№ 45
гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500279 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 172 от 11.06.2020г. по гр.д. № 488/2019г. Русенският
окръжен съд е осъдил „Университетска Многопрофилна болница за активно
лечение- Канев“ АД- гр.Русе да заплати на М.Д.А.от гр.Русе сумата в размер
на 50 000 лв., частично от 70 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършена мастектомия, ведно със
законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 8644 лв. разноски за производството.Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач ЗК „Уника“ АД-
гр.София като застраховател по застраховка „Професионална отговорност на
лекари и медицински персонал“, сключена с УМБАЛ-Канев АД- Русе като
работодател. С решение № 288 от 28.07.2020г. по същото дело Русенският
окръжен съд е оставил без уважение молбата на М.А.за допускане поправка
на ЯФГ по реда на чл.247 от ГПК в постановеното по делото решение.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника
„Университетска Многопрофилна болница за активно лечение-Канев“ АД-
гр.Русе с оплакване, че решението е неправилно. Изложен е довод, че съдът е
кредитирал основни факти, които е обсъдил противоречиво и е ценил някои
части от заключението на медицинската експертиза, без да обсъди
1
останалите. В жалбата се съдържа оплакване, че съдът не е посочил в какво се
състоят нарушенията на лекарите от ответното лечебно заведение. По повод
методите за извършване на изследването преди операцията се твърди, че
медицинските специалисти са действали в условията на оперативна
самостоятелност. Изложени са доводи, че при поставената диагноза карцином
на млечната жлеза, която крие огромен риск за живота на пациентката и за
здравето й и че спасяването на човешкия живот и здравето на пациента са в
основата да бъде предложена радикалната интервенция мастектомия, което е
най-хуманното и професионално лекарско поведение. Изложено е оплакване и
за недоказаност на размера на предявения иск.
От ответната по жалбата страна М.А.е постъпил писмен отговор, в който
се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД-гр.София изразява становище, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
частично от 80 000 лв.
Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение-Канев“ АД- гр.Русе оспорва предявения иск. С отговора на исковата
молба ответникът оспорва твърденията, че мастектомията на дясна млечна
жлеза, била извършена без наличие на злокачественост, както и че ищцата не
била информирана за степента на необходимост от извършване на
операцията, нейния вид и рискове и твърдението, че не й е била дадена
възможност за избор. Ответникът твърди, че действията на лекарите
съответстват на медицинските стандарти, добрата медицинска практика и
проучванията в диагностиката и лечението на млечна жлеза. Извършената
хирургична интервенция- мастектомия с лимфна дисекция била извършена
своевременно, сигурно и компетентно съобразно съвременните тенденции и
достиженията на хирургичната практика.
Третото лице- помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД-
гр.София не е изразило становище по предявения иск.
От фактическа страна се установява следното:
Ищцата М.А.и съпруга й Й. А. от 2015 г. живеят и работят в Англия.
При завръщането си в България през м. януари 2018 г. М.А.посетила
гинеколога си, с който споделила, че е открила бучка на дясната си гърда и
той я посъветвал да си направи образно изследване и да се консултира с
2
хирург или мамолог. На 19.01.2018 г., в клиника за образна диагностика
„Вижън“ ООД гр.Русе, на М.А.било направено образно изследване от д-р Г.
М.. Заключението от изследването било: Обс. Фиброкистозна мастопатия
двустранно. BI-RADS 3-Вероятно бенигнена находка-характеристиките на
находката са с много голяма вероятност доброкачествени, но не са
патогномонични и абсолютно сигурни.
Лекарят, извършил образното изследване, препоръчал на ищцата да се
консултира със специалист и я насочил към д-р В. Ч.. На 22.01.2018г. ищцата
посетила частния кабинет на д-р Ч. с направеното образно изследване. След
извършения преглед, д-р Ч. обяснил на ищцата, че трябва в най-скоро време
да се премахне бучката и че операцията трае един ден. След извършена
справка, д-р Ч. казал на ищцата, че може да бъде приета в болницата на
следващия ден. Ищцата се съгласила да постъпи в болницата.
На 23.01.2018 г. в 8.07 ч. ищцата М.А.постъпила на лечение в УМБАЛ
Канев- АД-Русе, в отделението по Обща, гнойно-септична, детска и
еднодневна хирургия. Видно от данните в История на заболяването, на
ищцата преди операцията били извършени изследвания на кръв и урина,
консултация с анестезиолог и електрокардиограма. Непосредствено след това
била откарана в операционна, където й била извършена секторална резекция
на дясна жлеза с гефрир. Материалът, т.нар. “гефрир“ бил изпратен за бързо
хистопатологично изследване. Изследването на гефрира било извършено от д-
р И. К., който посочил като резултат: инвазивен дуктален карцином.
Въз основа на заключението на патолога, д-р Ч. обяснил на ищцата, че
има злокачествен тумор и че трябва да се премахне цялата гърда. След това
М.А.била изведена от операционната с количка и върната в стаята й, където
я чакал нейния съпруг. Ищцата била разстроена, плачела и не можела да
обясни нищо. След около двадесет минути обяснила на съпруга си, че е болна
от рак. След това при тях дошъл завеждащият отделението д-р С., който им
обяснил каква е ситуацията. Същият казал на ищцата, че ако иска да живее,
трябва да се подложи на операция- мастектомия, отстраняване на гърдата. Д-р
С. обяснил също, че след операцията, като мине всичко, ще могат да имат
деца, че след операцията на ищцата най-вероятно ще бъде назначено лечение
с хапчета, както и че трябва да се заплатят здравните й осигуровки, тъй като
операцията била много скъпа. След това д-р С. и медицинска сестра дали на
ищцата да подпише декларация като й обяснил, че това е формалност преди
всяка операция. Същият обяснил на ищцата, че това е документ, с който тя
дава съгласие да й бъде направена операцията, но така или иначе, ако иска да
живее, няма друг избор. Д-р С. казал на ищцата, че до час трябва да реши
дали да се направи операцията. Обяснил, че мястото е разбутано и че ракът
може да се разпространи. Видно от показанията на свидетеля Й. А., който
присъствал на този разговор, д-р С. не е обяснявал на ищцата, че от
материала може да се получи друг резултат, нито че има възможност да
3
изчака.
