Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….
гр.
Провадия, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при
секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 827 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба от С.Я.Г. и К.Я.М. срещу Д.Я.И. с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Твърди се, че с нотариален акт № 191, т.V, нот.дело № 2101/1975 г. на
Районен съд гр.Провадия, в който собственик на недвижимия имот е бащата на
страните Я. Я.И.,***, представляващ Дворно място е площ по нот.акт от 900 кв.м.
/деветстотин/ квадратни метра, съставляващо парцел 4 от кв. 31 по плана на село
***, общ. ***, обл. ****, при съседи по нот.акт за собственост: Я. Д. Я., М. Н.
М.в, Р. Н. Д. и улица, а по приложена скица на поземлен имот №
15-589536/29.11.2016 год., поземлен имот е идентификатор № 00789.201.276, по
кадастрални карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, е площ от 882
кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: №№ 00789.201.372, 00789.201.371,
00789.201.377, 00789.201.375, 00789.201.390, 00789.201.374, ведно с построените в това дворно място жилищна
страда еднофамилна със застроена площ от 62 кв.м., съгласно приложена скица на
страда № 15- 622994 9.12.2016 год. имот с идентификатор № 00789.201.376.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 00789.201.376. брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, зала с кухня за гости с
идентификатор № 00789.201.376.4, пристройка с идентификатор № 00789.201.376.2 и
всички подобрения и приращения.
Иска се постановяване на решение, с което да
бъде разпределено ползването на дворното място в с. ***, съобразно квотите в съсобствеността
- съответно по 1/3 ид.ч част за всеки от страните.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който
заявява, че иска е допустим но неоснователен. Твърди се, че през 2014 г. ответника
е правил подобрения в имота, с изразено съгласие от страна на ищците, както по време на строителството, така и след завършването
му, ищците многократно са посещавали имота и по никакъв повод не са се
противопоставяли на действията на ответника. Твърди се също, че в конкретния
случай, според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици. Реалното ползване от
всички е невъзможно, още повече като се отчете факта, че ищците имат собствени
жилища и нямат жилищна нужда. Ползването на самостоятелни помещения от тримата
съсобственици е невъзможно и предвид на това, че не е осигурено фактически
наличието към тях на баня-тоалетна като вид сервизно помещение, входа към
сградата е един и няма как да се изградят други тъй като, това ще застраши
конструкцията на сградата. Дворното място също няма как да бъде разпределено за
ползване тъй като, в цялото място има трайни насаждения-овошки и декоративно
озеленяване. Моли се иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си
представители поддържат предявения иск, и молят да бъде разпределено ползването
върху процесните имоти съобразно заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза.
Ответникът, редовно призован, не се явява и се
представлява от процесуален представител, който пледира за отхвърляне на
предявения иск.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С нот. акт № 191,том V,д.№ 2101/25.11.1975
год. на районен съдия- Л.Дочева, за продажба на недвижим имот,ТКЗСТ.Дамянов"-гр.***,
представлявано от председателя му Т. М. Г., е продал на Я. Я.И., дворно място,
находящо се в с. ***, ****** окръг, съставляващо парцел 4,от кв.31,с площ от
900 кв.м., по плана на с. ***, при съответните граници, за сумата от 264 лева,
която е изплатена от купувача напълно и в брой. Основанието на което е била
извършена продажбата е видно от представените по делото документи, установяващи
правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона.
Видно от У-ние за наследници, изх.№
105/21.11.2016 год. Я. Я.И. е починал на 06.05.2007 год.-Акт за смърт №
0010/07.05.2007 год. с. ***. След смъртта е оставил свои наследници-С.Я.Г.-***,
Д.Я.И.-*** и К.Я.М.-***.
Видно от представените по делото писмени
доказателства-фактури, касови бонове за закупени и платени строителни материали
и труд, през 2014 год.,ответникът заедно със семейството на дъщеря си И.Д. е
предприел действия по подобрения в целия имот-съществуващата жилищна сграда и
дворното място.
