№ 356
гр. Габрово, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100716 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следв. ГПК – първа фаза по допускане на
делба.
Образувано е по искова молба на СТ. СТ. П., ЕГН **********, М. Д. Д., ЕГН
********** и Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с която срещу К. Д. Д., ЕГН ********** е
предявен иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор
14218.501.502.1.14, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********” № 76, подробно описан в
исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответникът са
съсобственици на процесния недвижим имот, придобит с договор за покупко-продажба
на 18.10.1991 г. по време на брака на ищцата СТ. СТ. П. и наследодателя Д.Й. Д..
Твърдят, че бракът между съпрузите бил прекратен с развод с влязло в сила решение №
387/21.05.1992 г. по гр. д. № 982/1992 г. по описа на ГРС, като процесният апартамент,
представляващ семейното жилище, бил предоставен за ползване на наследодателя Д.Й.
Д.. Излагат, че Д.Й. Д. е починал на 27.02.2020 г. и оставил наследници по закон –
ищците М. Д. Д. и Г. Д. ИВ. и ответника К. Д. Д.. Молят да се допусне съдебна делба на
процесния имот между съделителите при следните квоти: 3/6 ид. ч. за СТ. СТ. П., 1/6
ид. ч. за М. Д. Д., 1/6 ид. ч. за Г. Д. ИВ. и 1/6 ид. ч. за К. Д. Д.. На основание чл. 344, ал.
2 ГПК ищците са направили искане за определяне на привременни мерки за ползване
на процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът К. Д. Д. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Счита исковата молба за недопустима, евентуално за нередовна, тъй като не
била подписана от ищците, а посоченото адвокатското дружество, чрез адвокат А.И.,
1
не разполагало с право на собственост върху имота, както и с представителна власт да
предявява иск за делба. Не ставало ясно кои са ищците по делото. Също така не били
изложени обстоятелствата за всяко лице на какво основание претендира да е
съсобственик на процесния апартамент, липсвала и индивидуализация на имота,
лицата и квотите в петитума на иска. Нямало внесена държавна такса за образуване на
производството.
Възраженията са неоснователни. Исковата молба е подписана от адв. А.И., която
е надлежно упълномощена за процесуален представител на тримата ищци видно от
представеното пълномощно – лист 4 от делото. Отделен е въпросът, че на подобно
възражение може да се позовава само страната от чието име е действано без наличие
на представителна власт, а не насрещната страна по спора.
Исковата молба отговаря на всички изисквания за редовност предвидени в чл.
127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения относно страните,
предмета и основанието, като е подробно индивидуализиран имота, предмет на
делбата. Изложени са твърдения за наличие на съсобственост между страните, за
придобивното основание, на което се твърди, че е възникнала съсобственост между
страните по отношение на процесния недвижим имот, предмет на делбата – договор за
покупко-продажба и наследствено правоприемство, а в петитума е направено искане за
нейното ликвидиране. На последно място при предявяване на иска за делба държавна
такса не се внася.
По същество оспорва ищцата СТ. СТ. П. да притежава право на собственост
върху процесния имот, с възражението, че имотът е закупен от наследодателя Д.Й. Д. с
лични средства и неговата бивша съпруга няма никакъв принос в придобиването му.
Моли да не бъде уважено искането за привременно разпределение на ползването на
процесния имот, евентуално ползването да бъде предоставено на него, тъй като живее
в имота и не разполага с друго жилище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор от 18.10.1991 г. за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, издаден от Общински народен съвет – Габрово
наследодателят Д.Й. Д. придобил правото на собственост върху апартамент № 14 на 5
етаж, находящ се гр. Габрово, бул. „***********” № 76, вх. А, заедно с прилежащото
избено помещение № 14, със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото. В договора е вписано, че имотът е придобит със собствени средства, внесени
по сметка 181/027 с квитанция № 1333/18.10.2021 г. в размер на 15055 лева. Не се
спори, че придобиването е извършено по време на брака на Д.Й. Д. със СТ. СТ. П..
Видно от влязло в сила на 14.07.1992 г. решение №387/21.05.1992 г. по гр. дело
№ 982/1992 г. на РС Габрово е прекратен с развод брака, сключен с акт за граждански
брак № 191/25.04.1965 г., между Д.Й. Д. и СТ. СТ. П., като дълбоко и непоправимо
разстроен. С решението ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Габрово,
бул. „***********” № 76 е предоставено на Д.Й. Д..