Ищцата се съгласила на предложената операция и дала съгласие в
писмена форма. След като съпругът й заплатил здравните осигуровки и се
върнал с платежния документ, ищцата била изведена от стаята за операция.
На същия ден - 23.01.2018 г. в 13.30 ч. под обща интубационна анестизия
на ищцата М.А.била направена и радикална лява мастектомия по Пейти-
Пирогов с лимфна дисекция на дясна аксила на трите нива.
Ищцата била изписана на 26.01.2018 г. с препоръки: контролна
превръзка на 29.01.2018 г. със сваляне на конт. Дренове. При изписването на
ищцата е издадена етапна епикриза, в която е отразено, че хистологичен
резултат до датата на изписването не е получен. По-късно на ищцата е
издадена епикриза, в която като окончателна диагноза е отразено-карцинома
гландула меме декстра Т1 НОМО. В тази епикриза са описани резултатите от
гефрир-инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза, а от този на
редовните препарати- инвазивен лобуларен карцином на млечната жлеза рТ1
в. С епикризата ищцата е насочена към консултативен преглед с онкокомитет
след 21.02.2018г. за ендокринна терапия и диспансерно наблюдение.
В История на заболяването се съдържа резултат от хистопатологично
изследване на материал от различни участъци отстранената млечна жлеза с
дата 7.02.2018г., подписано от извършилия изследването д-р К.. В
заключението е посочено, че се касае до инвазивен лобуларен карцином на
млечната жлеза. Към История на заболяването са приложени резултатите от
имунохистохимичното и хистопатологично изследване, извършено от Център
по Клинична патология при МБАЛ- ЕАД-Плевен с дата 9.02.2018г., където е
посочено, че се касае за склерозираща аденоза с DEIS- G2 и е
препоръчително клинично проследяване на пациентката.
След операцията въз основа на изследванията от трайните препарати д-р
К. поставил диагноза: инвазивен лаборален карцином. Окончателната
диагноза била поставена на 29.01.2018 г. след проведена имунохистология:
дуктален карцином in situ.
След операцията ищцата изпратила за изследване парафиновите
блокчета, които й били предоставени от ответната болница. Видно от
приложения по делото документ резултата от изследването на парафиновите
блокчета в Лаборатория по клинична патология и имунохистохимия
„Трансхеликс“ е че се касае за мултифокален ин ситу дуктален карцином на
фона на изразена склерозираща аденоза и атипична дуктална хиперплазия.
По делото е представен и резултат от изследване на парафиновите
блокчета, извършено от Отделение по клетъчна патология при Кралската
болница на Шрусбъри, Великобритания, в който се посочва, че се касае за
нискостепенен дуктален крацином ин ситу.
4
От показанията на свидетеля Й. А. се установява, че след изписването от
лечебното заведение, в продължение на около две седмици ищцата
посещавала частния кабинет на д-р Ч., за източване на събралата се течност и
махане на дренажа. През това време изпитвала много силни болки от дясната
страна, не можела да си движи ръката. Ищцата не искала да излиза, да се
вижда с други хора, не искала да се храни и да пие вода. Била объркана, не
можела да приеме случилото се, нямала яснота за бъдещето си. Докато чакала
епикризата, изпратила парафиновите блокчета в лаборатория в гр.София,
откъдето им обяснили, че резултатите са по-добри от първоначалните. След
решението на онкологичния съвет ищцата се регистрирала в онкологичния
център в гр.Русе. Предписано й било лечение с медикаменти. С течение на
времето болките понамалели и тя започнала да си движи ръката. До края на
месец март 2018г. ищцата и съпругът й останали в България, като мъжът
ползвал неплатен отпуск, за да се грижи за нея. След завръщането им в
Англия, ищцата продължила да си стои у дома, тъй като не можела да работи,
изпитвала болки в дясната ръка, като болки имала и до момента. Това
наложило да работи на четиричасов работен ден. Свидетелят А. установява,
че от приема на медикаментите ищцата имала странични ефекти-
кръвотечение, гадене, повръщане, което наложило да потърси медицинска
помощ в Англия. Посетила специалист- хирург, който след като се запознал с
документацията и след като били направени нови изследвания от
предоставените му парафинови блокчета, обяснил, че заболяването е
нискостепенно предраково образувание и не се налагало никакво лечение,
нито пък мастектомия. Тази новина не зарадвала ищцата, а я сринала, тъй
като се чувствала осакатена, с отложени и провалени планове. Същият
свидетел установява, че на ищцата й било много трудно. Била разстроена,
изпитвала големи болки в дясната страна, постоянно плачела, не искала да
живее. След операцията съпрузите отложили плановете си да имат деца. Д-р
Г., която предписала лекарствата, обяснила на ищцата, че не е
препоръчително докато ги приема да забременява. Свидетелката С. М.-сестра
на ищцата установява, че е разбрала за операцията на ищцата от съпруга й.
След операцията ищцата не можела да борави с дясната си ръка, била
объркана, не можела да повярва на случилото се. Изпратили материали за
изследване в лаборатория в София, като в резултатите, които получили
пишело нещо различно от епикризата. Свидетелката М. дава показания, че
ищцата и съпругът й останали в България до края на месец март. Ищцата
постоянно стояла в стаята, плачела, не искала да контактува с никой, била се
затворила в себе си, изпитвала болки. Въззивният съд намира, че следва да се
кредитират показанията на свидетелите А. и М., независимо от близката им
връзка с ищцата, тъй като те са последователни, непротиворечиви.
От показанията на свидетеля д-р И. К. се установява, че той е лекаря,
който е извършил изследването, наречено популярно „гефрир“. В показанията
си свидетелят К. посочва, че е получил от операционната материал-
образувание от около 1.4 см, обградено с мастна тъкан, след което е направил
5
съответните срези от подходящата част и извършил спешното изследване-
гефрир. При микроскопирането установил, че се касае за инвазивен карцином
на млечна жлеза. Съобщил това на хирурзите и след това останалата част от
тъканта била предадена за т.нар. редовни препарати, включително и късчето,
от което е направен гефрира. Впоследствие свидетелят К. изпратил материал
до гр.Плевен за имунохистохимично изследване с цел определяне на
естроген, прогестерон рецептори, което е от значение за по-нататъшното
лечение на пациентката. От лабораторията в гр.Плевен бил получен резултат,
според който в материала не се намира инвазивен карцином, а карциномът е
in situ, развил се в рамките на т.нар. склерозираща аденоза, т.е. не се намирал
карцином с потенциал за разпространение. Свидетелят К. прегледал отново
гефрирните препарати и се убедил, че в късчето, от което е направил гефрира,
се касае именно за инвазивен карцином. Според свидетеля К. при определяне
на окончателната диагноза трябва да се гледат в съвкупност материалите.
Същият свидетел счита, че материалът, изпратен за изследване в гр.Плевен за
имунохистология е от друг участък на тумора, който не попада в инвазивна
компонента. При различните изследвания се получавали различни резултати,
защото при всяко изследване се отнема част от материала и на практика всяко
следващо изследване е само за себе си.
По делото е разпитан като свидетел и д-р В. Ч., който е хирурга
извършил операцията на ищцата. В показанията си посочва, че при
операцията на ищцата е взет материал за бързо хистологично изследване,
което наричат гефрир. Изследването идвало в кратък срок, до 10 минути и
давало характера на клетките, т.е има ли тумор, злокачествен, или няма. При
ищцата резултатът бил инвазивен дуктален карцином-злокачествено
образувание на млечната жлеза. Същият свидетел посочва, че при ищцата
туморът е бил централно разположен и имало противопоказания за
органосъхраняваща операция, плюс малка гърда и млада възраст и затова й
била предложена мастектомия с лимфна дисекция, за което тя се съгласила.
На ищцата било обяснено, че има карцином и че трябва да направи
мастектомия с лимфна дисекция. Според свидетеля Ч. на база на отстранените
тъкани се правят изследвания и въз основа на тях се изгражда окончателната
диагноза и се определя стадия на заболяването, а оттам-как продължава
лечението. Според свидетеля рискът от метастази и от рецидив налагало тази
операция да бъде радикална. Свидетелят Ч. установява, че не е присъствал,
когато ищцата е подписвала декларацията, с която дава съгласие за
операцията, тъй като по това време е бил в операция. На ищцата обяснения
дал д-р С.-завеждащия отделението. Свидетелят изяснява, че след гефрира
пристъпват към втората операция – мастектомия.
От заключението на назначената и изслушана от първостепенния съд
съдебно медицинска експертиза се установява, че към момента на
извършване на операцията ищцата е страдала от онкологично заболяване на
дясната млечна гърда, което заключение се базира на три факта: материалите
6
от гефрирното изследване, допълнителните материали от резекцията от
първата операция и последвалото имунохистологично изследване. На базата
на гефрирното изследване е била поставена диагноза: инвазивен дуктален
карцином на млечната жлеза. Между тази диагноза и диагнозата от трайните
препарати, както и окончателната диагноза са налице несъответствия-от
трайните препарати: инвазивен лобурален карцином и след проведената
имунохистохимия окончателната диагноза е дуктален карцином in situ. В
заключението е посочено, че няма общоприет действащ стандарт, който да
определя обема на интервенцията, като преценката при всеки конкретен
случай се базира на препоръки, фигуриращи в медицинската литература-
учебници и ръководства.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
в случая според ехографското изследване на дясната млечна жлеза на ищцата
от 19.01.2018г. установените лезии са преценени като вероятно бенигнена
находка /доброкачествена, BI-RADS-3/, т.е категория 3. Характеристиката на
находката /лезия, калцификати/ са с много голяма вероятност
доброкачествени, но не са патогномотични и абсолютно сигурни. Експертите
посочват, че според клиничното ръководство „Поведение при карцином на
гърда, версия от 2018 г. се изисква проследяване за кратък период от време.
Следващата категория 4/вероятно малигнена/ изисква планиране на
биопсична оценка. Позовавайки се на цитираната литература експертите
посочват, че точната морфологична диагноза на карцинома на гърдата е
претерапевтично изследване/изследване на тъкан или клетки с цел диагноза
преди операция, а не по време на операция-гефрир/ преди
лечението/хирургично или лекарствено/ с цел изграждане на най-
подходящото начало на индивидуални терапевтичен план. В случая
меродавна, т.е. решаваща за операцията мастектомия е била диагнозата от
гефрира-инвазивен дуктален карцином. В заключението се изяснява, че
анализът на трайните препарати от първата операция поставят под въпрос
произхода от каналите и на базата на рутинно оцветените препарати,
процесът се оценява като лобуларен карцином. Причината за това е, че
дукталният карцином се разпространява в лобулите/най-малките канали/ и
обратно лобуларния карцином се разпространява към големите канали. В
случая са засегнати и каналите и лобулите и на базата на обикновените
оцветявания не е било възможно определяне на произхода на процеса и затова
е било наложително имунохистохимичното изследване. В експертизата е
посочено, че няма общоприет действащ стандарт, който да определя обема на
интервенцията, като преценката при всеки конкретен случай се базира на
препоръки, фигуриращи в медицинската литература- учебници и
ръководства, че диагностиката и лечението на онкоболен пациент се
извършва от различни специалисти: образна диагностика, морфологично
изследване от патолози, оперативно лечение/ ако се налага/, химиотерапия,
лъчелечение като цялостният диагностично- лечебен план се обсъжда от
обща онкологична комисия, в която задължително влизат различни
7
специалисти. При суспектни / съмнителни/ данни за карцином на гърдата се
препоръчва дебелоиглена биопсия за поставяне на диагноза. При доказан
хистологично карцином на гърдата се използват образни методи/ехография,
мамография, скенер, pet ct skan и др./ за определяне на разпространеността на
тумора и след това се пристъпва към операция и се определя обема й. В
конкретния случай на ищцата е направена само ехография, а двете й операции
са извършени в един и същи ден. Съгласно заключението на експертизата
извършената на ищцата операция не е била нито спешна, нито наложителна,
както и че самата мастектомия би могла да се извърши по- късно. В
заключението на медицинската експертиза е отразено, че операции,
запазващи гърдата се препоръчват при всички пациенти със стадия І и ІІА,
като в тези случаи гърдата може да се съхрани, но трябва да се отстранят
лимфните възли. Поведението на гръдния хирург трябва да се определя от
възрастта на жената, големината на тумора, локализацията му, големината на
млечната жлеза и хистологичния резултат. Изразено е становище, че в
конкретния случай разположението на тумора в централната част на гърдата,
размерите на гърдата/малка/ и общите размери на трите огнища/около 5.3 см
общо/ са определили правилно поведение на хирурга за премахване на цялата
гърда. Ищцата обаче не е била изцяло и подробно информирана за различните
варианти. Заключението на медицинската експертиза, след извършено
изследване на всички предодставени материали от патолога от състава на
експертизата е, че се касае за дуктален карцином in situ с разпространение
към лобулите на фона на комплексна склерозираща лезия. При изследването
на гефрира вещото лице е установило комплексна склерозираща лезия,
включваща доброкачествени промени и малигнени/дуктален карцином in situ
със суспектни данни за инвазия на един от срезите, при което следва да се
изчакат трайните материали. При трайните препарати също е установен
карцином in situ с ангажиране на лобули и канали със суспектни белези на
инвазия, като също е преценено, че е необходимо имунохистохимично
изследване за преценка хистогенезата на тумора/произхода/ и оценка на
миоепителния слой за да се разграничи неинвазивен от инвазивен карцином.