Видно от разпитаната по делото свидетелка-св.К.Я. В.-леля на
страните по делото, която се явява сестра на Я. Я.И., с преки и
непосредствени впечатления, заявява, че след смъртта на баща й, процесната
къща, вероятно построена през 1970 год., находяща се в с. *****/с.***/ е
останала на брат й Я. Я.И.. Към този момент, къщата „нищо не е представлявала,
имала е три стаи, и още една стая на цимент". След смъртта на баща й,
къщата е била необитаема в продължение на 7-8 год. и е била "съборена
къща", прозорците й са били начупени, имота е бил "разграден
двор",оградата е представлявала съборена мрежа.
Св.Г. В. Д., разпитан в съдебно заседание заявява, че по няколко
пъти на ден минавал покрай имота и имал лични и непосредствени впечатления т.к.
е съсед на процесния имот от 1974-75 год. Знаел, че към този момент имота е
ползван от бащата на Д. -Я. Я. който е починал преди около 10 години. Заявява,
че след неговата смърт, имота не се е ползвал и е бил занемарен. Не може да
каже, кой е строил процесната къща, но знаел, че тези места са ги продавали от
ТКЗС-то, че работници от ТКЗС са „ходили по къщите да строят" давали са
чамов материал и тухли по наряд. Знаел, че след смъртта на Я. Я., имота е бил
посещаван от време-на време, само от Д., който тогава е живеел в с.*****.
Къщата е била занемарена, двора- също.
Свидетелите са категоричните, че към
настоящият момент, имотът не е в състоянието, в което е бил след смъртта на Я.,
както и че всички подобрения в него са били направени с лични средства и труд
не само на Д.Я., но и на семейството на дъщеря му. Заявяват, че ищците са
знаели за подобренията, които се извършват в имота и по никакъв начин не са се
противопоставяли-напротив, помолени били от ответника да участват със средства
и труд, като съсобственици, те са отказали, поради липса на средства-обстоятелство за което свидетелства,св.К.В.. Св.Г. Д. твърди, че е
виждал ищците С. и К. да посещават имота по време на ремонтните дейности, до
преди 2 години. Същият предполага, че между тях е възникнал конфликт по повод
наследството.
Видно от показанията на свидетелите по
делото извършените в имота-къща и дворно място подобрения са били съществени и
трайни, към момента имота е с оградна мрежа на бетон, двора е с райграс,
декоративна растителност и овощни дръвчета.
Видно от показанията на свидетеля Г. Д.,
процесния имот не се използвал като къща за гости, поради това,че „те няма къде
да живеят, та камо ли да я дават под наем“. В същия дух са и показанията и на
св.К.В..
Другата група свидетелски показания на
разпитаните св.С., К.С.-/първа братовчедка на страните по делото/ и св.И.Д.-/дъщеря
на ищцата С.Г./, установяват, че процесният имот не е във вида в който е бил,
че преди е имало навес отзад, съборена е стената на стаята, сайвантите са
съборени и са направени на „къща за гости“, вътре са правени подобрения,
сложени са плочки, има обзавеждане, сменена е дограмата“, в двора има райграс.
Заявяват, че в къщата живее ответникът с дъщеря си и нейното семейство от преди
3-4 години. Св.И.Г. заявява, че няма спомен да е ходила в имота с преспиване
преди Д. да се нанесе да живее в него, както и сега т.к. нямала достъп до
имота. Знае, че имота е „окупиран“ от ответника и дъщеря му, а ищците са лишени
от достъп до него. Знае, че са извършени подобрения в имота, но майка й никога
не е била съгласна с това, че това е направено с „умисъл за да може да се ползва
с търговска цел къщата...“.
Видно от доказателствата по делото, става
ясно, че след смъртта на общият
наследодател на страните-Я. Я., процесният имот, макар и годен за ползване, е
бил занемарен и неподдържан в продължение на 7-8 години и, че през 2014 год.,
ответникът е уведомил ищците, че възнамерява да извърши подобрения в имота, за
да може да бъде използваем по предназначението си, че като съсобственици следва
да участват в ремонтните работи, на което те са отказали поради липса на
средства. Изявили са желание да им бъде построена по една стая, която да
ползват когато посещават имота, но впоследствие са се отказали, като са
предпочели първо да бъдат снабдени с удостоверения за търпимост на сградата, а
след това да решат какво предпочитат- парично уравнение или стаи за ползване.