Видно от удостоверение за наследници изх. № 786/28.02.2020 г., издадено от
Община Габрово, Д.Й. Д. е починал на 27.02.2020 г., като е оставил наследници по
закон: М. Д. Д. – дъщеря, Г. Д. ИВ. – дъщеря и К. Д. Д. – син.
2
Не се спори между страните, а и видно от скица на поземлен имот № 15 – 401791
от 15.04.2021 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово,
че описаният в договора за продажба на недвижим имот от 18.10.1991 г., съответства
на обект с идентификатор 14218.501.1.14, представляващ апартамент, с адрес на имота:
гр. Габрово, бул. „***********” № 76. В скицата като собственик върху имота е
посочен Д.Й. Д., въз основа на договора за продажба на недвижим имот от 18.10.1991
г., издаден от Община Габрово.
В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема за установено, че
средната месечна пазарна наемна цена на процесния имот е в размер на 208 лева.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към
предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване.
Основателността на предявения иск за делба се обуславя от установяване на
предпоставките: съществуваща съсобственост върху вещта, предмет на делбата и
допустимост на делбата от гледна точка естеството и предназначението на
съсобстваната вещ.
От данните по делото се установява, че по отношение на процесния недвижим
имот, е налице съсобственост между страните по делото. Посоченият имот е бил
първоначално придобит от Д.Й. Д. в резултат на сключен по време на брака му със СТ.
СТ. П. договор за покупко-продажба от 18.10.1991 г.. Отразяването в договора, че
имотът е придобит със собствени средства не обуславя придобиването му в
индивидуална собственост от Д., тъй като означаването на произхода на средствата
(собствени) противостои на ползването на заемни (несобствени) средства. В случая
имотът е придобит със собствени средства, но не и изрично посочени като лични,
поради което и правото на собственост върху имота е придобито от двамата съпрузи и
на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е възникнала съпружеска имуществена
общност.
В тази връзка ответникът прави възражение, че процесният имот е бил закупен
изцяло с лични средства на наследодателя Д.Й. Д..
Възражението е неоснователно.
Следва да се отбележи, че съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко -
продажба на недвижим имот - чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./. Критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.
Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.
Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са
разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. /В този смисъл
мотивите към ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно трайно установената, последователна и непротиворечива практика на
ВКС, презумпцията за съвместен принос, макар и оборима, променя тежестта на
доказване в хипотезите на предявени искове за пълна или частична трансфомация, като
3
всяко възражение за трансформация по същество не е оспорване на "съвместния
принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че презумпцията следва да се
приложи, а за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да
изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които
имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е
оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки
вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо
неучаствалия по сделката съпруг /решение № 355/9.01.2012 г., гр. д. № 430/2011 г.,
Второ ГО на ВКС/. Законът изисква пълно /създаващо сигурно убеждение на съда/ и
пряко /с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и
влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически
твърдения, от които зависи изводът за спорното право, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния
имот с изцяло лични средства и доказването е и главно /решение № 445/25.06.2010 г.,
гр. д. № 479/2009 г., Трето ГО на ВКС/.
При предявен иск по чл. 23 СК основният спор между страните е за произхода на
средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При
разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва
да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на
вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност.
Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на
конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от
съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са
вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на
предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК
презумпция да бъде оборена /решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г.
на ВКС, Първо ГО; решение № 62/08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., Първо ГО на
ВКС; решение № 72/7.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., Първо ГО на ВКС /.
В доклада по делото съдът изрично е разпределил доказателствената тежест на
страните по делото, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже
правоизключващото си възражение, че процесният имот, придобит по време на брака
на СТ. СТ. П. и Д.Й. Д., е закупен изцяло с лични средства на наследодателя Д.Й. Д.,
като му е указал, че за посоченото обстоятелство не сочи доказателства. Ответникът,
въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства за личен произход на
средствата, вложени при придобиването на имота, ето защо съдът приема, че
презумпцията от чл. 19, ал. 1 СК 1985 г. /отм./ не е оборена.