Имунохистохимичното изследване е показало, че се касае за интрадуктален
карцином in situ с разпространение към лобулите.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещите лица са обяснили,
че диагнозата следва да се постави преди операция като първо да се направи
образно изследване, след това биопсия и имунохистология и на база на тези
изследвания в зависимост от вида, размера и местоположението да се
предложат различни варианти за лечение, да се предложи на експертен
онкологичен съвет преди пристъпване към операция, което при ищцата не е
направено. Вещите лица са посочили, че ситуацията не е била
животозастрашаваща и спешна и не би се променила в рамките на 5-10 дни.
Според вещите лица в конкретния случай преди операцията няма определен
стадий, тъй като това не може да бъде направено само въз основа на
ехография. Без стадиране не може да се направи и правилен терапевтичен
8
план за хормонална терапия. Вещото лице д-р М. Ц.– патолог изяснява пред
съда, че суспектни данни означава, че на гефрира не може ясно да се прецени,
дали има инвазия или не.Това е информация, която получава медика, че не
трябва да прави повече операция, а трябва да изчака за да получи крайния
резултат. Според вещото лице в конкретния случай са нарушени правила,
препоръките, дадени в учебниците по медицина, тъй като няма действащи
нормативни правила за това.
Безспорно е по делото, че извършилия операцията лекар- д-р Ч.,
патоанатомът д-р К., както и д-р С. са били в трудови правоотношения с
ответнната болница през месец януари 2018 г.
Не е спорно по делото, че третото лице помагач на ответника е
застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и
медицински персонал“, сключена с УМБАЛ-Канев АД- Русе като
работодател. Тези факти се установяват и с приетите по делото
застрахователни полици и Общите условия към тях. За настоящото
производство застрахователят е уведомен с писмо- изх.№ 15.08.2019г.,
връчено с обратна разписка на 19.08.2019 г.
Великотърновският апелативен съд след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите
на страните намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В случая се претендира отговорност на лечебно заведение за болнична
помощ за вреди, настъпили от увреждащо поведение на лекари, при
извършена операция на ищцата-мастектомия с лимфна дисекция.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.49 от ЗЗД във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод на
изпълнението на тази работа.
Отговорността на лечебното заведение-възложител на медицинската
дейност възниква само, ако се установят противоправни и виновни действия
или бездействия на лекари при и по повод на осъществяване на възложени
дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили
за лечение. Необходимо е и да е налице причинна връзка между
противоправните действия или бездействия и причинения вредоносен
резултат.
Установено е по делото, че ответникът „УМБАЛ-Канев“ АД- гр.Русе е
възложил извършването на лечебна дейност в болницата на лекарите,
осъществили лечението на ищцата. Ответникът е лечебно заведение за
9
болнична помощ по смисъла на чл.9 от Закона за лечебните заведения.
Установява се по делото, че на 23.01.2018 г. ищцата е постъпила на
лечение в „УМБАЛ Канев“ АД-Русе. В ответното лечебно заведение ищцата е
постъпила след като на 19.01.2018г. й е било направено ехографско
изследване, а на 22.01.2018г. е била прегледана от д-р Ч. в качеството му на
лекар от извънболничната помощ. Според ехографското изследване на
дясната млечна жлеза на ищцата, установените лезии са преценени като
вероятно бенигнена находка /доброкачествена/, като характеристиките на
находката /лезия, калцификати/ са с много голяма вероятност
доброкачествени, на не да специфични и абсолютно сигурни. При
постъпването в болницата на ищцата са извършени изследвания на кръв и
урина, консултация с анестезиолог и електрокардиограма. Непосредствено
след това тя е откарана в операционна, където от лекуващия лекар д-р Ч. й е
извършена секторална резекция на дясна жлеза с гефрир. Материалът, т.нар.
“гефрир“ бил изпратен за бързо хистопатологично изследване. Изследването
на гефрира било извършено от д-р И. К., който посочил като резултат:
инвазивен дуктален карцином.
Въз основа на извършеното гефрирно изследване и заключението на
патолога, д-р Ч. съобщил на ищцата, че има злокачествен тумор и че трябва
да се премахне цялата гърда. Ищцата била изведена от операционната зала и
върната в болничната стая, където я чакал съпругът й. При тях дошъл
завеждащият отделението д-р С., който им обяснил каква е ситуацията.
