Решение по дело №1871/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260018
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20202120101871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260018                                         05.01.2021 г.                                            гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                                                                                                                                              Бургаският районен съд                                                         ІІІ-ти граждански състав

На десети декември                                                     две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                 Председател: Ивелина Мавродиева                                                 при секретаря Кина Киркова    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 1871 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Ж.П.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, район Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от двама измежду изпълнителни директори  *****, *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 2 383. 10 лева, представляващо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 02.04.2015 г., между Д.М.с лек автомобил *****с рег. № *****, предмет на  застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 22115000476250 с ответното дружество, и лек автомобил *****с рег. № *****, управляван от ищеца, ведно със сумата от 259. 38 лева – мораторна лихва за периода от 21.02.2019 г. до 17.03.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че на 02.04.2015 г. е настъпило процесното ПТП между горните автомобили и водачи, настъпило по вина на двамата водачи. Вследствие на същото и сблъсъка ищецът претърпял фрактура на ляв ацетабулум, за което бил водил и дело за претърпените неимуществени вреди. В настоящото производство претендира заплащането на сумата от 2 383.10 лева, представляваща половината от стойността на разходите за лечението му в общ размер на 4 766. 20 лева, описани по пера, предвид наличието на съпричиняване от негова страна от 50 % за настъпването на вредоносния резултат, вследствие на оперативни процедури с алопластика на тазобедрената и колянната става, осъществени през месец януари 2019 г.

            Правно основание на предявените исковете е чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от във вр. с чл. 226, ал. 1 и чл. 257, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на иска, като се твърди, че липсва причина връзка между ПТП-то настъпило през 2015 г. и провеждането на твърдените оперативни процедури, извършени близо 4 години по-късно, на тазобедрената и колянна става, за които ищецът твърди, че е приет в болница на 16.01.2019 г. Оспорва се иска и по размер. Излага се наличието на висящи производства между страните, както и какви са изплатените суми от застрахователя в полза на ищеца във връзка с процесното ПТП. Също търси присъждане на разноските по делото.

          Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото между страните няма спор, че е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, съгласно полица № 22115000476250 досежно отговорността на водача на лек автомобил *****с рег. № ***** към датата на настъпване на ПТП-то – 02.04.2015 г.  Не се спори също така, че въз основа на влезлите в сила решения по гр.д. № 7352/2016 г. и гр.д. № 23482017 г. по описа на Районен съд – Бургас застрахователят вече е изплатил присъдените обезщетения на ищеца във връзка с процесното ПТП – сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на базата на пета метатарзална кост на ляво стъпало, вследствие на настъпило на 02.04.2015 г. пътнотранспортно произшествие, за което принос в равна степен имат ищецът и делинквента Д.М.М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди – болки и страдания от счупване с луксация на ляв лакът, също със съответната законна лихва. Спорът е дали търсеното в настоящото производството обезщетение е в причинна връзка с процесното ПТП-то.

            В тази връзка с влязлото в сила решение по гр.д. № 376/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда: многофрагментно счупване на задната стена на ляв ацетабулум – закрито, с последвала некроза на главата на лява бедрена кост и тотална смяна на ТБС от процесното ПТП, ведно със съответните лихви. Т.е. вече е налице сила на присъдено нещо относно това, че е налице причинна връзка между процесното застрахователно събитие и счупване на задната стена на ляв ацетабулум – закрито, с последвала некроза на главата на лява бедрена кост, наложило тотална смяна на ТБС, както и досежно съпричиняването в настъпването на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер от 50%.

            При това и с оглед представените по делото доказателства за направените разходи във връзка с лечението в размер на  4 766. 20 лева, от които се търси половината, с оглед съпричиняването от 50 %, се налага извода, че искът за главница като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. За пълнота следва да се отбележи, че от заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания, по категоричен начин се установява, че вследствие на ПТП-то от 2015 г. ищецът е претърпял фрактура с луксация на лява тазобедрена става, счупване на ацетабулума – закрито, която в крайна сметка е довела до необходимостта от оперативна намеса и необходимост от тотална смяна на ТБС през 2019 г., като последното е в пряка причина връзка с ПТП-то от 2015 г. Експертът е посочил също така, че процесните фактури за направените медицински разходи, към които са приложени и касови бонове за извършени плащания, са във връзка с операцията и лечението от 2019 г.

            Основателна е и претенцията за мораторна лихва от 259. 38 лева за периода от 21.02.2019 г.- дата следващ лечението от януари 2019 г. и направените разходи във връзка с това,  до 17.03.2020 г. По повод на същата следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана т.е. същият дължи обезщетение за причинени от него имуществени и/или неимуществени вреди от деня на увреждането, като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към третото лице по деликта.

            При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 720. 32 лева за направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът намира за основателно депозираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и го намалява до минималния размер от 475 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид наличието на влезлите в сила съдебни решения, с които е формирана сила на присъдено нещо досежно по-голямата част от спорните факти. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

           Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1700, район Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от двама измежду изпълнителни директори  *****, *****, да заплати на Ж.П.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 2 383. 10 лв. /две хиляди триста осемдесет и три лева и 10 ст./, представляващо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 02.04.2015 г., между Д.М.с лек автомобил *****с рег. № *****, предмет на  застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 22115000476250, и лек автомобил *****с рег. № *****, управляван от ищеца, изразяващи се разходи за лечението на  настъпилото многофрагментно счупване на задната стена на ляв ацетабулум – закрито, с последвала некроза на главата на лява бедрена кост и тотална смяна на ТБС, осъществено през месец януари 2019 г., ведно със сумата от 259. 38 лв. /двеста петдесет и девет лева и 38 ст./ мораторна лихва за периода от 21.02.2019 г. до 17.03.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 2 383. 10 лв. от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 720. 32 лв. /седемстотин и двадесет лева и 32 ст./ за направените по делото разноски.

          Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.