Следователно, претенцията, предявена с възражение в делбата, за пълна
трансформация на лични средства на наследодателя Д.Й. Д. в придобиването на имота
е недоказана и по същество - неоснователна.
При това положение следва да се направи извод, че съпружеската имуществена
общност върху процесния имот се е прекратила с развода между Д.Й. Д. и СТ. СТ. П.,
който трансформира бездяловата и неделима общност в обикновена съсобственост
4
между бившите съпрузи, при равни права по смисъла на чл. 27 СК от 1985 г. - отм.,
като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното
жилище е предоставено на бившия съпруг – наследодателят Д.Й. Д., като по делото не
е спорно, че същият е продължил да живее в него до смъртта си.
Ответникът в хода на устните състезания се позовава на изтекла в полза на
наследодателя Д.Й. Д. 10 годишна придобивна давност, считано от 14.07.1992 г..
Следва да се отбележи, че при липса на изрично позоваване на придобивна давност
като основание за възникване на собствеността, съдът не може да обсъжда събраните
доказателства в тази посока и да се произнася по непредявеното основание - давността
не се прилага служебно. /Така решение № 100 от 17.06.1999 г. на ВКС по гр. д. №
2534/97 г., IV г. о/. В отговора на исковата молба ответникът поддържа, че процесният
имот е придобит с лични средства от покойния Д.Й. Д. и е владян непрекъснато от него
в качеството му на собственик в периода от придобиването му на 18.10.1991 г. до
настъпване на неговата смърт на 27.02.2020 г., но не се позовава на това владение като
придобивно основание, ето защо съдът поначало не дължи разглеждане на това
правоизключващо възражение.
Дори и да се приеме, че в случая ответникът се е позовал своевременно на
изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност то по делото не се доказа
последният да е отблъснал владението на другия съсобственик за сочения период.
С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне
с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията
между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се
счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена
първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът,
който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите
съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен
начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред
тях и да се доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с
които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за
себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор,
валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства
той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата,
установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това
разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е
предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този
случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание,
следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че
променя намерението си и започва да владее за себе си. /Така решение №74/24.06.2015
по дело №6277/2014 на ВКС, ГК, I г.о./
5
В конкретния случай в съответствие с основанието, на което е придобита
фактическата власт, следва да се приеме, че наследодателят Д.Й. Д. е бил владелец на
своята част и държател на частта на другия съсобственик (СТ. СТ. П.), като
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на ответника, който
твърди придобиване на имота по давност, е било да установи, че наследодателят Д.Й.
Д. е превърнал държането на частта на бившия си съпруг във владение за себе си и че я
е придобил по давност. В случая липсват доказателства за намерението на
наследодателя да свои частта на другия съсобственик и това му намерение да е било
манифестирано пред другия съсобственик. Декларирането на имота в данъчната
служба на свое име, без това да е станало известно на останалия съсобственик
заплащането на данъци и консумативи не съставлява действие на отричане на неговите
права /Така решение № 181 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 560/2012 г., I г. о. и
цитираната в него константна съдебна практика на ВКС/.
С оглед изложеното съдът приема, че след развода всеки от бившите съпрузи е
получил като полагащ му се дял от прекратената СИО 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот. След смъртта на Д.Й. Д. на 27.02.2020 г., неговата
1/2 идеална част е преминала към наследниците му по закон, като съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал.1 ЗН - децата на починалия наследяват по равни части, т.е. в
резултат на настъпилото наследствено правоприемство М. Д. Д. се легитимира като
титуляр и съсобственик на 1/6 идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, Г. Д. ИВ. – 1/6 идеална част и К. Д. Д. - 1/6 идеална част.
Така квотите на съделителите по отношение на процесния недвижим имот, са
както следва: СТ. СТ. П. – 3/6 идеални части, М. Д. Д. – 1/6 идеална част, Г. Д. ИВ. -
1/6 идеална част, К. Д. Д. - 1/6 идеална част.
От скица № 15 – 401791 от 15.04.2021 г. издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Габрово, се установява, идентичността на имота, предмет
на договора за покупко-продажба с описания в исковата молба съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри недвижим имот.
Налице е и втората предпоставка за допускане на делбата, а именно
съсобстваната вещ – апартамент, представлява годна по естеството и предназначението
си вещ за извършване на делба.
Относно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите и
кои от делбените имоти ще ползува до окончателното извършване на делбата или
какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването,
като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на
имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така
определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат
отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното
производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният
акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един
от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на
6
влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и
съдебната практика. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползуване по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ
делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ
постановяването на решението по допускане на делбата, само по реда на чл. 346 ГПК
във втората фаза на делбеното производство.
В настоящото производство ищците са предявили искане за определяне на
привременно обезщетение за ползване, което да се заплаща от ответника К. Д. Д. за
ползването на тяхната част от процесния имот.
Не се спори по делото, че понастоящем процесният имот се ползва единствено
от ответника К. Д. Д., като предвид площта на жилището не е възможно същото реално
да се разпредели за ползване между отделните съсобственици. Ето защо ответникът К.
Д. Д. следва да заплаща на всеки от ищците обезщетение за лишаване от ползване за
техните идеални части, считано от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2
ГПК до приключване на делбеното производство. Съгласно приетото заключение от
07.09.2021 г. на СТЕ средният месечен пазарен наем за процесния имот е в размер на
208 лв., а за 3/6 и 1/6 ид. части възлиза съответно на 104 лв. и 34.67 лв., на колкото
следва да се определи и привременното обезщетение за ползване, което ответникът К.
Д. Д. да заплаща на ищцата СТ. СТ. П., съответно на ищците М. Д. Д. и Г.Д. до
приключване на делбата. Възражението на ответника, че пазарният наем не бил
определен правилно от вещото лице, тъй като върху имота било уредено вещно право
на ползване е неоснователно. Учреденото право на ползване е извършено в хода на
производството и за нуждите му, поради което същото не следва да се разглежда като
факт с пряко отражение върху размера на пазарния наем за процесния имот, както е
посочило и вещото лице в съдебно заседание на 16.09.2021 г..
По направените в производството разноски от страните, включително и
дължимата държавна такса съдът следва да се произнесе с решението по извършване
на делбата, съгласно чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Габровският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между СТ. СТ. П., ЕГН
**********, М. Д. Д., ЕГН **********, Г. Д. ИВ., ЕГН ********** и К. Д. Д., ЕГН
********** на недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, както следва: самостоятелен
обект с предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор № 14218.501.502.1.14
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64-
26.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект - 15.04.2021 г., разположен в сграда с идентификатор №
14218.501.502.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 14218.501.502, с
адрес: гр. Габрово, бул. „***********” № 76, вх. „А”, ет. 5, ап. № 14, брой нива на
обекта – 1, с площ от 80.26 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 14218.501.502.1.15; 14218.501.502.1.13; под обекта: 14218.501.502.1.11;
над обекта: няма, заедно с принадлежащите му избено помещение № 14, с площ от 4.40
7
кв. м. и 1.887% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, съгласно схема № 15-401791-15.04.2021 г. на самостоятелен
обект в сграда на СГКК Габрово, при квоти както следва:
1. СТ. СТ. П. - 3/6 идеални части;
2. М. Д. Д. - 1/6 идеална част;
3. Г. Д. ИВ. - 1/6 идеална част;
4. К. Д. Д. - 1/6 идеална част;
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********“
№ 76, вх. А, ет. 5, ап. 4, да заплаща на СТ. СТ. П., ЕГН **********, с адрес: село
Костенковци, общ. Габрово, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, месечно обезщетение в
размер на 104 лв. за ползването на 3/6 ид. части от допуснатия до делба недвижим
имот, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното приключване на делбеното производство.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********“
№ 76, вх. А, ет. 5, ап. 4, да заплаща на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Велико
Търново, ул. „Въстаническа” № 35, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК месечно
обезщетение в размер на 34.67 лв. за ползването на 1/6 ид. част от допуснатия до делба
недвижим имот, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2
ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********“
№ 76, вх. А, ет. 5, ап. 4, да заплаща на Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово,
бул. „Трети март” № 76, ет. 4, ап. 10, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК месечно
обезщетение в размер на 34.67 лв. за ползването на 1/6 ид. част от допуснатия до делба
недвижим имот, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2
ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, с която съдът се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Габровски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8