Същият казал на ищцата, че ако иска да живее, трябва да се подложи на
операция- мастектомия, отстраняване на гърдата. Д-р С. обяснил също, че
след операцията, като мине всичко, ще могат да имат деца, че след
операцията на ищцата най-вероятно ще бъде назначено лечение с хапчета,
както и че трябва да се заплатят здравните й осигуровки, тъй като операцията
била много скъпа. След това д-р С. и медицинската сестра предоставили на
ищцата да подпише декларация, като й било обяснено, че това е документ, с
който тя дава съгласие да й бъде направена операцията, но така или иначе,
ако иска да живее, няма друг избор. Д-р С. казал на ищцата, че до час трябва
да реши дали да се направи операцията. Обяснил, че мястото е разбутано и че
ракът може да се разпространи. Ищцата се съгласила на предложената
операция и дала съгласие в писмена форма.
На същия ден - 23.01.2018 г. в 13.30 ч. под обща интубационна анестезия
на ищцата била направена и радикална лява мастектомия по Пейти- Пирогов с
лимфна дисекция на дясна аксила на трите нива. Операцията е извършена от
д-р В. Ч.. Операцията е била извършена на базата на резултата от гефрирното
изследване.
Съгласно заключението на медицинската експертиза диагностиката на
тумора на гърдата на ищцата е била в следната хронология: диагнозата от
гефрира е инвазивен дуктален карцином; диагнозата от трайните препарати е
10
инвазивен лобуларен карцином и окончателната диагноза след проведената
имунохистохимия е –дуктален карцином in situ. Последните две диагнози са
поставени след като операцията по радикалното отстраняване на гърдата на
ищцата вече е била извършена. Според заключението на медицинската
експертиза няма съответствие между интерпретацията на материалите от
гефрира и трайният препарат на ищцата. Съгласно заключението на
медицинската експертиза към момента на извършване на операцията ищцата
М.А.е страдала от онкологично заболяване на дясната млечна гърда.
Съгласно чл.79 ал.1 от Закона за здравето медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл.80 от
Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните
заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ и зачитане правата на пациента/чл.81 ал.2 т.1 и т.4 от
Закона за здравето/. Едно от най-съществените права на пациента по чл.86 от
ЗЗ е да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за
методите на лечение, както и правото да се избягва ненужното страдание и
болка. В случаите на чл.89 ал.1 от Закона за здравето, сред които е
хирургична интервенция и обща анестезия на пациента, каквито са налице
при проведеното лечение на ищцата, се изисква информираното съгласие на
пациента да се предостави в писмена форма. Според разпоредбата на чл.88
ал.1 от Закона за здравето за получаване на информирано съгласие
лекуващият лекар следва да уведоми пациента за диагнозата и характера на
заболяването; описание на целите и естеството на лечението, разумните
алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове,
свързани с диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и
нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за
благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи
на лечение или при отказ от лечение. Медицинската информация по ал.1 се
предоставя на пациента своевременно и в подходящ обем и форма, даващи
възможност за свобода на избора на лечение/чл.88 ал.2 от Закона за здравето/.
Въззивният съд намира, че в разглеждания случай, при операцията на
ищцата-радикална мастектомия на дясна млечна жлеза с лимфна дисекция е
налице противоправно поведение от страна на лекуващия лекар, свързано с
диагностиката на заболяването на ищцата. Съдът намира, че поведението на
лекаря е противоправно, независимо от обстоятелството, че съгласно
медицинската експертиза към момента на извършване на операцията, при
ищцата е било налице онкологично заболяване. Настоящият състав споделя
извода на първостепенния съд, че преди предприемане на радикалната
11
хирургична интервенция по отстраняване дясната млечна жлеза на ищцата, не
е била осъществена правилна диагностика на заболяването на ищцата. При
лечението на ищцата в ответното лечебно заведение са нарушени
утвърдените от медицинската наука и практика методи. Съобразно
заключението на медицинската експертиза, което въззивният съд възприема,
правилното поведение при тумор на гърдата е: образно изследване, биопсия-
дебелоиглена или цитологично изследване, като след установяване на
малигнен процес, туморът се стадира/определя се стадия, т.е. размера на
тумора и наличието на разсейки/ на базата на образните методи; обсъжда се
на общоболнична онкологична комисия; предлагат се и се обясняват
различни варианти на пациента и едва тогава се предприема оперативна
интервенция. При доказан хистологично карцином на гърдата се използват
образни методи за определяне разпространеността на тумора и тогава се
пристъпва към операция и се определя обема й. Посочените диагностични
методи вещите лица, изготвили медицинската експертиза, основават на
цитираното от тях Клинично ръководство „поведение при карценом на
гърдата“. При ищцата е била направена само ехография на 19.01.2018г., а
двете й операции са извършени в едни ден - на 23.01.2018г. Съгласно
заключението на медицинската експертиза диагнозата карцином на гърдата
изисква биопсично изследване, а не гефрирно изследване, според
съвременните световни тенденции, като гефрирното изследване се прилага
само за оценка на резекционните линии, т.е. дали туморът е изрязан до
здраво. В случая при ищцата преди извършване на оперативната интервенция
за радикалното отстраняване на гърдата й, е било извършено единствено
гефрирно изследване, чийто резултат е инвазивен дуктален карцином на
млечната жлеза. Впоследствие въз основа на имунохистохимичното
изследване е установено, че не е налице инвазивен карцином, а е налице
дуктален карцином in situ. Следователно при ищцата е предприета
оперативна интервенция радикална мастектомия на дясна млечна жлеза с
лимфна дисекция единствено на базата на гефрирно изследване, без на
ищцата да е била направена биопсия-дебелоиглена или цитологично
изследване, без туморът да е стадиран и без обсъждане на общоболнична
онкологична комисия. Неизвършването на горните действия е в нарушение на
утвърдените от медицинската наука и практика методи и е довело до
извършване на операция на ищцата за радикалното отрстраняване на едната й
гърда, без да е бил изяснен вида на тумора и без да е било извършено
стадиране на тумора.
Освен че са допуснати нарушения на утвърдените от медицинската наука
и практика методи при лечението на ищцата, допуснато е и нарушение на
действащия към момента на извършване операцията на ищцата медицински
стандарт „Гръдна хирургия.“
В заключението на медицинската експертиза е отразено, че към момента
на извършване на оперативната интервенция на ищцата медицинските
12
стандарти в страната са отменени от Върховния административен съд. Това
отчасти е вярно. Действително медицинския стандарт „Медицинска
онкология“, утвърден с Наредба № 30 от 15.07.2010г., е бил отменен от ВАС,
считано от 7.11.2017г. Но към момента на извършване на операцията на
ищцата са действали медицинския стандарт „Обща клинична патология“,
утвърден с Наредба № 12 от 4.11.2016г./същият е отменен считано от
9.11.2018г./ и медицинския стандарт „Гръдна хирургия“, утвърден с Наредба
№ 5 от 3.11.2016г.
Не се спори от страните и това е отразено в История на заболяването, че
ищцата е постъпила в ответното лечебно заведение в планов порядък.
Категорично е заключението и на медицинската експертиза, че състоянието
на ищцата не е било спешно, ситуацията не е била животозастрашаваща и
спешна и не би се променила в рамките на 5-10 дни.
В медицинския стандарт „Гръдна хирургия“ в раздел 3.4.2 са описани
действията, които следва да бъдат извършени от хирурга в предоперативния
период при постъпване на пациент в планов порядък. В стандарта е предвиден
клиничния преглед на хирургичния пациент като специфична диагностична
процедура, която включва клиничен диагностичен преглед и клиничен
преглед за оценка на оперативния риск. В стандарта е посочено какви
компоненти включва клиничния диагностичен преглед и че той изяснява
характера на заболяването, неговата органна локализация и топика,
влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и
системи, необходимостта от оперативна намеса/показания за операция/,
нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника,
прогноза за очаквания резултат и изход/3.4.2.1.1/. В компонентите на
клиничния диагностичен преглед са включени и: назначаване и провеждане
на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани
лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване
и неговите усложнения; назначение и изпълнение на инструментални
изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите
усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим
лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или
алтернативно нехирургично третиране на заболяването; провеждане на
консултации със специалисти от други клинични специалисти, насочени към
уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за
спешност/3.4.2.1.1.3; 3.4.2.1.1.4 и 3.4.2.1.1.5/. В медицинския стандарт са
разписани и правила за клиничния преглед за оценка на оперативния риск. В
т.3.4.2.3 от посочения медицински стандарт е предвидено, че всички факти и
заключения, установени в резултат на клиничния диагностичен преглед и
клиничния преглед за оценка на оперативния риск, планът за предстоящата
операция и възможните варианти за оперативно поведение/включително
алтернативни способи/, възможните рискове, странични явления и
усложнения, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни
13
продукти, както и очаквания изход от болестта и от операцията се съобщават
и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него начин-устно и в
писмена форма, съгласно разпоредбите на Закона за здравето.
Съгласно т.3.4.2.4 от посочения медицински стандарт резултатите от
клиничния диагностичен преглед са вписват в „Предоперативната епикриза“,
която е част от История на заболяването. В т.3.4.2.4.1 от медицинския
стандарт е описано подробно какво включва предоперативната епикриза, като
е предвидено, че при онкологични заболявания се отразяват предоперативния
стадий на болестта, оценка на операбилността и хистологичната диагноза.
Изискванията на медицинския стандарт „Гръдна хирургия“ към дейността на
хирурга в предоперативния период предвиждат осъществяването на
специфична диагностична процедура с цел изясняване характера на
заболяването, необходимостта от хирургична намеса и нейния обем, което е
задължително изискване преди пристъпване към операцията. Съобразявайки
посочените изисквания на стандарта и конкретно установеното от
медицинската експертиза за това какво е следвало да бъде поведението при
тумор на гърдата преди предприемане на оперативната интервенция,
въззивният съд приема, че е допуснато и нарушение на медицинския стандарт
„Гръдна хирургия“ като не са спазени изискванията на стандарта относно
дейността на хирурга за пълното изясняване характера на заболяването. Касае
се за онкологично заболяване при ищцата, поради което е налице нарушение
на изискването на посочения медицински стандарт/т.3.4.2.4.1/ да бъде
установен и отразен в предоперативната епикриза предоперативния стадий на
онкологичното заболяване. Видно е от приложената предоперативна
епикриза, част от История на заболяването на ищцата, че в същата не е
отразен предоперативния стадий на болестта, не е отразена хистологичната
диагноза, липсва оценка на операбилността. В същата е отбелязана
предоперативна диагноза - доброкачествено образувание на млечната жлеза.
Вещите лица също посочват, че в конкретния случай преди операцията няма
определен стадий, тъй като това не може да бъде направено само въз основа
на ехография, а без стадиране не може да се направи и правилен терапевтичен
план за хормонална терапия. Използваното в случая на гефрирното
изследване като единствен метод за диагностициране, нарушава утвърдените
от медицинската наука и практика методи на диагностициране на
онкологично заболяване и на медицинския стандарт „Гръдна хирургия“
относно изискванията за предоперативното установяване на онкологичното
заболяване. Вещите лица, изготвили медицинската експертиза по делото са
категорични и изясняват пред съда, че диагнозата се поставя първоначално
преди операцията на пациента/това се потвърждава и от изискванията в
цитирания по-горе медицински стандарт/ и че е следвало първо да се направи
образно изследване, след това биопсия и трето имунохистохимия. На база на
тези изследвания, в зависимост от вида, размера и местоположението на
тумора са можели да се предложат различни варианти за лечение. В
разглеждания случай не е процедирано така. Имунохистохимичното
14
изследване е било направено след операцията. Вещите лица изясняват пред
съда, че не винаги гефрира дава достатъчно информация. В разглеждания
случай избрания метод за диагностициране на заболяването на ищцата-
единствено чрез гефрирно изследване не е адекватния метод за
диагностициране на заболяването й. Този извод се базира както на
заключението на медицинската експертиза, така и на изискванията на
медицинския стандарт „Обща и клинична патология“, утвърден с Наредба №
12 от 4.11.2016г. и действал към момента на извършване на операцията на
ищцата в ответното лечебно заведение. Посочения медицински стандарт е
бил отменен от ВАС, считано от 9.11.2018г., т.е. след операцията на ищцата.