За това, че са знаели и лично са виждали извършването на ремонтните дейности по
имота, показанията на св.К.В. и св.Г. Д. изцяло кореспондират с писмените
доказателства-приложените към делото заверена Декларация и пълномощно от
ищците.
Не се оспорва от страна на ищците, а и не
се твърди от тях, че по някакъв начин са участвали в извършените подобрения в
имота. Ищците не ангажират доказателства, които да опровергаят твърденията на
ответника, че е предприел действия по допълнително изграждане на стаи над
т.н.навес /преустроен/ изграждайки стълбище към втори етаж и последващ конфликт
в отношенията им.
В хода на делото бе допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, относно възможността
за реално съвместно ползване на съсобствения имот от ищците и ответникът.
Видно от заключението на вещото лице- М.П. и изразеното
становище в с.з., налице е разлика в застроената площ на жилищната сграда и
измерването на място, която разлика е съществена, но не може да обясни на какво
се дължи същата. Съгласно Схемата на имота, и данъчната оценка застроената площ
на жилищната сграда е 62 кв.м., а измерена от вещото лице- с площ от 142.10
кв.м.
Според вещото лице, дял 1 по заключението,
защрихован в червено на скицата, „може би“ е допълнителна постройка-масивна, с
плоча, без тоалетна и баня, и има отделен вход, но няма друг вход за достъп до
основната част на къщата.
За да обособи Дял 2 и Дял 3- вещото лице
предлага съществуващият коридор, да бъде разделен на две по дължината му, като
едната част да се ползва от дял 2, а другата от дял 3. При условие, че коридора
бъде разделен от ползвателите на дял 2 и 3, то от общата измерена ширина от
2.05 м., ще се намали на около 0.90 см, а ако е разделен с гипскартон-с около 5
см.
За да се обособят за реално ползване дял
1, 2 и дял 3, според вещото лице следва съществуващото към момента помещение, в
което попадат тоалетна, баня и перално помещение, да бъде преустроена, като се
прегради- една част ще се ползва за баня и тоалетна от дял 1, друга част от дял
- 2 за баня и тоалетна, а сервизното помещение под № 3-оцветено в жълто в
момента го няма и следва да се изгради, като се пристрои към сградата със
съответните инсталации. Освен преграждането ще е необходимо и изграждането в
дял 2 на тоалетна и душ, след което да се отворят врати към дял 1-баня
тоалетна, от спалня № 3- врата към № 3-баня и тоалетна.
Вещото лице категорично заявява, че без тези преустройства и
изграждане на баня-тоалетна към дял 3, обособяването на три дяла за
реално съвместно ползване на имота е невъзможно.
Разпитана в съдебно заседание, вещото лице
заяви също, че в имота има стопанска постройка, която не е отразила на скицата
и не я е изчислявала, имало и външна тоалетна, за която не знае дали е
използваема, но също не я е отразила, място за паркиране в двора също не е
отразено на скицата. Достъп до дял 2/среден дял, оцветен в зелено/за ползване
на дворното място, няма, освен през дял 1. Вещото лице е видяла в имота туи и
5-6 дръвчета и на зададен въпрос отговаря, че „във вариантите, които съм дала
за двора, стопанската постройка, макар, че не съм я изчислявала, декоративните
и овощни дръвчета попадат“.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС, с който ищците иска да се разпредели ползването на процесният недвижим
имоти според наследствените квоти.
За основателността на иска ищецът следва да докаже
съсобствеността на страните в процесните обекти, наличието на спор между
страните относно разпределяне на ползването на процесните имоти. За
основателността на иска е необходимо да има възможност за реално разпределяне
на ползването на общите недвижими имоти по целесъобразност.
При
липса на споразумение между съсобствениците досежно ползване на общата вещ, или
когато споразумението е вредно за вещта искът по чл.32,ал.2от ЗС е допустим. В
конкретния казус е налице първата предпоставка за допустимост-липса на
споразумение за ползване на общия имот.
Допустима е спорната съдебна
администрация, при която съдебното решение замества мнозинството на
съсобствениците, като съда преценява целесъобразността и възможностите за
разпределяне ползването на общата вещ.
Когато съсобствения имот е жилище и е зает
от един от съсобствениците, останалите имат право да водят иск по чл.32,ал.2 от
ЗС, за разпределяне правото на ползване на съсобственото жилище, за реално
ползване между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползване е
възможно./ТР № 67/25.11.1969г. ОСГК на ВС/.
