№ 173
гр. Шумен, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500154 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа решение на ВКС № 9/13.04.2022 г. по гр.д. №
1551/2021 г., ІV г.о., с което е отменено въззивно решение № 191/14.12.2020 г. по в.гр.д. №
281/2020 г. по описа на ШОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Предмет на разглеждане са въззивна жалба от „ Ултима „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Васил Друмев № 45, вх.1, ет.7, ап.16,
представлявано от управителя С.Д.С., чрез пълномощника адв. К. Т. от ВАК срещу решение
№ 107/06.02.2020 г. по гр.д. № 3609/2018 г. по описа на ШРС и въззивна частна жалба от
същото дружество срещу определение № 1196/21.05.2020 г. по посоченото дело, с което е
оставена без разглеждане молбата му по чл.248 от ГПК.
Във въззивната си жалба, жалбоподателят е заявил, че намира обжалваното решение
за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на
процесуалните и материални правила, поради което моли въззивният съд да го отмени и
постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция и осъди ответника да му
заплати сумите от 20 584.80 лева – остатъчна главница по договор за кредит под формата на
паричен заем, с краен падеж 30.12.2013 г. и 6 171.12 лева – законна лихва върху главницата
за периода 30.12.2015 г. – 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
1
непогасения остатък от падежиралата главница от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Н. М. от с. Г.,
обл.Ш., чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК, в който оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Във въззивната си частна жалба, жалбоподателят е заявил, че намира обжалваното
определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го
отмени и редуцира претендираното от ответника възнаграждение до законовия
минимум.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, въззиваемият по частната жалба В. Н. М. от с. Г.,
обл.Ш., чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК е оспорил същата като недопустима.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 3609/2018 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя срещу въззиваемия, с която е поискал ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите от 20 584.80 лева – остатъчна главница по договор за кредит под формата
на паричен заем, с краен падеж 30.12.2013 г. и 6 171.12 лева – законна лихва върху
главницата за периода 30.12.2015 г. – 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера
на непогасения остатък от падежиралата главница от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й плащане и извършените по делото разноски, навеждайки твърдения, че с
договор за потребителски кредит сключен под формата на договор за заем №
11915/30.12.2009 г. дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 28 000.00
лева, със срок на издължаване 48 месеца, считано един месец след сключване на договора и
месечна падежна дата 30-то число на всеки месец. В началото кредитополучателят
обслужвал кредита, но през м. май 2012 г. преустановил плащанията. Към посочения
момент по кредита са постъпили 7 415.20 лева, като оставаща непогасена разлика е
20 584.80 лева.
В срока за отговор ответникът е заявил, че оспорва исковата претенция, тъй като за
същото правоотношение между страните има влязло в сила решение по т.д. № 768/2021 г. на
ШОС, с което е признато за установено, че не се дължи сумата по договора за заем, с оглед
на което предявеният иск е недопустим. На следващо място е предявил бланкетно
възражение за нищожност на договора за заем и бланкетно възражение за изтекла
погасителна давност. Преди първото по делото заседание е уточнил в допълнителна молба,
че претендира нищожност на договора поради заобикаляне на закона, като сключен от лице
без лиценз, както и поради липса на предмет. В първото по делото заседание е възразил, че
не е получил сумата по кредита и, че не е подписал ОУ към договора, както и, че същият е
нищожен като сключен при липса на предмет, тъй като е в евро, а предявената претенция е в
лева. Освен това, договорът е нищожен и поради липса на съгласие.
2
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.240,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, като с решение № 107/06.02.2020 г. ги е отхвърлил изцяло като
неоснователни и е осъдил ищецът да заплати на ответника деловодни разноски в размер на
2 870.00 лева.
С молба от 11.03.2020 г. ищецът е поискал от съда да допусне изменение на
постановеното от него решение в частта за разноските, като остави без уважение искането на
ответника за присъждане на такива или ги редуцира до предвидения съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. минимум от 1 400.00 лева.
В предоставения му срок ответникът е оспорил молбата като неоснователна.