С медицинския стандарт „Обща и клинична патология“ се определят
изискванията за качество, оптималност и адекватност на всички видове
патоморфологични изследвания и дейности в обхвата на медицинската
специалност „Обща и клинична патология“, както и за защита правата на
пациентите. В посочения стандарт наред с интраоперативната спешна
хистологична/цитологична диагностика /гефрир/, са предвидени и други
биопсични изследвания, а съгласно т.1.2.2.1.1 от същия медицински стандарт
прилагането на имунохистохимични методи на изследване е задължително
при случаите с карцином на гърда, за патологични лезии с неясна
характеристика и др., при спазване на национални и международни
ръководства за диагностика на съответните локализации /Класификация на
туморите по Световната здравна организация/. Това изискване на
медицинския стандарт потвърждава заключението на медицинската
експертиза, че точната диагноза на карцинома на гърдата при ищцата е
следвало да бъде поставена преди оперативното лечение с цел изграждане на
най-подходящия индивидуален терапевтичен план. Съдът възприема
заключението на медицинската експертиза, че операцията на ищцата не е била
спешна и наложителна и е можела да бъде извършена и след няколко дни,
след излизане на резултатите от трайните препарати и имунохистохимичното
изследване. Неизвършването на необходимите диагностични изследвания от
лекуващия лекар преди извършване операцията на ищцата за пълното и
правилно диагностициране на заболяването й е в противоречие с принципите
за достатъчност и качество на медицинската помощ по чл.81 ал.2 т.1 от
Закона за здравето.
С оглед на изложеното съдът приема, че лекарите, работещи при
ответника, са извършили операция на ищцата - радикална мастектомия на
дясната гърда с лимфна дисекция, без да е била извършена точна диагностика
на карцинома на гърдата, без да е извършено стадиране на заболяването и без
да е обсъдено лечението й на експертен онкологичен съвет с цел да се избере
най-доброто лечение в зависимост от вида, размера и местоположението на
карцинома. Извършването на оперативната интервенция без необходимата и
точна диагностика на онкологичното заболяване на ищцата е в нарушение на
утвърдените от медицинската наука и практика методи при лечението на
онкологично заболяване и е в противоречие с принципите за достатъчност и
15
качество на медицинската помощ по чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето. С
това лекарско поведение са нарушени и правата на ищцата като пациент по
чл.86 ал.1 т.3 от Закона за здравето/правото на качествена здравна помощ/, по
чл.86 ал.1 т.8 от ЗЗ /правото на ясна и достъпна информация за
здравословното й състояние и методите за евентуалното й лечение/, правото
по чл.88 ал.2 от Закона за здравето-да получи своевременно и в подходящ
обем медицинската информация за диагнозата и характера на заболяването,
описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата, риска за здравето при прилагане на други
методи на лечение или при отказ от лечение, даващи й възможност за свобода
на избора на лечение.
В противоречие с изискванията на закона/чл.87-89 ЗЗ/ на ищцата не е
била предоставена преди операцията информация относно това какво ще е
оперативното й лечение; че ще бъде диагностицирана чрез гефрирно
изследване; че е възможно да има несъответствие между резултата от
гефрирното изследване и резултата от трайните препарати и от
имунохистохимичното изследване; за възможностите за уточняване на
диагнозата; какви са възможните резултати от гефрирното изследване и какъв
би бил обема на оперативното лечение със съответните последици; в кои
случаи е възможна органосъхраняваща операция и в които случаи се налага
радикална мастектомия. При разясненията, дадени на ищцата, операцията за
радикалното отстраняване на гърдата е представена на ищцата като
единствения възможен избор, ако иска да остане жива. Налице е съществено
неизпълнение на задълженията на лекуващия лекар на ищцата предвид
установената възможност за несъответствие на гефрирното изследване с
резултата от трайните препарати и това от имунохистохимичното изследване,
с оглед осъществяването на оперативните интервенции при ищцата на два
етапа/в един и същи ден/ и предвид установената по делото възможност с
оглед на окончателната диагноза при ищцата/същата несъответства на
диагнозата от гефрирното изследване/ за органосъхраняваща операция и
рисковете от нея. Вследствие на това неизпълнение са нарушени правата на
ищцата като пациент за пълна информираност относно диагнозата, за
разясняване за всички диагностични методи и избор на лечение.
Липсата на точна диагноза на заболяването, установена чрез
необходимите изследвания, са довели до това ищцата да не бъде
информирана за възможността да й бъде направена органосъхраняваща
операция и за рисковете от този вид операция, за да може тя да даде
действително, а не формално съгласие за операцията, за да има възможност за
свобода на избора на лечение или за упражняване на правото си по чл.81 ал.1
т.4 да получи повече от едно медицинско становище относно диагнозата,
лечението и прогнозата на заболяването. Както бе посочено по-горе
поставената диагноза от единственото изследване преди операцията гефрир-
инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза, не съответства на
16
окончателната диагноза след проведената имунохистохимия - дуктален
карцином in situ. Последната е потвърдена и от извършените изследвания от
вещото лице патолог от състава на медицинската експертиза по делото.
Медицинската експертиза изяснява, че дукталния карцином in situ е
неинвазивен карцином и при него е възможна органосъхраняваща операция,
след която се провежда лъчетерапия и хормонотерапия. Какъв ще бъде обема
на операцията зависи от вида на карцинома, от разположението му, от
големината му, от възрастта на пациентката, от големината на млечната
жлеза, локализацията на тумора. Вещите лица, изготвили медицинската
експертиза са категорични, че на пациентката задължително преди
операцията следва да се обясни какви варианти за операция съществуват-
органосъхраняваща или радикална, какви са рисковете при всеки от тях.
Такава информация на ищцата не е била предоставена от лекуващия лекар,
нито пък от лекаря, завеждащ хирургичното отделение. Това се установява от
показанията на свидетеля Й. А.. Същият установява какви са били
разясненията на д-р С.-завеждащ хирургичното отделение при ответната
болница и е видно, че те не включват горните обстоятелства. Няма основание
да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля А., тъй като те са
последователни и без противоречия. За това, че ищцата не е била подробно
информирана за горните обстоятелства е видно и от показанията на
лекуващият лекар, който в показанията си като свидетел посочва, че е
съобщил на ищцата, че има карцином и се налага мастектомия с лимфна
дисекция.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че при
ищцата са допуснати съществени пропуски в диагностиката, което е довело
до неточна диагноза, непотвърдена с необходимите изследвания, което е
довело до прибързаното решение за отстраняване на млечната жлеза, без тази
операция да е била спешна, наложителна, животоспасяваща. Пропуските в
диагностичния процес са довели до липса на стадиране на заболяването, а
оттук и до възможност за избор на най- подходяща терапия след операцията.
