Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260005, 10.02.2020 година, град Търговище,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,
ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година:
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Стела Йорданова
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №
668 по описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.237 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„М. * ”, Бизнес парк София,
сграда *, п.к. 1766,, действащ чрез пълномощник адв.В.Н., със съдебен адрес ***,
против С.Х.С. с ЕГН-********** ***,
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване съществуване и дължимост на сумата от 252.33лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ************, във връзка с които вземания са издадени
фактури № **********/05.01.2018г., № **********/05.02.2018г. и №
**********/05.04.2018г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата, във връзка с
които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 1143/13.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2199/2019г. по
описа на РСТ.
Обстоятелствата въз основа на
които предявяват иска са следните: Сключен на 04.01.2018г. между С.Х.С. и „Теленор България“ ЕАД
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********за срок от 24
месеца по план „Интернет 15.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
15,99 лв. /13,32 лв. без ДДС/. С. не изпълнява задълженията си по договора в
общ размер 29,22 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 04.01.2018г. - 04.02.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 39,96 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура № **********/05.04.2018г.
На същата дата - 04.01.2018г. и
по повод горепосочения договор, мобилният оператор предоставя на С.Х.С. устройство
марка TABLET HU A WEI MediaPad Т2 7 4G. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги, С. дължи сума в размер на 183,15 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, начислена във фактура №
**********/05.04.2018г.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните
фактури:
Фактура № **********/05.01.2018г.
за отчетен период 04.01.2018г. - 04.01.2018г., срок за плащане - 20,01,2018г„
издадена за сумата от 16.50 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса.
Фактурата претендират в размер на
12,34 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,16 лв.
Фактура № **********/05.02,2018г.
за отчетен период 05.01.2018г. - 04.02.2018г.. срок за плащане - 20.02.2018г„
издадена за сумата от 16.88 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса.
Фактура
№ **********/05.04.2018г. за отчетен период 05.03.2018г. - 04,04.2018г.. срок
за плащане - 20.04.2018г.. издадена за сумата от 223.11 лв.. представляваща
неплатени неустойка и дължима сума за мобилно устройство, както следва: - 39,96
лв. неустойка; 183,15 лв. дължима сума за мобилно устройство.
С оглед на гореизложеното на
10.12.2019г. „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Търговище срещу С.Х.С., в
което се претендират: главница в размер на 252,33 лв. (двеста петдесет и два
лева и тридесет и три стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 2199/2019г. по описа на Районен
съд - гр. Търговище. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника,
съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид това, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България“ ЕАД възниква правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Молят съда да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „Теленор България” ЕАД има
следните вземания срещу С.Х.С.: суми в общ размер на 252,33 лв. (двеста
петдесет и два лева и тридесет и три стотинки), представляващи неплатени
абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************;
Претендират законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането, както и присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна
молба правят искане за постановяване на неприсъствено решение.
В срока за отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК, не е постъпил такъв от ответника С.Х.С.. В съдебно
заседание не се явява и не изпращат представител. Няма искане делото да се
гледа в негова отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата
молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе
становище по иска и да сочи доказателства. Указани са му и последиците от
неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК.
С оглед на това съдът намира
искането за постановяване на решение по чл.239 от ГПК за основателно. Налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва
да мотивира решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с
оглед представените писмени доказателства, поради което следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото делото разноски, в
размер на 325лв., включващи внесена държавна такса от 25лв. и 300лв., адвокатско
възнаграждение, както и пълния размер на разноските по заповедното производство
– 385лв. (внесена държавна такса от 25лв.
и 360лв., адвокатско възнаграждение), на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на кредитора “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.„М. * ”, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766,, действащ чрез
пълномощник адв.В.Н., със съдебен адрес ***, към С.Х.С. с ЕГН-********** ***, за сумата от 252.33лв., главница по неизпълнени задължения по
Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер от 04.01.2018г., от която 29,22лв. абонаментни такси, 39,96лв. неустойка
и 183,15лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонаментен план и заплатената преференциална цена, за което са издадени
фактури № **********/05.01.2018г., № **********/05.02.2018г. и
№ **********/05.04.2018г., ведно със законната лихва от
12.12.2019г. до изплащане на задължението, за които вземания в полза на ищеца е
издадена Заповед № 1143 по ч.гр.д.№ 2199 по описа за 2019г. на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Х.С. с ЕГН-********** ***, да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„М. * ”,
Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766,, действащ чрез пълномощник адв.В.Н.,
със съдебен адрес ***, сумата от 325лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 385лв., направени разноски в
заповедното производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :