№ 110
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500091 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№4551/18.02.2022г., подадена чрез куриер
на 17.02.2022г. от „Г.т.т.“ЕООД, чрез пълномощника адв.Р.Н., против
Определение №205 от 28.01.2022г., постановено по гр.дело №2878/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което производството по делото е
прекратено, поради липса на международна компетентност за разглеждането
му. Жалбоподателят счита неправилно окръжният съд да е приел, че
основният иск срещу първия ответник и евентуалният срещу втория са
предявени по спорове, възникнали от отношения, свързани с търговското
корабоплаване, поради което да е приложим чл.25,ал.2 от КТК и исковете да
следва да се предявят пред съда по седалището на корабопритежателя. Твърди
предявените искове да са за непозволено увреждане – по чл.45 от ЗЗД срещу
първия ответник и по чл.49 от ЗЗД срещу втория, за обезщетяване на вреди от
повредени банани, причинени докато същите са били на борда на кораба,
собственост на първия ответник, поради което да не се касае до
правоотношения, попадащи в обхвата на КТК, а за такива по чл.1,ал.2 от КТК,
за които е приложим общият ред по ЗЗД и на основание чл.4 и чл.18,ал.1 от
КМЧП българският съд да е компетентен да разгледа спора. По тези
1
съображения претендира за отмяна на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1 във връзка с чл.15 от ГПК, определение за неподведомственост на
спора пред българския съд с преграждащ по-нататъшното развитие на
производството пред него, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна по следните съображения:
Пред Окръжен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№14588/08.11.2021г., по която е образувано гр.дело №2878/2021г.
Посредством нея са предявени от „Г.т.т.“ЕООД главен иск срещу „S=“,
регистрирано в Република Либерия, и евентуален иск срещу „М.“,
регистрирано в Швейцария, Ж., за заплащане на обезщетение за вреди в
размер на сумата от 29353,95 щатски долара, произтекли от повреждането на
банани при превоза им по море от пристанище Г., Еквадор до пристанище Б.,
България. Посочено е, че отговорността на корабособственика „S=“ е
извъндоговорна за непозволено увреждане, тъй като ищецът не е сключвал с
него договор за превоз на стоки по море, и спрямо ищеца той е трето лице,
получило фактическото владение от момента, в който е приело стоката за
превоз, а превозвачът „М.“ е отговорен като възложител на превоза. Като
правна квалификация на исковете е посочена такава съответно по чл.45 и
чл.49 от ЗЗД. Обстоятелствата, на които се основават исковете, са за сключен
през месец септември 2018г. договор за продажба, по силата на който ищецът
закупил от „Р.“С.А., Г., Еквадор, 22бр. контейнери с банани – зелени,
търговска марка - Д.Л., произход – Еквадор, а продавачът сключил с „М.“
договор за превоз на бананите по море от пристанище Г., Еквадор до
пристанище Б., България, за което превозвачът издал коносаменти
MEDUGU059150 от 10.10.2018г. и MEDUGU063996 от 15.10.2018г., като той
не изпълнил превоза със свой кораб, а го възложил на „S=“, което дружество
предоставило собствения си кораб – контейнеровоз с името „ М.“, плаващ под
знамето на Либерия. В изпълнение на договора за превоз продавачът „Р.“С.А.
предал на превозвача за товарене 11бр. контейнера на 08.10.2018г., а
останалите 11бр. – на 15.10.2018г. Превозвачът /втория ответник/ възложил
на първия ответник да приеме и превози всичките 22бр. контейнери със
2
специализирания кораб-контейнеровоз. По време на превоза стоката изцяло
била във владение на корабособственика „S=“ от момента на получаването й
на борда на кораба до нейното разтоварване. През цялото време на превоза
корабособственикът и екипажът били длъжни да полагат всички грижи по
опазване на стоката, съгласно чл.144,ал.1 и ал.3 от КТК. Превозът следвало да
се извърши при спазване на точно определена технологична температура от
13,6 градуса по Целзий във всеки един от хладилните контейнери.
Задължение на превозвача било да предаде на получателя целия товар в добро
състояние. Превозът бил извършен успешно спрямо 20 от общо 22бр.