Хирургичната интервенция на ищцата–мастектомия с дисекция на
лимфни възли е извършена при погрешна/неточна/ диагноза, при наличие на
противоправни действия и бездействия във връзка с качеството на
диагностичния процес и при нарушаване на правата й като пациент по чл.86-
89 от Закона за здравето. При наличието на тези противоправни действия и
бездействия настъпилите за ищцата вреди не могат да се компенсират с
ползата от извършената медицинска интервенция, която медицинската
експертиза определя като правилно поведение на хирурга с оглед
конкретното местоположение на тумора в централната част на гърдата,
размерите на гърдата/малка/ и общите размери на трите огнища/около 5.3см
общо/.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е налице
17
противоправно виновно/презумпцията за виновност по чл.45 ал.2 от ЗЗД не е
оборена/ на лекар от ответната болница, на който ответното лечебно
заведение е възложило работа по повод изпълнение на работата, в причинна
връзка с което се намират неимуществените вреди на ищцата от извършената
й радикална мастектомия с дисекция на лимфни възли при погрешна/неточна/
и неизяснена диагноза и при нарушаване на правата й като пациент по чл.86-
89 от ЗЗ.
Установено е по делото от показанията на свидетелите Й. А. и С. М., че
веднага след операцията, а и след това, ищцата изпитвала много силни болки
от дясната страна, не можела да си движи ръката. Ищцата не искала да
излиза, да се вижда с други хора, не искала да се храни и да пие вода. Била
объркана, не можела да приеме случилото се, нямала яснота за бъдещето си.
Стояла постоянно в стаята си, плачела. Наложило се да остане в България до
края на месец март 2018г.За нея се грижел съпругът й, който се наложило да
ползва неплатен отпуск. След завръщането им в Англия ищцата продължила
да си стои у дома, тъй като не можела да работи. Все още изпитвала болки в
дясната ръка. Когато в Англия лекарите, към които се обърнала заради
страничните ефекти от назначената терапия, й обяснили, че операцията не е
била нужна, ищцата се сринала. Чувствала осакатена, с отложени и провалени
планове.
Като взе предвид преживените от ищцата болки и страдания, промените
в начина й на живот, негативните последици за нея в емоционален,
психологичен и социален план, начина на извършване на увреждането, както
и възрастта на ищцата към момента на деликта-27 години, при съобразяване
на икономическата обстановка в страната към същия момент, съдът приема,
че съответно на установените неимуществени вреди на ищцата и съобразено
с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, е обезщетение в размер на
70 000 лв.
С оглед та това, че искът е предявен частично в размер на 50 000 лв., то
същият следва да се уважи изцяло. Обезщетението в размер на 50 000 лв. се
дължи ведно лихва за забава, считано от деня на деликта- 23.01.2018 г. до
изплащането.
Показанията на свидетеля д-р К., дадени пред първостепенния съд, не
могат да обосноват извод, различен от горния относно противоправните
действия и бездействия, допуснати при лечението на ищцата в ответната
болница. Поставената от д-р К. гефрирна диагноза за инвазивен дуктален
карцином не е потвърдена от вещото лице патолог от състава на
комплексната медицинска експертиза. При изследване на материала от
гефрира вещото лице проф. Ц. посочва, че се касае за комплесна
склерозираща лезия, включваща доброкачествени промени и
18
малигнени/дуктален карцином in situ със суспектни данни за инвазия и че
следва да се изчака резултата от трайните препарати. Твърдението на този
свидетел, че при различните изследвания се получават различни резултати,
защото при всяко изследване се отнема част от материала, не може да се
приеме за меродавно, още повече, че същият свидетел дава показания, че за
окончателната диагноза трябва да се гледат в съвкупност материалите. В
същия смисъл за необходимостта от изчакване изследванията на трайните
препарати и имунохистохимичното изследване е и заключението на вещото
лице проф. Ц., подробно описано в експертизата.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че при ищцата лекуващия
лекар –хирург д-р Ч. е действал в условията на оперативна самостоятелност.
Категорично е установено от заключението на медицинската експертиза, че
операцията на ищцата не е била наложителна, нито животоспасяваща. В
разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.89 ал.2 вр. с ал.1 от Закона
за здравето. Показанията на свидетеля д-р Ч. също не дават основание за
промяна на изводите на съда за допуснатите при лечението на ищцата
противоправни действия и бездействия. Свидетелят Ч. счита, че е достатъчно
изследването на гефрира и показания резултат от него, за предприемане
операцията по радикалното отстраняване на гърдата на ищцата, но
посочените от медицинската експертиза други методи за диагностика,
утвърдени от медицинската наука,които е следвало да се извършат преди
операцията, както и необходимостта преди нея да се извърши стадиране на
карцинома, както и изискванията на цитираните по-горе медицински
стандарти, опровергават становището на свидетеля.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че по делото не са
установени неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Първостепенният
съд е съобразил всички относими към определяне на обезщетението
обстоятелства, включително и подробно описаното от свидетелите състояние
на ищцата след операцията. Доколкото липсват твърдения в исковата молба
за получено психично заболяване от ищцата, правилно първостепенният съд е
счел, че не се налага назначаване на експертиза от психиатър.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната по жалбата страна М.А.сумата от 4000 лв. за
направените от нея разноски за настоящото производство за заплатена
адвокатско възнаграждение. Поради това, че третото лице помагач не е
страната, която е отговорна за разноските по делото, то направеното от
същото възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата по жалба
М.А.адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
19
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 от 11.06.2020г. на Окръжен съд-Русе,
постановено по гр.д. № 488/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Университетска Многопрофилна болница за активно
лечение- Канев“ АД- гр.Русе да заплати на М.Д.А.от гр.Русе сумата от 4000
лв. за направените разноски по делото за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗК
„Уника“ АД-гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20