Искът е неоснователен, когато е предявен
от лице, което не е съсобственик, или когато разпределение правото на ползване е
невъзможно, поради вида и характеристиките на съсобствената
вещ/Решение №9 185/03.08.2012
год.по гр.д.№ 1380/2010г. 1 г.о.ВКС/.или невъзможността да се
разпредели поради прекалено малката площ и невъзможност да се обособят дялове от нея/ ТР № 67/25.11.1969г.на ОСГК наВС/.
Ответникът счита иска за
неоснователен, предвид малката площ и невъзможността да се обособят три самостоятелни дяла за
реално ползване на общия имот, без да се извършат съществени преустройства и наличие на множество подобрения извършени от него със
собствени средства и труд.
При разрешаване на спора,
съдът следва да съобрази правата на съсобствениците, изградените от тях
подобрения в имота и фактическото състояние до възникването
на спора и предназначението на имота, като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства, с цел обособяване на отделните
дялове за ползване/ Р.№ 71/19.04.2011 год.по гр.д.№ 727/2010 год.2г.о.ВКС:Р.№ 409/26.05.2010r.no
гр.д.№ 224/2009г.1 г.о. ВКС: Р.№
338/18.05.2009г.гр.д.№ 176/2008г. 3 г.о.ВКС:Р.№ 59/04.03.2009г.гр.д.№ 67/2008г.2 г.о.ВКС:/ и много други.
Трайната и
безпротиворечива съдебна практика сочи, че в рамките на производството по
чл.32,ал.1 от ЗС, съдът има правомощия да разреши спора относно ползването на имота, в състоянието в
което е в момента, но не и въпроса, относно
евентуалното преустройство на съществуващото положение, респ. да предписва промяна.
Понятието“служене
с общата вещ“ означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално
предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й.
Производството по чл.32, ал.2 от ЗС е такова по
спорна съдебна администрация. Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява средство за осъществяване на
съдебна намеса в граждански правоотношения с цел да се създаде режим на
упражняване на правата върху обща вещ с оглед зачитане на законно защитените
интереси на всеки от участниците в общността. В случая се установи липсващото
мнозинство на съсобствениците за ползване на процесните имоти, поради което
съдът следва да реши въпросът за разпределението на ползването по
целесъобразност. Съдът не е обвързан с предложеното от страните разпределение
на ползването. Една от целите на това производство е да се избегнат бъдещи
спорове между страните относно ползването на процесните имоти. Това би могло да
стане при предоставяне ползването на всяка една от тях на реална част от общите
вещи и общо ползване на общите части на жилищната сграда. От изготвената по
делото СТЕ се установява, че реално разпределяне на ползването между страните в
това производство съобразно притежаваната квота в съсобствеността на всяка една
от тях е невъзможно.
Предлаганите от вещото лице варианти за разпределяне на ползването
на общите недвижими имоти са за предоставяне на общо ползване от ищците и
ответника на реална част от съсобствените недвижими имоти, което без
извършването на преустройство няма как да бъде реализирано.
Видно от заключението на
СТЕ, ,вещото лице сочи, че „в случая сградата не дава възможност за разпределяне правото
на ползване между тримата съсобственици, без да бъде изграден трети санитарен възел, а съществуващия такъв да бъде разделен на двамата съсобственици, при спазване изискванията на Наредба №7“.
В хода на делото ищците са заявили претенция, за събиране
на
доказателства за действителната цена на процесния имот, свързана
с
искане за присъждане на обезщетение на този от съсобствениците,
който получи самостоятелен обект в сградата и дворното място,
в по-малко от квотата му в съсобствеността.
Настоящият съдебен
състав, напълно споделя становището на ответника, а именно, че производствата по спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения не са уредени в ГПК, поради
което доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях по
отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес, а характера и целта на производството по чл.32 ал.2 от ЗС, не налагат
отклонение от общите правила на общия исков процес. Този мотив е в основата на
ТР № 13/10.04.2013 год.,т.2, пот.д.№ 13/2012г.на ОДГК на ВКС. След като това е
така, то всички искания, доводи и възражения на страните следва да бъдат
направени в исковата молба и отговора на нея, съответно в сроковете по
чл.127,ал.2 и чл.131 от ГПК.