контейнери, като по време на него спрямо два от контейнерите не било
спазено изискването за температура, което довело до пълно погиване на
всички банани. Веднага след пристигане на кораба на пристанище Б., на
08.11.2018г. и на 13.11.2018г. контейнерите били натоварени на камиони и
превозени от „М.т.“ЕООД до логистичната база на ищеца в гр.П.. При
извършените от „Б.“С.А. прегледи на стоката в двата контейнера било
констатирано увредено състояние на плодовете и температури от 16,4 до 24,6
градуса по Целзий, като същите били признати за негодни и подлежащи на
унищожаване. Вследствие неспазеното изискване за температура при превоза
ищецът претърпял щети, както следва: стойност на стоката в контейнер
TRIU8954862 – 9358 щ.д.; стойност на стоката в контейнер TRIU8219050 –
8919,20 щ.д.; цена на морския превоз на контейнер TRIU8954862 – 3622,27
щ.д.; цена на морския превоз на контейнер TRIU8219050 – 3622,27 щ.д.;
превоз на контейнерите с автомобилен превоз от Б. до П. – 500,09 щ.д.;
разходи по освобождаване на контейнерите – 381,22 щ.д.; разходи по
митническото оформяне – 133,04 щ.д.; разходи за установяване на щетата от
„Б.“С.А. – 600лв. или 348 щ.д., или общо 29353,95 щатски долара. С
уточняваща молба вх.№18989/23.12.2021г. ищецът е пояснил, че българското
дружество „Е.Е.С.Б.“ООД е агент на „М.“ по смисъла на чл.222 от КТК и то е
организирало разтоварването на контейнерите в разтоварното пристанище и
предаването им на получателя, както и е издало фактурите за морския
транспорт, като настъпилите вреди са установени в склада на получателя на
товара в гр.П..
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че, според
разпоредбите на чл.25 от КТК, при спор, възникнал от отношения, свързани с
търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга
3
държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете
страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете
държави или в трета държава /чл.25,ал.1 КТК/, а, ако няма такава уговорка,
компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на
корабопритежателят /чл.25,ал.2 КТК/, поради което и тъй като в случая
ответникът по главния иск е корабопритежателят, който е юридическо лице
със седалище в Либерия, то повдигнатият спор не е от международната
компетентност на българския съд, по които решаващи съображения е
прекратил производството по делото.
Според чл.3,ал.1 от КМЧП, разпоредбите на този кодекс не засягат
уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена
в международен договор, в друг международен акт в сила за Република
България или в друг закон. Такъв друг закон е Кодексът за търговското
корабоплаване, според специалната разпоредба на чл.25,ал.2 от който, при
липса на уговорка по ал.1 между страните, които са граждани или чиито
седалища са в различни държави, относно компетентният да разгледа
възникналия помежду им спор от отношения, свързани с търговското
корабоплаване, съд или арбитраж, каквато в случая не се твърди и установява
да е постигната, компетентен е съдът, където се намира седалището на
корабопритежателя. Корабопритежател по смисъла на чл.9,ал.3 от КТК е
лице, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание. С оглед на
тази дефиниция и твърденията на ищеца ответникът по главният иск „S=“,
осъществил превоза със собствения си кораб, се явява корабопритежател по
смисъла на КТК, чието седалище е в Либерия. Жалбоподателят счита
отношенията по повдигнатия от него спор да не попадат в обхвата на КТК, а
за тях да е приложим, съгласно чл.1,ал.2 от КТК, общият ред за
непозволеното увреждане по ЗЗД, който да определя обща компетентност за
българския съд по чл.18,ал.1 във връзка с чл.4 от КМЧП. Следва в тази връзка
да се има предвид, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна
квалификация на предявените от него искове, а е длъжен сам да я определи
въз основа на наведените в исковата молба обстоятелства, на които се
основават претенциите, съставляващи тяхното правно основание.
Твърденията на ищеца са претендираните за обезщетяване вреди да са
произтекли при осъществен от ответника „S=“ международен превоз с негов
4
кораб на закупените от ищеца от „Р.“С.А. банани, което дружество-продавач
е сключило договор за превоз с втория ответник „М.“, издал коносаменти и
възложил превоза на първия, който е предал стоката на ищеца като неин
получател. Същите сочат на отношения по чл.116 от КТК, свързани с
търговското корабоплаване по чл.1,т.1 от КТК досежно отговорността на
превозвача спрямо получателя за вреди по чл.170 и по чл.338 от КТК,
обосноваващи специалната компетентност по чл.25,ал.2 от КТК на съда на
страната по седалището на корабопритежателя. Правилно, с оглед на това, с
обжалваното определение е прието повдигнатият спор да не е от
международната компетентност на българския съд и производството по
делото е прекратено, поради което същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №205 от 28.01.2022г., постановено по
гр.дело №2878/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което
производството по делото е прекратено, поради липса на международна
компетентност за разглеждането му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ
при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5