2020г., родителите на
децата също имат обичайно местопребиваване в .ралство Испания .ъдето
живеят и работят постоянно и са адресно регистрирани, тоест тази
предпостав.а не е налице. Бащата на децата и ищец по делото има записа
настоящ адрес в Р България едва на дата 21.09.2020г., .ато се е завърнал от
Испания след 01.07.2020г., тоест след завеждането на делото. Вярно е, че
децата са българс.и граждани, тоест на държава-член.а на сезирания съд, но
само това не е достатъчно да обуслови .омпетентността на българс.ия съд да
разгледа спора и да обоснове най-висшия им интерес. Не са налице
предпостав.ите на бу.ва “б“ от чл.12 §3 от Регламента, а именно
.омпетентността на съзирания съд да бъде приета едновременно и от двамата
родители. В случая, май.ата на децата след .ато е уведомена за започналото
производство пред българс.ия съд изрично е оспорила .омпетентността на
този съд да разгледа спора .ато международно не.омпетентен. Следователно
при липса на .умулативно дадените предпостав.и по чл.12 §3 от Регламента
следва да се приеме, че българс.ият съд не е .омпетентен да разгледа спора на
това процесуално основание. По въпроса за обичайното местопребиваване
има постановена и известна съдебна пра.ти.а на СЕС/решение от 22.12.2020г.
по дело С-497/10г./ според .оето обичайното местопребиваване по смисъла на
чл.8 и чл.10 от Регламента трябва да се тъл.ува в смисъл, че това е мястото,
.оето отразява определена интеграция на детето в социална и семейна
среда, .ато в хипотеза .огато се .асае за деца в нис.а възраст .ъм датата на
образуване на ис.овото производство-З. на 13г., В. на 7г. и Г. на 11г., .оито са
пребивавали само ня.ол.о дни в Р България след довеждането им от бащата от
.ралство Испания и без знанието и съгласието на май.ата, .оето
местопребиваване е различно от досега установеното им обичайно
местопребиваване в .ралство Испания и предвид из.лючително .рат.ия период
от време трудно би могла да бъде обоснована и вярна тезата, че само за
ня.ол.о броени дни децата до та.ава степен са се интегрирали напълно
успешно в новата социална обстанов.а и семейна среда при отсъстващ
родител и то май.ата и предвид нис.ата им възраст при .оето и определено
нуждите на децата, .оито са и момичета, са за по-близъ. и продължителен
.онта.т с май.ата, че е формирано ново обичайно местопребиваване за децата
в Р България.
12
При другата хипотеза предвиждаща пророгация на из.лючението-тази
по чл.10 от Регламента, да са е приложила следва да са налице следните
условия: В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, .а.вито
данни в ис.овата молба и в отговора на ис.овата молба не се сочат,
съдилищата на държавата-член.а, в .оято детето е имало обичайно
местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или
задържане, запазват своята .омпетентност до.ато детето придобие обичайно
пребиваване в друга държава-член.а и доразвити в ня.ол.о подточ.и. И тази
хипотеза не е налице в случая.
В чл.9 от Регламента пророгацията в.лючва хипотези .огато се .асае за
правомерно местене на детето-.огато едно дете се мести правомерно от една
държава-член.а в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там,
съдилищата на държавите-член.и по предишното обичайно местопребиваване
на детето, по силата на из.лючение от чл.8 , запазват .омпетентността си по
време на тримесечния период, следващ установяването с цел изменение на
решението за право на лични отношения с детето, издадено тази държава-
член.а преди установяването на детето, .огато носителя на правото на лични
отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с
детето продължава да живее обичайно държавата-член.а на предишното
местоживеене на детето. И тази хипотеза не е налице до.ол.ото ис.овото
производство се развива в държава член.а, .ъдето децата нямат придобито
ново обичайно местопребиваване .огато съдът е сезиран до.ол.ото не се
установява .а.то се посочи наличие .ъм този момент на реална определена
интеграция на децата в социалната и семейна среда предвид из.лючително
.рат.ия престой на децата в Р България и липса на твърдяна и установена
съв.упност от специфичните за все.и .он.ретен случай фа.ти и обстоятелства.
Не е налице е общото правило по смисъла на чл.8 §1 от Регламента,
според .оето .омпетентен да разгледа спора, е държавата член.а, а.о детето
има местопребиваване в тази държава-член.а по времето .огато съдът е
сезиран. .а.то се посочи, В.с.и районен съд е сезиран с ис. по чл.127 ал.2 от
С.-за упражняване на родителс.ите права на трите деца, родени от
съвместното съжителство на страните, определяне на тяхното местоживеене,
личните отношения с другия родител и издръж.ата им. Ис.овата молба е
подадена на 27.05.2020г. и е заведена с вх.№2054. Родителите живеят заедно с
децата си от тяхното им раждане в .ралство Испания, тоест това е тяхното
13
трайно установено обичайно местопребиваване .ато ищецът твърди, че е
налице фа.тичес.а раздяла между май.ата и бащата от м.март 2020г., .ато по
твърдение на май.ата и на едното дете, децата са пристигнали с баща си в
България на 10.05.2020г. без знанието и съгласието на май.ата. В ис.овата
молба няма твърдения, че веднага след идването си в България децата са се
интегрирали напълно в новата социална и семейна среда -записани .ато
ученици в учебно заведение .ъдето се обучават в съответен .лас или
посещават други извън.ласни .оле.тивни форми на обучение и други подобни
с оглед тяхната пълна и успешна социална и семейна интеграция на новото
място, че са създали в достатъчна степен социални и други връз.и и .онта.ти,
имат установен приятелс.и .ръг и че по ня.а.ъв начин бащата е търсил
съдействието на ДСП-Пазарджи. за интегриране и вписване на децата в
новата социална и обществена среда .а.то и е създадено достатъчно широ.
роднинс.и .ръг за асоцииране и приобщаване на децата в новата среда.
Та.ива фа.ти и обстоятелства в ис.овата молба липсват.
Следователно налага се извода, че .ъм момента на иницииране на
ис.овото производство пред В.с.и районен съд нито децата нито ищеца и
техен баща имат надлежно и несъмнено установено ново обичайно
местопребиваване в Републи.а България, нито децата за та.ъв из.лючително
.ратъ. период успешно са се интегрирали в социалната мрежа и в семейната
среда по начин, че безусловно да се приеме, че същите имат вече установено
ново обичайно местопребиваване различно от досегашното, .оето .ъм
27.05.2020г. е било в .ралство Испания. Налага се извода, че бащата и децата
.ъм инициираното ис.овото производство имат трайно установено и обичайно
местопребиваване и то е в .ралство Испания, .ато за децата същото е налице
още от момента на тяхното раждане в .ралство Испания и до момента на
започването на ис.овия процес.
И на последното място, но не по -важност започналият ис.ов процес за
попечителство на децата в .ралство Испания, .оето се установява от данните
по делото, .ато заявеното оспорване на официалния до.умент, издаден от
Испанс.ия съд, удостоверяващ тези фа.ти, не е до.азано и не са представени
насрещни до.азателства, .оито да го опровергават и .ойто испанс.и съд е
.омпетентния съд да разгледа спора именно по общото правило на чл.8 §1 от
Регламент /ЕО/ №2201/2013 на Съвета от 27.11. 2013г.
14
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди.
О.ръжният съд споделя мотивите на РС-В. и препраща .ъм тях.
В този смисъл е и пра.ти.ата на Върховния .асационен съд на РБ-
Определение №402 от 23.08.2018г. на В.С по ч.гр.д№1790/2016г. четвърто г.о.
; определение №84 от 26.02.2020г. по ч.гр.д.№4671/2019г., четвърто г.о.;
решение №186 от 26.11.2019г. по гр.д.№3766/2018г., четвърто г.о. и други.
Съдът не споделя доводите в частната жалба .Същите са по-с.оро по
съществото по спора, а не по въпроса за подведомствеността на предявените
ис.ове за родителс.ите права и другите присъединени претенции.
Водим от горното, Пазарджиш.ият о.ръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на В.с.и районен съд №260522 от
29.12.2021г. постановено по гр.д.№293/2020г. по описа на същия съд, с .оето
сезираният В.с.и районен съд е прогласил, че не е .омпетентен да разгледа и
реши гр.д.№293/2020г. по описа на съда и е пре.ратил производството по
делото .ато международно неподведомствено на българс.и съд.
Определението подлежи на .асационно обжалване в едноседмичен сро.
от връчването му на страните пред Върховния .асационен съд на Р България
при условията на чл.274 ал.3 във връз.а с чл.280 ал.1 и ал.2 от ГП..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15