Предвид на това, че искането не е
направено с исковата молба, а по-късно, съдът счита, че същото е преклудирано.
На следващо място, искането е свързано
възможността за обособяване на самостоятелни обекти в жилищната сграда и
дворното място за ползване от отделните съсобственици, което по изложените
по-горе съображения е невъзможно и нецелесъобразно, поради съдът счита, че
искането за обезщетение е неоснователно.
Съгласно Р.№ 745/16.10.2009г.гр.д.№
3259/2008г.ВКС- въпроса за подобренията извършени от ответника има значение,
при разпределение ползването според трайната практика на ВКС. Следва да бъдат
съобразени насажданията извършени в имота много преди завеждане на иска.
Съгласно Р.№ 94/28.03.2012 год.,на ВКС по гр.д.№ 897/2011г. 2 г.о.,когато в
общия имот един от съсобствениците е направил подобрения, при възможност следва да му се осигури
ползването, ако това не засяга правата на другите съсобственици, като в този
случай разпределената площ за индивидуално ползване включва в себе си и площта
на подобренията.
Видно
от събраните по делото доказателства, по категоричен начин се установи, че
ответникът и семейството на дъщеря му, освен, че са извършили много и трайни
подобрения в жилищната сграда, са извършили такива и в дворното място, като
засаждане на овощни дръвчета, декоративна растителност и други, пръснати по
цялото място.
Отделно от това се установи също, че в
имота има изградена
стопанска постройка /не отбелязана от вещото лице/, която е индивидуална
собственост на ответника. Разпитано в с.з.вещото лице заяви,
че има такава постройка, но не я е отразила на схемата, поради което не
може да се направи заключение, къде в кой от предложените дялове тя попада.
В конкретния казус-безспорно установено е,
че предназначението на процесната постройка е да служи за задоволяване на
жилищни нужди. Установи се също от заключението на СТЕ, че е невъзможно
ползването на самостоятелните помещения за жилищни нужди, без да е осигурено
фактически наличието към тях на баня и тоалетна, като вид сервизно помещение,
като отделно от това е необходимо и отварянето на врати към тези помещения и
изграждане на ново сервизно помещение.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и не следва да се уважава. При промяна на обстоятелствата и липса
на съгласие за ползване на общите вещи всеки един от съсобствениците може да
предяви отново иск по чл.32, ал.2 от ЗС. За защита на правата си и при наличие
на основание затова страните могат да претендират обезщетение за ползването на частите
им от собствеността, от което са лишени.
Ищците са направили искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото и на основание чл.78. ал.1 от ГПК такива не следва да йм бъдат присъдени.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради
което съдът счита, че следва да го уважи.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Я.Г., ЕГН ********** с адрес: *** и К.Я.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Я.И., ЕГН ********** с адрес: *** иск
по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването върху следния съсобствен
недвижим имоти: Дворно място е площ
по нот.акт от 900 кв.м. /деветстотин/ квадратни метра, съставляващо парцел 4 от
кв. 31 по плана на село ***, общ. ***, обл. ****, при съседи по нот.акт за
собственост: Я. Д. Я., М. Н. М.в, Р. Н. Д. и улица, а по приложена скица на
поземлен имот № 15-589536/29.11.2016 год., поземлен имот е идентификатор №
00789.201.276, по кадастрални карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***,
е площ от 882 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: №№ 00789.201.372,
00789.201.371, 00789.201.377, 00789.201.375, 00789.201.390, 00789.201.374, ведно с построените в това дворно място
жилищна страда еднофамилна със застроена площ от 62 кв.м., съгласно приложена
скица на страда № 15- 622994 9.12.2016 год. имот с идентификатор №
00789.201.376.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00789.201.376.
брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, зала с кухня за гости
с идентификатор № 00789.201.376.4, пристройка с идентификатор № 00789.201.376.2
и всички подобрения и приращения.
ОСЪЖДА С.Я.Г., ЕГН ********** и К.Я.М., ЕГН ********** , да заплатят на Д.Я.И., ЕГН **********, сумата от 400,00/четиристотин/ лв., представляваща
сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ****** окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………