С определение № 1196/12.05.2020 г. съдът е оставил без разглеждане депозираната
от ищеца молба по чл.248 от ГПК, с мотиви, че възражението за прекомерност на ответното
адвокатско възнаграждение е било заявено за пръв път с тази молба, т.е. след срока по чл.80,
ал.1 от ГПК.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваните
съдебни актове са валидни и допустими.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установява, че на 30.12.2009 г. между „ Ултима „ ЕООД, гр. Шумен, в
качеството на кредитор, В. Н. М., в качеството на потребител и П.Н. М., в качеството на
поръчител / гарант / е бил сключен договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем № 1195/30.12.2009 г., съгласно чл.1 от който кредиторът се е задължил да
предостави на потребителя при условията на заем сумата от 28 000 евро, за срок от 48
месеца, а последният е поел задължение да върне получената сума на определени вноски,
чието заплащане започва един месец след сключване на договора, по схема, представляваща
неразделна част от договора, както и по ред и условия посочени в следващите договорни
клаузи. Изпълнението на задължението на потребителя по договора е било обезпечено с
поръчителство и със запис на заповед, издаден на 30.12.2009 г., без протест, за сумата от
28 000 евро, с авалист поръчителя.
Ищецът е представил погасителен план и ОУ за предоставяне на потребителски
парични заеми на физически лица от „ Ултима „ ЕООД, за които твърди, че са неразделна
част от договора за кредит. Същите обаче не са подписани от длъжника и поръчителя.
Видно от заповед № РД22-1833/01.10.2009 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ
управление БН и удостоверение № BGR00045 на БНБ, към датата на сключване на договора,
дружеството кредитор е било вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3, ал.2
от ЗКИ.
Въз основа на издадения като обезпечение по договора за кредит запис на заповед,
кредиторът е подал заявление по чл.417 от ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение № 1987/05.10.2012 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по
ч.гр.д. № 3346/2012 г. по описа на ШРС срещу потребителя и поръчителя. В срока по
чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали писмени възражения срещу заповедта, с
3
оглед на което кредиторът е предявил вземанията си по исков ред. С решение №
65/23.04.2013 г. по т.д. № 768/2012 г. по описа на ШОС, потвърдено с решение №
271/17.10.2013 г. по в.т.д. № 422/2013 г. по описа на ВАпС, което не е било допуснато до
касационно обжалване с определение № 10/07.01.2015 г. по т.д. № 86/2014 г., І т.о. на ВКС,
предявеният от дружеството положителен установителен иск по чл.415 от ГПК, за
признаване за установено, че ищецът има изискуемо вземане при условията на солидарност
срещу ответниците В. Н. М. и П.Н. М. в размер на 28 000 евро, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска – 05.12.2021 г.,
което вземане произтича от непогасено менителнично задължение по запис на заповед от
30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от
страна на втория ответник, който запис на заповед е предявен на 30.01.2010 г., вследствие
неизпълнение на сключен договор за потребителски кредит под формата на договор за заем
№ 11915-4381/30.12.2009 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1987/05.10.2012 г. по ч.гр.д. №
3346/2012 г. на ШРС е бил отхвърлен изцяло, като неоснователен.
От заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ се установява, че в
счетоводството на ищеца е отразено, че сумата по процесния договор за кредит, в размер на
28 000.00 лева е усвоена на каса, в брой, за което е издаден РКО № 1666/30.12.2009 г., както
и, че от страна на ответника са извършени следните погашения: 2 642.12 лева – на
18.03.2010 г., 1 300.00 лева – на 01.12.2011 г., 1 437.08 лева – на 05.01.2012 г., 700.00 лева –
на 04.05.2012 г., 600.00 лева – на 07.05.2012 г., 200.00 лева – на 10.05.2012 г. и 500.00 лева –
на 31.05.2012 г., от които само вноската от 18.03.2010 г. е направена на каса, а останалите са
по банков път, като общо погасената сума е в размер на 7 415.20 лева, а размерът на
непогасената главница – 26 910.99 лева, плюс 29 084.42 лева – договорна лихва към
крайната дата на договора.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи.
Съгласно чл.240 от ЗЗД, договорът за заем е реален договор и поражда правно
действие не от датата на сключването му, а от момента на реално предаване на заетата вещ
от заемодателя на заемополучателя.
За успешно провеждане на защитата си по осъдителния иск по чл.240 от ЗЗД,
ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предал заемната
сума на ответника и е изпълнил точно другите си задължения по договора, както и, че
последният е в забава при изпълнение на насрещните си задължения за връщане на заема.
С оглед вида на предоставения заем, по отношение на процесния договор са били
приложими и разпоредбите на ЗЗП / обн. ДВ, бр. 99/09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.,
както и ЗПК / обн. ДВ, бр. 53/30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. с ДВ, бр.
18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. /.
Съгласно чл.143 от ЗЗП / обн. ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г./,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
4
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право
на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените
в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на
договора; налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите.
Съгласно чл.145 от с.з., неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя,
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Съгласно чл.146 от с.з., неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че
някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към
останалата част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно чл.147, ал.1 и ал.2 от с.з., клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин.
Според чл.14 от ЗПК / отм. /, ако договорът за потребителски кредит не отговаря на
някое от изискванията по чл.6 и чл.7, т.4 – т.14 от закона, същият е недействителен, като в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съгласно чл.6 от ЗПК / отм. /, кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя
5
екземпляр от договора. Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в
условията на сключения договор за потребителски кредит. Всички изменения и допълнения
към сключения договор за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се
подписват от двете страни по договора.
Съгласно чл.7, т. 4 – 14 от ЗПК / отм. /, договорът за потребителски кредит се изготвя
на ясен и разбираем език и трябва задължително да съдържа: чиста стойност на кредита
(подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита, ако такъв е
уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите по кредита,
които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените разходи по
кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл.21, ал.2, с изключение на тези,
които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на
общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент
на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да
бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва
се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните
с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора;
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и
условията, при които могат да бъдат освободени и изискуемите застраховки и разходите по
тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.
В конкретния случай се установи, че, според съдържанието на договора,
предоставеният кредит е бил в размер на 28 000 евро. От страна на кредитора обаче е
осчетоводен кредит в полза на ответника в размер на 28 000 лева, която сума му е
предоставена на каса в брой. От друга страна, по делото са представени погасителен план, в
който не е посочен вид на валутата на погасителните вноски за главница и лихва, както и
ОУ, които не са подписани от длъжника, и по отношение на които същият възразява, че не е
запознат със съдържанието им. Трето, според предоставените на експерта справки, във
връзка с договора от ищеца са осчетоводени плащания на погасителни вноски в лева, в общ
размер на 7 415.20 лева. Ответникът не отрича, че договорът е бил сключен за заем на
сумата от 28 000 евро, но заявява, че не я е получил и не се е съгласявал с представените от
ищеца погасителен план и ОУ.
Горното е основание за съда да приеме, че сам по себе си сключеният договор за
кредит не е нищожен поради липса съгласие или на предмет по смисъла на чл.26, ал.2 от
ЗЗД. Договорът е за заем на парична сума, поради което и доколкото парите са заместими
вещи не би могло да се приеме, че предметът му е неосъществим по обективна или
6
субективна, фактическа или правна причина и то към датата на сключване на сделката. Що
се отнася до факта, че видно от доказателствата, кредиторът е предоставил сума в друга
валута и в по-малък номинален размер, съответно е поискал връщане на същата от
длъжника, тези му действия представляват неточно изпълнение на договора от негова
страна, но не водят до липса на обект на договорното правоотношение. От друга страна,
предвид факта, че ответникът не отрича, че е бил запознат със съдържанието на договора и
го е подписал, респ., че е дал съгласие да получи заем в размер на 28 000 евро, както е
посочено в съдържанието му, не би могло да се приеме, че сделката е сключена при
съзнателна липса на съгласие от негова страна да се обвърже с правните й последици.
По възражението на ответника за нищожност на договора поради заобикаляне на
закона, понеже ищецът не е имал качеството на кредитна институция, намира, че също е
неоснователно, тъй като от доказателствата по делото се установява с категоричност, че към
датата на сключването му и в срока на действието му кредиторът е имал право и е бил
регистриран за осъществяване на дейност като финансова институция.
Независимо от горното, с оглед писмения текст на договора и предвид факта, че
представените от ищеца погасителен план и ОУ не са подписани от ответника, не са
посочени като приложения към договора, представляващи неразделна част от него и
последният отрича да се е съгласявал с тях, съдът намира, че представеният от кредитора
договор от 30.12.2009 г., на който основава вземанията си не отговаря на изискванията на
чл.6 и чл.7, т.4 – 11 от ЗПК / отм. /, в редакцията му към посочената дата, поради което, на
основание чл.143, ал.1 от с.з. е недействителен. Наред с това, клаузите на чл.1, чл.6, чл.7,
чл.8, чл.9 и чл.10 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, вр. чл.145 от ЗЗП,
като поставящи изпълнението задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; налагащи на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
позволяващи на доставчика на услугата да променя едностранно без основание
характеристиките й; даващи изключително право на доставчика да тълкува клаузите на
договора и налагащи на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако доставчикът
не изпълни своите, поради което са недействителни и по смисъла на чл.146 от ЗЗП.
На следващо място, дори да се приеме, че ищецът е предал в заем на ответника 28
000.00 лева, която сума той е получил в брой на каса, след което е извършил частични
погасителни вноски, от доказателствата по делото не се установява с категоричност, че
предаването на посочената сума е именно на основание представения по делото договор за
кредит, респ. условията, при които е била предоставена и е следвало да бъде върната. В
тази връзка, с оглед изявленията на кредитора, би могло да се заключи, че като е
предоставил сумата от 28 000 лева, вместо 28 000 евро, същият не е изпълнил точно
задължението си по договора от 30.12.2009 г. и претендира въз основа на него плащане на
суми, при условия и в размер, които не са били договорени между страните, което
освобождава длъжника от задължението да изпълни насрещните си задължения, на
основание чл.6 от ЗПК / отм. /.
7
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за недоказано, че между
страните е възникнало валидно договорно правоотношение за паричен заем в размер на 28
000.00 лева, респ., че в полза на ищеца е налице ликвидно и изискуемо вземане на сума в
размер на 20 584.80 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимата главница,
съответно – акцесорно вземане за лихва върху главницата за периода 30.12.2015 г. –
17.12.2018 г., в размер на 6 171.12 лева, поради което предявените осъдителни искове са
изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят, без произнасяне по въпроса за изтекла
погасителна давност, който би подлежал на обсъждане единствено при наличието на
съществуващо ликвидно и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
В съответствие с горното, заключава, че обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди.
Досежно жалбата срещу определение № 1196/21.05.2020 г., с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК, съдът констатира, че до датата на
приключване на съдебното дирене в първа инстанция, както и в предоставения й срок за
писмени бележки ищцовата страна не е възразила относно размера на заплатения от
ответника адвокатски хонорар на процесуалния му представител, в размер на 2 870.00 лева,
присъден и със съдебното решение, с оглед на което възражението по чл.78, ал.5 е
преклудирано и е не може да бъде въведено за първи път по реда на чл.248 от ГПК. Що се
отнася до искането да не се присъждат изобщо разноски в полза на ответника, то е очевидно
несъстоятелно с оглед изхода от правния спор. Поради горното, настоящата инстанция,
приема, че молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид горното, определението на първоинстанционния съд, с което молбата е
оставена без разглеждане, следва да се отмени и вместо него бъде постановено друго, с
което същата да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
деловодни разноски за въззивното и касационното производство. От доказателствата по
делото се установява, че въззиваемият е извършил такива в размер на 1 370.00 лева –
адвокатски хонорар по в.гр.д. № 281/2020 г. на ШОС, 1 860.00 лева – по в.гр.д. № 154/2022 г.
на ШОС, както и 4 250.00 лева – по гр.д. № 1551/2021 г. на ВКС. Досежно заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение жалбоподателят е предявил възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за основателно, като счита, че, с оглед
цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде
редуцирано в размер на 1 500.00 лева – за въззивното производство и в размер на 1 500.00
лева – за касационното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 107/06.02.2020 г. по гр.д. № 3609/2018 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОТМЕНЯ определение № 1196/21.05.2020 г. по гр.д. № 3609/2018 г. по описа на
Районен съд - Шумен, с което е оставена без разглеждане молбата на „ Ултима „ ЕООД,
ЕИК *********, за изменение на решение № 107/06.02.2020 г. по същото дело в частта за
разноските, като недопустима и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна молбата на „ Ултима „ ЕООД, ЕИК
********* с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на решение № 107/06.02.2020 г.
по гр.д. № 3609/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ Ултима „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. Васил Друмев № 45, вх. 1, ет.7, ап.16, представлявано от управителя С.Д.С.
да заплати на В. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. Г., обл.Ш., ул. № деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 1 500.00 лева – платен адвокатски хонорар и
деловодни разноски в касационното производство по гр.д. № 1551/2021 г. на ВКС в размер
на 1 500.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9